№ 48
гр. К. , 13.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., II-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Аксиния Б. Атанасова
при участието на секретаря Д. П. М.
като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Административно
наказателно дело № 20211850200019 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
С Решение № 260121 / 17.08.2020 г. постановено по АНД № 197 / 2020 г.
по описа на РС – гр. К., съдът е отменил наказателно постановление № 6178 /
14.06.2019 г. на началник отдел на АПИ.
С Решение № 1382 / 23.12.2020 г. постановено по КНАД № 1174 / 2020 г.
по описа на Административен съд – С. област, съдът е отменил Решение №
260121 / 17.08.2020 г. постановено по АНД № 197 / 2020 г. по описа на РС –
гр. К. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав.
Б. П. М., ЕГН ********** от гр. С., ул. „С.К.” № 24, ет. 2 е подал жалба
до Районен съд – С. / делото е изпратено по подсъдност на РС – гр. К. / чрез
административнонаказващия орган – МРРБ, Агенция „Пътна
Инфраструктура“ срещу наказателно постановление № 6178 / 14.06.2019 г.
издадено от началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на
риска и оперативен контрол“, Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С., в
която се сочат съображения на НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ И
НЕОБОСНОВАНОСТ НА АТАКУВАНОТО НАКАЗАТЕЛНО
1
ПОСТАНОВЛЕНИЕ. Ето защо с подадената жалба е поискано цитираното по
- горе наказателно постановление да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован на съдебно заседание пред
настоящата инстанция не се явява, същият е депозирал писмено становище
вх. № 845 / 10.03.2021 г., с което поддържа така подадената жалба, като моли
съдът да отмени атакуваното наказателно постановление като
незаконосъобразно по съображенията изложени в депозираната жалба и
доводите изложени в писменото становище.
Въззиваемата страна редовно призована на съдебно заседание пред
настоящата инстанция, представлява се от гл. юрк. Г.Н., който оспорва така
подадената жалба, излага писмено становище с подробни доводи и моли
съдът да потвърди обжалваното наказателно постановление.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и ги прецени във връзка
със събраните по делото доказателства по реда на чл. 16 и чл. 17 НПК,
приема за установено следното от фактическа страна :
Видно е от приложения към делото акт за установяване на
административно нарушение № 0007082 / 17.05.2019 г., че на 17.05.2019 г. в
12.30 часа, на път II – 81, км 4+950 ляво, на 100 м след табелата Д., в посока
гр. К. - С., жалбоподателят е управлявал МПС марка „Астра“, модел „ХД 8
84.45“, с 4 оси с две управляеми оси, с рег. № СВ 99 16 МН, като при
измерването на натоварването на осите е установено, че натоварването на
двойната задвижваща ос при разстояние между осите 1.40 е 30.145 т. при
максимално допустимо 19.000 тона, като по този начин е нарушил чл. 26 ал. 2
т. 1 б. „а“ от ЗП, във вр. с чл. 37 ал. 1 т. 1 от Наредба № 11 / 03.07.2001 г. на
МРРБ.
С оглед на горепосоченото свидетелят Д. Г. Г. съставил акт за
установяване на административно нарушение № 270209 / 30.10.2019 г. в
присъствието на свидетеля Д. Т. Д., въз основа на който началник на отдел
„Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С. е издал наказателно постановление
№ 6178 / 14.06.2019 г., с което на Б. П. М., ЕГН ********** от гр. С., кв. „Б.“
2
№ 35 е наложено следното наказание : на основание чл. 53 ал. 1 т. 2, във вр. с
нарушаване на разпоредбата на чл. 26 ал. 2 т. 1, б. „а“ от ЗП административно
наказание „Глоба” в размер на 2 500.00 / две хиляди и петстотин / лева.
Изложената фактическа обстановка по делото съдът прие въз основа на
свидетелските показания на свидетелите Д. Г. Г. и Д. Т. Д. и приобщените на
основание чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът кредитира
свидетелските показания на свидетеля Д. Г. Г., тъй като самият той заявява, че
е съставил акта за установяване на административно нарушение. И двамата
свидетели поддържат акта, но не си спомнят случая.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи от правна страна :
От приложените по делото доказателства е видно, че наказателното
постановление е връчено на жалбоподателя на 06.07.2019 г., а жалбата е
подадена до Районен съд – К., чрез началника на Агенция „Пътна
инфраструктура“ - С., същата е заведена с вх. № 94 – 00 – 4530 / 11.07.2019 г.
Съдът приема, че жалбата е допустима с оглед на обстоятелството, че същата
е подадена в предвидения в чл. 59 от ЗАНН - 7 - дневен срок за обжалване на
връченото наказателно постановление.
Наложената от наказващия орган санкция на Б. П. М., ЕГН **********
се основава на нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП, съгласно която се наказват с
глоба от 1000.00 до 5000.00 лв., ако деянието не представлява престъпление,
физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл. 26, ал.1, т.1, букви
"в" и "г", т.2, ал.2 и ал.5 от ЗП или които извършат или наредят да бъдат
извършени дейности - движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства и товари без разрешение на собственика или администрацията,
управляваща пътя. От тази нормативна регламентация следва извод, че субект
на нарушението и респ. субект на административнонаказателна отговорност
по чл.53, ал.1, т.2 от ЗП може да бъде всяко физическо лице, което наруши
законово установената забрана по чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП за движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства без надлежно разрешение.
По смисъла на приложимото законодателство разрешението включва
разрешително или квитанция за платена пътна такса.
3
В случая при максимално допустимо натоварване на осите – 19.000
тона, превишението е с 11.145 тона, което е над 30 % от допустимите
максимални натоварвания на ос по раздел II от Наредба № 11 / 03.07.2001 г.
на МРРБ. Следователно режимът е разрешителен съобразно чл. 14 ал. 1 от
Наредбата. Тъй като превишаването на допустимите натоварвания на ППС е в
рамките на посочените в разпоредбата на чл. 14 ал. 3 от сочената Наредба, то
приложимата разпоредба е чл. 177 ал. 3 т. 1 от ЗДвП.
Следователно при това нотаврване, необходимото и достатъчно
условие за неговото движение е заплащането на определена такса. Не е
необходимо издаването на разрешително, а единствено и само заплащането на
съответната пътна такса.
Съдът счита, че движението му не може да бъде квалифицирано като
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б ”а” от Закона за пътищата, защото тази норма
въвежда забрана за движение на тежки и извънгабаритни и тежки ППС без
разрешение. След като нормативно е предвидено, че е допустимо движение на
извънгабаритни ППС, като превишаването на допустимите натоварвания на
ППС е в рамките на посочените в разпоредбата на чл. 14 ал. 3, без издадено
разрешение при заплащане на определена такса и доколкото в случая
управляваното от Б. П. М., ЕГН ********** ППС отговаря на условията на
чл.14, ал.3 от Наредба №11 / 2001 год., административно-наказателната
разпоредба, която съдържа в хипотезата си установените от контролните
органи съставомерни факти, е тази на чл.177, ал.3 т. 1 от Закона за движение
по пътищата, предвиждаща налагане на административно наказание глоба от
500.00 лева до 3 000.00 лева за управление на ППС, което алтернативно има
размери, маса или натоварване на ос, надвишаващи нормите, определени от
министъра на регионалното развитие, без да е спазен установения за това ред.
Нормите за маса, размери и натоварване на ос, както и реда за движение на
ППС – след заплащане на такса, са определени от Наредба №11 / 03.07.2001
год., издадена от Министъра на регионалното развитие и благоустройството
за движение на извънгабаритни и/ или тежки ППС. Следователно когато
движението на извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без
необходимото разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, буква ”а” от ЗП и се осъществява съставът на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Когато движението на ППС се извършва без
4
заплатената такса по чл.14, ал.3 от Наредбата, се осъществява съставът на
чл.177, ал.3 т. 1 от ЗДвП, а не този на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за
различни хипотези, тъй като разрешението за движение на тежко ППС се
издава от органа, посочен в чл.26, ал.3 от ЗП /управителния съвет на
агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от
агенцията - за републиканските пътища и от кметовете на съответните
общини - за общинските пътища/, а в хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата
се заплаща такса и не се издава индивидуален административен акт.
Предвид горепосочените процесуални нарушения съдът намира, че
наказателно постановление № 6178 / 14.06.2019 г. издадено от началник на
отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“,
Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С., въз основа на акт за установяване
на административно нарушение № 0007082 / 17.05.2019 г. е
незаконосъобразно, поради което същото следва да бъде отменено изцяло,
заедно с наложеното административно наказание, без да се произнася по
същество относно останалите основания, посочени в жалбата за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №6178 / 14.06.2019 г. издадено
от началник на отдел „Контрол по РПМ“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „пътна инфраструктура“ - гр. С., с което на
основание чл. 53 ал. 1 т. 2 от ЗП е наложил на Б. П. М., ЕГН ********** от гр.
С., кв. „Б.“ № 35 административно наказание „Глоба“ в размер на 2 500.00 /
две хиляди и петстотин / лева, за нарушение на чл. 26 ал. 2 т. 1 б. „а“ от ЗП,
като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – С.
област в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
5
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6