РЕШЕНИЕ
№ 316
гр. гр. Лом, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620101608 по описа за 2021 година
Производството е образувано по предявен иск по чл. 30, ал. 1 СК.
Съдебното производство е образувано по искова молба на Б. И. П.А, ЕГН
**********, със служебен адрес: , чрез пълномощника адвокат В. В. - САК, срещу П.
М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК.
Претендира се да бъде осъден ответникът П. М. П., ЕГН **********, с постоянен
адрес: , да заплати на ищцата Б. И. П.а с ЕГН **********, сумата от 6540,00 лв. /шест
хиляди петстотин и четиридесет/ лева, представляваща половината от получената
продажна цена на недвижими имоти, закупени по време на брака и представляващи
СИО, а именно: нива с площ от 2,700 дка, четвърта категория, представляваща имот №
500002, находяща се в землището на с. Замфир, община Лом, обл. Монтана, местността
“Върхът“, ЕКАТТЕ 30291, при граници/съседи на имота: имот № 500020, имот №
500001, имот № 000079; имот № 500028 и нива с площ от 8,200 дка, четвърта
категория, представляваща имот № 530011, находяща се в землището на с. Замфир,
община Лом, област Монтана, ЕКАТТЕ 30291, местн. „Кантона“, при граници/съседи
на имота: имот № 530012; имот № 000088, имот №530010; имот № 530007, както и
сумата от 9 515,00 лв. /девет хиляди деветстотин и петнадесет/ лева, представляваща
получената от ответника без основание продажна цена на собствения на ищцата
недвижим имот: нива с площ от 8.263 дка, находяща се в землището на с. Линево,
община Лом, област Монтана, ЕКАТТЕ 22695, местността «Преките», четвърта
категория, представляваща имот № 035045, при съседи: имот № 035030, имот №
1
035001; имот №002..., имот № 035046, придобита по време на брака на основание
наследствено правоприемство и доброволна делба и представляваща изключителна
собственост на ищцата, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата
на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане. Претендират се и
разноски, направени от ищеца.
В исковата молба се твърди, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е
прекратен с развод. По време на брака с ответника с договор за покупко-продажба на
недвижим имот – земеделска земя, обективиран в Нотариален акт № 2615, том XIV,
per. № 14369, с Детелина М.а, per. № 393 от регистъра на НК с вписан в АВ под Акт №
824, том V, дело № 1387/2001 г., са придобили недвижим имот в режим на СИО,
представляващи земеделска земя, а именно: нива с площ от 8,200 дка, четвърта
категория, представляваща имот № 530011, находяща се в землището на с. Замфир,
община Лом, област Монтана, ЕКАТТЕ 30291, местн. „Кантона“, при граници/съседи
на имота: имот № 530012; имот № 000088, имот №530010; имот № 530007. С договор
за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 124, том 11А, per. № 1359, дело
№ 161/2005г. на нотариус Детелина М.а-рег. № 393 от Регистъра на НК с район на
действие РС- гр. Лом, вписан в АВ под акт № 62, том II, дело № 267/2005г., страните са
придобили в режим на СИО нива с площ от 2,700 дка, четвърта категория,
представляваща имот № 500002, находяща се в землището на с. Замфир, община Лом,
обл. Монтана, местността “Върхът“, ЕКАТТЕ 30291, при граници/съседи на имота:
имот № 500020, имот № 500001, имот № 000079; имот № 500028. Твърди се, че по
време на брака с ответника ищцата е придобила свое лично имущество на основание
наследствено правоприемство и доброволна делба, описан в Договор за доброволна
делба на наследствени земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ от 27.12.2006г.,
вписан в том XXXVIA, Акт № 81 на нотариус Детелина М.а, per. № 393 от РНК с район
на действие РС- Лом, вписан в АВ под акт № 279, том ХІІ - нива с площ от 8.263 дка,
находяща се в землището на с. Линево, община Лом, област Монтана, ЕКАТТЕ 22695,
местността «Преките», четвърта категория, представляваща имот № 035045, при
съседи: имот № 035030, имот № 035001; имот №002..., имот № 035046. С договор за
покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 3, том VІІІ, рег. № 5131, дело № 593/2016г. на нотариус
Детелина М.а, рег. № 393 от РНК, вписан в АВ под акт № 59, том Х, дело №
1828/2016г. с ответника продали закупените по време на брака недвижими имоти,
представляващи СИО, както и собствения на ищцата недвижим имот, придобит по
наследство и доброволна делба, за продажна цена в общ размер на 22 996,00 лева.
Продажната цена на описаните имоти била преведена от купувачите по банковата
сметка на ответника в «Банка ДСК» АД. Първите два имота са притежавани в режим на
СИО, поради което всеки от бившите съпрузи е притежавал равни права върху тях.
Третият имот е лична собственост на ищцата. Продажната цена на имотите е вложена
2
по банкова сметка на ответника, но не представлява негова лична собственост,
доколкото между съпрузите е нямало сключен брачен договор за разделност на
имуществените отношения, с който ищцата да се е съгласила процесните имоти да са
лична собственост на ответника, нито да е направила дарение в негова полза на
придобития от ищцата по наследство и доброволна делба имот. Поради това ищцата
претендира връщане на сумата, получена от продажбата на собствения й недвижим
имот и половината от продажната цена на имотите, съставлявали СИО. Получените
средства от продажбата на имотите се твърди, че не са използвани за задоволяване
нуждите на семейството.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника. В същия
се твърди, че искът е допустим, но неоснователен както по основание, така и по размер.
Не се оспорва осъществената на 05.08.2016г. продажба на две ниви, придобити по
време на брака и една нива, наследствен имот на ищцата, както и постъпването на
общата сума от сделката по банкова сметка в «Банка ДСК» ЕАД на името на
ответника. Оспорват се твърденията на ищцата, че получената при продажбата сума не
е била използувана за семейни нужди. Сочи се, че по сметка № 02/0000000013031835 в
«Банка ДСК» ЕАД, на която ответникът е титуляр, към 05.08.2016г. е имало 6521,12
лв., съставляваща остатък от 10 500 лв., получени от изтеглен от ответника по време
на брака с ищцата заем от «Банка ДСК» ЕАД за задоволяване нуждите на семейството.
Този заем е погасяван само от ответника от момента на получаване на сумата –
30.10.2015г., до пълното й издължаване, което той е сторил към 30.10.2020г., като
ответникът изплащал суми и една година след раздялата с ищцата. По въпросната
смета в «Банка ДСК» ЕАД, преди и след 05.08.2016г., са превеждани трудовите
възнаграждения на ответника, като не може да се разграничи от общата сума в тази
сметка коя сума точно коя е. На въпросната дата до момента на фактическата раздяла –
26.10.2019г., са теглени понякога ежедневно суми и то само за задоволяване нуждите
на семейството, за закупуване и придобиване на движими вещи – лек автомобил марка
«Хюндай Санта Фе», товарен автомобил марка «Хюндай» и ремарке за лек автомобил
с контролен № М 0235 ЕЕ. Теглени са суми, които са предоставяни на двете деца от
брака. От тази сметка са вземани сумите за изплащане на ежегодните
здравноосигурителни вноски за ищцата, както и за дължимите данъци за имота и
автомобилите, за сметките във «В и К», за електроенергия и други ежедневни разходи
за семейството, поради това, че за въпросните три години, изминали от продажбата на
имотите, до фактическата раздяла на страните ищцата не е работила по трудови или
други договори и не е имала доходи. Към датата на фактическата раздяла –
26.10.2019г., по въпросната сметка в «Банка ДСК» ЕАД имало 7982,14 лв., т.е. с около
1000 лв. повече от момента, в който в сметката постъпила сумата от продажбата на
имотите, предвид на това, че по тази сметка е изплащано и трудовото възнаграждение
на ответника за периода от 05.08.2016г. до 26.10.2019г. Моли се за отхвърляне на иска
3
и присъждане на деловодни разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. В. В. от САК, която
поддържа иска и излага подробни съображения досежно неговата основателност в
писмена защита.
Ответникът в съдебно заседание се представлява от адв. Н. А. от АК- Монтана,
който оспорва иска като неоснователен и недоказан. Излага съображения в писмена
защита.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са бивши съпрузи, чийто сключен на 31.07.1983 г. граждански брак е
прекратен с развод съгласно Решение от 02.12.2020 г., влязло в сила на 04.02.2021 г.,
постановено по гр. дело № 629/2020 г. по описа на ЛРС. Чрез покупко-продажба,
обективирана в Нотариален акт № 2615, том XIV, per. № 14369, дело № 1152/2001 г.
на Детелина М.а – нотариус с per. № 393 от регистъра на НК, вписан в АВ под Акт №
824, том V, дело № 1387/2001 г., страните са придобили недвижим имот, земеделска
земя, а именно: нива с площ от 8,200 дка, четвърта категория, представляваща имот №
530011, находяща се в землището на с. Замфир, област Монтана, ЕКАТТЕ 30291,
местн. „Кантона“, при граници/съседи на имота: имот № 530012; имот № 000088, имот
№530010; имот № 530007.
Чрез покупко-продажба, обективирана в Нотариален акт № 124, том 11А, per. №
1359, дело № 161/2005г. на нотариус Детелина М.а с рег. № 393 от РНК с район на
действие РС- гр. Лом, вписан в АВ под акт № 62, том II, дело № 267/2005г., страните са
придобили нива с площ от 2,700 дка, четвърта категория, представляваща имот №
500002, находяща се в землището на с. Замфир, община Лом, обл. Монтана, местността
“Върхът“, ЕКАТТЕ 30291, при граници/съседи на имота: имот № 500020, имот №
500001, имот № 000079; имот № 500028. С Договор за доброволна делба на
наследствени земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ, от 27.12.2006г., вписан в том
XXXVIA, Акт № 81 на нотариус Детелина М.а, per. № 393 от РНК с район на действие
РС- Лом, вписан в АВ под акт № 279, том ХІІ, ищцата е получила в дял земеделска
земя - нива с площ от 8.263 дка, находяща се в землището на с. Линево, община Лом,
област Монтана, ЕКАТТЕ 22695, местността «Преките», четвърта категория,
представляваща имот № 035045, образуван от имот № 035002, при съседи: имот №
035030, имот № 035001; имот №000244 и имот № 035046. С договор за покупко-
продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 3, том VІІ, рег. № 5131, дело № 593/2016г. на нотариус Детелина
М.а, рег. № 393 от РНК, вписан в АВ под акт № 59, том Х, дело № 1828/2016г.
страните продали на «Агриво» ООД трите описани по-горе недвижими имоти за
продажна цена в общ размер на 22 996,00 лева. Продажната цена на описаните имоти
4
била преведена от купувача по банковата сметка на П. М. П. в «Банка ДСК» АД, видно
от приложено платежно нареждане на л. 18 от делото. Не се спори по въпроса на каква
стойност е продаден един декар земеделска земя на третото лице «Агриво» ООД , като
в съдебно заседание страните са се съгласили, че за един декар продадена земеделска
площ, независимо за кой имот се отнася, е получена продажба цена по 1200,02 лева за
декар /л.129/.
Фактическата раздяла между бившите съпрузи, видно от мотивите на
приложеното решение по гр. дело № 629/2020 г. по описа на ЛРС, а и от твърденията
на страните, е настъпила на 26.10.2019 г., която дата е посочена и в отговора на
исковата молба и не е оспорена от ищцата.
Съдът е приел в доклада си, че са налице ненуждаещи се от доказване факти –
прекратяване на брака между страните с развод, осъществяване на продажбата на
сочените от ищцата имоти, статутът на имотите към датата на продажбата – два от тях
съставляващи СИО и един - лична собственост на ищцата, както и постъпване на
общата сума от продажбата на имотите по банкова сметка на ответника, разкрита в
«Банка ДСК» ЕАД. Не спорят и досежно еднаквата цена за декар земеделска площ на
отчуждените имоти - 1200,02 лева за декар. Спорен е само въпросът постъпилата сума
от продажбата на имотите разходвана ли е за общите семейни нужди, докато е траела
брачната връзка. Ищцата – бивша съпруга, която не е титуляр на банковия влог,
следва да докаже, че има принос за набирането на наличните по него средства, т.е., че
има принос за придобиването на претендираното имущество, осъществен под някоя от
формите, предвидени в закона – с личен труд, с лични средства, с грижи за децата или
с работата си в домакинството. Ответникът следва да установи възраженията си, че
претендираното от ищцата вземане по банков влог на ответника в конкретния му
размер е разходвано за общите нужди на семейството, считано от изповядване на
процесната сделка до настъпване на фактическата раздяла между страните.
Съгласно действащият СК, обнародван в ДВ бр. 47/23.06.2009 година, който е в
сила от 01.09.2009 година в случаите, когато отношенията между съпрузите се уреждат
при законов режим на общност, съпружеската имуществена общност обхваща само
придобитите от тях по време на брака в резултат на съвместен принос вещни права.
Това изрично е посочено в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от СК. Тази разпоредба не
съдържа правило, което да е аналогично на това по чл. 19, ал. 1 от СК, с което
съпружеската имуществена общност да обхваща и паричните влогове, които са били
придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, а такова липсва и в
останалите разпоредби уреждащи законовия режим на общност в отношенията между
съпрузите. От това следва, че по сега действащия СК паричните влогове са изключени
от режима на съпружеска имуществена общност и се считат лична собственост на
съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали са придобити по време на
брака и в резултат на съвместен принос на двамата съпрузи. По силата на § 4, ал. 1 от
5
ПЗРСК правилата на този кодекс относно имуществените отношения между съпрузите
се прилагат и за имуществата, придобити от съпрузите по заварени бракове. Това
означава, че след влизането на действащия СК в сила паричните влогове стават лична
собственост на съпруга, на чието име са придобити, независимо от това дали преди
това режимът на съпружеската имуществена общност се е разпростирал и по
отношение на тях по силата на чл. 19, ал. 1 от СК (отм.). Затова по отношение на
паричните влогове са неприложими установените в чл. 21, ал. 2 и чл. 29, ал. 3 от СК
правила относно съпружеската имуществена общност. В случай, че съпругът, който не
е титуляр на влога е допринесъл за набирането на наличните по него средства той
разполага с възможността да защити правата си по реда на чл. 30 от СК. В този смисъл
е Решение по гр.дело № 2060/2016 г. на ІV г.о. на ВКС. С оглед насоките, дадени с
цитираното решение на ВКС и въз основа на изложените от ищцата обстоятелства и
формулирания петитум, съдът е приел, че е предявен единствено иск по чл. 30, ал. 1
СК, съгласно който при развод всеки от съпрузите има право да получи част от
стойността на вещите за упражняване на професия или на занаят и от вземанията на
другия съпруг, придобити по време на брака, ако са на значителна стойност и той е
допринесъл за придобиването им с труда си, със средствата си, с грижите за децата или
с работата си в домакинството.
Първите два имота - имот № 500002 и имот № 530011, находящи се в землището
на с. Замфир, област Монтана, са притежавани в режим на съпружеска имуществена
общност, поради което всеки от бившите съпрузи е притежавал равни права върху тях.
Третият имот с № 035045 е лична собственост на ищцата, като придобит по
наследство. Продажната цена на имотите е вложена по банкова сметка на ответника.
Поради това ищцата претендира връщане на сумата, получена от продажбата на
собствения й недвижим имот и половината от продажната цена на имотите,
съставлявали съпружеска имуществена общност. Получените средства от продажбата
на имотите се твърди, че не са използвани за задоволяване нуждите на семейството. В
тежест на ответника е да установи възраженията си, че претендираното от ищцата
вземане по банков влог на ответника, в конкретния му размер, е разходвано за общите
нужди на семейството, считано от изповядване на процесната сделка до настъпване на
фактическата раздяла между страните.
Видно от писмо с вх. № 3190/17.05.2022 г. ответникът е имал разкрита в „ЦКБ“
АД банкова сметка, по която не е имало движение на парични средства и същата е
закрита служебно от банката. Ответникът е имал само една банкова сметка, по която е
имало движение и това е банкова сметка, разкрита в „Банка ДСК“ с IBAN
BG86STSA93000013031835.
Представено е банково извлечение на цитираната сметка за периода от
01.01.2016 г. до 31.12.2019 г. Видно от банковото извлечение, предоставено от «Банка
ДСК» с писмо с вх. № 4703/11.07.22 г., е, че ответникът е изплащал задължения за
6
здравноосигурителни вноски за периода от м.08.2016 г. до м. 08.2018 г., както следва:
3 вноски по 16,80 лв., 1 вноска от 50,40 лв., 6 вноски по 36,80 лв. и 2 вноски по 122,40
лв., или общо 566,40 лева. Представените от ответника с отговора на исковата молба
платежни нареждания са за плащания, които са отразени в банковото извлечение и тези
същите преводи са взети предвид при преглед на извлечението. А от представените
платежни нареждания от ответника е видно, че преводите за здравноосигурителни
вноски са правени в полза на задължено лице Б. П.а. От вносна бележка на л. 108 по
делото е видно още едно плащане в размер на 297,25 лв. за ЗОВ в полза на Б. П.а,
направено от ответника П. П.. Или общо изплатени вноски за здравно осигуряване в
полза на ищцата – 863,65 лв., преведени от ответника. Поради това и видно от
представена справка за здравно осигуряване на ищцата /л. 109/ от ел.система на НАП
ответникът доказа твърдението си, че е внасял задължителните вноски за ЗО, дължими
от ищцата.
Видно от същото банково извлечение е, че са извършвани парични преводи от
банковата сметка на ответника в «Банка ДСК», преведени на синовете на страните – св.
К М. и св. М М., а именно парични преводи, както следва: на 08.03.2017 г. в полза на М
П. М. – 13 000 лева; на 20.03.2017 г. в полза на М П. М. – 1700 лв.; на 24.04.2017 г. в
полза на К П. М. – 1500 лв.; на 09.06.2017 г. в полза на К П. М. – 1000 лв., 08.02.2018 г.
в полза на К П. М. 100,00 лева, на 21.02.2018 г. в полза на М П. М. – 100,00 лв., или
общо 17400 лв. От изложеното се опровергават твърденията на свидетелите М. П. и Кр.
П., че техният баща, ответникът, не им е помагал финансово. Не са наведени от ищцата
твърдения, че същата не е била съгласна така изброените суми да бъдат преведени на
синовете на страните, т.е. същата не се е противопоставила на това разпоредително
действие на ответника, поради което съдът приема, че страните са били съгласни
изброените суми да бъдат предоставени на техните синове, без да има разделност,
сочеща каква сума предоставя ответникът от своите лични средства и каква сума
предоставя ищцата също от своите лични средства, находящи се по влога.
Следователно не може да се конкретизира кои от изброените суми, получени от
синовете на страните, са били предоставени от ищцовата част от паричния влог,
постъпила от продажбата на земите, и коя – от ответниковата част.
Ответникът е заплащал и местни данъци и такси за притежавани от бившите
съпрузи моторни превозни средства, видно от приложена справка на л. 107 за сумите:
1083,69 лв.; 216,45 лв., 245,11 лв. и 53,52 лв., или общо 1598,77 лв., без да се включва
платена сума от 13 лв. за данък придобиване имущество по дарение.
От справка на „ВиК“ ООД – Монтана е видно, че е изплатена сума за
водоснабдяване общо 888,30 лева за периода от 20.01.2016 г. до 25.10.2019 г. по
партида на името на ответника.
Заплащани са и суми за електрическа енергия от ответника, видно от разписки
от „Изи Пей“ АД.
7
Изтеглен е бил по време на брака между страните кредит от «Банка ДСК» в
размер на 10500 лева, с дата на усвояване 30.10.2015 г. и с краен падеж 30.10.2020 г.,
видно от приложена справка. По същия кредит, видно от приложено банково
извлечение, ответникът е правил ежемесечни погасителни вноски, както следва: 12
вноски по 219,09 лв. за периода от 05.08.2016 г. до 25.07.2017 вкл.; 6 вноски по
218,87 лв. за периода от 25.08.2017 г. до 25.01.2018 г. вкл.; 9 вноски по 218,56 лева за
периода 25.02.2018 г. - 25.10.2018 вкл.; 1 вноска от 206,67 лева на 26.11.2018 г.; 2
вноски по 218,56 лева за периода от 25.12.2018 г. - 25.01.2019 г. вкл. и 9 вноски по
218,47 лева за периода от 25. 02.2019 г. до 25.10.2019 г. вкл., или общо 8519,36 лева .
Освен това след фактическата раздяла на страните, настъпила на 29.10.2019 г.,
ответникът е направил още 12 вноски по кредита на обща стойност 2620,76 лв. за
периода от 25.11.2019 г. – 23.10.2020 г. вкл. Или общо изплатената от банковата
сметка на ответника сума, считано от 05.08.2016 г. - датата на продажбата на имотите,
посочени в исковата молба, до крайния падеж на кредита - 30.10.2020 г., е 11 140.12
лв.
Изброените по-горе разходи, които ответникът е сторил, са в размер на общо
31890,84 лева. Една част от тези разходи – 29 106,52 лева, са направени чрез преводи
от горецитираната банкова сметка в «Банка ДСК»: 566,40 лева за здравноосигурителни
вноски на ищцата, 17 400 лв. в полза на синовете на страните М.П. и Кр.П., изплатена
сума по кредит - 11 140.12 лв., а друга част – с вноски на каса: 297,25 лв. за ЗОВ,
1598,77 лв. за местни данъци, 888,30 лева за ВиК услуги. Сумата за ел.енергия не е
сумирана.
Сумата, постъпила от продажбата на имотите - 22 996,00 лева, от която ищцата
претендира общо 16 055 лева, е била изразходвана към датата на фактическата раздяла
изцяло за нуждите на семейството. За задоволяване на семейни нужди чрез банковата
сметка на ответника е била изразходена дори по-голяма сума – горепосочените
29 106,52 лева, но следва да се отчете, че кредитът на бившите съпрузи е изплатен от
ответника изцяло едва след фактическата раздяла. Т.е. ако не се включват вноските по
кредита след датата на фактическата раздяла - 29.10.2019 г., общо изразходваната сума
е: 566,40 лева за ЗОВ на ищцата, 17400 лв. в полза на синовете на страните М.П. и
Кр.П., изплатена сума по кредит - 8519,36 лева, или общо 26485,76 лева.
Следователно и при двата вариана на изчисление е изразходена за семейни нужди
сума, надвишаваща претендираната от ищцата.
Изплатената сума от 11140,12 лева общо от ответника по пълното погасяването
на кредита към «Банка ДСК» е следвало да се поеме поравно от двамата бившите
съпрузи, т.е. дължимата от ищцата част от вноските по кредита, равна на
ответниковата, внесена за целия погасителен период, е в размер на 5570,06 лв., общо за
двамата – 11 140,12 лв. То тогава ако към сумата от 5570,06 лв.- частта от кредитното
8
задължение на ищцата, се прибави дадената със съгласие на двете страни сума на
синовете им, без да се уточнява разделност /каква сума от кой от родителите се
предоставя/ - 17400 лева и преведените 566,40 лв. за ЗО, то общо изразходената сума
от банковия влог е 23536,46 лв. и отново е над претендираната искова сума. Т.е. няма
по влога сума, останала от ищцовата част от продажбата на земите, която да не е била
изразходена за семейни нужди. Не са представени доказателства ищцата да се е
противопоставяла на начина, по който се разходват набраните средства по влога.
Тъй като няма доказателства самата ищца да е предоставяла парични средства на
ответника, за да се погасява изтегления кредит, следва да се приеме, че дължимата от
ищцата част от вноските по кредита, е изплащана от находящата се в сметката на
ответника сума, лична собственост на ищцата. А преди продажбата на имотите са
внесени по кредита 9 погасителни вноски, които, предвид липсата на лични доказани
доходи на ищцата, съдът приема, че са заплащани от ответника от доходите на същия.
Ищцата не доказа конкретен размер на получавани от нея доходи от работна заплата
или други правоотношения. Същата е полагала труд в личното земеделско стопанство,
поддържано от двамата съпрузи. Не се събраха доказателства за това, че доходите,
добивани от труда на ищцата в семейното земеделското стопанство, са били
достатъчни, за да се изплаща нейната дължима част от осигуряването на храна и
консумативи за семейството и за погасяване на частта от кредитното й задължение.
Ако със своя труд двамата съпрузи, единият работещ по трудов договор и получаващ
доходи от пенсия, а другият, полагащ грижи в домакинството и земеделското
стопанство, биха могли напълно да задоволяват своите семейни нужди, то същите едва
ли биха изтеглили кредит, поради което съдът намира, че нито приходите от труда на
единия, нито приходите от труда на другия съпруг са били достатъчни за задоволяване
на нуждите им, т.е. еднаква е била нуждата от кредитиране и за двамата.
Не се събраха доказателства, че сумата от изтегления кредит е била разходвана
за лични дългове на ответника, въпреки че се наведоха твърдения за задължения във
връзка със съдебни дела с участие на ответника. Ето защо своя принос за погасяване на
кредита съпругата е дала чрез изплащане на сумата от продадения неин имот, лична
собственост, а ответникът – от своето трудово възнаграждение и получавана пенсия от
ТП на НОИ.
Ответникът е получавал доходи от трудово възнаграждение от ДСП – Лом,
примерно, но неизчерпателно изброени: 648,47 за м. ян.2017 г., за м. 04.2017 – 792,13
лв. , за м. 06.2017г. - 595,03; за м. 10.2017 – 766,38 лева; за м. 01.2018 г. - 761,28 лв. ;
за м. 11.2018 г.– 562,18 лв. ; за м. 01.2019 г. - 870,78 лв. ; за м. 06.2019 г. – 681,35 лв.
Получавал е и доходи от пенсия от ТП на НОИ – през процесния период, вариращи
от 170 лв. до 188 лева. Т.е. ответникът е имал месечен доход, вариращ от 820 лева до
1050 лв. приблизително. Докато доходът на ищцата не е доказан в какъв размер е през
процесния период. В тази връзка, както се посочи, няма доказателства на каква
9
стойност е произведената продукция от животински произход, която се твърди, че е
реализирана на пазара и са получавани доходи, придобити най-вече с труда на ищцата
– не са представени по делото данъчни декларации и/или др. документи, доказващи
дохода от животновъдното стопранство на страните, за да се приеме, че ищцата е
имала собствени доходи в определен размер и с тях са задоволявани семейните нужди.
Т.е. не се доказа твърдението на ищцата, че ответникът е изразходвал за лични нужди
сумите по влога в «Банка ДСК», докато семейните нужди са били задоволявани
напълно със средствата, добити от продажба на животинска продукция.
Твърдението на ищцата, че сумата от 13000 лева, получена от единия син на
страните – М П., е върната, остана недоказано. Св. М П. първоначално не си спомня
за сумата от 13000 лева, преведена му от ответника, като сочи, че само въз основа на
банковото извлечение може да отговори дали е получавал такава сума. Но от друга
страна си спомня за по-малката сума, преведена на брат му – около 1000 лв. Поради
това възниква съмнение досежно достоверността на показанията му в частта за
връщането на сумата от 13000 лева. Същият твърди, че е получил сума, която
използвал като допълнителен капитал на фирмата и по-късно бил възстановил по
сметка на баща му. По банкова сметка сочи, че върнал остатъка, но такива
доказателства за банков превод не се събраха. С оглед възникналите съмнения по
отношение достоверността на показанията на този свидетел досежно връщането на
посочената сума, поради това, че същият твърди, че не си спомня получаване на
немалка сума от 13000 лв. и отговаря уклончиво на въпросите, както и предвид, че се
явява заинтересован от отговора на въпроса за връщането на получената сума, съдът
не кредитира с доверие твърдението му, че е върнал същата на баща му по банков път.
Липсват и доказателства за връщането на тази сума към ответника, която сума се
твърди от св. М.П. да е върната по банков път и би следвало да фигурира в банковото
извлечение от сметката на ответника. Св. К М. сочи, че брат му М П. е върнал 13 000
лева, имало разписки за връщането, но не ги е виждал. Няма доказателства за време,
начин и място на връщане на тази сума, като от показанията на двамата свидетели
такива сведения не се съдържат.
Твърдението на ищцата за закупуване на газова уредба за автомобила на
ответника от св. Кр. П. и на консумативи за автомобила, и съответно за връщане на
сумата по посочения начин, която синът им е получил от ответника, остана недоказано
досежно точния размер на тази сума, т.е. досежно цената на закупена такава газова
уредба и консумативи, тъй като не бе представена фактура или друг относим
счетоводен документ. Но дори да се приеме, че сума от около 1000 лева е върната на
ответника по този начин, то това не променя горните изводи, а именно за сторените от
ответника разходи в полза на семейството, надвишаващи сумата, претендирана от
ищцата.
Доколкото е имало средства по банковия влог на ответника към датата на
10
фактическата раздяла, настъпила на 29.10.2019 г., следва да се има предвид, че е
постъпила на 02.07.2019 г. от трето лице Дарина Златкова Джамбазова превод от 8000
лв. по сметка на ответника, въз основа на неуточнено основание, което не е предмет на
делото. Т.е. средствата, които са били налични по влога на ответника, са от други
източници, а не от продажбата на посочените имоти.
Ответникът твърди, че са придобити по време на брака автомобили «Хюндай
Санта Фе» с рег. № М 0306 ВН , товарен автомобил «Хюндай» с рег. № 5084 ВМ и
ремарке за лек автомобил с рег. № М 0235 ЕЕ, който факт не се оспорва от ищцата, с
което се потвърждават горните изводи, че са правени разходи за задоволяване на
семейните нужди, макар да не се съдържат доказателства за цените и датите на
закупуване на тези превозни средства. В тази връзка са показанията на св. Кр. П.
посочва, че след «продажбата на земите той купи колата» - «Хюндай Санта Фе».
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл.
30, ал. 1 СК следва да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на делото и поради това, че ответникът е поискал присъждане
на разноски, като по правилото на чл.78, ал.3 ГПК при този изход на спора му се
дължат, такива следва да се присъдят за адвокатското възнаграждение, платено от
ответника на адв. А., в размер на 900,00 лева.
На ищеца не се следват разноски при този изход на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения с искова молба от Б. И. П.А, ЕГН **********, със
съдебен адрес: чрез пълномощника адвокат В. В. - САК, срещу П. М. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес: , иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от СК за
осъждане на П. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: , да заплати на ищцата Б. И.
П.а с ЕГН **********, сумата от 6540,00 лв. /шест хиляди петстотин и четиридесет/
лева, представляваща половината от получената продажна цена на недвижими имоти,
закупени по време на брака и представляващи съпружеска имуществена общност, а
именно: нива с площ от 2,700 дка, четвърта категория, представляваща имот № 500002,
находяща се в землището на с. Замфир, община Лом, обл. Монтана, местността
“Върхът“, ЕКАТТЕ 30291, при граници/съседи на имота: имот № 500020, имот №
500001, имот № 000079; имот № 500028 и нива с площ от 8,200 дка, четвърта
категория, представляваща имот № 530011, находяща се в землището на с. Замфир,
община Лом, област Монтана, ЕКАТТЕ 30291, местн. „Кантона“, при граници/съседи
на имота: имот № 530012; имот № 000088, имот №530010; имот № 530007, както и
11
сумата от 9 515,00 лв. /девет хиляди деветстотин и петнадесет/ лева, представляваща
получената от ответника продажна цена на собствения на ищцата недвижим имот: нива
с площ от 8.263 дка, находяща се в землището на с. Линево, община Лом, област
Монтана, ЕКАТТЕ 22695, местността «Преките», четвърта категория, представляваща
имот № 035045, при съседи: имот № 035030, имот № 035001; имот №000244, имот №
035046, придобита по време на брака на основание наследствено правоприемство и
доброволна делба и представляваща изключителна собственост на ищцата, ведно със
законната лихва върху главниците, считано от датата на завеждане на исковата молба
до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК Б. И. П.А, ЕГН **********, със съдебен
адрес: г, ДА ЗАПЛАТИ на П. М. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: направените
деловодни разноски в размер на 900,00 лв. /деветстотин лева/ за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
12