Мотиви към
присъда по НОХД № 24 по описа за 2016
г. на Районен съд Раднево.
Повдигнато е обвинение срещу
подсъдимия Т.Д.Т., роден на ***г***,
български гражданин, средно образование,
безработен, неженен, неосъждан,
ЕГН **********, за това, че на неустановена дата в периода от 13.11.2015г. до
16.11.2015г. в гр.Раднево противозаконно повредил чужда недвижима вещ –
сградата на ЦДГ № 4 „Здравец”, публична собственост на Община Раднево, като
изкъртил алуминиевата врата на кабинета на директора, с което причинил щета на
стойност 315,05 лева, като случаят е маловажен престъпление по чл.216 ал.4 вр.
ал.1 от НК,
С оглед диференцираните
процедури в НПК и по-специално в глава двадесет и седма “Съкратено съдебно
следствие”, което дава по-благоприятна възможност за подсъдимия, съдът служебно
е разпоредил предварително изслушване на страните без призоваване на
свидетелите и вещите лица на основание чл.370, ал.2 от НПК. Така е дадена
възможност на страните да се възползват от разпоредбите на чл.371, т.1 от НПК
или чл.371, т.2 от НПК. В първото по делото заседание подсъдимите желаят делото
да се гледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, като съдът съгласно чл.370, ал.3 от НПК не може да отхвърли искане за
предварително изслушване, когато са налице условията, предвидени в НПК.
Подсъдимия в съдебно заседание
заявява, че ще се възползва от диференцираните процедури по НПК и на основание
чл.371, т.2 от НПК признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за
тези факти.
Съдът като съобрази че самопризнанията на
подсъдимият по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното производство
доказателства с определение от 17.03.2016г. обяви, че при постановяване на
присъдата ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид на това
в хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия за деянието описано в обвинителния акт.
В проведеното първо по делото
заседание подсъдимия поиска от съда срок за да възстанови щетата и да се ползва
от благоприятната разпоредба на закона, а именно да се приложи разпоредбата на
чл.78а от НК- като се освободи от наказателна отговорност и му се наложи
административно наказание.
В съдебно заседание
представителят на РП гр. Раднево поддържа повдигнатото обвинение и след
представяне и приемане на доказателство за възстановяване на нанесените на
ощетеното юридическо лице имуществени вреди, предлага на съда, да признае
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и на основание чл.78а от НК
да го освободи от наказателна отговорност, като му наложи административно
наказание “Глоба” в минималния предвиден в закона размер, съобразно действащата
към момента на извършване на деянието разпоредба, като по – благоприятна за
дееца.
Защитникът на подсъдимия моли за
налагане на административно наказание “Глоба”, на основание разпоредбата на
чл.78а от НК, в редакцията й към момента на извършване на престъплението, в
минимален размер.
В хода на съдебното следствие
подсъдимия заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен, наясно
са с последиците от проведеното съкратено съдебно следствие и е съгласен с тях.
В последната си дума изразяват искрено съжаление за извършеното.
След преценка на
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като
съобрази процесуалната им годност, съдът приема за установени от фактическа
страна изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, а именно:
един ден на неустановена дата в периода
от 13.11.2015г. до 16.11.2015г., през
който детската градина не работела поради почивните дни, подсъдимият Т., след
като употребил алкохол и се повлиял от него в значителна степен, излязъл да се
разходи из квартал „Гипсово” в гр.Раднево. Докато се разхождал по улиците,
минал покрай ЦДГ №4 „Здравец”. Той влязъл в двора на детското заведение и
забелязал, че един от прозорците на сградата не е затворен. Под влияние на
употребения алкохол обвиняемият решил да влезе в сградата без да има конкретна
причина за това. След като влязъл в сградата през отворения прозорец, той
отишъл до стаята, ползвана като кабинет от свидетелката Захариева и ударил с
рамо заключената алуминиева врата, при което тя се отворила без по нея да бъдат
причинени щети. Подсъдимият Т. влязъл в кабинета на свидетелката Захариева и
пръснал подредените на бюрото й документи. След това се качил на втория етаж на
сградата и отишъл до стаята, представляваща кабинет на директора на детското
заведение – свидетелката Филипова. Вратата и на този кабинет, също изработена
от алуминиева дограма, била заключена и обвиняемият я отворил, пак чрез удар с
рамо, като този път при осъществения натиск касата на вратата и облицовката
около нея се деформирала /огънала/, а
мазилката около вратата се изкъртила и паднала. В резултат на това вратата на
кабинета била повредена до степен да не може да се ползва по предназначение,
което наложило подмяната й с нова врата.
До края на съдебното
следствие подсъдимия представи на съда
писмено доказателство, установяващо възстановената щета. При наличието на
възстановена щета, съдът счете, че следва да приложи императивната разпредба на
чл.78а от НК- подсъдимия е неосъждан, възстановена е щетата, която е причинил и
за престъплението, което е умишлено се предвижда наказание от лишаване от свобода до шест месеца или
глоба от сто до триста лева. Т.е. налице са всички предпоставки за приложението
на чл.78а от НК.
Изложената фактическа обстановка
съдът счита за установена въз основа на: самопризнанието на подсъдимия в хода
на съкратеното съдебно следствие в съдебно заседание на основание чл.371, т.2
от НПК, който признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти чрез
техния разпит.
Съдът намира, че самопризнанията
на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се подкрепят от събраните в досъдебното
производство доказателства по надлежния процесуален ред, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК.
Събраните и обсъдени
доказателства по делото са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и се намират
в хармонично единство и водят до единствено възможния извод, непораждащ никакво
съмнение във вътрешно убеждение на съда и обосновават решението на съда.
Съдът като прецени всички
доказателства, релевантни за делото съгласно чл.14 от НПК поотделно и в тяхната
съвкупност, приема, че след като изкъртил алуминиевата врата на кабинета на
директора в сградата на ЦДГ №4 „Здравец” гр. Раднево, подсъдимия са осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер
наказуемо по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 от НК. Предмета на престъплението е
обществено имущество по смисъла на чл. 93, т. 4 от НК, тъй като повредената врата
е собственост на Община Раднево.
От обективна страна подсъдимия
чрез своите действия е повредил чужда движима вещ - обществено имущество с
определена стойност.
Субект на престъплението е
пълнолетно вменяемо лице.
С оглед обществената опасност на
подсъдимия, която съдът, въз основа на липсата на осъждания и данни за
неприключили досъдебни производства и заявителски материали определи като
ниска, незначителността на вредните последици /възстановяване на стойността на
повреденото/, настоящият състав прецени, че извършеното престъпление от
подсъдимия, представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение
на обикновените случаи на престъпления по чл.216, ал.1 от НК.
От субективна страна престъплението
е извършено от подсъдимия с пряк умисъл – съзнавал, са се нарушават структурата
на повредената вещ, предвиждал е повреждането й е целял това - т.е. съзнавал е
общественоопасния характер на деянието и е целял настъпването на
общественоопасните последици.
Причините за извършване на
престъплението се свеждат до незачитане правото на собственост другиму.
Независимо от обстоятелството,
че производството по делото е проведено по реда на съкратеното съдебно
следствие по чл.371, ал.1, т.2 от НПК, с присъдата на основание чл.301, ал.1,
т.4 от НПК, съдът е длъжен да се произнесе по въпроса налице ли са основанията
за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК. Съдът намира, че в настоящия случай
са налице предпоставките по чл. 78а от НК за освобождаване на подсъдимия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание: 1. За
престъплението по чл.216, ал.4 от НК, което е умишлено, се предвижда наказание
“Лишаване от свобода” до шест месеца или глоба от сто до триста лева; 2. Видно
от приложените по делото справки за съдимост, дееца към момента на извършване
на престъплението е неосъждан и не се е ползвал от разпоредбата на чл. 78а от НК.; 3. Причинените с деянието имуществени вреди са възстановени.
Предвид гореизложеното и на
основание чл.305, ал.5 от НПК вр. с чл.78а, ал.1 от НК, съдът призна подсъдимия
за виновен за престъпление по чл.216, ал.4 вр. с ал.1 НК и го освободи от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание.
При определяне размера на
наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства младата
възраст на подсъдимия, отличните характеристични данни, съдействието за разкриване
на обективната истина, възстановяване на причинените вреди, затрудненото му
материално положение и изразеното съжаление за извършеното, като не намери
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед гореизложеното, съдът счита, че
на подсъдимия следва да бъде наложено наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК при
превес на смекчаващите отговорността им обстоятелства в минимален размер,
предвиден в закона, в редакцията му към момента на извършване на
престъплението, като по - благоприятна, а именно “Глоба” в размер на 1000.00
лева.
Приложението на глава 27 от НПК
по която е разгледано делото, съдът счита, че
са налице предпоставките на чл.78 А от НК и тъй като те са
императивни, съдът следва да се съобрази
с наличието на тези предпоставки и да
освободи от наказателна отговорност подсъдимите. Разпоредбата на чл.58 „а” от НК не намира приложение в конкретния случай.
Относно веществените
доказателства, приложени към делото съдът постанови:
Чифт обувки тип кецове- лява и дясна, тъмносин на цвят с кафява кожа на
петата и над подметката, с етикет на езика с надпис „MAT
STAR”, след минаване нуждата от тях да бъдат
върнати на собственика.
Съдът осъди подсъдимия
Т.Д.Т. да заплати направените по делото разноски в размер на сумата от 156.70 /
сто петдесет и шест лева и седемдесет стотинки/ лева.
Съдът счита, че с така
определеното и наложено на подсъдимия, наказание, ще се постигнат целите на
наказанието, визирани в чл. 36, ал.1 НК.
Водим от горните мотиви съдът
постанови присъдата си.
Районен съдия: