Решение по дело №1097/2022 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви на решение № 201/12.10.2022 г. по ЧНД № 1097/2022 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Производството е по реда на чл. 44 от ЗЕЕЗА.
Образувано е по повод първоначално внесена в Окръжен съд – гр.
Бургас по реда на чл. 42, ал. 2 от ЗЕЕЗА от прокурор в Окръжна прокуратура
– гр. Бургас, Европейска заповед за арест, издадена на 22.07.2022 г. от
прокурор при Прокуратура гр. Велс, Република Австрия, с която се иска
предаване на **** гражданин П. Л. Л., наричан още П. Л. Л./P. L. L., роден на
*** г., с местоживеене в гр. **, ул. „***“ № *, на австрийските съдебни власти
с цел провеждане на наказателно преследване срещу него по наказателно дело
№ 6 St 153/22g.
В хода на разглеждане на съдебното производство, по делото е
получена втора Европейска заповед за арест за П. Л.Л., издадена на *** г. от
прокурор при Прокуратура гр. Велс, Република Австрия, за която се
установява от съдържанието на писмо рег. № А-10822/19.09.2022 г. на ДМОС
– МВР, че заменя предишно издадената ЕЗА, като новоиздадената ЕЗА е
идентична по съдържание с първоначалната, и единствено е коригирано
бащиното име на исканото лице от Л. на Л..
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – гр.
Бургас пледира да се допусне изпълнение на ЕЗА за П. Л., издадена от
Прокуратура гр. Велс, и исканото лице да бъде предаден на издаващата
държава.
Защитниците на исканото лице Л., адвокати Росен Русев и Живко
Нейчев, пледират за постановяване на отказ за изпълнение на ЕЗА, тъй като
исканото лице се ползва с дипломатически имунитет по смисъла на чл. 29 от
Виенската конвенция за дипломатическите отношения.
Защитникът на исканото лице Л., адв. Станко Кралев, на първо
място пледира за прекратяване на производството по настоящото дело, тъй
като същото е образувано по повод получена ЕЗА, издадена на 22.07.2022 г., а
по делото е получена ЕЗА, издадена на 15.09.2022 г., която заменя
предишната ЕЗА. В тази връзка защитникът прави извод, че издаващата
държава не желае изпълнението на първоначалната ЕЗА, по повод изпълнение
на която е образувано настоящото производство, поради което и счита, че
производството по делото следва да бъде прекратено, а мярката за
неотклонение на исканото лице - изменена. Изразява становище, че ако
прокуратурата желае изпълнение на ЕЗА, която е издадена на 15.09.2022 г., то
следва да внесе друго искане, да се образува друго производство и в това
друго производство съдът да се произнесе по новата ЕЗА. На следващо място
при условията на евентуалност адв. Кралев застъпва тезата, че в случая са
налице основания за прилагане на разпоредбата на чл. 47 от ЗЕЕЗА, тъй като
са налице писмени доказателства, неопровергани от прокуратурата, а и от
австрийската държава, за това, че исканото лице има не само дипломатически
1

паспорт, издаден от Федерация С. К. и Н., но той има и специална заповед, с
която е акредитиран като дипломатически агент в Европейския съюз. Счита,
че Република България като държава-членка на ЕС следва да бъде третирана
като приемаща държава и съответно да бъдат спазени нормите на Виенската
конвенция за дипломатическите отношения. Предвид на това се прави извод,
че докато не бъде изпълнена процедурата по чл. 47 от ЗЕЕЗА не следва
исканото лице Л. да бъде предаден на австрийските власти.
Исканото лице П. Л. Л. в лична защита заявява, че защитниците му
са били достатъчно обстоятелствени, особено по отношение на Виенската
конвенция за дипломатическите отношения и правата му като
дипломатически агент, и той няма какво да добави повече.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Лицето, чието предаване се иска – П. Л. Л. е роден на **** г. в гр.
*** и е *** гражданин. Видно от писмо изх. № 11-00-19(1) от 03.10.2022 г. на
главен секретар на Президента на Република България, след извършена
проверка в информационните масиви на Комисията по българско
гражданство не е установено в Администрацията на Президента да е
постъпвало предложение от министъра на правосъдието до Вицепрезидента
на Републиката за издаване на указ или отказ за издаване на указ за промяна
на гражданството за лице с имена П. Л. Л., роден на *** г. в гр. ***. Исканото
лице Л. е с регистрирани постоянен и настоящ адрес в гр. ***, община ***,
област ***, ул. „***“ № *. Той е ***, с *** образование, *** (реабилитиран по
чл. 88а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК), и е с ЕГН: **********.
Постъпилите по делото Европейска заповед за арест от дата
22.07.2022 г., заменена с Европейска заповед за арест от дата 15.09.2022 г., са
издадени от прокурор при Прокуратура гр. Велс, Република Австрия, съдебно
са разрешени съгласно § 29, ал. 1 от EU-JZG от съдия при Областен съд гр.
Велс, и с тях се иска предаване на *** гражданин П. Л. Л., наричан още П. Л.
Л./P. L. L., роден на **** г., с местоживеене в гр. ***, ул. „***“ № *, на
австрийските съдебни власти с цел провеждане на наказателно преследване
срещу него по наказателно дело № 6 St 153/22g, по обвинение за извършване
на две престъпления: „предаване на фалшиви особено защитени документи“
съгласно § 224а от НК на Република Австрия и „професионална измама в
голям размер“ съгласно § 146, § 147, ал. 1, ц. 1 и ал. 3, § 148 втори казус от
НК на Република Австрия, наказуеми с лишаване от свобода за срок до десет
години.
Във връзка с предявеното обвинение срещу исканото лице в ЕЗА са
изложени следните фактически твърдения:
П. Л., наричан също П. Л. Л., е
1. предоставил, респ. е набавил по време, което трябва да бъде
установено, на места, които трябва да бъдат установени фалшиви особено
2

защитени документи, а именно: дипломатически паспорти на името на М.
М./M. М., Х. Н./H. N., Д. Н./D. N., К. Щ./K. S., А. Г./A. G., Д. Ц./D. Z., Г. Ш./G.
S., А. М./A. M. и В. К./W.K., както и испански лични карти на името на М.
М./M. М., А. М./A. M. и Д. Ц./D. Z., които чуждестранни публични документи
са равнопоставени чрез закон или междудържавен договор на местни
публични документи, съответно на тези лица.
2. по време, което трябва да бъде установено, на места, които трябва
да бъдат установени, с умисъл чрез поведението на въведения в заблуждение
да обогати себе си неправомерно, професионално е склонил по-долу
посочените лица, чрез невярното твърдение, че той е посланик на St. K. и N. и
може да присъди дипломатически статут на посочените лица и да им издаде
задгранични паспорти, автомобилни регистрационни номера и т.н., с това
чрез въвеждане в заблуждение за факти, към банков превод, респ. предаване
на по-долу посочените суми, ги е склонил към действия, които са ги ощетили
имуществено в посочения размер, при което общият размер на щетата във
вреда на посочените ощетени лица възлиза на 334 000 евро, сума
надхвърляща 300 000 евро:
- Г. Ш./G. Sh. - 15 000 евро, при което е направено насрещно
разплащане/уравняване с неплатено вземане от А. М./A. M.,
- К. Щ./K. St., при което за същия не възниква щета, тъй като
разходите са поети от Т. А./T. А.,
- М. М./M. М. - 45 000 евро, при което същият допълнително е
въведен в заблуждение, че му е направена дипломатическа банкова сметка,
- М. С./M. S. - 20 000 евро,
- Д. Д. Н./D. D.l N. - 15 000 евро,
- Х. Н./H. N. - 15 000 евро,
- Д. Ц./D. Z. - 98 000 евро, при което същият също така е бил въведен
в заблуждение чрез невярното твърдение, че П. Л., наричан също П. Л. Л.,
може да инициира блокиране на банкова сметка и връщане на една сума от
535 000 евро,
- А. Г./A. G. - 25 000 евро, при което е направено насрещно
разплащане/уравняване с неплатено вземане от А. М./A. M.,
- В. К./W. K. - 36 000 евро,
- М.Ц./M. Z. - 5000 евро,
- Т. А./T. A. - 60 000 евро, при което същият е заплатил разходите за
себе си, А. М./A. M. и К. Щ./K. S..
В ЕЗА е посочено, че описаните деяния се квалифицират като
престъпление „предаване на фалшиви особено защитени документи“ съгласно
§ 224а от НК на Република Австрия и престъпление „професионална измама в
голям размер“ съгласно § 146, § 147, ал. 1, ц. 1 и ал. 3, § 148 втори казус от
НК на Република Австрия, като максималния срок на наказанията лишаване
3

от свобода, които могат да бъдат наложени за тези престъпления, е лишаване
от свобода за срок до десет години.
В каталога на престъпленията, за които не се изисква двойна
наказуемост в издаващата и изпълняващата държава, австрийските съдебни
власти са посочили, че описаните деяния попадат в списъка от 32-те
категории престъпления, изброени в чл. 2, § 2 от Рамковото решение на
Съвета от 13.06.2002 г. относно европейската заповед за арест и процедурите
за предаване между държавите-членки (2002/584/ПВР) /наричано по - надолу
за краткост само „Рамковото решение“/ и чл. 36, ал. 3 от ЗЕЕЗА, а именно
като „измама“ и „подправяне на служебни документи и търговия с тях“.
На следващо място в хода на съдебното производство са получени
гаранции от австрийските съдебни власти по чл. 41, ал. 3 ЗЕЕЗА, че в случай
на предаване на уличения в извършено престъпление П. Л. Л. на австрийските
органи за наказателно преследване, след евентуално осъждане, същият може
да бъде върнат в България за изтърпяване на наказанието.
Наред с първоначално получената Европейска заповед за арест,
издадена на 22.07.2022 г., в Окръжна прокуратура – гр. Бургас е била
получена и Европейска заповед за разследване (ЕЗР), издадена на 29.07.2022
г. от прокурор при Прокуратура гр. Велс, Република Австрия, по наказателно
дело № 6 St 153/22g, заведена като преписка с вх. № 6065/2022 г. по описа на
Окръжна прокуратура – гр. Бургас. В изпълнение на цитираната ЕЗР, на
13.09.2022 г. са били извършени претърсвания на адреси, автомобили и яхта в
гр. ***, ползвани от П. Л. Л., при които са били иззети множество предмети и
документи /тези обстоятелства се установяват от съдържанието на
приложените по делото писмо изх. № 6065/2022 г. на прокурор при Окръжна
прокуратура – гр. Бургас, с което на съда се изпраща писмо на ОП – гр.
Бургас до Сектор ГД„БОП“-Бургас, писмо рег. № 123110-462/05.10.2022 г. на
разследващ полицай при Сектор „БОП“-Бургас до ОП – гр. Бургас, с
приложени към него констативен протокол, изготвен на 05.10.2022 г. от
разследващ полицай при Сектор „БОП“-Бургас и заверени копия на
документи, подробно описани в констативния протокол./.
Съдът установи изложените факти въз основа на постъпилите по
делото Европейски заповеди за арест, допълнителната информация от
съдебните органи на издаващата държава, гаранциите, декларирани от
издаващата държава, както и от приобщените в хода на съдебното
производство писмени доказателства.
Като съобрази съдържанието на разглежданите ЕЗА и
доказателствата за личността на българския гражданин П. Л. Л., в рамките на
компетентността си по същество, съдът приема следното:
Постъпилите по делото ЕЗА от дата 22.07.2022 г., заменена с ЕЗА от
дата 15.09.2022 г., са издадени от компетентен орган на съдебната власт в
Република Австрия (държава членка на Европейския съюз) - прокурор при
Прокуратура гр. Велс, Република Австрия, съдебно са разрешени съгласно §
4

29, ал. 1 от EU-JZG от съдия при Областен съд гр. Велс, и съдържат
необходимите реквизити, визирани в чл. 37, ал. 1 от ЗЕЕЗА, респективно в чл.
8 от Рамково решение 2002/584/ПВР. Съдържа се достатъчна идентификация
на исканото за предаване лице, като допуснатата неточност в първоначално
издадената ЕЗА от дата 22.07.2022 г. относно бащиното име на исканото лице
Л. е отстранена с новоиздадената ЕЗА от дата 15.09.2022 г. Наред с това
исканото за предаване лице е идентифицирано и по дата на раждане и
местоживеене.
Съдът намира за неоснователно искането на адв. Кралев за
прекратяване на производството по настоящото дело, тъй като приема, че с
новоиздадената ЕЗА от дата 15.09.2022 г. по същество единствено се
уточнява (коригира) първоначално издадената ЕЗА от дата 22.07.2022 г.
относно правилното посочване на бащиното име на исканото лице, като в
останалите си части новоиздадената ЕЗА е идентична по съдържание с
първоначалната. Иначе казано, съдът възприема предприетото от
австрийските съдебни власти издаване на нова ЕЗА от дата 15.09.2022 г., в
хода на образуваното вече съдебно производство по настоящото дело, като
форма на отстраняване на фактическа грешка, допусната в първоначално
издадената ЕЗА.
На следващо място в ЕЗА са посочени наименование, адрес,
телефон, факс и електронен адрес на издаващия орган. В ЕЗА е отразено, че
са издадени въз основа на заповеди за задържане под стража по отношение на
исканото лице П. Л., издадени от Прокуратура гр. Велс, съответно от
22.07.2022 г. и от 15.09.2022 г., разрешени от съдия при Областен съд гр.
Велс, Република Австрия. Отразени са характерът и правната квалификация
на престъпленията, за извършването на които е обвинено исканото за
предаване лице Л. с цел провеждане на наказателно преследване срещу него.
Описани са подробно, съобразно изискванията на чл. 8, ал. 1, б. „д“ от
Рамковото решение, респективно на чл. 37, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА,
обстоятелствата, при които са извършени всяко едно от престъпленията,
посочени в ЕЗА, включително време, място и степен на участие на исканото
лице, както и размера на предвиденото наказание съобразно
законодателството на издаващата държава. ЕЗА са придружени с превод на
български език, съгласно изискванията на чл. 37, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
В настоящото производство, съгласно разпоредбата на чл. 44, ал. 6
ЗЕЕЗА, подлежи на установяване налице ли са условията за предаване на
лицето по чл. 36 и чл. 41 и съществува ли някое от основанията за отказ,
визирани в текстовете на чл. 39 и чл. 40 от същия закон, има ли основания за
отлагане на изпълнението или за условно изпълнение на заповедта по смисъла
на чл. 52 ЗЕЕЗА.
Съдът намира, че в случая са налице всички предпоставки,
предвидени в чл. 36 и чл. 41 от ЗЕЕЗА за предаване на *** гражданин П. Л.Л.
на издаващата процесните ЕЗА държава членка на Европейския съюз –
5

Република Австрия.
В ЕЗА е изрично отбелязано, че описаните деяния, квалифицирани
като престъпления „предаване на фалшиви особено защитени документи“ и
„професионална измама в голям размер“ съгласно законодателството на
издаващата държава, попадат в списъка от 32-те категории престъпления,
изброени в чл. 2, § 2 РР за ЕЗА и чл. 36, ал. 3 ЗЕЕЗА, а именно като „измама“
и „подправяне на служебни документи и търговия с тях“, и са наказуеми с
лишаване от свобода за срок до десет години. Предвид на това не следва да се
извършва проверка от настоящия съд за двойна наказуемост на
престъпленията. Независимо от горното, съдът констатира, че описаните в
ЕЗА престъпления имат своя аналог в чл. 308, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1
от НК и в чл. 210, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 209, ал. 1 от Наказателния кодекс на
Република България. В тази връзка следва да се заключи, че условията на чл.
36 от ЗЕЕЗА са налице.
За посочените в ЕЗА престъпления не се предвижда наказание
доживотен затвор или мярка изискваща доживотно задържане, за да се
изследват въпросите по чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА. Във връзка с това, че
предаването на българския гражданин П. Л. Л. се иска с цел наказателно
преследване срещу него, по делото е изискано от издаващата държава
предоставянето на гаранции по смисъла на чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА. По повод на
това е получено писмо от Областен съд гр. Велс, Република Австрия от
21.09.2022 г., подписано от съдия от този съд, на което е изготвен официален
превод на български език, от съдържанието на което се установява, че съдия
от Областен съд гр. Велс декларира, че в случай на предаване на уличения в
извършено престъпление П. Л. Л. на австрийските органи за наказателно
преследване, след евентуално осъждане, същият може да бъде върнат в
България за изтърпяване на наказанието. За настоящия съд няма никакви
съмнения, че декларацията представлява автентично волеизявление на
съдебен орган със съответните обвързващи правни последици. В тази връзка
съдът приема, че съдържанието на цитираното писмо е достатъчно, за да се
заключи, че компетентните австрийски власти предоставят исканите гаранции
по чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА.
На следващо място, съдът намира, че не е налице нито едно от
императивните основания по чл. 39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА.
Престъпленията не попадат под българската наказателна юрисдикция и не е
налице амнистия. Няма данни българският гражданин П. Л. да е осъждан за
същите факти в държава членка на Европейския съюз. От съдържанието на
ЕЗА е видно и това, че няма процесуални пречки за наказателното
преследване, включително не е изтекла давността. Исканото лице не е
малолетно и следователно е наказателноотговорно.
Съдът намира, че не са налице и останалите факултативни, относими
към настоящия случай, основания по чл. 40 ЗЕЕЗА за отказ да бъде предадено
исканото лице. Срещу *** гражданин П. Л. Л., видно от приложените към
6

делото справка за съдимост и справка от УИС на Прокуратурата на
Република България, в Република България не е водено и прекратено, преди
получаването на ЕЗА, наказателно производство за деянията, за които са
издадени процесните ЕЗА. Не е изтекъл и давностният срок за наказателно
преследване съгласно българското законодателство. Настоящият съд не е
уведомен в рамките на съдебната процедура по делото, че исканият ***
гражданин е изтърпял или изтърпява наказание в държава, която не е членка
на Европейския съюз, по влязла в сила присъда за някое от престъпленията,
за които са издадени ЕЗА. Не е налице и обстоятелството, визирано в
разпоредбата на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЕЕЗА, тъй като описаните в ЕЗА
престъпления не са извършени частично или изцяло на територията на
Република България, нито са извършени извън територията на издаващата
държава членка и българското законодателство не допуска наказателно
преследване за такива престъпления, извършени извън територията на
Република България.
Доколкото предаването на *** гражданин П. Л. Л. се иска с цел
наказателно преследване срещу него, а не за изпълнение на наказание
лишаване от свобода, основанията по чл. 40, ал. 1, т. 4 и по чл. 40, ал. 2 от
ЗЕЕЗА са неприложими в настоящия случай.
От приложената по делото справка от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Република България е видно, че
към настоящия момент срещу П. Л. Л. няма други наказателни производства,
по които да е привлечен като обвиняем, т. е. не са налице основания за
отлагане изпълнението или за условно изпълнение на ЕЗА по реда на чл. 52
ЗЕЕЗА.
Във връзка с възраженията на защитата срещу допускането на
изпълнение на ЕЗА, свързани с доводите, че исканото лице се ползва с
дипломатически имунитет по смисъла на чл. 29 от Виенската конвенция за
дипломатическите отношения, и докато не бъде изпълнена процедурата по чл.
47 от ЗЕЕЗА същият не следва да бъде предаден на австрийските власти,
съдът ги намира за неоснователни.
Тези възражения се основават на твърденията на исканото лице П. Л.
Л., че същият е гражданин на Федерация С. К. и Н. с имената П. Л. Л./P. L. L.,
че с тези имена и с това гражданство той е посланик ad hoc на Федерация С.
К. и Н. за Европейския съюз, и като такъв притежава дипломатически
имунитет, както и на приобщен като писмено доказателство по делото
заверено копие на документ на английски език с превод на български език,
наименован Заповед за назначаване на дипломатически агент D 357-DS-4300
от 03.02.2017 г. Според съдържанието на цитирания документ Федеративното
правителство на С. К. и Н. издава тази заповед, с която акредитира техният
гражданин П. Л. Л., резидент на С. К. и Н., с издаден дипломатически паспорт
номер D 1007765, с дата на издаване 24.11.2016 г., с второ гражданство
Република ****, име по *** гражданство П. Л. Л., личен граждански номер
7

**********, с пълните дипломатически права, предоставени му от Виенската
конвенция за дипломатическите отношения, в неговото качество на
дипломатически агент със специална мисия за територията на Европейския
съюз. Въпросният документ е бил иззет при извършени на 13.09.2022 г.
претърсвания на адреси, автомобили и яхта в гр. ***, ползвани от П. Л. Л., в
изпълнение на Европейска заповед за разследване, издадена на 29.07.2022 г.
от прокурор при Прокуратура гр. Велс, Република Австрия.
Наред с този документ, при извършените действия по разследване, са
били открити и иззети и следните други документи:
- карта с надпис в горния й ляв край „Espana”, на името на L. P.L., с
изписани дати 18-04-2018, 18-04-2028 и надпис в долния й десен край
“Ministerio del Interior” с номер на картата „01966521 - D”; - карта с надпис
„Permiso de conduccion reino de Espana”, със знак на Европейския съюз в
левия й горен ъгъл, с изписани имена L.P. L. и номер „01926182 - D”; -
паспорт с надпис „ESPANA DIPLOMATIC PASSPORT PASPORTE
DIPLOMATICO” на името на L. P. L., с номер AB 176946, издаден на
10.06.2023 г. В посочените документа е отразено, че лицето L. P. L. е роден на
**** г. в гр. ****. Същевременно от приложените по делото служебна
бележка от 31.05.2022 г., издадена от Нотариална кантора „Роза Кожухарова“
гр. Варна и договор за покупко-продажба от 31.05.2022 г. (също открити и
иззети при извършените на 13.09.2022 г. претърсвания на адреси, автомобили
и яхта в гр. ****, ползвани от П. Л. Л.) се установява, че на 31.05.2022 г.
исканото лице Л. се е легитимирал като гражданин на Испания, притежаващ
дипломатически паспорт № AB 176946, издаден на 10.06.2023 г., при
сключването на договор за покупко-продажба на моторен катер Шаман.;
- документ с надпис „Passport copy - account signatory plinvest trust” с
изписани имена De L. P. F., с № ЕЕ850202, в който е отразено, че лицето е
белгийски гражданин, роден на **** г. в гр. ****.
Преценявайки горепосочените писмени доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, и по-конкретно съдържащите се в тях данни, че исканото
лице е роден на **** г. в гр. *** и притежава испанско гражданство, както и,
че е роден на *** г. в гр. *** и притежава белгийско гражданство (които
обстоятелства са очевидно неверни), за настоящия съдебен състав на ОС – гр.
Бургас възникват основателни (разумни) съмнения, че приобщените по
делото документи, открити и иззети при извършените претърсвания на
адреси, автомобили и яхта в гр. ***, ползвани от П. Л. Л., сочещи, че той е
гражданин на Федерация С. К. и Н. с имената P. L. L., и че има качеството на
дипломатически агент на Федерация С. К. и Н.за Европейския съюз, в
действителност са неистински такива.
По тези съображения настоящият състав на ОС – гр. Бургас прие, че
по делото не е установено по несъмнен начин, че исканото за предаване лице
П. Л. Л. се ползва с дипломатически имунитет по смисъла на чл. 29 от
Виенската конвенция за дипломатическите отношения, поради което и счете,
8

че процедурата по чл. 47 от ЗЕЕЗА не е приложима в настоящия случай.
Относно неустановяването и недоказването на дипломатически
имунитет на исканото лице следва да се акцентира и на данните, съдържащи
се в издадените от австрийските съдебни власти заповеди за задържане по
отношение на *** гражданин П. Л., съответно от 22.07.2022 г. и от 15.09.2022
г., разрешени от съдия при Областен съд гр. Велс, Република Австрия, въз
основа на които са издадени и процесните ЕЗА, а именно, че подозрението в
извършителство на престъпленията се основава и на кореспонденцията с
генералния секретар във Външното министерство на St. K. и N., който съвсем
ясно е изложил, че не се касае за истински документи и лицето П. Л. Л.,
наричан също П. Л. Л., не е дипломат на St. K. и N..
В допълнение следва да се подчертае, че международното
сътрудничество не би могло да съществува без наличието на взаимно доверие
между държавите. В областта, която се урежда от Рамковото решение
2002/584/ПВР, транспонирано в българския ЗЕЕЗА, принципът на взаимно
доверие, възведен като „крайъгълен камък“ на съдебното сътрудничество по
наказателни дела, се проявява в задължението на националния съд на една
държава членка да изпълни правораздавателен акт, постановен в друга
държава членка, като акт на собствената му юрисдикция. Същевременно
съдът на изпълняващата държава няма правомощия да проверява
доказателствената обезпеченост на обвинението, а в съответствие с принципа
на взаимно доверие следва да приеме, че издаващата държава е изпълнила
своите задължения в съответствие със закона.
На последно място съдът намира за необходимо да посочи и това, че
по делото не са налице данни, въз основа на които да се направи извод, че
**** гражданин П. Л. Л. няма да получи справедлив процес от органите на
съдебната власт на Република Австрия или че правната система в Република
Австрия страда от такива съществени системни недостатъци, които да
поставят под съмнение върховенството на правото. Поради това и съдът прие,
че липсва очевиден риск по смисъла на чл. 7 от Договора за Европейския
съюз (ДЕС) от тежко нарушение от издаващата държава на ценностите,
посочени в член 2, включително липсва реален риск от нарушение на
основното право на исканото за предаване лице на независим съд и оттам на
основното му право на справедлив съдебен процес, прогласено в член 47 от
Хартата на основните права на Европейския съюз, както и че не съществува
реална опасност от нечовешко или унизително отношение по смисъла на член
4 от Хартата на основните права на Европейския съюз към *** гражданин П.
Л. Л. при предаването му на австрийските съдебни власти за провеждане на
наказателно преследване.
Мотивиран от всичко изложено, съдът намери, че са налице всички
процесуални и материалноправни предпоставки за допускане на изпълнение
на издадените срещу исканото лице ЕЗА, и предаване на издаващата държава
на *** гражданин П. Л. Л., и в този смисъл постанови решението си.
9

В съответствие с приетото решение за допускане на изпълнението на
ЕЗА, на основание чл. 44, ал. 7 ЗЕЕЗА съдът потвърди взетата по отношение
на П. Л. Л. с ЕГН: ********** мярка за неотклонение задържане под стража
до фактическото предаване на исканото лице на съдебните власти на
Република Австрия.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
10

Номер на акта:	201
Дата:	12 октомври 2022 г. (в сила от 24 октомври 2022 г.)
Съдия:	Яни Георгиев Гайдурлиев

Дело:	20222100201097
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	14 септември 2022 г.

Решение по дело №1097/2022 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите