Решение по дело №2480/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261641
Дата: 16 май 2022 г. (в сила от 16 май 2022 г.)
Съдия: Виктория Марианкова Станиславова
Дело: 20211100502480
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

…….

 

Гр. София, 16.05.2022 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на първи април две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ

Мл. с. ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА

 

при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Виктория Станиславова в. гр. д. № 2480 по описа на 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 20255641/19.11.2020 г., постановено по гр. д. № 35497/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 173 състав, е признато за установено по предявените от Т.С.“ ЕАД срещу Г.П.Г. обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Г.П.Г. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата в размер на 990,47 /деветстотин и деветдесет лева и четиридесет и седем стотинки/, представляваща стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение /27.07.2017 г./ до окончателното ѝ изплащане, както и сумата в размер на 227,44 лева /двеста двадесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/ – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. – 14.07.2017 г. Отхвърлен е предявеният иск за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 990,47 лева до пълния претендиран размер от 1 977,02 лева и за периода м. 05.2013 г. – м. 05.2014 г., както и искът за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия – за разликата над уважения размер от 227,44 лева до пълния претендиран размер от 460,15 лева.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът Г.П.Г. е осъден да заплати на ищеца сумата от 49,34 /четиридесет и девет лева и тридесет и четири стотинки/ лева – разноски в заповедното производство, и сумата от 510,19 /петстотин и десет лева и деветнадесет стотинки/ лева – разноски в исковото производство, съобразно с уважената част от исковете.

Първоинстанционното решение е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца – "Т." ЕООД.

С определение от 20.01.2021 г. по гр. д. № 35497/2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 173 състав, е оставена без уважение молбата на Г.П.Г., подадена чрез особения представител адвокат С.С., за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, с която е поискано намаляване на присъдените в полза на ищеца разноски в производството пред СРС. Определението е влязло в сила, като необжалвано.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, в която са отхвърлени предявените искове, е депозирана въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Т.Ж./с приложено пълномощно по делото/. Излагат се съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като се твърди то да е постановено в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че неправилно решаващият съд е приел, че част от вземанията са погасени по давност по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. На основание чл. 32, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребителите в гр. София /ОУ/ от 2008 г. купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. На основание чл. 33, ал. 2 от ОУ от 2014 г., в сила от 12.03.2014 г., след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителни сметки, продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на месечните фактури и една изравнителна фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е регламентирано, че клиентите не дължат обезщетение за забава до изравняване на отчетния период – едва след това се начислява обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху общата фактура. Предмет на първоинстанционното производство е фактура с дата на издаване 31.07.2014 г., която се отнася за периода м. 05.2013 г. – м. 04.2014 г. С оглед на цитираната нормативна уредба жалбоподателят сочи, че задълженията по процесната фактура от 31.07.2014 г. са станали изискуеми едва на 15.09.2014 г. и от този момент е започнал да тече давностният срок. Поради това счита, че към датата на завеждане на заповедното производство /27.07.2017 г./ вземанията по тази фактура не са погасени по давност. При така изложените съображения моли въззивният съд да отмени решението на районната инстанция в обжалваната част и да постанови решение, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира сторените разноски за производството пред въззивната инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Г.П.Г..

Третото лице – помагач на ищеца – "Т." ЕООД, не е депозирало в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба на „Т.С.“ ЕАД.

Първоинстанционното решение в частта, в която е уважен искът с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за сумата в размер на 990,47 лева – стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия /ТЕ/ за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2015 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент 1, находящ се в гр. София, ж. к. „********вх. 1, аб. № 326199, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение /27.07.2017 г./ до окончателното ѝ изплащане, както и в частта, в която е уважен искът с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата в размер на 227,44 лева – законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2014 г. - 14.07.2017 г., е влязло в сила като необжалвано.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ за битови нужди по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството му на собственик на топлоснабден имот, представляващ апартамент 1, находящ се в гр. София, ж. к. „********вх. 1, аб. № 326199, като дължи на ищцовото дружество заплащане на сума в общ размер 2 437,17 лева, от която: 1 977,02 лева – главница за доставена ТЕ за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г. и № **********/31.07.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване заявление по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на главницата, както и сумата от 460,15 лева – мораторна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014 г. – 14.07.2017 г. Във връзка с депозирано на 27.07.2017 г. заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 51736/2017 г. по описа СРС, I ГО, 173 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за претендираните суми. Заповедта е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Ищецът претендира установяване на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното ѝ изплащане, както и разноски по делото.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове по основание и размер. Оспорва се качеството на ответника като собственик на топлоснабдения имот и потребител на топлинна енергия. Поддържа се, че по делото не са ангажирани доказателства за отчет на реално потребена топлинна енергия, доколкото представеното от ищеца „извлечение от сметка“ представлява частен свидетелстващ документ, който не се ползва с доказателствена сила относно отразеното в него, тъй като удостоверява изгодни за издалата го страна факти. Направено е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните вземания преди 26.07.2014 г. Отправя се искане съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

По делото е приложено заповедно дело № 51736/2017 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 173 състав, от което се установява, че на 27.07.2017 г. „Т.С.“ ЕАД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Г.П.Г. за сумата от 1 977,02 лева – обща стойност на доставена топлинна енергия до топлоснабден имот, представляващ апартамент 1, находящ се в гр. София, ж. к. „********вх. 1, аб. № 326199, и дялово разпределение за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г., отразена в общи фактури № **********/31.07.2014 г. и № **********/31.07.2015 г., както и за сумата от 460,15 лева – законна лихва за забава върху главницата за периода 15.09.2014 г. – 14.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното ѝ изплащане, както и за направените по делото разноски.

С разпореждане от 26.09.2018 г. по ч. гр. д. № 51736/2017 г. по описа Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 173 състав, съдът е постановил издаване на исканата заповед за изпълнение, като е присъдил на заявителя и сторените в заповедното производство разноски в общ размер на сумата от 98,74 лева, от която 48,74 лева – държавна такса, и 50 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.

В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С определение от 15.01.2020 г., като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството "Т." ЕООД.

По делото е представен, неоспорен от страните, Договор за продажба на ведомствен недвижим имот от 25.07.1996 г., с който Министерството на вътрешните работи /МВР/ е продало на М.Д.Н.и Г.П.Г. недвижим имот, представляващ апартамент в гр. София, ж. к. „********вх. *******ведно с прилежащите права и помещения, идентичен с процесния топлоснабден имот, като всеки един от двамата купувачи е придобил по ½ ид. част от имота. Видно от Удостоверение за наследници изх. № 872/16.05.2008 г. на Столична община – Район „Илинден“ М.Д.Н.е починала на 03.05.2008 г., като същата е оставила за свой единствен наследник по закон сина си Г.П.Г..

От представения протокол от проведеното през 2001 г. Общо събрание на собствениците на етажна собственост /ЕС/, находяща се в гр. София, ж. к. **************, се установява, че етажните собственици са взели решение за сключване на договор с "Т." ООД, което дружество да извършва дялово разпределение на топлинна енергия в сградата в режим на ЕС.

На 10.12.2001 г. е сключен договор между "Т." ООД и етажната собственост с адрес: в гр. София, ж. к. **************, по силата на който дружеството се е задължило да достави и монтира необходимите уреди за регулиране и отчитане на консумацията на топлинна енергия, както и да изготвя и предоставя на насрещната страна обща и индивидуални изравнителни сметки за консумираната ТЕ в срок до 45 дни след предоставяне на информация от "Т.С." ЕАД за показанията на топломера за отчетния период.

По делото е представен договор от 02.11.2007 г., сключен между "Т.С." ЕАД – възложител, и "Т.“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ. По силата на този договор възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са приети извлечение от сметка и съобщения към фактура № **********/31.07.2014 г. и фактура № **********/31.07.2015 г., на стойност, съответстваща на исковите претенции.

От третото лице – помагач "Т." ООД с молба от 15.05.2020 г. са представени и приети като доказателства по делото главни отчети, изравнителни сметки за период м. 05.2013 г. - м. 05.2014 г. и за период м. 05.2014 г. - м. 05.2015 г. за аб. № 326199, талони за отчет на уреди за дялово разпределение за аб. № 326199 с абонат Г.П.Г., лично подписани от потребителя.

От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на съдебно – техническата експертиза /СТЕ/ се установява, че общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец, като с помощта на т. н. "терминал" се снема показанието на топломера в 0:00 ч. на първо число на месеца. Отчетената енергия, след приспадане на технологичните разходи, което в случая е направено, се разпределя между потребителите. Констатира се, че за процесния период в имота на ответника е имало 5 броя отоплителни тела с монтирани ИРРО /индивидуален разпределител на разход за отопление/. Начислявана е и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. На 13.11.1998 г. е било изключено отоплението на стълбите. Дяловото разпределение през исковия период е извършвано от "Т." ООД в съответствие с нормативната уредба. Общата стойност на потребената топлинна енергия за процесния период м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г. възлиза на 1 901,33 лева, като в тази сума не са включени лихви за просрочено плащане и стари задължения. През разглеждания период общият топломер, монтиран в абонатната станция, на всеки 2 години е преминавал на метрологични проверки за определяне на техническата му изправност и експлоатационна годност, които са извършвани от оторизирани юридически лица.

Пред СРС е изслушана и съдебно - счетоводна експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че липсват данни за постъпили плащания относно процесните вземания.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

При служебна проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

Решението на СРС в обжалваната част е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда – ЕС, и за сума за предоставена услуга "дялово разпределение" на топлинна енергия, както и искове за заплащане на обезщетение за забава върху стойността на доставената топлинна енергия и на обезщетение за забава върху стойността на предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия.

За да се уважи главният иск за присъждане на вземане за стойността на доставената топлинна енергия, в тежест на ищеца е да установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответника топлинна енергия срещу задължение на последния да заплаща стойността ѝ, че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно действащите към съответния момент разпоредби на Закона за енергетиката /ЗЕ/ и Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г./, поради което и за ответника е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената топлинна енергия, както че през процесния период за имота е извършвана услуга "дялово разпределение" на топлинна енергия и нейната стойност възлиза на претендираната сума. По отношение на акцесорните претенции за заплащане на обезщетение за забава ищецът следва да установи, че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът следва да докаже погасяване на задълженията. С оглед направеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на вземанията по давност в тежест на ищеца е да установи по делото обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване течението на погасителната давност за съдебно предявените притезания.

Предвид обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в сила спрямо ответника в посочената по – горе част, а именно в частта, в която е признато е за установено, че ответникът дължи на ищеца на основание чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на 990,47, представляваща стойност на доставена, но незаплатена ТЕ за периода м. 06.2014 г. - м. 04.2015 г. в топлоснабден имот, представляващ апартамент 1, находящ се в гр. София, ж. к. „********вх. 1, аб. № 326199, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявление по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение /27.07.2017 г./ до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 227,44 лева – законна лихва за забава върху главницата за ТЕ за периода 15.09.2014 г. - 14.07.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 51736/2017 г. по описа Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 173 състав, въззивният съд приема, че по делото е установено при условията на пълно и главно доказване, че ответникът е имал качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабдения имот, представляващ апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж. к. „********вх. 1, аб. № 326199, през процесния период съгласно посочените нормативни разпоредби /като собственик на имота, което се установява от приетите по делото писмени доказателства – Договор за продажба на ведомствен недвижим имот от 25.07.1996 г. и Удостоверение за наследници изх. № 872/16.05.2008 г. на Столична община – Район „Илинден“, видно от който починалата на 03.05.2008 г. М.Д.Н.е оставила за свой единствен наследник по закон сина си Г.П.Г./, между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия до имота на ответника, като през исковия период в имота е доставена топлинна енергия и е предоставена услуга "дялово разпределение" на топлинна енергия.

Спорен пред въззивната съдебна инстанция е единствено въпросът относно приложението на института на погасителната давност по отношение на част от процесните вземания:

Ответникът Г.П.Г. своевременно е заявил по делото – с депозирания писмен отговор на исковата молба, възражение за изтекла погасителна давност. Ето защо то е част от спорния предмет и е разгледано от решаващия съд с обжалваното решение.

Съгласно разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 ЗЕ вземанията на топлоснабдителното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което същите представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и се погасяват с тригодишна давност.

Процесният период, за който ищцовото дружество претендира дължими вземания е м. 05.2013 г. – м. 04.2015 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с решение № ОУ001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, месечните вноски за част от процесния период са дължими в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за които се отнасят. Тези задължения са срочни, като по силата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта, т. е. от деня на падежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, клиентите са длъжни да заплащат месечните вноски в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. С публикуването клиентът се уведомява за задължението и неговия размер и то има характер на покана. По силата на чл. 114, ал. 2 ЗЗД, когато е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало, т. е. за част от процесните вземания, по отношение на които се прилагат ОУ от 2014 г., давността започва да тече от деня, в който съответното задължение е възникнало, т. е. от деня, следващ изтичането на съответния месец.

За периода 01.05.2013 г. - 14.03.2014 г. са действали ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София от 2008 г. Правилно първоинстанционният съд е приел, че вземанията за този период са погасени по давност, тъй като от датата на настъпване на тяхната изискуемост /определена при съобразяване на разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2008 г. /, до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 27.07.2017 г. е изтекъл тригодишния срок по чл. 111 б. "в" ЗЗД. Във връзка с възраженията на ищеца по въззивната жалба следва да се отбележи, че обективирането на задълженията за посочения период в една обща фактура, издадена на 31.07.2014 г., не променя падежа на общото задължение и същото не се дължи от датата на издаване на общата фактура. Релевантен в случая е периодът на потребление, за който се отнася издадената обща фактура, а не датата на издаване на последната и посоченият в нея срок за плащането ѝ. Издаването на обща фактура съставлява способ за определяне окончателния размер на доставената топлинна енергия през съответния отоплителен период, поради което погасяването на вземанията на ищеца за този отоплителен сезон рефлектира и върху вземанията по съставената обща фактура. Вземанията по общата фактура не се отнасят за период, различен от съответния отоплителен сезон и са функционално свързани с него. Ето защо изводите на решаващия съд, че вземанията по посочената обща фактура са погасени по давност са законосъобразни. По така изложените съображения релевираните доводи от жалбоподателя относно приложението на института на погасителната давност спрямо претендираните вземания за стойността на топлинната енергия за периода 01.05.2013 г. - 14.03.2014 г. са неоснователни.

Относно периода 12.03.2014 г. – м. 04.2015 г. приложение намират Общите условия за продажба на топлинна енергия от ищцовото дружество на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение № ДУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във вестник "24 часа" – броя от 10.02.2014 г. и вестник "19 минути", в сила от 12.03.2014 г. Както бе отбелязано, съгласно нормата на чл. 33, ал. 1 от ОУ от 2014 г. купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача. В процесния случай ищецът не е ангажирал по делото доказателства относно момента на публикуване на месечните суми за исковия период на интернет страницата си, а и липсват признания за това от насрещната страна. С изготвения доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е указал на ищцовото дружество, че негова е доказателствената тежест да докаже поставянето на ответника в забава, но същият не е ангажирал доказателства в тази насока. Ето защо и на основание чл. 114, ал. 2 ЗЗД, следва да се приеме, че давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Предвид обстоятелството, че искът се счита за предявен на 27.07.2017 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, към този момент е изтекла погасителната давност за вземанията, станали изискуеми преди 27.07.2014 г. Това са вземанията за периода 12.03.2014 г. – м. 06.2014 г. При тези мотиви въззивният съд намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че извън погасителната давност остават вземанията за периода м. 06.2014 г. – м. 04.2015 г.

По аргумент от чл. 119 ЗЗД лихва не се дължи върху погасената по давност главница, с оглед на което акцесорната претенция върху погасената по давност главница за топлинна енергия и услуга дялово разпределение също е неоснователна.

По изложените съображения релевираните доводи от жалбоподателя – ищец относно приложението на института на погасителната давност спрямо претендираните вземания за стойността на топлинната енергия и мораторната лихва върху нея са неоснователни.

Предвид липсата на заявени оплаквания относно определения размер на горепосочените вземания за периода, който не е покрит от погасителна давност, и на основание чл. 269 ГПК, този въпрос стои извън пределите на въззивния контрол и не следва да се обсъжда по същество.

Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

По разноските във въззивното производство:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 273 ГПК, право на разноски има ответникът по въззивната жалба. От последния не е направено подобно искане и не са представени доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да бъдат присъждани.

На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, с оглед цената на кумулативно предявените искове, настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20255641/19.11.2020 г., постановено по гр. д. № 35497/ 2019 г. по описа на Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 173 - ти състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от "Т.С." ЕАД, ЕИК *******срещу Г.П.Г., ЕГН **********, обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ – за разликата над сумата от 990,47 лева, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия до топлоснабден имот – апартамент 1, находящ се в гр. София, ж. к. „********вх. 1, аб. № 326199, до пълния претендиран размер от 1 977,02 лева и за периода м. 05.2013 г. – м. 05.2014 г.; и искът с правна квалификация чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК, вр, чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за разликата над сумата от 227,44 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, до пълния претендиран размер от 460,15 лева.

Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца – "Т." ЕООД.

            Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1

                                                                    2.