Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262238 19.08.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, ХVІІІ граждански състав, в публично заседание на четвърти юни две
хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието на секретаря Радка Цекова
като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 6274 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявени искове от В.М.В. ЕГН **********
***, против
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление; гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37 за осъждане на ответника да
заплати сумата от 12 000 лева, представляваща обезщетение за предоставен достъп
и ползване на енергийни съоръжения/уредби, за периода от 20.12.2014 г. - 20.12.2019
г./датата на подаване на исковата молба/, както и сумата от 1250 лева -
мораторна лихва за периода от 11.12.2018 г. до 20.12.2019 г., ведно със
законната лихва от момента на депозирането на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В исковата молба се твърди, че през 1995 г. - 1996 г. във връзка със
строеж на жилищна сграда, намираща се на ****, в качеството си на инвеститор,
ищецът предприел всички законови действия и реализирал за своя сметка
строително-монтажни дейности /строеж/ по проект изграждане на външно ел.
захранване на жилищна кооперация на ****. Твърди, че от приложените документи,
със средства на ищеца и за негова сметка били изградени КНН от ТП „****“ до
кабелна касета ШКД 5 на ул. „****“ тип САВТ 3x185+95 кв.мм с
дължина на трасето 95 метра, КНН от кабелна касета ШКД 5 до електромерно табло
тип САВТ 3x50+25 кв. мм с дължина на трасето 21 метра и кабелна касета тип
ШКД 5 и електромерно табло тип ТЕМО 5м. + 1т..
Твърди, че от пускането в експлоатация
на посочените енергийни съоръжения/уредби до настоящия момент първоначално
държавното енергийно дружество „Електроснабдяване“, а в последствие ответникът
е използвал и използва безвъзмездно тези негови собствени енергийни
съоръжения/уредби, до които има предоставен достъп, а именно:
КНН от ТП „***“ до кабелна касета ШКД 5
на ул. „****“ тип САВТ 3 х 185+95 кв.мм, с дължина на трасето 95 метра;
КНН от кабелна касета ШКД 5, до електромерно
табло тип САВТ 3x50+25 кв. мм с дължина на трасето 21 метра;
Кабелна касета тип ШКД 5 и електромерно
табло тип ТЕМО 5м. + 1т..
Същите били използвани и се използват
за преобразуване и пренос на електрическа енергия до други потребители, именно
живущите на ул.,**** и ул.,****, които доколкото му е известно са 16 на брой.
Преди няколко години изпратил на
ответника покана за изкупуване на тези енергийни съоръжения/уредби. Процедурата
се проточила и през 2018 г. отново изпратил на ответника покана, както за
изкупуване на посочените съоръжения/уредби, съгласно § 4, ал. 3 от ПЗР на
Закона за енергетиката /ЗЕ/, така и за заплащане на обезщетение или наем за
безвъзмездното им ползване. Въпреки направената оценка от независим оценител,
определен от Комисията за водно и енергийно регулиране /КЕВР/ съгласно ЗЕ, не
постигнали съгласие относно цената за изкупуване на енергийните
съоръжения/уредби и през м. януари 2019 г. сезирал КЕВР с цел съдействие. В
писмо до КЕВР с копие до ищеца /изх. № 1594-1 от 18.02.2019 г./,
„Електроразпределение Юг“ ЕАД отказало да му заплати обезщетение или наем за
безвъзмездното ползване на енергийните съоръжения/уредби, като считало
направеното от него възражение за ирелевантно и необосновано. Уведомили го, че
може да потърси правата си по исков ред пред съответния съд. В посоченото писмо,
ответникът не оспорвал и признавал, че ищецът е собственик на посочените
енергийни съоръжения /стр. 1 от писмото/. Не оспорвал и признавал, че
посочените съоръжения се използват от него за снабдяване с електрическа енергия
на повече от един потребител, както и че не са изградили собствени съоръжения в
замяна на съществуващите /стр. 3 от писмото/. Въпреки това и изпратената от ищеца
покана, не бил сключил договор за ползването им на основание чл.117, ал. 8 ЗЕ.
Затова предявява настоящия иск срещу
ответника.
Искането е да се осъди ответникът да му
заплати сумата от 12000 лева, за предоставен достъп и ползване на енергийни
съоръжения/уредби, за периода от 20.12.2014 г. до 20.12.2019 г. Исковата сума
била формирана на база на утвърдената от КЕВР Методика за определяне на цените
за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребителите до собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на
топлинна енергия и на преноса на газ /одобрена с решение по протокол № ****
г./. Сумата била формирана, на основание чл. 5 /т.5/ от Методиката и изчислена,
въз основа на определена цена за достъп на месец /в случая общата сума от 10000
лева е за 60 месеца/ на базата на броя абонати /потребители/ на електрическа
енергия, захранвани по тези уредби /съоръжения.
По изложените съображения, ищецът моли да бъдат уважени предявените искове.
Искането е, да се осъди ответното
дружество да заплати на ищеца сумата от 15 927.91 лева – главница, за предоставен достъп и ползване на енергийни
съоръжения/уредби, за периода от 20.12.2014 г. до 20.12.2019 г., както и обезщетение за забава в размер на 1659.15 лева, за периода от 11.12.2018
г. – 20.12.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда, след допуснато
в хода на процеса, изменение на исковете от открито съдебно заседание, проведено
на 17.11.2020 г.
В срока по чл.
131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с който оспорва предявените искове по основание
и размер.
Признава факта,
че „Електроразпределение Юг“ ЕАД ползва посочените в исковата молба енергийни
съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до
други потребители. Не твърди, че до настоящия момент Дружеството е заплащало на
ищеца наем или обезщетение за ползването им.
Правилата
за уреждане на отношенията между собствениците на енергийни съоръжения и
електроразпределителното предприятие били ясно очертани в Закона за
енергетиката. Според чл.117, ал. 8 ЗЕ
- собствениците на електрически уредби и съоръжения при техническа възможност и
свободен капацитет предоставят ползването им на оператора на електропреносната
мрежа, съответно на оператора на електроразпределителна мрежа, за целите на
преобразуването и преноса на електрическа енергия до други клиенти. Ползването
се предоставяло след сключване на договор по цена, определена по методика,
одобрена от комисията. При непостигане на съгласие комисията разпореждала
предоставянето на ползването и заплащането на цена, определена от комисията по
методиката.
При
ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други
потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за
предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 7 ЗЕ и без наличието на друго основание,
енергийното дружество следвало да заплати обезщетение за ползването на
енергийните уредби и съоръжения на техния собственик, на основание чл. 59, ал.
1 ЗЗД, което обезщетение следвало да се определи на база приетата от КЕВР
Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или
разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или
съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на
електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен
газ.
За
да бъде сторено това обаче е било необходимо ищецът да заяви и представи пред „Електроразпределение Юг“ ЕАД документи, доказващи правото му на собственост върху
съоръженията, данни за разходите за обслужването на съоръженията, доказателства
за стойността на дълготрайните материални активи (основание – чл. 3.2. от
Методиката). Това не било сторено от ищеца. Дори с исковата молба, ищецът не
представял данни за разходите за обслужването на съоръженията, нито
доказателствата за стойността им, въз основа на които би могъл да бъде сключен
договор за предоставяне на достъп или на които ще се позовава в настоящото
съдебно производство.
С
исковата молба ищецът претендирал заплащане на обезщетение в размер на 12000
лв., като твърди, че размерът е определен на база на Методиката за определяне
на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от
потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за
целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия. Тъй като не били посочени конкретни параметри на разходите
за обслужването на съоръженията и не била посочена стойност на съоръженията, използвана при
определяне на цената, така формираната претенция била неясна и прекомерна.
Поради
горното, оспорва исковата претенция по размер.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на
страните, намира следното от фактическа и правна страна:
За успешното провеждане на
предявения иск по чл. 59 ЗЗД, ищецът следва да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че е налице обедняване за него,
обогатяване за ответника, както и, че обедняването, респ. обогатяването
произтичат от общ факт или група факти. Ищецът следва да докаже, че е собственик
на посочените в исковата молба вещи, както и, че процесните вещи се ползват от
ответника, че липсва правно основание за ползване на вещите от ответника,
настъпило в резултат на ползването, обедняване на ищеца и обогатяване на
ответника, както и че не е налице друг ред, по който обеднилият се да защити
правата си. Следва да установи обедняването си и по размер.
По предявения иск
за обезщетение за забава, ищецът следва да докаже, че главното парично вземане
е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и, че размера на
обезщетението за забава възлиза, именно на търсената сума.
Ответникът следва
да докаже, че е имал основание да ползва вещите.
Страните по делото
не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства- Разрешение за
строеж № **** г., издадено от Община Б., Акт за установяване количествата
извършени работи, които подлежат на закриване и не могат да се отчитат по
чертеж от 09.10.1995 г., Акт за установяване годността за приемане на строеж
или част (етап) от него от 09.10.1995 г., Заповед № **** г. на Община Б.,
Протокол за държавна приемателна комисия за установяване годността за ползване
на строежа: Външно кабелно ел. захранване на ЖСК ул. ****, се установява, че
ищецът В.М.В., е собственик на Външно кабелно ел. захранване за жилищна сграда
с административен адрес: гр. Б., ****, включващо КНН от ТП „****“ до кабелна
касета ШКД 5 на ул. „****“ тип САВТ 3x185+95 кв.мм с дължина на трасето 95 метра,
КНН от кабелна касета ШКД 5 до електромерно табло тип САВТ 3x50+25 кв. мм с дължина на трасето 21 метра и кабелна касета тип ШКД 5 и
електромерно табло тип ТЕМО 5м. + 1т..
По делото са приети като писмени доказателства - писмо, изпратено от „ЕВН
България Електроразпределение“ с изх. № 1759/09.02.2015 г. до ДКЕВР, с копие до
В.М.В., от което се установява, че между страните по делото не е постигнато
споразумение за пазарната стойност на енергийния обект, по която да бъде
изкупен, поради което е отправено искане до ДКЕВР да определи независим
оценител за определяне на пазарната стойност на Външно кабелно ел. захранване за
жилищна сграда с административен адрес: гр. Б., ул. „****; покана от В.В. до
„Електроразпределение Юг“ ЕАД, с копие до КЕВР, от 10.12.2018 г., за изкупуване на процесните енергийни обекти; както
и писмо от ответника до КЕВР, с копие до ищеца от 18.02.2019 г., във връзка са
жалба от 25.01.2019 г. от ищеца за изкупуване на енергийни обекти по §4, ал. 3
ЗЕ.
От приетото по
делото заключение на вещото лице инж. Л.К., по назначената съдебно – техническа
експертиза, прието като обективно и компетентно дадено, се установява, че от
процесните енергийни съоръжения/уредби – собственост на ищеца се захранват общо
18 обекта, в т.ч. и обекта на ищеца, както и, че общото количество ел.енергия,
консумирано от всички абонати през периода от 20.12.2014 г. – 20.12.2019 г. /на
база месечно потребление/ е 336851 квтч.. От заключението се установява също,
че общата сума за достъп през
процесните енергийни съоръжения/уредби, изчислена за периода 20.12.2014 г. –
20.12.2019 г., изчислена въз основа на чл. 10 от Методиката и съобразена с
действащите по години коефициенти на обслужване на съоръженията е 13 273.26 лева без ДДС, формирана,
както следва: за 20.12.2014 г. – 31.12.2014 г. – 70.37 лева, за 2015 г. – 3252
лева, за 2016 г. – 2452.03 лева, за 2017 г. – 2452.03 лева, за 2018 г. –
2452.03 лева и за 2019 г. – 2594.80 лева. Вещото лице установява още, че месечния наем /цена за достъп/ за
процесните съоръжения са по години, както следва: 212.695 лева без ДДС – за
2014 г., 271 лева без ДДС – за 2015 г., 204.34 лева без ДДС – за 2016 г.,
204.34 лева без ДДС – за 2017 г., 204.34 лева без ДДС – за 2018 г., 222.82 лева
без ДДС – за 2019 г.
По делото като
писмени документи са приети и: писмо от 02.11.2020 г. на Р. Т.– **** на КЕВР,
ведно с решение № **** г. на КЕВР; оценителски доклад от м.септември 2018 г. на
И. Д., ведно с Решение № **** г. на КЕВР; Договор от 16.12.2020 г. за продажба
на енергийни съоръжения на стойност 12 154 лева, сключен между
„Електроразпределение Юг“ ЕАД и В.М.В., ведно с протокол за приемане и
предаване на енергийни съоръжения и протокол за закупуване от физическо лице от
16.12.2020 г.; Спогодба от 16.12.2020 г. за заплащане на наем за ползване на
съоръжения в размер на 5 190.70 лева, сключена между „Електроразпределение
Юг“ ЕАД и В.М.В., с която страните се съгласяват, че датата на получаване на
поканата за изкупуване на Съоръженията е 11.12.2018 г., а дължимият наем,
изчислен, съгласно указанията, съдържащи се в Решение № Ж-695 от 28.10.2020 г.
и чл. 117, ал. 8 ЗЕ, за периода от 11.12.2018 г. до 16.12.2020 г., е както
следва: за 2018 г. – 206.75
лева/месец, или общо 413.50 лева; за
2019 г. – 199.05 лева/месец или общо 2388.60
лева; за 2020 г. – 199.05 лева/месец или общо 2388.60 лева; Преводно
нареждане от 23.12.2020 г. за плащане на сумата от 17 344.70 лева, от
които 12 154 лева – стойност на енергийните съоръжения и 5190.70 лева –
цена за наем за периода 11.12.2018 г. до 16.12.2020 г.
При така установените факти,
съдът намира следното:
При ползване на енергийни обекти и съоръжения в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика, когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл. 117, ал. 8 ЗЕ и без наличието на друго основание,
енергийното дружество следва да заплати обезщетение за ползването на
енергийните уредби и съоръжения на техния собственик на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, което обезщетение следва да се определи на база приетата от ДКЕВР (сега КЕВР) Методика за определяне на цените за предоставен достъп на преносно или разпределително предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на природен газ. В този смисъл Решение № 6 от 2.02.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 184/2014 г., II т. о. Решение № 179 от 18.05.2011 г. на ВКС по т. д. №
13/2010 г., ІІ т.о.
В тази насока по делото е
прието заключение на съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните, от
което се установява, че общата сума за достъп през процесните енергийни
съоръжения/уредби, изчислена за периода 20.12.2014 г. – 20.12.2019 г.,
изчислена въз основа на чл. 10 от Методиката и съобразена с действащите по
години коефициенти на обслужване на съоръженията е в общ размер на 13 273.26 лева без ДДС.
От приетите по делото писмени
доказателства, се установява, че страните в хода на настоящото производство, са
сключили Договор за продажба на енергийни съоръжения/обект от 16.12.2020 г.,
въз основа на Решение № **** г. на КЕВР, по силата на който, ответното
дружество е закупило от ищеца процесните енергийни съоръжения/уредби, за сумата
от 12 154 лева без вкл. ДДС, като същите са му предадени от ищеца, с Протокол
за приемане и предаване на енергийни съоръжения.
По делото е приета и Спогодба от
16.12.2020 г., сключена между страните по делото, видно от която ответното
дружество се е задължило да заплати на ищеца наем за ползване на съоръженията за
периода от момента на получаване на поканата за изкупуване на съоръженията до
момента на сключването на спогодбата. В същата спогодба, в чл. 2, страните са
се съгласили, че датата на получаване на
поканата за изкупуване на съоръженията е 11.12.2018 г., а дължимият наем, изчислен съгласно указанията,
съдържащи се в Решение № **** г. на КЕВР и чл. 117, ал. 8 ЗЕ, е както следва: за 2018 г. – 413.50 лева, за 2019 г. –
2388.60 лева и за 2020 г. – 2388.60 лева, като е посочено, че сумата в общ
размер на 5190.70 лева ще се заплати от ответника в срок до 23.12.2020 г. по
банковата сметка на ищеца.
По делото като писмено
доказателство е прието и Преводно нареждане от ответника към ищеца, извършено
на 23.12.2020 г., за сумата в общ размер на 17 344.70 лева. (сбор от 12154
лева (цената на съоръженията) и 5 190.70 лева – цената на дължимия наем за
2018 г. – 2020 г., съгласно Спогодбата).
Ето защо и съдът, приема, за
безспорно доказано, че предявените от ищеца искове са доказани по основание,
тъй като в тази насока сключените между страните
Договор за продажба на енергийни съоръжения/обект от 16.12.2020 г. и Спогодба от
16.12.2020 г. имат характер на извънсъдебно признание за тези факти.
Предвид извършеното плащане от ответника
на ищеца на част от дължимото обезщетение, а именно: за наем за процесните
съоръжения, за 2018 г. – 413.50 лева, за
2019 г. – 2388.60 лева, в общ размер на 2802.10 лева, следва да бъде взето предвид с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Поради тази причина и съдът отчита
извършеното плащане в общ размер на 2802.10 лева, представляваща обезщетение за
месечен наем /цена за достъп/ за процесните съоръжения за 2018 г. и 2019 г.,
които се включват в исковия период.
Ето защо предявеният
главен иск се явява основателен за сумата от 10 471.16 лева, формирана от общата сума за дължима цена за достъп
през процесните енергийни съоръжения/уредби в общ размер на 13 273.26 лева
без ДДС и след приспадане на заплатената цена за 2018 г. и 2019 г. в общ размер
на 2802.10 лева, като за разликата до претендираната сума
15 927.91 лева, следва да бъде отхвърлен.
Относно обезщетението
за забава:
Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение за забавено плащане от деня на
забавата, а тогава, когато няма определен ден за изпълнение, той изпада в
забава от момента на поканата - чл. 84 ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, претенцията за
мораторна лихва върху главното вземане, е за периода от 11.12.2018 г. до
20.12.2019 г.
Видно от приетите по
делото писмени доказателства – покана за изкупуване на енергийни обекти,
изпратена на 10.12.2018 г. от В.В.
до ответното дружество, с копие до КЕВР, както и от Спогодба от 16.12.2020 г.,
сключена между страните, в която изрично страните са се съгласили, че датата на
получаване на поканата за изкупуване на съоръженията е 11.12.2018 г., от която дата и е определено обезщетението за
дължимия наем на енергийните обекти. Както се посочи и по-горе, обективираното
съгласие на ответника в сключената Спогодба относно датата на получаване на
поканата има характер на извънсъдебно признание за този факт.
Ето защо и съдът намира, че датата
на поканата за заплащане на дължимите суми до ответника е именно: 11.12.2018
г., която съвпада с началната дата на претендираното от ищеца обезщетение.
От приетото заключение на съдебно –
техническа експертиза по делото, което съдът кредитира, се установява, че
дължимото обезщетение за предоставен достъп до процесните съоръжения, за
периода от 11.12.2018 г. до 20.12.2019 г., е в общ размер на 2726.45 лева.
Следователно, размерът на обезщетението за забава в размер на законната
лихва върху главницата от 2726.45 лева, изчислена за периода от 11.12.2018 г.
до 20.12.2019 г., изчислен служебно от съда, посредством онлайн – калкулатор, възлиза в размер на 284.03
лева.
Следователно, ще се уважи иска за сумата от 284.03 лева, а за разликата до 1659.15 лева – ще се отхвърли.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора, право на
разноски възниква и за двете страни по делото, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 ГПК, съразмерно с уважената, съответно с отхвърлената част от исковете.
Ищецът е представил доказателства
и претендира разноски в общ размер на 2360 лева, от които: заплатена държава
такса – 709 лева; за СТЕ - 243 лева; за заплатено адвокатско възнаграждение –
1200 лева и 208 лева – за пътни и дневни. Съдът намира,
че не следва да се присъждат претендираните пътни и дневни разходи в размер на 208 лева, тъй като това
не са разноски по производството, по смисъла на чл. 78 ГПК.
Възражението за прекомерността на
адвокатското възнаграждение, макар и своевременно, е неоснователно –
възнаграждението е под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 НМРАВ/.
От така формирана сума в общ
размер от 2152 лева, по съразмерност на уважената част от исковете, следва да
се присъди на ищеца сумата от 1 316.03
лева.
Ответникът също е направил искане за разноски като претендира и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя по чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП,
вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, на 150 лева над
минимума, предвид фактическата и правна сложност на делото. По съразмерност се
дължат 58.26 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, да заплати на В.М.В., ЕГН **********,***, следните суми: сумата от 10 471.16 лева (десет хиляди
четиристотин седемдесет и един лева и шестнадесет стотинки) - главница, ведно със законна лихва от 20.12.2019
г. до окончателното й плащане, представляваща обезщетение за ползване без
основание в периода от 20.12.2014 г. – 12.12.2019 г. на енергийни съоръжения/уредби, находящи се в гр. Б., ул. „***,
включващи: КНН от ТП „****“ до кабелна касета ШКД 5 на ул. „****“ тип САВТ 3 х
185+95 кв.мм, с дължина на трасето 95 метра; КНН от кабелна касета ШКД 5, до
електромерно табло тип САВТ 3x50+25 кв. мм с дължина на трасето 21 метра; Кабелна
касета тип ШКД 5 и електромерно табло тип ТЕМО 5м. + 1т.; сумата от 284.03 лева (двеста осемдесет и
четири лева и три стотинки) – обезщетение за забава за периода от 11.12.2018 г.
– 20.12.2019 г., както и сумата
от 1 316.03 лева (хиляда триста
и шестнадесет лева и три стотинки) - деловодни разноски за настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за присъждане на главница, за разликата над
10 471.16 лева до пълния предявен размер от 15 927.91 лева, както и ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава
за разликата над 284.03 лева до пълния предявен размер от 1659.15 лева.
ОСЪЖДА В.М.В., ЕГН **********,*** да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул. „Христо Г.Данов“ № 37, следните
суми: сумата от 58.26 лева (петдесет
и осем лева и двадесет и шест стотинки)- деловодни разноски за настоящото произовдство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Окръжен съд – Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ К. ТАБАКОВА
Вярно с оригинала.
Р.М.