гр. Силистра, 13.04.2017 год.
Силистренският окръжен съд, гражданско
отделение, в открито съдебно заседание проведено на двадесет и втори февруари,
две хиляди и седемнадесета година в състав :
Председател: Пламен Неделчев
при секретаря Д.Г., като разгледа докладваното от председателя
търговско дело по несъстоятелност № 140 по описа за 2016 год. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 629, ал. 2 от ТЗ, образувано по молба за откриване на производство по несъстоятелност
подадена от „СТИЛ ДИЗАЙН” 08” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Здравко Г. Драганов, седалище и адрес ***,
действащо чрез пълномощника адв. М.П.С. от Варненската адвокатска колегия,
личен № ********** съдебен адрес:*** - партер – и чрез пълномощника адв.Р.А.Ж.
от Софийската адвокатска колегия срещу “МАСИВ” ООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Георги Славов Славов, седалище и адрес на
управление: гр. Силистра, ул.”Одеса” № 28, вх. ”А”, ет. 6, ап. 17. В молбата се
твърди, че дружеството е изпаднало в състояние на неплатежоспособност с начална
дата 31.12.2011г., сочат се подробни аргументи за това.
Ответникът
по молбата – “МАСИВ” ООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Георги
Славов Славов, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление: гр. Силистра,
ул.”Одеса” № 28, вх. ”А”, ет. 6, ап. 17, чрез упълномощените адвокат Д.К. и
адвокат М.Д. ***, със съдебен адрес:***, офис № 6, в срок представя писмен
отговор, в който изразява становище за
допустимост, но неоснователност на подадената молба, като в тази връзка искат
нейното отхвърляне – евентуално определяне на начална дата на
неплатежоспособността на дружеството след 31.09.2016г.
ОС, като прецени установените фактически обстоятелства прие за
установено следното
от фактическа страна:
От
събраните по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице
изготвило назначената от съда ССЕ, може да се установи, че “МАСИВ” ООД, ЕИК
**********, е осъществявало активна стопанска дейност през периода 2011г. –
2016г.
Видно
от приложено към исковата молба Решение № 45 от 15.02.2013г. на Варненски
апелативен съд постановено по в.т.д.№ 673/2013г. влязло в сила на 29.01.2014г.
по отношение на „Масив” ООД, е признато за установено, че дължи на „Вариант”
ЕООД сумата 71 620.54 лв. на основание запис на заповед от 30.04.2009г., въз
основа, на който е издадена заповед за изпълнение №1399/15.04.2011г. по
ч.гр.д.№ 652/2011г. на Силистренски районен съд. С договор за цесия от
25.03.2013г. това вземане е прехвърлено на ищеца „Стил дизайн 08” ООД. От
материалите по делото се установява също, че с влязло в сила на 07.11.2016г. /след недопуснато касационно
обжалване/ Решение № 1 от 04.01.2016г. постановено по в.т.д. № 675/2015г. на
Варненски апелативен съд, “МАСИВ” ООД е осъдено да заплати на „СТИЛ ДИЗАЙН” 08”
ООД, сумата 146 500 лв. дължима на основание споразумение от 30.04.2009г. между
„Масив” ООД, и „Вариант” ООД, и представляваща неиздължен междуфирмен кредит
през 2005г., прехвърлен на „Стил дизайн 08” ООД, с договор за цесия от
10.08.2012 г.
От
приложеното Удостоверение № 19021600357633 от 25.11.2016г. издадено от НАП ТД –
Варна, офис Силистра, се установява, че към посочената дата „Масив” ООД, няма
непогасени публични задължения.
От
основното заключение на вещото лице изготвило назначената от съда ССЕ, може да
се установи, че към 31.12.2011г., 31.12.2012г., 31.12.2013г. и 31.12.15г.
„Масив” ООД, е можело с краткотрайните си активи да покрива краткосрочните си
задължения, към доставчици и кредитори. Експертът приема, че към 31.12.2011г.
дружеството не е било в състояние на неплатежоспособност, а едва към
31.12.2014г. е първия период, за който има индикации за влошено финансово
състояние и неплатежоспособност на „Масив” ООД, от която дата с временно
подобрение през 2015г. до 30.09.2016г. се е запазил размерът на неплатените
задължения, към доставчици, което е мотивирало вещото лице да посочи
31.12.2014г., като начална дата на неплатежоспособността, към която са
установени непогасени задължения на „Масив” ООД.
По
делото е изготвено и допълнително заключение - задачата на експерта, по което е
да отговори на същите въпроси, както по основното, но към данните от
счетоводството на „Масив” ООД, да включи задълженията – предмет на
коментираните по – горе съдебни производства макар същите все още да не са били
приключили и крайните актове по тях да не са били влезли в сила. От така
изготвеното допълнително заключение се установява, че ако задълженията на
„Масив” ООД, към „Стил дизайн 08” ООД, установени съответно с Решение № 45 от
15.02.2013г. на Варненски апелативен съд постановено по в.т.д.№ 673/2013г.
влязло в сила на 29.01.2014г.и с Решение № 1 от 04.01.2016г. постановено по
в.т.д. № 675/2015г. на Варненски апелативен съд, влязло в сила на 07.11.2016г., не бяха предмет на съдебни
спорове, а бяха осчетоводени на съответните дати, то според експерта
счетоводните данни за финансовия статус на „Масив” ООД, щяха да сочат за
състояние на неплатежоспособност налично към 31.12.2011г. и продължило
неизменно до 30.09.2016г. поради наличие именно на тези конкретни задължения,
към „Стил дизайн 08” ООД.
От правна страна:
Основен
довод в подкрепа на иска е наличието на две задължения на „Масив” ООД, към
„СТИЛ ДИЗАЙН” 08” ООД, основани на влезли в сила съдебни решения постановени в
съдебни производства имащи за предмет вземания на „Вариант“ ООД, срещу ответника
по запис на заповед и споразумение цедирани на настоящия молител. По делото
няма спор относно съществуването на задълженията, както и относно това, че
липсва пълно изпълнение по тях. За да обосноват молбата си по чл. 625 от ТЗ,
процесуалните представители на „СТИЛ ДИЗАЙН” 08” ООД, се позовават на
твърдяното от тях обстоятелство, че двете неизпълнени задължения произтичат от
търговски сделки и датират от преди 31.12.2011г., който момент се сочи, като
начална дата на несъстоятелността.
Първото
възражение изтъкнато от представителите на „Масив” ООД, против настоящата молба
е липсата у молителя „СТИЛ ДИЗАЙН” 08” ООД,
на качеството кредитор на ответното дружество по търговска сделка. Ответникът
намира, че по делото липсват доказателства обуславящи наличието на активна
процесуална легитимация у молителя, тъй като не се доказа същия да е носител на
изискуемо вземане срещу него произтичащо от търговска сделка,
което задължавало съда да отхвърли молбата само на това основание без да е
необходимо да изследва финансовото състояние на ответното дружество. В подкрепа
на тезата си процесуалният представител на ответника сочи изобилна съдебна
практика съставена предимно от актове на ВКС постановени преди промените
въведени със ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20 от 28.02.2013г./.
ОС
не споделя така формулираната тезата на представителите на „Масив” ООД. До
промяната въведена със ЗИДТЗ /ДВ, бр. 20 от 28.02.2013г./, съдебната практика и
правната доктрина тълкуваха буквално изискванията на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
/стара редакция/ вземането на кредитора да е такова „по търговска сделка“ и
приемаха, че кредиторите по извъндоговорни парични вземания не са активно
легитимирани да искат откриването на производство по несъстоятелност. Тази
правна уредба породи множество практически проблеми, които намериха изрично
разрешение чрез новата разпоредба на чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ, според която
неплатежоспособен е търговецът, който не е в състояние да изпълни изискуемо
„парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване,
унищожаване и разваляне или последиците от прекратяването й“. По този начин,
чрез новата редакция на закона, всички извъндоговорни вземания, свързани с
търговски сделки, вече обосновават активна легитимация за иницииране на
производството по несъстоятелност. Търговските спорове по чл. 365, т. 1 от ГПК,
имат много по-широк предмет, защото обхващат не само спорове относно
притезания, но и такива по установителни и конститутивни искове, които нямат за
предмет парични вземания. Поради това не е налице основание за търсенето на
„синхрон“ и пълно покритие в приложното поле на чл. 365, т. 1 от ГПК, и чл.
608, ал. 1, т. 1 от ТЗ. Ето защо съдът възприема смисъла на коментираната
промяна в разширяване на активната легитимация на кредиторите чрез обхващане на
всички парични вземания, чийто фактически състав по необходимост включва
сключването на търговска сделка (било тя и нищожна) - т.е. на всички парични
вземания, които са свързани с търговската дейност, която се осъществява чрез
сключването на търговски сделки. По новата правна уредба активната легитимация
по чл. 625 от ТЗ, вече може да бъде обоснована и чрез редица вземания, които по
досегашния режим бяха ирелевантни от гледище на чл. 608 и 625 от ТЗ, или по отношение,
на които съдебната практика беше колеблива при условие, че съответната
кондикционна претенция има паричен характер. Действително промяната в чл. 608
от ТЗ, не е съгласувана със съхранената стара редакция на чл. 625 от ТЗ, която
продължава да дефинира активната легитимация чрез израза „кредитор на длъжника
по търговска сделка“. Не би могло обаче да има съмнение, че след промяната в
чл. 608 от ТЗ, разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, не би могла да има различно
съдържание. Макар чл. 625 от ТЗ, да урежда процесуален въпрос (активната
легитимация), а чл. 608, ал. 1 от ТЗ, - материалноправен, активната легитимация
е отражение на материалното право и следва да бъде предоставена на съответния
кредитор, който твърди, че е титуляр на парично вземане, обосноваващо
неплатежоспособност. Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че молителя в
настоящото производство е активно легитимиран да бъде страна в процеса предвид
твърдяното от него обстоятелство, че е титуляр на непогасено вземане срещу
„Масив” ООД, за наличието на каквито по делото се събраха достатъчно неоспорени
доказателства.
По
тези съображения съдът намира, че следва да разгледа молбата на „СТИЛ ДИЗАЙН”
08” ООД, и да се произнесе с решение след, като извърши
цялостен преглед на финансовото състояние на „Масив” ООД, а не
само по задълженията на дружеството към конкретния молител.
Другото възражение на ответника се основава на тезата, че
финансовото му състояние не обуславя твърдяното наличие на предпоставките за
неплатежоспособност през целия изследван период. Ответникът, позовавайки се на
данните от двете експертни заключения и събрания доказателствен материал
намира, че по делото са установени и доказани достатъчно данни за надлежното
обслужване на задълженията към кредиторите му с изключение на задълженията, към
конкретния молител, които са станали изискуеми и ликвидни едва след
стабилизиране на съдебните решения, които ги установяват. В този смисъл
ответникът приема, че въобще не е изпадал в състояние на неплатежоспособност,
което обуславя неоснователността на молбата инициирала настоящото производство.
Както
бе отбелязано, по делото се изготвиха и приеха две различни експертни заключения
даващи различни отговори на едни и същи въпроси. Разликата между тях се състои
в това, че в първото заключение при определяне на показателите за ликвидност на
ответника експерта е взел предвид конкретните му две задължения, към молителя
от момента на влизане в сила на съдебните актове, които ги установяват, а във
второто заключение е съобразил наличието им още от началото на изследвания
период, при това включени счетоводно не в дългосрочните /които не влияят на
коефициентите за ликвидност/, а в краткосрочните задължения на дружеството. По
тези причини коефициентите за ликвидност обуславящи или не наличието на
неплатежоспособност на ответника са различни в двете приети по делото експертни
заключения. Останалите данни очертаващи финансовия статус на „Масив” ООД, обаче
са идентични и от тях може да се установи, че основните финансови затруднения
на дружеството са били през 2014г., тъй като тогава са погасени задълженията
към основни кредитори - Банка „ДСК" и ДФ „Земеделие” и е влязло в сила
съдебно решение установяващо задължението на ответника към молителя „Стил
Дизайн 08” ООД, за сумата от 71 620,54 лева. След последвало през 2015г.
подобрение на финансовите показатели през 2016г. същите са се влошили
окончателно след влизане в сила през месец юли и на второто съдебно решение
установяващо задължение на „Масив” ООД, към „Стил Дизайн 08” ООД, за сумата 146
500 лв. Същевременно от заключението на експерта и от приобщените писмени
доказателства е установено, че за целия изследван период от 2011 до 2016 год.
„Масив” ООД, не е спирало плащанията към други кредитори и дори частично е
погасено едното от коментиранитие задълженията към молителя. Установено е също,
че за времето след 2014 год. „Масив” ООД, няма други външни кредитори
включително и за публични задължения освен молителя „Стил Дизайн 08” ООД.
Изрично във второто си заключение /стр. 9/ вещото лице е посочило, че за
периода от 2011г. до края на 2015г. „Масив” ООД, е било в състояние да покрива
задълженията си и макар към 31.12.2014г. дружеството да е било с влошени
финансови показатели сочещи състояние на неплатежоспособност през следващата
2015 год. коефициентът на обща ликвидност е 3.50 т.е. далеч над референтните
стойности, което води до извода за временни финансови затруднения не обуславящи
спиране на плащанията по задълженията на дружеството. Действително, към края на
изследваният период 30.09.2016г. коефициента на обща ликвидност на „Масив” ООД,
е под референтните стойности, но единственият външен кредитор на дружеството е
молителя легитимиран, като такъв с двете процесни вземания.
Съобразявайки
изложеното съдът намира, че са налице предпоставките обуславящи наличие на
състояние на неплатежоспособност на „Масив” ООД. Това е така предвид
установеното по делото обстоятелство, че дружеството не е в състояние да плати
конкретен паричен дълг, релевиран в молбата инициирала настоящото производство
и аргумент извлечен от хипотезата на чл. 608, ал. 3 от ТЗ. Действително от
събраните по делото доказателства включително заключението на експерта по
назначената ССЕ, не се установяват други кредитори на „Масив” ООД, с
неудовлетворени, към момента вземания освен молителя, което обуславя липсата на
основната цел на производството по несъстоятелност – справедливо удовлетворение
на всички кредитори, като универсален изпълнителен способ, но преценявайки
потенциалната възможност в едно открито производство да се явят и други
неизвестни до сега кредитори, които да предявят вземанията си по реда на Глава
четиридесет и трета от ТЗ, съда приема, че следва да пристъпи, към откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството.
По
тези съображения съдът намира молбата за основателна в частта относно
неплатежоспособността на „Масив” ООД.
ОС
не споделя становището на молителя относно началната дата на
неплатежоспособността на „Масив” ООД, посочена от него – 31.12.2011г. Както бе
коментирано по – горе от материалите по делото се установява, че за периода от
2011г. до края на 2015г. „Масив” ООД, е било в състояние да покрива
задълженията си и макар към 31.12.2014г. дружеството да е било с влошени
финансови показатели сочещи състояние на неплатежоспособност през следващата
2015 год. коефициентът на обща ликвидност е нараснал далеч над референтните
стойности показвайки преодоляване на финансовите затруднения очевидно с
временен характер и едва, към края на изследваният период 30.09.2016г.
коефициента на обща ликвидност на „Масив” ООД, е спаднал под референтните
стойности поради наличие на задължението, към молителя релевирано с настоящата
молба.
Един
от основните спорни въпроси в настоящото производство е от кой момент
процесното задължение на Масив” ООД, към „Стил Дизайн 08” ООД, формирано от две
отделни задължения следва да се вземе предвид при изследване на финансовите
показатели на дружеството с оглед наличие на предпоставките за неплатежоспособност.
Дали тези задължения следва да се приемат за компонент формиращ финансовия
статус на Масив” ООД, след влизане в сила на съдебните решения, които ги
установяват със силата на изпълнителен титул, или в един по ранен момент -
преди да са установени по съдебен ред. Съобразявайки обстоятелствата по делото
съдът намира, че отговорът на този въпрос не е от съществено значение за изхода
на настоящия правен спор. Според съда дори да се приеме, че коментираните
вземания /макар да са потвърдени съдебно по – късно/ датират още от 2011г.,
както сочи молителя това само по себе си не е достатъчно да обуслови наличие на
предпоставките за неплатежоспособност на дружеството. Становището на съда е
съобразено с преобладаващата съдебна практика. Така например според Решение №
275/13.04.2006г. по т.д. № 26/2006г. на ВКС се приема, че „началната дата на
неплатежоспособността на длъжника следва да се определи не съобразно извършено
или неизвършено плащане по вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване с общото
икономически състояние на длъжника в момента на спиране на обслужване на
задълженията му“. Горното тълкуване намира подкрепа и във факта, че състоянието
на неплатежоспособност и неговата начална дата имат последици за всички
кредитори и за широк кръг от трети лица /аргумент и от чл. 645-649 от ТЗ/,
поради което решаването на този въпрос не може да бъде функция единствено на
датата на възникване и на изискуемостта на конкретното парично вземане на
молителя и на неговата инициатива. В този смисъл е и Решение № 115 от
25.06.2010г. по т.д. № 169/2010г. на ВКС, според което „датата на падежа на най
– старото изискуемо непогасено задължение неможе да се идентифицира с датата на
спиране на плащанията, без да се изследва икономическото състояние на длъжника,
като обективно състояние, възоснова на показателите, които го определят“. В
подобен смисъл е и Решение № 153 от 23.12.2010г. по т.д. № 255/2010г. I т.о. на ВКС, както и по новата
съдебна практика, например Решение № 202/10.01.2014г. по т.д. № 1453/2013г. на II т.о. на ВКС според което „От
значение за началната дата на неплатежоспособност е обективната невъзможност да
се изпълняват задълженията към всички кредитори, а не спирането на плащанията,
към отделен кредитор“.
Предвид
изложеното и съобразявайки установеното по делото и обсъдено по – горе
обстоятелство, че през целия изследван период от 2011г. до 2016г. Масив” ООД, е
обслужвало задълженията към кредиторите си, че затрудненията довели до
влошените през 2014г. финансови показатели са преодолени през 2015г. и едва
през втората половина на 2016г. дружеството е започнало да изпада в състояние
да не може да изпълни паричните си задължения съдът не приема посочената от
молителя начална дата 31.12.2011г. През изследвания период конкретните
релевирани в молбата две задължения са били предмет на съдебни спорове, което
оправдава според съда липсата на изпълнение от страна на Масив” ООД, по тях.
Нормално е един търговски субект да се въздържа от изпълнение на оспорено и все
още не потвърдено по съдебен ред вземане, като същевременно чинно изпълнява
задълженията си към своите останали кредитори. Двете вземания са окончателно
установени на 29.01.2014г. и съответно на 07.11.2016г., когато се стабилизират
съдебните решения чиито предмет са. Според вещото лице изготвило двете
заключения по назначената от съда ССЕ именно от 2016г. финансовите показатели
на Масив” ООД, се влошават окончателно по отношение на всички кредитори, а
лошите показатели през целия период установени във второто експертно
заключение/ в което са включени двете коментирани вземания преди съдебното им
установяване/ са само по отношение задълженията на ответника, към „Стил Дизайн
08” ООД.
Изложеното
дотук мотивира съда да приеме, че началната дата на неплатежоспособността на
Масив” ООД, е 30.09.2016г., когато според установените по делото данни е
настъпила трайната невъзможност на дружеството обективно да изпълнява паричните
задължения, към кредиторите си.
Водим от
горните съображения, и на основание чл. 630 от ТЗ, ОС
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
неплатежоспособността на “МАСИВ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление: гр. Силистра,
ул.”Одеса” № 28, вх. ”А”, ет. 6, ап. 17,
представлявано от управителя Георги Славов Славов с
начална дата на
неплатежоспособността - 30.09.2016.
ОТКРИВА
производство по несъстоятелност на “МАСИВ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление: гр. Силистра,
ул.”Одеса” № 28, вх. ”А”, ет. 6, ап. 17,
представлявано от управителя Георги Славов Славов.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на “МАСИВ” ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра и
адрес на управление: гр. Силистра, ул.”Одеса” № 28, вх. ”А”, ет. 6, ап. 17, представлявано от управителя Георги
Славов Славов, Димитър Василев Христов, от гр.
Русе, ул. „Петко Д. Петков”, № 21, вх. „Б”, ет. 1,
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик в размер на 800 /осемстотин/ лева месечно.
ДОПУСКА
обезпечение, чрез налагане на запор и възбрана върху наличното имущество на “МАСИВ”
ООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление: гр. Силистра,
ул.”Одеса” № 28, вх. ”А”, ет. 6, ап. 17,
представлявано от управителя Георги Славов Славов.
ОПРЕДЕЛЯ дата
на първото събрание на кредиторите на “МАСИВ” ООД, ЕИК
*********, със седалище в гр. Силистра и адрес на управление: гр. Силистра,
ул.”Одеса” № 28, вх. ”А”, ет. 6, ап. 17,
представлявано от управителя Георги Славов Славов,
което ще се проведе на 12.05.2017г. от 13.00ч. в съдебна зала № 5 на ОС –
Силистра.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна в едноседмичен срок от
обявяването му в търговския регистър.
Заверен
препис от настоящото решение да се изпрати незабавно по електронен път на
търговския регистър при Агенцията по вписванията за обявяване.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: