Р Е Ш Е Н И Е № 574
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Видин, 07.11.2019 г.
Видинският районен съд гражданска колегия в публичното
заседание на двадесет и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Председател : Даниел
Димитров
при
секретаря Оля Петрова, като разгледа докладваното от съдия Димитров гр. дело № 492 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба от И.Б.В.,*** против
Б.В.Б., ЕГН ********** от гр. София, ж-к „Младост 2“, бл. 204, вх. Г, ет. 2,
ап. 73, с която са предявени искове с правно основание по чл. 144 от СК и чл.
149 СК.
Твърди се от ищеца, че е в 12 клас за учебната 2018/2019
година в пофесионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“-Видин.
Излага, че до навършване на пълнолетието му ответникът
е заплащал издръжка, както и че има възможност за това-живее в гр. София и
получава много добри доходи, за разлика от майката на ищеца, която е безработна
и която единствена се е грижела за него.
Посочва, че му предстои завършване на средното
образование, матура и бал, а нито той, нито майка му имат необходимите средства
за издръжката му, включително и че страда от чести вирусни и бронхиални
инфекции, изискващи скъпи лекарства.
Иска се да бъде постановено решение, с което ответника
да бъде осъден да заплаща месечна издръжка на ищеца в размер на 250.00 лева,
считано от 18.02.2019 г. /датата на предявяване на иска/, както и да заплати
издръжка за минало време за приода от 06.06.2018 г. до 18.02.2019 г. в размер
на 200.00 лв. месечно, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска до окончателното издължаване.
В едномесечен срок
от ответника е депозиран писмен отговор, в който оспорва иска по основание и
размер, като поддържа, че има задължение към друго свое малолетно дете и
доходите му не са достатъчни да осигурява издръжката на ищеца, който е
пълнолетен.
Същият твърди, че
престирането на какъвто и да е бил размер на издръжката за пълнолетното му
дете, ще съставлява особено затруднение за него, поради което се иска
отхвърляне на исковете, като липсва искане за присъждане на разноски по делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.144 и чл.149
от СК.
Съгласно разпоредбата на чл.144 от Семейния кодекс, родителите
дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши
учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на
двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите
си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без
особени затруднения.
Съгласно нормата на чл.149 от СК издръжка за минало време може
да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
Не е спорно по делото обстоятелството, че ответникът е
баща на ищеца, а и това се установява от представеното и прието по делото копие
на у-ние за раждане, издадено въз основа акт за раждане № 432/09.06.2000 г.
Представен е препис от решение № 195/05.04.2008 г. на РС-Видин, постановено по
гр.д. № 3459/2017 г. от което е видно, че размерът на присъдената издръжка е
изменен и ответникът е бил осъден да заплаща на ищеца, подпомаган от майка си М.
Георгиева Мирчева издръжка в размер на 200.00 лева, считано от предявяване на
иска-01.12.2017 г. до отпадане или прекратяване на основанието за заплащането
й.
Ищецът е ученик в 12 клас за учебната 2018/2019 година
в пофесионална гимназия по туризъм „Михалаки Георгиев“-Видин, видно от удостоверение
№ 1190/29.11.2017 г..
По делото е представена регистрационна карта от
БТ-Видин, от която е видно, че майката на ищеца-М. Мирчева е регистрирана, като
безработна на 16.01.2919 г..
С писмения отговор
ответникът е представил като доказателства Удостоверение № 14/12.03.2019 г. издадено от „Пен Шоп Груп“ ЕООД за доходите си за
периода от месец 06.2018 г.-месец 02.2019
г., както и
копия на: удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №
0632/29.05.2013 г. на район Младост, община Столична, от което е видно, че
ответникът има още едно дете-Ема Бориславова Борисова; служебна бележка от
детска градина № 14 «Карлсон»-София, нотариален акт за покупко-продажба № 147
от 16.04.2014 г. и писмо от Дирекция «Бюро по труда»-Видин, с което уведомяват
процесуалния представител на ответника, че майката на ищеца към месец март 2018
г.няма регистрация в ДБТ-Видин.
От показанията на
разпитания свидетел Д. В.-майка на ответника, се установява, че ищеца към
момента е пълнолетен, както и че ответникът е бил осъден да му заплаща
издръжка, която е заплащал редовно всеки месец. Свидетелката сочи, че
ответникът има друго семейство от около 7-8 години, както и че дъщеря му е на 6
години.
Показанията на свидетеля непротиворечат
на установената фактическа обстановка, поради което Съдът ги кредитира и им
дава вяра.
При тези данни Съдът приема, че предявените искове са неоснователни, по следните съображения:
Претендираната издръжка по
реда на чл. 144 от СК за разлика от издръжката, която се дължи по реда на
чл.143, ал.2 от СК-издръжка за непълнолетно дете, е винаги условна.
Основателността на търсената издръжка от пълнолетното дете се обуславя от доказаността
от една страна, че пълнолетното дете не разполага с доходи и имущество и от
друга страна, че родителят, може да дава издръжка без особени затруднения.
По настоящото дело съдът
намира за безспорно, че ищецът е пълнолетен син на ответника и е бил редовна
форма на обучение през учебната 2018-2019 г. /ученик в 12 клас/, както и че не реализира
доходи и не притежава имущество, което да позволи издръжката му.
В случая обаче не се ангажираха доказателства,
че е във възможностите на ответника да осигурява издръжката.
От представеното удостоверение № 14/12.03.2019
г. е видно, че ответникът за периода 06.2018
г.-02.2019 г., е получил месечно нетно трудово възнаграждение в общ размер на
3835.80 лв.. В същото време обаче ответникът има друго семейство и дете, което е малолетно.
Основният спорен въпрос по настоящето
производство е дали ответникът може да предоставя на ищеца претендираната
месечна издръжка без това да съставлява за него особено затруднение.
В тази насока следва да се отбележи, че
съгласно задължителната съдебна практика възможността на лицето, което дължи
издръжка, е основание за даване на такава и показател за размера й, като тази
възможност е винаги конкретна и обективна. Последната се определя от доходите,
имуществото и квалификацията на задълженото лице (Постановление № 5/16.11.1970
г. на пленума на ВС и Тълкувателно решение № 34/05.12.1973 г. на ОСГК на ВС).
Освен това в хипотезата на издръжка по чл. 144 СК родителят трябва да притежава
средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без
особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо
дете (Решение № 170/24.07.2013 г. но ВКС по гр.д № 1339/2012 г., ІІІ г.о. ГК).
В настоящия случай от доказателствата по
делото- удостоверение № 14/12.03.2019 г. се установява, че към месец 02.2019 г.
ответникът има доходи в размер на 590.24 лв. месечно, която сума представлява
брутното му трудово възнаграждение, получавано за работата му в „Пен Шоп Груп“
ЕООД.
По делото не се ангажираха доказателства, че
освен получавания доход от трудово възнаграждение ответникът има някакви други
доходи, движимо или недвижимо имущество, от които да се издържа.
При така установените факти и
съобразявайки обстоятелството,че ответника има и малолетно дете,за което се
грижи , е видно, че от получаваните от ответника доходи не остава излишък,
който да може да бъде даван като издръжка за ищеца без това да създаде особени
затруднения за собствената му необходима издръжка.
При липсата на доказателства, както е в случая, че родителят, от когото се търси издръжка може да я дава без особени
затруднения, съдът счита, че претенцията
на ищеца по чл.144 СК е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед неоснователността
на иска по чл. 144 СК неоснователен се явява и иска по чл. 149 от СК, поради което
същият не следва да бъде уважен.
С
оглед изхода на делото и във връзка с обстоятелството, че ответната страна не
претендира разноски такива не следва да й се присъждат, като на основание чл.83, ал.3 във вр.ал.1, т.2 от ГПК
дължимите по делото държавни такси остават за бюджета на съда.
Мотивиран от горното, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Б.В.,*** против Б.В.Б., ЕГН ********** от гр. София, ж-к
„Младост 2“, бл. 204, вх. Г, ет. 2, ап. 73 иск с правно основание чл.144 от СК
за заплащане на издръжка в размер на 250.00 лв. месечно, считано от датата на
завеждане на делото-18.02.2019 г., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от И.Б.В.,*** против Б.В.Б., ЕГН ********** от гр. София, ж-к
„Младост 2“, бл. 204, вх. Г, ет. 2, ап. 73 иск по чл.149 от СК за заплащане на
сумата от 200.00 лв. месечна издръжка, за периода 06.06.2018 г.-18.02.2019 г.,
като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението може да бъде обжалвано пред ВОС в
двуседмичен срок от датата на обявяването му-07.11.2019 г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: