№ 294
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20223100500076 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 280143/24.03.2021г. от Община
Варна, ЕИК *********, с административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” №
43 срещу Решение № 260946 от 16.03.2021г. постановено по гр.д.№ 5121/ 2021г. по описа
на РС-Варна,35св.,В ЧАСТТА, с която въззивникът е ОСЪДЕН да заплати на М. Ж. М.,
ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** сумата от 600.00 (шестстотин) лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на пътно – траспортно
произшествие от 17.01.2020 г., настъпило в гр. Варна, на кръстовището между ул.
„Виктория Вълкова“ и ул. „Подвис“ № 29, в резултат от паднал пътен знак „Б2“, причинено
неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо се в неизпълнение на
задължението за поддръжката на пътя и пътните принадлежности на основание чл. 49, ал. 1
вр.чл.45 от ЗЗД.
Считайки обжалваното решение за неправилно, моли за отмяната му и
постановяване на друго, с което иска да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
Твърди се, че с оглед събраните по делото доказателства, ищеца не е установил
настъпването на твърдените от него неимуществени вреди. Не е установено и, че същите са
в резултат само на бездействието на Общината.Твърди се несъразмерност на присъденото
обезщетение с размера на доказаните неимуществени вреди.Претендира отмяна на
решението в ожалвана част и отхвърляне на иска. Претендира присъждане на разноски.
1
Прави възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК.
В съдебно заседание по същество,редовно призован не се явява и не се представлява.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата
страна, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание въззививаемият, чрез процесуален представител, поддържа
депозирания отговор на жалбата.Моли същата да бъде уважена, а решението в обжалваната
част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Третото лице помагач на страната на ответника – ЕК. В. Ч., редовно уведомена не е
депозира становище по жалбата, в съдебно заседание редовно призована, не се явява и не се
представлява.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
От събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от М. Ж. М. срещу
Община Варна, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр.чл.45 от ЗЗД, да бъде осъден
ответника да й заплати сума от 1000.00 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди и сума от 105.00 лева – обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увеличена стойност на застраховка „Гражданска отговорност“, всички
произтичащи от ПТП от 17.01.2020 г., настъпило в гр. Варна, на кръстовището между ул.
„Виктория Вълкова“ и ул. „Подвис“ № 29, в резултат от паднал пътен знак Б2. Претендират
се и разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 17.01.2020 г., при движение с л.а. с рег.№
В 6491 РН в гр. Варна,по ул. „Виктория Вълкова“ -път с предимство на кръстовището с ул.
„Подвис“ е претърпява ПТП с друг автомобил с рег.№ В 2781К,управляван от ЕК. В. Ч., като
и двете са навлезли в кръстовището. След инцидента, от полицейски служители е
констатирано, че пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите по пътя с предимство“ е
пречупен и паднал на земята. Улица „Виктория Вълкова“ е определена като път без
предимство, а кръстовището – неурегулирано. Между участниците в ПТП е съставен
двустранен протокол за ПТП. Във връзка с произшествието, от Община Варна е изискана
справка за организацията на движението, в която е отбелязано наличие на пътен знак Б2.
Във връзка с падналия знак, по молба на ищцата е съставен протокол от нотариус, в който е
констатирана липсата на надлежно регулиране на кръстовището. Твърди се още, че в
2
резултат на инцидента ищцата търпи неимуществени вреди, изразяващи се в силни болки в
гърба, тревожност и уплаха , както и развит страх от шофиране. Увеличена и е и вноската и
по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът – Община Варна е депозирал отговор на
исковата молба, в който оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва
твърденията за паднал знак Б2 към момента на инцидента. Като причина за настъпване на
произшествието сочи управление на превозното средство с несъобразена с пътните условия
скорост. Релевира възражение за съпричиняване, основано на твърдения за добра видимост
на кръстовището, въпреки която от страна на ищеца не са предприети адекватни действия за
предотвратяване на произшествието. Отправя искане за отхвърляне на исковете и за
присъждане на разноски.
В условията на евентуалност, ако иска бъде уважен се претендира присъждане на
значително по-ниско от заявеното обезщетение за неимуществени вреди, съобразно
правилата визирани в чл. 52 от ЗЗД и в съответствие с преобладаващата практика.
Третото лице помагач на страната на ответника – ЕК. В. Ч., редовно уведомена не е
депозира отговор на исковата молба, в съдебно заседание редовно призована не се явява и
не се представлява.
В съдебно заседание страните поддържат становищата си за основателност,
респективно за неоснователност на предявения иск.
За да е налице сложният фактически състав на чл.49 във връзка с чл. 45 от ЗЗД следва
да е причинена вреда на ищеца; тази вреда да е резултат от виновно противоправното
поведение на ответника, респективно, за да се ангажира отговорността по чл.49 от ЗЗД е
необходимо вредата да е резултат на виновно противоправно действие или бездействие на
лицата, ангажиращи отговорността на възложителя на работа по чл.49 от ЗЗД; следва да е
налице и причинна връзка от между противоправното поведение и настъпилите вреди за
ищеца. Тези елементи са кумулативно дадени.
В настоящия случай, при условията на пълно и главно доказване ищецът е установил
изложените в исковата молба фактически твърдения относно претърпяна вреда. Безспорно и
доказано от събраните по делото доказателства/ двустранен протокол за ПТП, писмото -
отговор от Община Варна / е, че на 17.01.2020 г., управлявайки л.а. с рег.№ В 6491 РН в гр.
Варна, по ул. „Виктория Вълкова“ на кръстовището с ул. „Подвис“ е претърпяла ПТП с
друг автомобил с рег.№ В 2781К,управляван от ЕК. В. Ч..
Чрез събраните в хода на пръвоинстанционното производство гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В.В. и Я.К. и двамата без родство със
страните, чиито показания съда кредитира като обективни и базиращи се на лични
впечатления, ищеца е доказал по безспорен и категоричен начин негативните
психологични и психически последици от претърпения инцидент - преживените от нея
уплах, страх и притеснение. Съвкупно от показанията на свидетелите се установява , че
освен, че в резултат на повредена маркировка на кръстовището, а именно липсата на
съответното място на кръстовището на пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите по пътя
с предимство“, ищцата движейки се със съобразена скорост е била засечена от друг
автомобил. ПТП е станало почти веднага след, като тя и свидетелката В. пътувала в л.а. на
ищцата са оставили децата си в детско заведение, което е довело до допълнителен стрес и
за двете. От неоспорения по делото двустранен протокол за ПТП се установява, че щетите
които управлявания от ищцата л.а. е претърпял в резултат на инцидента не са козметични,
поради което може да се приеме , че при ПТП М.М. е изпитала твърдените от нея
3
неимуществени вреди – стрес, страх и уплах .От показанията на св. К. се установява, че
това не е било еднократно преживяване и емоция, а негативните емоции са се
проявявали и в следващите дни, като при споменаване на инцидента ищцата се е
разстройвала и разплаквала.
В конкретната хипотеза е налице и виновно противоправно поведение на ответника в
качеството му на възложител на работа, като същото се изразява в бездействие,
неизпълнение на вменените му със законови норми задължения.
Както беше посочено, по делото не се оспорва от ответника, а и е доказано от
събраните доказателства, че инцидентът е станал в гр.Варна на кръстовището на ул.
„Виктория Вълкова“ с ул. „Подвис“ .Съгласно чл. 18, ал. 1 от Конституцията на РБ,
републиканските пътища са изключителна държавна собственост, от което следва, че
общинските пътища са собственост на общините и се поддържат от тях. Съгласно параграф
1 от ДР на Закона за пътищата "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално
пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени
технически изисквания. Видно от чл.19, ал.1 от същия закон, общинските пътища се
управляват от кметовете на съответните общини, които имат задължението да ги поддържат
в изправност с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да
организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно
придвижване и за опазване на околната среда от наднормен шум и от замърсяване от
моторните превозни средства. Следователно неизправността – липсата на сигнализация
/повредената такава, като част от общинската пътна мрежа е вследствие неизпълнение от
страна на ответника – Община Варна на вменените му задължения по чл. 167,ал.1, изр.1 от
ЗДвП.Съгласно законовата разпоредба лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в
изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във
възможно най - кратък срок. В този смисъл процесното кръстовище е следвало да се
поддържа от общината и тя следва да носи отговорността за липсата на сигнализация или за
повредена такава, довела до причиняването на щетата.
Налице е и причинна връзка между поведението на ответника – в качеството му на
възложител на работа, вследствие неизпълнението /бездействие/ на нормативно вменените
му задължения и настъпилите вреди.
„Деликвента дължи обезщетение за вреди доколкото те са възникнали в причинна
връзка с противоправното му поведение. Когато за настъпването на вредите има значение и
поведението на трети лица, то това поведение изключва отговорността на деликвента само в
случай, че прекъсва причинната връзка между действията на ответника деликвент и
настъпилите за пострадалия вреди“/ Решение № 17 от 6.03.2015 г. на ВКС по гр. д. №
3174/2014 г., IV г. о., ГК/. Неоснователно е възражението на въззивника за съпричиняване на
инцидента от пострадалата, доколкото същата е проявила небрежност при предвижването си по
време на инцидента.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява , че
действително пътен знак Б2 „Спри! Пропусни движещите по пътя с предимство“ касаещ
регулиране на движението през процесното кръстовище в деня на инцидента е бил пречупен
и паднал на земята. Настоящия съдебен състав изцяло споделя практиката на ВКС,
обективирана в Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК/,
в която се посочва , че “Само по себе си нарушаването на общоприети или опитни правила
за поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за наличието на
съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на причинна връзка между
нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на
4
нарушаването“.
Изложеното обосновава основателността на претенцията за ангажиране на обезпечително –
гаранционната отговорност на ответника при условията на чл.49 от ЗЗД.
Размерът на обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД – по справедливост – при
преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна. С оглед
спецификата на отговорността по чл.49 във връзка с чл.45 от ЗЗД такива обстоятелства са
характерът на увреждането, последиците, възрастта на увредения, общественото му
положение. При определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се
има предвид и личния характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и
личността на този, който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по
делото гласни доказателства.
В процесния случай, за да определи размера на дължимото обезщетение, настоящият
съдът съобрази, че на ищцата са причинени негативни емоционални, стресови
преживявания.Въз основа на изложеното, като отчете вида и характера на настъпилите
вреди, причинените увреждания, интензитета на претърпените страдания и неудобство и
тяхната продължителност,съдът намира, че искът е основателен за сумата от 600 лв.
представляваща справедлива обезвреда на причинени на ищеца неимуществени вреди,
поради което в решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено, а жалбата
отхвърлена.
Предвид съвпадането на изводите на двете инстанции, първоинстанционното
решение не следва да бъде коригирано в частта за присъдените разноски.
Предвид изхода на спора и направеното искане на въззиваемия следва да бъдат
присъдени разноски за настоящото производство в размер на 360.00 лева с ДДС , съобразно
уважената част на иска, представения списък по чл.80 от ГПК и доказателства за
извършването им. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда намира за
основателно, съобразно цената на иска и Наредба № 1 от 09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, както и фактическата и правно сложност на
делото.
По изложените съображения, Окръжен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260946 от 16.03.2021г. постановено по гр.д.№ 5121/
2021г. по описа на РС-Варна,35св.,В ЧАСТТА, с която Община Варна, ЕИК *********, с
административен адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” № 43 е ОСЪДЕНА да
заплати на М. Ж. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. *** сумата от 600.00
(шестстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
пътно – траспортно произшествие от 17.01.2020 г., настъпило в гр. Варна, на кръстовището
между ул. „Виктория Вълкова“ и ул. „Подвис“ № 29, в резултат от паднал пътен знак „Б2“,
причинено неправомерното бездействие от страна на ответника, изразяващо се в
неизпълнение на задължението за поддръжката на пътя и пътните принадлежности на
основание чл. 49, ал. 1 вр.чл.45 от ЗЗД.
5
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА, с адм. адрес: гр. Варна, п. код 9000, бул. „Осми
приморски полк", № 43, представлявана от Кмета на Община Варна Иван Портних ДА
ЗАПЛАТИ на М.И.И., ЕГН **********, адрес: гр.Варна, ул."Кирил Пейчинович" № 15,
ет.1, ап.1, сумата от 360.00/триста и шестдесет/ лева с ДДС, представляваща разноски за
въззивна инстанция, на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на ЕК. В. Ч. ЕГН ********** , в
качеството й на трето лице помагач на ответника.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6