Решение по дело №495/2025 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 133
Дата: 19 май 2025 г.
Съдия: Христина Янева Костадинова - Чолакова
Дело: 20252230200495
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 133
гр. Сливен, 19.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христина Ян. Костадинова -

Чолакова
при участието на секретаря Росица Н. С.
в присъствието на прокурора М. Ст. В.
като разгледа докладваното от Христина Ян. Костадинова - Чолакова
Административно наказателно дело № 20252230200495 по описа за 2025
година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемият А. М. М. - роден на ........г. в гр. С.,
местоживеене: гр. С., ул. У № ...., българин, български гражданин, средно
образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН
в това, че: На 03.09.2024г. в гр. С., по ул. „Перущица“ в близост до дом № 15,
при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и модел
„Опел Астра“ с peг. № А 8447 ВА е нарушил правилата за движение по
пътищата:
чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват”;
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с ... характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да
бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите
са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.”;
1
чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата ……“,
чл. 117 от ЗДвП: „При приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре“
и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на родения на
02.08.2015г. В.Б.К. от гр. С., изразяваща се в контузия на десния крак, в
областта на колянната му става, с данни за хидропс и счупване в областта на
латералния (външния) кондил на големия пищял, с лекостепенна депресия на
тибиалното плато, довела до „Трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник“ - престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, предл. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, като на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК го ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание
„ГЛОБА“ в размер на 1000 лева (хиляда лева), в полза на държавата, по
бюджета на съдебната власт.
На основание чл. 78а , ал. 4, вр. чл. 343г от НК, ЛИШАВА обвиняемия
А. М. М. от право да управлява МПС за срок от 10 (десет) месеца.
ОСЪЖДА обвиняемия А. М. М. да заплати направените по
досъдебното производство разноски в размер на 1502,60 лева (хиляда
петстотин и два лева и шестдесет стотинки) по сметка на ОДМВР - Сливен.
Решението подлежи на обжалване и протестиране в 15 дневен срок пред
Окръжен съд-Сливен, който за обвиняемия тече от днес, а за РП - Сливен от
датата на съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ
към Решение № 133/19.05.2025г. по АНД № 495/2025г. по описа на РС-Сливен
гр. Сливен, 19.05.2025г.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. от НПК.
Образувано е по внесено от РП-Сливен постановление, с което се иска
обв. А.М.М. да бъде признат за виновен за извършено от него престъпление
по чл. 343, ал. 1, б.“б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, след което да
бъде освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено
административно наказание по реда на чл. 78а от НК.
В съдебно заседание представителят на РП-Сливен поддържа внесеното
спрямо обв. М. предложение. Пледира да бъде признат за виновен по
повдигнатото обвинение, като бъде освободен от наказателна отговорност с
налагане на наказание по реда на чл. 78а от НК- „глоба“ в размер на 1000 лв.,
като на осн. чл. 343г от НК да му бъде наложено наказание лишаване от право
да управлява МПС за срок от една година и два месеца.
Обвиняемият, редовно призван не се явява, представлява се от надлежно
упълномощен защитник, който пледира на осн. чл. 78а от НК на обвиняемия
да бъде наложена „глоба“ в размер на 1000 лв., като счита предложението на
прокурора на осн. чл. 343г от НК да бъде лишен от право да управлява МПС
за срок от една година и два месеца за завишено.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
следното от фактическа страна:
На 03.09.2024 г. около 20,00 ч. синът на св. М.П.Гр. и св. Божидар
Василев Костадинова-пострадалият В.Б.К. (роден на 02.08.2015г.) излязъл да
си играе на улицата с децата. Той казал на родителите си, че отивал на
площада в кв. „Надежда“, гр. Сливен. Около 21,30 ч. св. М.Гр. и св. Б.К.,
заедно с тяхна съседка- св. Д.В. Урумова потеглили за работа с автомобила на
св. Б.К.. Докато се движели по ул. „Перущица“ в кв. „Надежда“, гр. Сливен,
забелязали пред тях лек автомобил, който правел маневра. Лекият автомобил
бил „Опел Астра“ с peг. № А8447ВА, управляван от обвиняемия А.М.М..
Последният шофирал по ул. „Перущица“ в кв. „Надежда“, гр. Сливен. В този
момент в дясната част на платното за движение бил пострадалият В.К..
Приближавайки дом № 15, обвиняемият не възприел навреме детето на
пътното платно и настъпил удар между автомобила и пешеходеца. МПС-то
ударило с десния край на предната броня пострадалия в дясното коляно, а с
дясното странично огледало детето било ударено в дясното рамо. При
създалото се съприкосновение, тялото на пострадалия В.К. било отхвърлено
напред и надясно, като паднало на стъпалата пред дом № 15 на ул.
„Перущица“.
Св. М.Гр., св. Б.К. и св. Д.В. възприели настъпилия удар между автомобила и
детето, защото се движели зад обвиняемия по улицата. Св. М.Гр. познала, че
1
това дете е синът й. Веднага спрели. Видели, че и шофьорът на другия
автомобил спрял и тръгнал към детето. Св. М.Гр. и св. Б.К. взели на ръце сина
си, който бил контактен и говорел с тях. Занесли го до техния автомобил и
тръгнали към болницата. Отзовалите се на мястото на инцидента служители
на МВР извършили проверка на обв. А. М. за употреба на алкохол с
техническо средство. Отчетеният резултат бил отрицателен.
От приложената по ДП справка за нарушител/водач се установило, че
обвиняемият притежавал валидно СУМПС за категории „В“ и „М“.
В хода на разследването била назначена и изготвена съдебномедицинска
експертиза за нараняванията на пострадалия. Съгласно заключението й
пострадалият В.Б.К. вследствие на настъпилото ПТП, е получил „автомобилна
травма (травма от блъскане на пешеходец отпред с предните състави на лек
автомобил), изразяваща се в следните уреждания: контузия на главата с
наличие на контузионен оток на меките тъкани и охлузвания на кожата в
областта на основната на носната пирамида и челната област, с данни от
образното изследване за наличие на хематом в центъра на фронталната
област; контузия на десния крак с оток, спонтанна и при функционална
активност болка с клинични и от образното изследване (ЯМР) данни за
хидропс (излив на течност в ставната кухина) и счупване в областта на
латералния (външния) кондил на големия пищял, с лекостепенна депресия на
тибиалното плато в тази област, наложило обездвижването на крака за
продължителен период от време.“ В резултат на удара в областта на основата
на носната пирамида и челото, пострадалият е получил сътресение на мозъка,
което е протекло без загуба на съзнанието. Това увреждане самостоятелно и в
съвкупност с охлузванията на кожата в основата на носната пирагиида и
травматичния хематом в средата на челната област са осъществили смисъла на
медико - биологичния признак „временно разстройство на здравето, неопасно
за живота“, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129
от НК. Контузията на десния крак, в областта на колянната му става, с данни
от образното изследване за хидропс и счупване в областта на латералния
(външния) кондил на големия пищял, с лекостепенна депресия на тибиалното
плато, довела до затруднения в движенията и осъществяването на основната
функция на крака за срок по-дълъг от 30 дни, като по този начин осъществила
смисъла на медико - биологичния характеризиращ признак „трайно
затрудняване движенията на десния долен крайник“.
Според вещото лице описаните телесни увреждания имали травматична
генеза и се дължали на механичното действие (удар с или върху, сътресение,
триене) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и добре отговаряли да са
получени по време и в резултат на настъпилото ПТП.
Местопроизшествието не е било запазено, тъй като пострадалият бил
откаран от родителите си в болница. Поради това в извършения по ДП оглед
на местопроизшествие не били фиксирани следите от настъпилото ПТП. За да
се запълни тази доказателствена празнота и за да бъде изготвена
2
автотехническа експертиза е било необходимо извършването на следствен
експеримент с участието на водача на автомобила, причинил ПТП - обв. А. М..
Такъв е бил осъществен на 02.01.2025г. в присъствието на вещо лице, като е
отразен механизма на настъпване на произшествието.
В хода на разследването била изготвена автотехническа експертиза.
Съгласно изводите на вещото лице, обвиняемият А. М. е бил „изненадан“ от
появилото се дете на платното за движение, но при правилно подбрана
скоростна движение и с готовност да спре, е имал възможност да предотврати
удара с детето. Водачът на автомобила е имал техничексата възможност да
предотврати ПТП при определената скорост на движение (18,5 км/ч) в случай,
че своевременно е възприел опасността към момента на появата на детето във
видимата му зона, но той е възприел тази опасност със закъснение от 0,5 сек.
Посочено е, че скоростта на движение на управлявания от обв. А. М.
автомобил преди настъпването на ПТП е била 18,50 км/ч, а опасната зона за
спиране - 11,4 м. Той е възприел опасността на разстояние около 8 м и със
закъснение от 0,5 сек. Технически правилно е било водачът на МПС да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, взети в
тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към
предмета на делото.
Съдът кредитира показанията на свидетелите М.Гр. (л. 85-86), В.К. (л.
87-87), Б.К. (л. 89-90), М.П. (л. 91), А.К. (л. 94), Д.У. (л. 95), А.А. (л. 96),
дадени в хода на досъдебното производство, тъй като са последователни,
безпротиворечиви и кореспондират напълно с останалия събран по делото
доказателствен матирал. Даде вяра на обясненията на обвиняемия.
Съдът кредитира заключенията на вещите лице по назначените и
изготвени в хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
(л. 98-103) и автотехническа експертиза (л. 107-121), тъй като не бяха
оспорени от страните, а съдът няма основание да се съмнява в
компетентността и безпристрастността на експертите.
Съдът взе предвид и приложените по досъдебното производство
характеристична справка (л. 127), справка за съдимост (л. 125).
Съдът даде вяра и кредитира изцяло писмените доказателства,
присъединени към доказателствения материал по реда на НПК.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
направи следните правни изводи:
Налице са всички обективни и субективни елементи от престъпния
състав, по който е повдигнато обвинение.
С деянието си обв. А. М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.“б“, предл. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр.
3 от НК, т.к. на 03.09.2024г. в гр. Сливен, по ул. „Перущица“ в близост до дом
3
№ 15, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка и
модел „Опел Астра“ с peг. № А 8447 ВА е нарушил правилата за движение по
пътищата: чл. 20, ал. 1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”; чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с ... характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да
спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за
движението.”; чл. 116 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен
да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата
……“, чл. 117 от ЗДвП: „При приближаване към място, където на пътя или в
близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е
длъжен да намали скоростта, а при необходимост - и да спре“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на родения на
02.08.2015г. В.Б.К. от гр. Сливен, изразяваща се в контузия на десния крак, в
областта на колянната му става, с данни за хидропс и счупване в областта на
латералния (външния) кондил на големия пищял, с лекостепенна депресия на
тибиалното плато, довела до „Трайно затрудняване движенията на десния
долен крайник“.
С така осъщественото деяние са засегнати обществените отношения, в
рамките на които се гарантира сигурността на транспортната дейност.
Обвиняемият А. М. е пълнолетно лице, притежаващо нормална психика,
не е страдал от психическо заболяване към момента на извършване на
деянието, могъл е да разбира свойството и значението на постъпките си и да
ги ръководи, да ги насочва съобразно осъзнатото тяхно свойство и значение.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия по
непредпазливост. Той не е съзнавал обществено - опасния му характер, не е
предвиждал и не е искал настъпването на общественоопасните последици, но
е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и предотврати, като спазвайки
правилата за движение по пътищата, съобрази поведението си към останалите
участници в движение. Бил е длъжна да контролира непрекъснато превозното
средство, което управлява и да се съобрази с изискванията, визирани в чл. 20
от ЗДвП относими към конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да намали и да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото в
случая се явява пешеходецът пострадалия В.К.. Бил е длъжен и е могъл да
бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, както и
при приближаване към място, където на пътя или в близост до него се намират
деца, да намали скоростта, а при необходимост - и да спре, с което е нарушил
чл. 116 и чл. 117 от ЗДвП.
От свидетелството за съдимост на обв. М. е видно, че към датата на
настоящото деяние не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV от глава VIII от НК. Налице са всички
4
предпоставки на чл. 78а от НК - не се касае за множество престъпления, за
причинена тежка телесна повреда или смърт и деецът не е бил в пияно
състояние или след употреба на наркотични вещества, поради което съдът
след като призна обв. М. за виновен по повдигнатото му обвинение, го
освободи от наказателна отговорност като му наложи административно
наказание „Глоба“ в размер на 1000 лв. в полза на държавата.
Съдът счита, че така определеното административно наказание
съответства в максимална степен на обществената опасност на деянието и
дееца и гарантират постигане целите на наказанието.
На основание чл. 78а , ал. 4, вр. чл. 343г от НК, лиши обвиняемия М. от
право да управлява МПС за срок от 10 месеца.
По правилата на процеса, съдът осъди обвиняемия да заплати
направените по делото разноски в размер на 1502,60 лева по сметката на
ОДМВР-Сливен.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови решението си.


Районен съдия:










5
Съобщи за изтекли лични данни