Решение по дело №716/2012 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  760

 

 

Гр. Пловдив, 10.05.2012 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

          ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно отделение, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

Председател: РАДОСЛАВ РАДЕВ

Членове:         НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

                       ДИМИТРИНА ТЕНЕВА

При участието на секретаря П.Ц., като разгледа докладваното от мл. съдия Тенева гр. дело № 716 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

          Производството е въззивно по чл. 258, и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ст. юрисконсулт С.Т. като пълномощник на Областния управител на Област гр. **** с адрес –гр. **** срещу Решение № 128 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 279 по описа за 2011 г. на Първомайски районен съд, с което се приема за установено по отношение на Областна администрация ****, че Н.П., С.П. и А.П. са собственици на основание давностно владение на недвижим имот с площ от 1450 кв. м., представляващ УПИ V-164, кв. 13 по действащия регулационен план от 1988 г. на с. ****, при граници и съседи: УПИ ІV-165, УПИ VІ-161, нива и улица, който е предназначен за жилищно застрояване с приложена дворищна регулация и неприложена улична регулация и се осъжда Областната администрация да заплати 530 лв. разноски.

            В жалбата се твърди недопустимост, неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на решението поради ненадлежда процесуална легитимация на Областна администрация –**** като ответник по делото, с оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ГПК, липса на установени факти, доказващи придобиване на имота от ищците чрез покупко-продажба, липса на изтекъл давностен срок в тяхна полза за придобиването му на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС, наличие на доказателства за предназначение на имота за жилищно застрояване, което го отнася по принадлежност не към държавната, а общинската собственост. Иска се обезсилване на постановеното решение и прекратяване на производството, алтернативно, отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск. Притендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

          Въззиваемите страни Н.П., С.П. и А.П. чрез процесуалният им представител адв. К.-М. оспорват жалбата като твърдят, че решението е допустимо, законосъобразно и правилно. Искат потвърждаване на оспорваният съдебен акт.

          Пловдивския окръжен съд, намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

          Като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, съдът намира от фактическа страна следното:

Пред Първомайския районен съд е предявен от Н.П., С.П. и А.П. срещу Областна администрация-**** иск правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на недвижим имот с площ от 1450 кв. м., представляващ УПИ V-164, кв. 13 по действащия регулационен план от 1988 г. на с. ****, при граници и съседи: УПИ ІV-165, УПИ VІ-161, нива и улица, който е предназначен за жилищно застрояване с приложена дворищна регулация и неприложена улична регулация. Ищците твърдят, че са придобили имота по наследство от Г. И. П., починал на 01.04.2002 г., който го закупил през 1978 г. от държавата по силата на Решение на ИК на СОНС-с. **** срещу сумата от 910 лв., явяваща се 70 % от определената му стойност. Заявяват, че от 1978 г. до настоящия момент владеят имота. Посочват, че към настоящия момент имота продължава да се води държавна собственост, тъй като съставеният АДС № 6/01.11.1971 г. на ОНС-с. **** не е отменен до сега и Областна администрация –**** отказва да го деактува. Твърдят, че в разписните книги към регулационния план на с. **** 1928 г. имота е записан на името на Г. П., както и че същият е деклариран като негова собственост в отдел местни приходи на Община ****.

Ответникът Областен управител на област **** оспорва иска като твърди, че процесния имот е държавна собственост и не е преминал в патримониума на ищците, тъй като не е осъществен изцяло фактическия състав по разпореждането му в полза на последните.

Не се спори между страните, а и видно от представените писмени документи-Протокол № 30/24.11.1978 г., вносна бележка № 260/дек. 1978 г. на ДСК, Акт № 6/01.11.1971 г. на ОНС с. ****, писмо изх. № 06-00-38/10.11.2011 г. и приложените към него копия от действащия регулационен и отменения регулационин план на с. **** и разписни листове, като и от заключението от 26.10.2011 г. по извършената СТЕ се установява, че УПИ V-164, кв. 13 по действащия регулационен план от 1988 г. на с. ****, при граници и съседи: УПИ ІV-165, УПИ VІ-161, нива и улица, отреден и към настоящия момент за жилищно застрояване е идентичен с празен парцел № ХІІ кв. 27 по плана на с. **** от 1928 г.-общинска мера, който през 1971 г. е актуван като държавен имот, предоставен за ползване и стопанисване от СОНС с. ****, след което през 1978 г. по решение на ИК на СОНС от 24.11.1978 г. за купувачи на имота са определени Н. и Г. П., както и, че същите са заплатили през декември 1978 г. по сметка на СОНС с. **** сумата от 910 лв. представляваща 70 % от стойността на имота.

От представеното удостоверение за наследници № 2029/08.06.2011 г. на Община ****, се установява, че след смъртта си на 01.04.2002 г. Г. П. е оставил като наследници Н.А.П., С.Г.П. и А.Г.П..

Предвид така установените факти, настоящия съдебен състав намира, от правна страна следното:

Доколкото с изменението на чл. 14, ал. 1 от ЗДС на областния управител е предоставена широка компетентност по управление на държавните имоти, включваща и възможността да завежда дела и да отговаря по тях, когато се отнасят до собствеността на държавата, както и с оглед заявените от ищците твърдения, че собствеността им върху процесния имот се оспорва от Областна администрация-****, индиция за което се явява отказът и да деактува имота като държавен, настоящия състав намира, че Областната управа като ответник по иска се явява надлежна страна и съответно той е допустим. Ето защо неоснователно е изложеното от жалбоподателя възражение, че постановеното решение е недопустимо и отправеното искане за неговото обезсилване не следва да бъде уважавано.

Тъй като в исковата молба ищците твърдят, че са придобили собствеността върху имота по наследство и правна сделка-покупко-продажба на държавен имот, осъществена от наследодателят им Г. П. то в настоящия случай, за да се реши спора следва да бъде установено дали твърдяната правна сделка е породила правните си последици, свързани с преминаване на имота в патримониума на наследодателя П.. Тъй като се касае за покупко-продажба на държавен недвижим имот, осъществена през 1978 г., към който момент отношенията свързани с придобиването, управлението и разпореждането с държавни имоти са били регулирани от НДИ (отм.) следва да бъде отбелязано, че нормативно не е предвиден ред за продажба от организациите, на които имотите са предоставени за стопанисване, на физически лица на празни държавни парцели отредени за жилищно застрояване, което навежда на липса на компетентност на съответния административен орган за издаване на такъв акт, а от там и на нищожност на постановеното решение на ИК на СОНС с. **** от 24.11.1978 г. за определяне на Н. и Г. П. като купувачи на имота. Ето защо ПОС намира, че независимо от факта, че П. са заплатили по сметка на СОНС определената им цена от 910 лв., явяваща се 70 % от стойността на имота същите не са станали негови собственици, защото решението на СОНС няма вещнопрехвърлително правно действие и съответно ищците немогат да се легитимират като собственици на имота на това основание, което е пречка за уважаване на предявеният от тях иск.

За пълнота на мотивите следва да бъде отбелязано, че макар ищците да не твърдят изрично, че са придобили правото на собственост върху имота по давност не неможе да бъде прието в тяхна полза да е изтекъл 10 годишен давностен срок, явяващ се предпоставка за уважаване на иска им на това основание, защото съгласно чл. 86 от ЗС действащ до 01.06.1996 г. неможе да се придобие по давност вещ, която е държавна собственост, а след този момент съобразно § 1 от ЗДЗС в сила от 01.06.2006 г. и давността за придобиване на държавни имоти спира да тече до 31.12.2014 г., освен това обстоятелството, че и към настоящия момент имота е отреден за жилищно застрояване съобразно разпоредбата на § 42 от НЗР на ЗОС сочи, че се касае за имот, който след 1999 г. е преминал в собственост на общината.

По изложените мотиви настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е неправилно и следва да бъде отменено и предявеният иск да бъде отхвърлен, в който смисъл да бъде уважена и подадената въззивана жалба.

Предвид изхода на делото пред настоящата инстанция, ПОС след като констатира, че жалбоподателя е внесъл ДТ в размер на 15 лв., която е по малка от дължимата от 25 лв. за разглеждане на въззивната жалба намира, че разликата от 10 лв. следва да бъдат осъдени солидарно да довнесат въззиваемите Н.П., С.П. и А.П..

С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция на жалбоподателят следва да бъдат присъдени притендираните от него разноски за въззивното производство в размер на 319,95 лв., от които 15 лв. за ДТ и 304,95 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и разноски за първоинстонционното производство в размер на 304,95 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от горното съдът

Р   Е   Ш   И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 128 от 28.12.2011 г. по гр. дело № 279 по описа за 2011 г. на Първомайски районен съд и вместо тава ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.А.П. с ЕГН **********, С.Г.П. с ЕГН ********** и А.Г.П. с ЕГН ********** и тримата адрес гр. **** срещу Областна администрация-**** иск правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено по отношение на Областна администрация-****, че същите са собственици на недвижим имот с площ от 1450 кв. м., представляващ УПИ V-164, кв. 13 по действащия регулационен план от 1988 г. на с. ****, при граници и съседи: УПИ ІV-165, УПИ VІ-161, нива и улица, който е предназначен за жилищно застрояване с приложена дворищна регулация и неприложена улична регулация.

ОСЪЖДА Н.А.П. с ЕГН **********, С.Г.П. с ЕГН ********** и А.Г.П. с ЕГН ********** и тримата адрес гр. **** солидарно да заплатят по сметка на ПОС сумата от 10 лв. (десет лева) –ДТ за въззивното производство.

ОСЪЖДА Н.А.П. с ЕГН **********, С.Г.П. с ЕГН ********** и А.Г.П. с ЕГН ********** и тримата адрес гр. **** солидарно да заплатят на Областна администрация –гр. **** с адрес-гр. **** сумата от 319,95 лв. (триста и деветнадесет лева и деветдесет и пет ст.) разноски за производството пред ПОС и 304,95 лв. (триста и четири лева и деветдесет и пет ст.) разноски за производството пред районен съд –Първомай.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд – гр. София в едномесечен срок, считано от датата на връчването му на страните.