Решение по дело №369/2024 на Административен съд - Плевен

Производството е по чл.208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на В. А. К., гр.Плевен. [улица]. чрез адв. Д. Д.-АК Плевен, съдебен адрес гр.Плевен. [улица]срещу решение №111/29.02.2024г., постановено по АНД №2330/2023г. по описа на Районен съд-Плевен,

В жалбата посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът неправилно е интерпретирал фактическата обстановка, неправилно са анализирани свидетелските показания, както и събраните по делото писмени доказателства.

Твърди, че описаното, както в акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ №[рег. номер]/ 06.06.2023г., така и в наказателно постановление №23-0938-001968/20.06.2023г. не отговаря на действителната фактическа обстановка.

Посочва, че при съставянето и издаването на наказателното постановление не са спазени всички императивно предвидени изисквания за неговата законосъобразност, като наказателното постановление е незаконосъобразно, постановено при грубо нарушение на законовите норми и неправилно, защото е издадено в нарушение на материалния закон.

Твърди, че процесуалното нарушение се изразява в неспазване на императивните изисквания на нормите на чл. 42. т. 4 от ЗАНН и чл. 57. ал. 1. т. 5 от ЗАНН, касаещо описание на нарушението и обстоятелствата, на които се основава то, тъй като в АУАН и НП не е констатирано "определеното за това място", като вместо това единствено с цитирането на нормата актосъставителят и наказващият орган са изчерпали функциите си. Счита, че не е спазена императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, която изисква посочване на доказателствата, които потвърждават административното нарушение, а в наказателното постановление липсват такива доказателства, което създава неяснота въз основа на какви факти наказващият орган е приел за установена фактическата обстановка, описана в НП.

Посочва, че не е спазено и императивното изискване на чл. 57, ал.1. т.6 от ЗАНН, тъй като не е описано точно и пълно нарушението, а неточното описание на нарушението представлява съществено нарушение на процесуалните правила, като при издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл. 57, ал.1. т.5 предл.3 и 4 от ЗАНН. Намира, че видно от обстоятелствената част на същото, са посочени факти, досежно констатирането на нарушението, но не и такива, свързани с извършването му, както предписва разпоредбата на чл. 57, ал.1. т.5 предл.3 от ЗАНН. Счита, че проверяващият орган, а впоследствие и наказващият такъв, са се задоволили само да посочат кога, къде и какво е установено, като липсва описание на конкретни обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Посочва, че съгласно чл.57. ал.1. т.8 от ЗАНН наказателното постановление трябва да съдържа отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието, като счита, че от страна на наказващия орган при издаване на наказателното постановление е допуснато нарушение на чл.57. ал. 1. т.8 от ЗАНН.

Посочва, че наказващият орган дори формално не е посочил, респективно не е обсъдил изобщо възможността за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като разграничи "маловажните" случаи на административно нарушение, от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН, съобразно с относимите към конкретният случай смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Посочва, че в случаите, когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение, наказващият орган, следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Твърди, че като не е приложил посочената норма административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление, като посочва съдебна практика ТР № 1/12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г. ОСНК, според която когато деянието представлява маловажен случай на административно нарушение административно-наказващия орган следва да приложи чл. 28 от ЗАНН, като преценката за "маловажносг на случая" подлежи на съдебен контрол. Твърди, че в неговия обхват се включва и проверка на законосъобразността на преценката по чл. 28 от ЗАНН, а когато съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие с материалния закон. Счита, че не съществува реална възможност за проверка на извършената от наказващият орган преценка за маловажност на извършеното нарушение на правилата за движение, доколкото липсва изобщо произнасяне на наказващият орган, което от своя страна води до процесуално основание за отмяна на НП. Твърди, че в този смисъл липсата на такава оценка, означава липса на мотиви в тази част на наказателното постановление, което пряко засяга правото на защита на жалбоподателя и води до неговата отмяна.

Посочва, че гореописаните нарушения са от категорията на съществените и пряко рефлектират върху правото на жалбоподателя да организира защитата си, доколкото внася неяснота при какви обстоятелства е вменена отговорността на жалбоподателя.

Твърди, че на В. А. К. е издадено и второ наказателно постановление №22-0938-001969/20.06.2023г. издадено от Началник сектор ПП към ОДМВРвъз основа на акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [рег. номер]/06.06.2023г., като счита, че са налице издадени две наказателни постановления за едно и също нарушение, като с издаването на две наказателни постановления за едно и също нарушение административно-наказващият орган е нарушил един от основните принципи „non bis in idem“, като неспазването на този принцип води и до неспазване на закона и до заобикаляне на принципа за законоустановеност. Посочва, че в случая този принцип е нарушен, което е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление. Моли, да се отмени решението

В съдебно заседание касаторът - В. А. К., гр.Плевен. [улица], редовно призован, се представлява от адв. Д. Д.-АК Плевен, който моли да се уважи касационната жалба и да се отмени като неправилно и незаконосъобразно решението на Районен съд гр. Плевен по съображения, подробно изложени в касационната жалба.

В съдебно заседание ответникът - началник-сектор сектор „Пътна полиция“ в ОДМВР-Плевен, редовно призован, не се явява, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура-Плевен, дава заключение, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е потвърдил наказателното постановление, като моли бъде оставено в сила.

Административен съд – Плевен, трети касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационното оспорване е извършено от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество е частично основателно.

С процесното решение е потвърдено наказателно постановление №23-0938-001968/20.06.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен, с което на В. А. К. за това, че на 06.06.2023г. като водач при управление на МПС - товарен автомобил „Ивеко 35.10“ с peг. № [рег. номер], който не е негова собственост в 18:00 часа, движейки се в гр. Плевен, в ж.к. ,Дружба“ до блок номер 332, пред вх.Г, с посока на движение към ж.к. ,Дружба-4“, извършва следното:

1.При маневра отклонение наляво, за да заобиколи ред паркирани автомобили, не съобразява разположението на преминаващия вляво и насрещно движещия се лек автомобил „БМВ 318“ с peг.№ [рег. номер], вследствие на което го удря странично в задната част на автомобила, като реализира ПТП с минимални материални щети (охлузвания по задна броня вляво и заден десен калник на горепосочения лек автомобил „БМВ“ - нарушение на чл.25, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева;

2.Управлява горепосоченото МПС - товарен автомобил „Ивеко 35.10“, без да е представено на годишен технически преглед към момента на възникване на ПТП - нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП с наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева;

3.и не представя (не носи) контролния талон към СУМПС или заместващ го АУАН - нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1. т. 1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 лева.

Съдът е приел, че нарушенията са безспорно установени и доказани, обсъдил е свидетелските показания на двете групи свидетели, като е изложил мотиви относно кредитирането и отхвърлянето им, като не е допуснал процесуални нарушения.

Настоящата инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и правилно по отношение на наложеното с НП наказание по т. 1 и постановено при правилно прилагане на материалния закон, но по отношение на наказанията по т. 2 и т. 3, решението не съответства на закона.

По отношение на нарушението, посочено в т. 1 от НП, на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП е налице извършване на маневра, при която е осъществен удар с автомобил БМВ 13 и това се констатира от представен протокол за ПТП и свидетелски показания на актосъставителя. Доводите на касатора, че за едно и също нарушение са издадени две НП е неоснователно.

По делото е приложено НП № 23-0938-001969/20.06.2023 година на началник сектор „Пътна полиция“ ОД на МВР Плевен издадено спрямо К., че на 06.06.2023 година в 18 .00 часа при маневра отклонение на дясно, за да влезе зад паркиран автомобил не съобразява разположението на паркирания автомобил и удря фолксваген пасат, не съобразява движението си на заден ход и създава опасност за другите участници в движението и не носи контролен талон . Така установените нарушения без това по т. 3 са различни от описаните в процесното НП и не е налице нарушаване на принципа „non bis in idem“.

Настоящата инстанция обаче намира, че не следва на водач, който не е собственик на МПС да бъде наложено наказание за установеното второ нарушение – управляваният автомобил не е преминал на технически преглед. Нарушаването на това материално правило за поведение е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред с изричната разпоредба на чл. 181, т. 1 от ЗДвП, съгласно която се наказва с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за технически преглед. Обстоятелството, че К. не е собственик на управляваното от него ППС е отразено в АУАН и НП и не е спорно между страните. Предвид липсата на изрично предвидено в ЗДвП задължение за водач, който не е собственик на превозното средство, да го представя за проверка на техническата му изправност е недопустимо за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП да му се налага административно наказание по общата санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП, според която за нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лв. Осъществяването на административно-наказателна отговорност по този ред е субсидиарно, т. е. разпоредбата се прилага, само когато за съответното нарушение няма нарочно установена санкционна норма, каквато в случая е налице. Следва решението в тази част да бъде отменено и да бъде отменено и НП по отношение на наложено наказание по т. 2.

Настоящата инстанция намира, че не следва да бъде ангажирана и административно-наказателната отговорност на водача за това, че не носи контролен талон от свидетелство за управление, тъй като това поведение вече не е нарушение.

С изменение на ЗДвП в бр. 67 на ДВ от 04.08.2023 година е променена разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и не е налице нарушение, когато водачът да носи контролен талон и съответно е изменен и чл. 183, ал. 1, т. 1 от закона и е отпаднало наказанието за неносенето на контролен талон, тъй като е прието, че не е налице такова нарушение. Налице е хипотезата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН за наличие на по-благоприятен закон за нарушителя, тъй като не е налице нарушение , за което да му се наложи наказание и следва в тази част решението да се отмени и да се отмени и НП.

Неоснователни са доводи на касатора обаче, че НП е издадено при допуснати съществени нарушения на чл. 57 от ЗАНН, тъй като е посочено място на нарушенията, дата, описани са подробно факти и обстоятелства при извършването им и по никакъв начин не е ограничено право на защита на лицето.

Предвид горното настоящата инстанция намира, че решението в частта относно наложени наказания за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и наложено наказание по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. второ от ЗДвП следва да бъде отменено, като бъде отменено и НП в тази част, а в останалата част решението следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното, Административен съд – Плевен, трети касационен състав

РЕШИ:

Отменя решение №111/29.02.2024г. по анд №2330/2023г. по описа на Районен съд-Плевен в частта, в която е потвърдено наказателно постановление №23-0938-001968/20.06.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен, с което на В. А. К. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1. т. 1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 лева и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП с наложено административно наказание глоба в размер на 20,00 лева, като вместо него постановява:

Отменя наказателно постановление №23-0938-001968/20.06.2023г. на началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Плевен в частта, в която на В. А. К. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.1. т. 1, пр.2 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00 лева и за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП на основание чл.185 от ЗДвП с наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.

Оставя в сила решение №111/29.02.2024г. по анд №2330/2023г. по описа на Районен съд-Плевен в останалата част.

Решението е окончателно.

Препис от решението да се изпрати на страните и на Окръжна прокуратура – Плевен.