Р Е Ш Е Н И Е №
Гр. К., 07.11.2022 г.
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - К., трети състав, в закрито съдебно заседание на седми ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СТЕФАН СТОЙКОВ,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 302 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 250 от ГПК.
Производството по гр. д. № 302/2018 г. е образувано по искова молба, подадена от ищците К.В.И. и Г.Б.И. срещу ответниците А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К.. С исковата молба са Разгледани са искове с правно основание чл. 108 и 109 от ЗС, предявени от ищците срещу ответниците, като в срока за отговор от страна на ответниците по първоначалните искове са предявени насрещни претенции за установяване на точното местоположение на границата между два съседни имота, и за установяване че ответниците по първоначалните искове са собственици на процесната площ от 85 кв.м.
С решение № 130 от 29.05.2019 г. е уважена претенцията на ищците К.В.И. и Г.Б.И., като е отхвърлен изцяло насрещния иск на ответниците А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К..
Повод за настоящото произнасяне е констатация на въззивната инстанция в определение № 260085 от 19.07.2022 г. по въззивно гр.д. № 685/2019 г. по описа на Софийско окръжен съд, че с първоинстанционното решение няма произнасяне по алтернативно заявена насрещна претенция от А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К. за признаване за установено по отношение на К.В.И. и Г.Б.И. че са собственици на процесния имот на основание чл. 79 от ЗС, като възраженията в тази насока са изтъкнати във въззивна жалба на ищците по насрещните искове, поради което е прието, че в тази част се иска допълване на решението в частта за заявения алтернативно насрещен иск.
След връщане на делото а настоящия съд са дадени указания на страните да заявят своето отношение към процедурата, указана от въззивната инстанция по допълване на постановеното първоинстанционно решение по реда на чл. 250 от ГПК.
В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК ответниците по насрещния иск подават отговор.
Страната К.И., чрез упълномощения представител – адвокат В., иска допълване на решението като бъде отхвърлен иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 79 от ЗС. Позовава се на съдебна практика за твърдението, че може да се придобие по давност реална част от имот ако това владение преди влизане в сила на ЗТСУ през 1973 г., или частта е владяна повече от 10 години след влизане в сила на ЗУТ при условие, че реалната част може да се обособи като самостоятелна част, или ако тази реална част се присъединява към имот по реда на чл. 17 от ЗУТ, а останалата част от засегнатия имот отговаря на изискванията на чл. 19 от ЗУТ.
Страната Г.И. иска отхвърляне на насрещните искове, като изтъква част от аргументите на К.И.. Позовава се на заключение по СТЕ, че масивната ограда не е изградена на място, което да съвпада с дворищно-регулационната граница.
В срока по чл. 250, ал. 2 от ГПК, от ищците по насрещния иск, отговор подава само А.Ч..
Иска следното: Произнасяне за нищожност, алтернативно незаконосъобразност на Заповед № 234/22.02.2008 г. на кмета на Община К.; Признаване на А.Ч. за собственик по давностно владение на частта от УПИ ІІ-3940, съгласно изградената и материализирана имотна граница; Отхвърляне на исковата претенция на К.И. и Г.И.. Иска допускане на СТЕ във връзка с оспорване на заповед № 234 и допускане на двама свидетели.
След преценка на указанията на
въззивната инстанция от цитираното определение, събраните доказателства и
изразените от страните становища съдът намира следното.
Налице е пропуск на съда да се
произнесе по всички насрещни претенции на страните А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К.. В
представените от тези страни отговори на исковата молба, предявена от К.И. и Г.И.
изрично е направена и алтернативно заявена претенция за признаването им за
собственици на процесната спорна част на основание давностно владение. С
предявените насрещни искове е поискано признаване за установено, „…че
претендираните от К.И. 85 кв.м. са собственост на А.Ч., Д.К. и А.К. на
основание чл. 77 от ЗС, съгласно притежаваните от тях документи за собственост
и алтернативно на основание чл. 79 от ЗС по давностно владение“. В хода на
производството е установено, че спорната част е с площ 90.5 кв.м. и
произнасянето на съда с цитираното решение е именно за такава площ, поради
което следва и настоящото произнасяне да бъде при същата идентификация на
спорната част.
С постановеното решение съдът не се
е произнесъл по това искане, в частта му за заявената алтернативна претенция,
поради което е основателно твърдението за непълнота на решението, след като
надлежно е предявен насрещен иск с такова искане.
Следва да се отбележи, че с
решението, чието допълване се обсъжда, съдът е уважил предявените от К.И. и Г.И.
претенции, като ги е признал за собственици на спорната част от 90.5 кв.м.
спрямо ответниците А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К., а така също е осъдил
последните да предадат владението над тази част от имота и да премахнат
оградата, приобщаваща тази част към собственият им имот. С решението е
отхвърлен изцяло предявения насрещен иск от А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К..
С оглед направените искания и
събраните по делото доказателства съдът намира, че за допълване на
постановеното решение не е необходимо провеждане на открито съдебно заседание с
призоваване на страните и събиране на допълнителни доказателства със следните
съображения от фактическа и правна страна.
Предвид констатираната непълнота,
направените искания с предявяване на насрещната претенция и останалите
доказателства по делото настоящия съд намира, че следва да бъде допълнено постановеното
решение, като изрично се отхвърли предявения насрещен иск от А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К.
за признаване за установено по отношение на К.И. и Г.И., че първите са
собственици на спорната част на основание давностно владение.
Следва да се има предвид, че съдът
не може да постановява противоречиви мотиви и диспозитив, като след уважаване
на предявената претенция на К.И. и Г.И., постановяването на нещо различно по
отношение собствеността над спорната част ще доведе до противоречия, довеждащи
до нищожност на постановеното решение.
Извън това обаче и по-съществено
според настоящия съд е извода, че претенцията е неоснователна, след като не е
доказана. Принципно липсва владение, след като поставяне на ограда отклоняваща
се от дворищно регулационните линии не води до упражняване на фактическа власт,
характеризираща се с присъщият за владението субективен елемент-съзнание за
владение на собствена вещ/част. Още при поставяне на оградата е било ясно, че
същата се отклонява от мястото, на което е следвало да бъде изградена, поради
което не може да се говори за владение, а е налице държане, което не води до
предвидените последици – придобиване на правото на собственост по давност, независимо
дали в краткия или по-продължителния срок.
Извън това според съда са
основателни възраженията на ответниците по насрещния иск за ограниченията за
придобиване по давност на реални части, каквато има и в случая, приобщена с
ограда към имота на ищците по насрещните искове, при което държаната по този
начин част прави имота на К.В.И. и Г.Б.И. несъответстващ на минималните
изисквания за площ и лице на имот, докато не може да се говори за оформяне на
спорната част като самостоятелен имот или владение при действието на ЗТСУ.
Поради
това следва да се отхвърли предявения алтернативно съединен насрещен иск.
Не може да се уважават в настоящия
момент доказателствените искания на ищеца по обсъждания насрещен иск А.Ч..
Макар оспорването на Заповед № 234/22.02.2008 г. на кмета на Община К. да е
заявено своевременно – с предявяване на насрещния иск, искането за допускане на
СТЕ е неоснователно. Такава СТЕ е допусната в хода на производството и е налице
заключение, което е прието. Още повече и предвид факта, че това оспорване е
свързано с отхвърления насрещен иск с решението, а не се отнася до заявеното
алтернативно искане, което е предмет на настоящото допълване. Поради това не следва в настоящия момент да
бъде уважавано такова искане.
По отношение на искането за разпит
на свидетели, настоящия съд намира, че такова искане не е направено при
предявяване на насрещния иск от страна на А.Ч.. Искане за допускане на
свидетели е направено в отговора на страните Д.К. и А.К. и заявената и от тяхна
страна насрещна претенция /напълно идентична със заявената от страната А.Ч./,
като следва да се отбележи, че в хода на производството пред РС К. са допуснати
и разпитани свидетели, доведени по ответниците по първоначалния иск /ищци по
насрещните/, поради което в настоящия момент не може да бъде уважено такова
искане.
Предвид изложеното следва да бъде
допълнено решение № 130 от 29.05.2019 г., като бъде отхвърлен предявения
насрещен иск от А.С.Ч.,
Д.П.К. и А.М.К. за признаване за установено по отношение на К.В.И. и Г.Б.И., че
са собственици на основание давностно владение над на частта от УПИ ІІ-3940,
съгласно изградената и материализирана имотна граница.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И :
На основание чл. 250,
ал. 3 от ГПК,
ДОПЪЛВА РЕШЕНИЕ № 130 от 29.05.2019 г.,
постановено по гр.д. № 302/2018 г. по описа на Районен съд К., като
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.С.Ч., Д.П.К. и А.М.К.
насрещен иск за признаване за установено по отношение на К.В.И. и Г.Б.И., че на
основание давностно владение са собственици на 90.05 кв.м., представляващи
реална част от имот с идентификатор 38978.900.6078 в землището на гр. К..
На основание чл. 250, ал. 3 от ГПК
настоящото решение може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаването му.
След влизане в сила, настоящото става
неотделима част от Решение № 130 от 29.05.2019 г., постановено по гр.д. № 302/2018 г. по описа на Районен съд К.
Препис от решението да се връчи на страните,
чрез упълномощените представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: