РЕШЕНИЕ
№ 358
гр. Перник, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
Членове:Диана Мл. Матеева
Борислава П. Борисова-Здравкова
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Въззивно гражданско дело
№ 20221700500453 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава двадесета „ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ”,
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е въззивна жалба от Б. Н. С. против Решение № 390 от 18.04.2022 г.,
постановено по гр.д. № 5091 по описа на Районен съд Перник за 2021 г., с което съдът
е отхвърлил предявения осъдителен иск срещу А. В. в качеството й на частен съдебен
изпълнител, № ***, район на действие Окръжен съд - Перник, да заплати на ищцата
сума в размер на 658 лева, събрана в рамките на изп.дело № 1203/2016г. по описа на
ЧСИ А. В. от запор върху трудово възнаграждение на Б. Н. С..
В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно и неправилно,
поради което се моли да бъде отменено и искът да бъде изцяло уважен. Твърди се, че
изводът на съда относно липса на настъпила перемпция по изпълнителното дело е
направен в противоречие със събраните по делото доказателства и в противовес на
установеното с Решение № 318 от 05.10.2021г., постановено по в.гр.д. № 570/2021г. по
описа на Окръжен съд - Перник. Счита за неправилен извода на съда, че сумата от 658
лева е законосъобразно удържана от получаваното от нея трудово възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна не е подала отговор на
въззивната жалба.
1
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена
против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е
съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 ГПК.
С въззивната жалба жалбоподателят е направил доказателствено искане да бъде
задължена въззиваемата страна да докаже произхода на сумата от 658 лева - за какъв
период от време е, от кого и кога е изискана, как и кога сумата е постъпила в сметката
на ЧСИ, на части ли е постъпила или в пълен размер и през кой месец и година.
Настоящият състав е намерил, че доказателственото искане не се отнася до
нови обстоятелства и чрез него няма да бъдат представени нови доказателства по
смисъла на чл. 266 ГПК, които жалбоподателят не е могъл да узнае, посочи и
представи до подаване на въззивната жалба, не се отнася и до нововъзникнали след
подаването на жалбата обстоятелства, които са от значение за делото, както и не касае
доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради
процесуални нарушения. Напротив, по делото пред първоинстанционния съд е
приложено като доказателство копие от изп.д. № 26/2020г. по описа на ЧСИ Е.Д., в
кориците на което се съдържат данни за исканата от въззивната страна информация
чрез направеното от нея доказателствено искане.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда на чл. 269
от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима -
подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в
преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по
реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се
явява валидно. Същото е постановено от съдия от Пернишкия районен съд, в рамките
на неговата компетентност и в предвидената от закона форма. Съдът намира, че
обжалваното решение се явява допустимо.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното решение,
въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки от изложеното в
жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по делото доказателства,
настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решението е правилно и следва да
бъде потвърдено, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към
мотивите, изложени от ПРС. Независимо от това и във връзка с доводите във
въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
2
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.
Прекратяването на това основание настъпва по силата на закона като съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. В тази
връзка изрично е посочено, че е без правно значение дали съдебният изпълнител ще
постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това,
доколкото това прекратяване става по право. По тези съображения прекратителният
ефект настъпва с осъществяването на съответния правно релевантен факт – изтичането
на срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Видно от доказателствата по делото за всяко едно извършено по делото действие
преди и след преобразуване на също е, че няма настъпила перемция, като между нито
едно от описаните действия не е изтекъл период от време, равняващ се на две години,
както твърди жалбоподателката, а нещо повече и в искането за преобразуване на
делото взискателят изрично е отправил и ново искане за извършване на конкретни
изпълнителни действия, което препятства отново пермирането. Взискателят Банка ДСК
е искала изпълнителни действия преди изтичането на две години, като между всяка
една от посочените в изпълнителните дела дати не е изтекъл срок две години, а по-
кратък такъв. Наложен е запор на банкови сметки на 16.06.2021 година, а банка ДСК
отново е подала молба за опис оценка и публична продан на 13.04.2021 година.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице настъпване на основанието
по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
По така депозираната жалба са застъпени и доводи за задържана сума от 658.00
лв. от ЧСИ А. В., за което съдът намира, че следва да посочи, че такива възражения
длъжникът може да наведе в друго производство, не в настоящото такова.
С оглед гореизложеното, Пернишкият окръжен съд намира, че жалбата следва да
бъде оставена без уважение, а искането за спиране и прекратяване на изпълнителното
дело се явяват неоснователни.
-во
На основание чл. 280, ал.2, предл. 1 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Водим от изложеното и в същия смисъл, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 390 от 18.04.2022 по гр.дело № 5091/2021 г. по
описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл.280, ал.3, т.
1 от ГПК.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4