№ 3541
гр. София, 03.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:...
при участието на секретаря ...
като разгледа докладваното от ... Гражданско дело № 20211110167399 по
описа за 2021 година
Подадена е искова молба от .. срещу О. Н. К., ЕГН **********, адрес-., с искане съдът да
признае за установено, че ответникът дължи на ищеца .. следните суми: 4 712,29 лв. със
законна лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането-цена на доставена от дружеството
топлинна енергия и нейното дялово разпределение за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. за
топлоснабден имот с адрес: ... апартамент-източна част от предишен ап.19, аб.№....; 504,84
лв.-мораторна лихва за периода 01.07.2018 г.-10.05.2021 г.. Ищцовото дружество твърди, че е
налице облигационно правоотношение ответника по делото, възникнало въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150
ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези ОУ е доставял на първоначалната ответница за процесния период топлинна
енергия, за която не е заплатена дължимата цена. Твърди, че съгласно ОУ купувачът на
топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30 - дневен срок след изтичане на
периода, за който е доставена топлинната енергия. Иска се от съда да признае за установено
по отношение на ответниците, в качеството им на наследници по закон на първоначалната
ответница, че в полза на ищеца съществуват вземания за стойността на незаплатената
топлинна енергия, както и за лихва за забава, за процесните периоди.
Ответникът в срока за отговор оспорва иска по основаие и размер - прави възражение, че не
е собственик на имота, както и че част от вземанията са погасени по давност. В съдебно
заседание , проведено на 07.11.2024г., ответникът признава иска, като отправя молба за
произнасяне на съда при признание на дълга и разсрочване плащането на дълга.
Събрани са доказателства за собственост на имота представени от ищеца с отговор на
исковата молба, не са представени доказателства за обратното, а и ответника е признал дълга
в открито съдебно заседание. Доколкото съдът може да се произнесе с решение при
1
признание на иска, само доколкото е поискано от ищеца, то настоящото признаване на иска
ще се цени от съда като признаване на факти.
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, вр, чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, че е било налице облигационно правоотношение за доставка
на топлинна енергия между ищеца и ответника през процесния период по отношение на
процесния имот, че е престирал топлинна енергия в претендирания обем през процесния
период, както и дължимата цена за престираната топлинна енергия през процесния период.
В тежест на ответниците е при доказване на горните факти да докаже положителния факт на
плащане.
Не се оспорва ответникът да е собственик, доколкото в последно открито съдебно заседание
се признава същото, както са представени и доказателства за горното, като не е проведено
обратно доказване.
Установено е по делото, че през процесния период между страните е съществувало валидно
договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Според действащата през периода
норма на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или
вещно право на ползване.
Предвид изложеното съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден и че същият е
собствен на ответника, поради което е потребител на топлинна енергия по смисъла на
чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в
сграда- етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда- етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна собственост, при прилагане на
дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор със срок на действие
2015-2016г. между .. и ... относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са
били във валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно
отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната
собственост.Съдът не приемa, че с представения договор се доказва наличието на
облигационни отношения между ищеца и третот - лице помагач, доколкото срокът на
2
договора е изтекъл преди процесната претенция, като автоматичното му продължаване е
свързано с отрицателни факти, чието сбъдване не са доказани по делото.
Стойността на консумираната, но незаплатена топлинна енергия съобразно заключението на
изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, е в размер на 4643.53лв. - за
главница и сумата в размер на 494.97 лв. - лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.05.2021г.,
като не се твърдят и не са установени плащания.
Съобразно изслушаното по делото заключение на съдебно-техническата експертиза, сумите
за топлинна енергия за имота на ответника са начислени в съответствие с действащата
нормативна уредба, а общият топломер в сградата-етажна собственост, където се намира
процесният имот, е преминал първоначална и последващи метрологични проверки, имотът
се намира в сграда с непрекъснато топлоподаване.
С оглед направеното признание на фактите от ответникът искът е основателен до размер от
установеното в СЧЕ в размер на 4643.53лв. - за главница и сумата в размер на 494.97 лв. -
лихва за периода от 15.09.2019г. до 10.05.2021г.
Искът за дължимост на суми за дялово разпределение следва да се отхвърли, съобразно
мотивите по - горе.
При този изход от спора, право на разноски има ищцовата страна. Ищецът не представя
списък с разноски. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер
на 134.15лв. - държавна такса и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, както и сумата в
размер на 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение и 104.34 лв. - държавна такса в
заповедното производство или 98.47 % от горното, с оглед уважената част от исковата
претенция или 382.54лв. , от които - 230.56 лв. - за исковото производство и и 151.97лв. -
разноски, сторени в заповедното производство.
По направеното искане за разсрочване на дълга:
По искането по 241 от ГПК. Ответната страна е направила искане за разсрочване на
изпълнението по чл. 241, ал. 1 от ГПК, което е процесуално допустимо (така и т. 14 от ТР №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС). Насрещната страна не е възразила, поради което съдът намира,
че искането за разсрочване е основателно. При определяне размера на сумата следва бъдат
съобразени размерът на дълга, съпоставен към размера на минималната работна заплата за
страната и доходът, необходим за издръжка за едно домакинство, както и периода за който
според съда задължението следва да се разсрочи – 18 месеца, ето защо ответникът дължи –
306.72 лева месечно.
С оглед горното, СРС
РЕШИ:
3
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен от .... иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ, че О. Н. К., ЕГН **********, дължи на ищеца .. следните суми:
4643.53 лв. със законна лихва от 04.06.2021 г. до изплащане на вземането-цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода м.05.2018 г.- м.04.2020 г. за топлоснабден имот
с адрес: ... апартамент-източна част от предишен ап.19, аб.№....; 494.97 лв.-мораторна лихва
за периода 01.07.2018 г.-10.05.2021 г., като отхвърля частично исковете за дължимост на
главница над уважения размер от 4643.53 лв. до първоначално предявения размер от
4659.75лв. , както и изцяло искът за дължимост на сумата в размер на 52.54 лв. - главница
дялово разпределение за 05.2018г. до 04.2020г., ведно със законната лихва от подаване на
искова молба 04.06.2021г., както и лихва върху тази сума в размер на 9.87лв. - за периода от
01.07.2018г. до 10.05.2021г., като неоснователни и недоказани, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по гр. д. № 31804/2021г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА О. Н. К., ЕГН ********** да заплати на .. сумите в размер на 230.56 лв. -
разноски, сторени в исковото производство и сумата в размер на 151.97лв. - разноски,
сторени в заповедното производство, съобразно уважената част от исковите претенции.
РАЗСРОЧВА, на основание чл. 241, ал. 1 ГПК, изпълнението на дължимите съгласно
настоящото решение суми за главница, лихва и разноски, като ПОСТАНОВЯВА О. Н. К.,
ЕГН **********, да заплаща на .. сумата от 306.72 лева месечно, дължима до 15то число на
всеки месец, считано от датата на влизане в сила на решението до окончателното изплащане
на вземането.
Присъдената сума може да бъде платена по банкова сметка на ищеца с IBAN ......
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на .. като трето лице-помагач, на страната
на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба, в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4