РЕШЕНИЕ
№ 280
гр. София, 17.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Гюлсевер Сали
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Нели С. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20221100503165 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20204427/28.10.2021 г., постановено по гр. д. № 18924/21 г.
по описа на СРС, 120 състав, е признато за установено по предявения от „Т.-
Ц. Е“ ЕООД срещу К. И.“ ЕООД положителен установителен иск по чл. 422
във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че ответникът К. И.“
ЕООД дължи на „Т.-Ц. Е“ ЕООД сумата от 10 000 лв., представляваща част
от платен аванс от ищеца по фактура, ведно със законната лихва от
10.11.2020 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55609/20 г.
по описа на СРС, 120 състав. С решението К. И.“ ЕООД е осъден да заплати
на „Т.-Ц. Е“ ЕООД сумата от 700 лв. – разноски в исковото и заповедното
производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Подадена е въззивна жалба от К. И.“ ЕООД срещу решение №
20204427/28.10.2021 г., постановено по гр. д. № 18924/21 г. по описа на СРС,
1
120 състав. Твърди, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е
постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
е необосновано. Поддържа, че първоинстанционният съд е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като с определение
от 14.07.2021 г., постановено по делото, е оставил без разглеждане
насрещната претенция на К. И.“ ЕООД. Твърди, че съдът не е обсъдил и
доводите на ответното дружество, че неизпълнението на задължението да
осъществи доставка на процесните стоки е в резултат на бездействието на
купувача да посочи мястото, където е следвало да достави гумите и да плати
и организира транспорта им. Поддържа, че ищцовото дружество няма право
да претендира връщане на платената по договора сума, тъй като самото
дружество е в неизпълнение на задълженията си по договора. Иска се от съда
да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо това
да постанови друго решение, с което да отхвърли иска. Претендира разноски.
Въззиваемата страна - „Т.-Ц. Е“ ЕООД е подал отговор на въззивната
жалба в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който поддържа становището, че
обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и
като обсъди събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл.
12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Ищецът „Т.-Ц. Е“ ЕООД твърди, че е сключил с ответника К. И.“ ЕООД
на 23.07.2018 г. договор за доставка на стоки, по силата на който доставчикът
се е задължил да достави на купувача стоки, подробно описани в търговското
предложение за доставка на товарни гуми по спецификация от 23.07.2018 г.,
представляващо неразделна част от договора. Твърди, че договорената обща
крайна цена на доставените стоки е била в размер на 330 001,44 лв., като в
срок до 31.07.2018 г. е следвало да бъде платена авансово 50 % от цялата
сума. Поддържа, че във връзка с процесния договор доставчикът К. И.“ ЕООД
е издал фактура № **********/26.07.2018 г. за заплащане на аванс в размер
на 165 000 лв. с ДДС, платим по банков път от купувача, както и че на
26.07.2018 г. купувачът е превел на продавача авансово сумата в размер на
2
165 000 лв. Твърди, че въпреки че срокът за изпълнение на договора да е
изтекъл, доставката на тежкотоварните гуми не е била извършена. Поддържа,
че на ответното дружество са били изпратени и надлежно връчени 3 бр.
покани за връщане на авансово платения аванс по развален поради
неизпълнение договор за доставка на гуми, но същият не е бил върнат.
Посочва, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК е било образувано ч. гр. д. № 55609/20 г.
по описа на СРС, 120 състав, по което е била издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК за заплащане на сумата в размер на
10 000 лв., представляваща част от цялото вземане в размер на 165 000 лв. по
фактура № **********/26.07.2018 г., която сума подлежи на връщане поради
разваляне на договора за доставка на гуми от 23.07.2018 г. поради
неизпълнение, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 10.11.2020 г. до окончателното плащане. Посочва, че
срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение в срока по чл.
415, ал. 4 ГПК, поради което са били дадени указания за предявяване на иск
за установяване на съществуването на вземането. Иска се от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща част от
цялото вземане в размер на 165 000 лв. по фактура № **********/26.07.2018
г., която сума подлежи на връщане поради разваляне на договора за доставка
на гуми от 23.07.2018 г. поради неизпълнение, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 10.11.2020 г. до
окончателното плащане. Претендира разноски.
Ответникът - К. И.“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че
неизпълнението на задълженията на продавача да достави стоката е в резултат
на бездействието на купувача, който не е посочил подходящо място, където
да се доставят гумите, и не е заплатил и организирал транспорта им. Моли за
отхвърляне на иска. Претендира разноски.
От представения като доказателство по делото договор за доставка от
23.07.2018 г. се установява, че на 23.07.2018 г. е сключен договор за доставка
на стоки между К. И.“ ЕООД, като продавач, и „Т.-Ц. Е“, като купувач, по
силата на който продавачът се е задължил да достави възмездно на купувача
стоките, описани в спецификация – търговско предложение от 23.07.2018 г.,
3
представляващо Приложение № 1, неразделна част от договора. Уговорената
с договора крайна цена е била в размер на 330 001,44 лв., като същата е
платима, както следва: авансово плащане в размер на 50 % от общата
стойност на поръчката или сумата в размер на 137 500 лв. без включен ДДС –
в срок до 31.07.2018 г., и окончателни плащания в размер на 50 % от
фактурираната стойност на всяка приключена доставка в срок до три
календарни дни от датата на фактурата. Уговорено е, че срокът на действие
на договора е 12 месеца, считано от датата на влизането му в сила, и че
същият влиза в сила след подписването му от страните и извършването на
първото авансово плащане от страна на купувача.
На 26.07.2018 г. К. И.“ ЕООД е издал фактура №
**********/26.07.2018 г. за дължим аванс на стойност 137 500,00 лв. без ДДС
/165 000,00 лв. с ДДС/.
От неоспореното от страните заключение на съдебно – счетоводната
експертиза, изготвено след проверка в счетоводството на ищеца и ответника,
се установява, че размерът на авансово платената сума от „Т.-Ц.“ ЕООД по
договор за доставка на стоки от 23.07.2018 г. е в размер на 137 500 лв. без
ДДС /165 000 лв. с ДДС/, което представлява 50 % от общата стойност на
поръчката. Преводът на аванса в размер на 137 500 лв. без ДДС /165 000 лв. с
ДДС/ е извършен на 26.07.2018 г. от сметката на К. И.“ ЕООД с
IBAN:*********** в „ОББ“ АД. При извършената проверка в счетоводството
на „Т.-Ц. Е“ ЕООД е констатирано, че няма заприходени от ищеца стоки в
изпълнение на договора за доставка на стоки от 23.07.2018 г. В
счетоводствата на ищеца и на ответника няма данни за осъществени доставки
от К. И.“ ЕООД в изпълнение на договора за доставка на стоки от 23.07.2018
г.
На 16.10.2019 г. „Т.-Ц. Е“ ЕООД е изпратил до К. И.“ ЕООД покана за
връщане на авансово платената сума в размер на 165 000 лв. по договора за
доставка на стоки от 23.07.2018 г. поради неизвършване на доставката до
изтичане на срока на договора /23.07.2019 г./. Поканата е получена на
17.10.2019 г.
На 07.11.2019 г. е изпратена нотариална покана с рег. № 8146/07.11.2019
г., том 3, акт № 147, от „Т.-Ц. Е“ ЕООД до К. И.“ ЕООД, връчена на
11.11.2019 г., с която ответното дружество е поканено от ищцовото дружество
4
да върне авансово платената сума в размер на 165 000 лв. поради
неизпълнение на задължението за доставка на стоките.
На 04.02.2020 г. „Т.-Ц. Е“ ЕООД е изпратило покана до К. И.“ ЕООД,
връчена му на 06.02.2020 г., да изпълни задължението си, произтичащо от
договора за доставка на стоки от 23.07.2018 г. и приложеното към него
търговско предложение, да достави стоките в срок до 1 месец от получаване
на поканата. В поканата е посочено, че в случай, че ответното дружество не
изпълни задължението си в срок, ищцовото дружество ще счита договора за
развален, и иска връщане на платената сума.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК
от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен
контрол съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в
обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд констатира, че
решението е валидно, но недопустимо, тъй като първоинстанционният съд се
е произнесъл по непредявен иск. Съображенията за това са следните:
Съгласно решение № 207/2012 г., постановено по гр. д. № 914/11 г., IV г.
о. на ВКС, съдът се произнася по нещо различно от това, с което е сезиран,
когато не даде защита на заявения предмет, а предметът на спора се определя
чрез страните, правопораждащите юридически факти и петитума.
Видно от изложените в исковата молба фактически обстоятелства и
петитум ищцовото дружество твърди, че ответното дружество му дължи
сумата в размер на 10 000 лв. - част от цялото вземане в размер на 165 000 лв.
по фактура № **********/26.07.2018 г., представляваща авансово платена
сума по развален поради неизпълнение договор за доставка на стоки от
23.07.2018 г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 55609/20 г. по описа на СРС, 120
състав.
Следователно правопораждащият юридически факт, на който се
5
основава исковата претенция, е неоснователно обогатяване – претендира се
връщане на авансово платена парична сума на отпаднало основание- развален
договор за доставка на стоки поради неизпълнение.
Същевременно първоинстанционният съд в нарушение на
диспозитивното начало в гражданския процес се е произнесъл по иск за
съществуването на вземане на договорно основание – „платен аванс от ищеца
по фактура“, който е квалифицирал като иск по чл. 422 във вр. с чл. 415
ГПК във вр. с чл. 79 ЗЗД.
По този начин съдът е подменил предмета на спора и обхвата на
търсената съдебна защита, въз основа на невъведен от ищеца правопораждащ
юридически факт, вследствие на което е дал и неправилна правна
квалификация на предявения иск.
Предвид изложеното по – горе и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 3 ГПК
решението следва да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане от
друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск /от
стадия изготвяне на доклад по делото съгласно чл. 146 ГПК/.
При повторното разглеждане на делото първоинстанционният съд следва
да се произнесе и по разноските в заповедното и исковото производство,
както и по разноските в настоящото въззивно производство, с оглед изхода на
спора.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 20204427/28.10.2021 г., постановено по гр. д.
№ 18924/21 г. по описа на СРС, 120 състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на СРС за
произнасяне по предявения иск.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7