№ 3001
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110158686 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Съдът е сезиран с предявени от Х. Р. Б. срещу „Секюр Груп Лаб“ ЕООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по
чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ за заплащане на сумите,
както следва: 1) сумата от 8621,11 лв., представляваща неизплатени нетни
трудови възнаграждения за месеците април, май и юни на 2024 г.; 2) сумата от
4470,00 лв., представляваща неизплатено обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1
КТ за прекратяване на трудовото правоотношение от работника или
служителя без предизвестие по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; 3) сумата от 239,50
лв., представляваща неизплатено обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на един ден за 2024 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното
изплащане на сумата.
Ищецът основава претенцията си на следните фактически твърдения. С
трудов договор № ТД00131/15.09.2020 г. ищецът бил назначен на работа в
ответното дружество на длъжност „Специалист Тестване на софтуер“, с код по
НКПД 25196005. Трудовото възнаграждение на ищеца се образувало от два
отделни компонента: основно месечно трудово възнаграждение в размер на
1
2515,00 лв. и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и
професионален опит в размер на 0,6 %, върху основната работна заплата, за
всяка година трудов стаж. С последния анекс към трудовия договор страните
били договорили, считано от 01.11.2022 г., размера на основното месечно
трудово възнаграждение на ищеца да бъде в размер на 4470,00 лв. Служителят
поел задължение да полага труд на посочената длъжност срещу уговореното
месечно трудово възнаграждение, което следвало да се изплаща ежемесечно
до 5-то число на месеца, следващ месеца, за който то се дължи. Ищецът се
задължил да постъпи на работа на 23.09.2020 г. Уговорен бил 30-дневен срок
на предизвестие при прекратяване на договора, както и платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни. Считано от 15.07.2024 г., на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) трудовото правоотношение между
страните било прекратено. Ответното дружество не заплатило на ищеца
полагащото му се трудово възнаграждение за месеците април, май и юни 2024
г. в общ размер на 8621,11 лв., както и обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 КТ в
размер на 4470,00 лв. и обезщетение съгласно чл. 224 КТ за 1 работен ден за
2024 г. в размер на 239,50 лв. Последното изплатено трудово възнаграждение
на ищеца било за месец март 2024 г. и било заплатено от трето за настоящия
спор лице – Wise Europe SA - упълномощена платежна институция,
контролирана от Националната банка на Белгия. През целият период на
съществуване на трудовото правоотношение с ответното дружество ищецът
изпълнявал добросъвестно всичките си задължения, престирайки в полза на
работодателя му работната си сила. Нетното трудово възнаграждение на
ищеца за процесния период е в размер, както следва: 3578,35 лв. – за месец
април 2024 г.; 3630,34 лв. – за месец май 2024 г.; 1412,42 лв. – за месец юни
2024 г.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор на искова молба от
ответника „Секюр Груп Лаб“ ЕООД.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правна
квалификация по обективно кумулативно съединени осъдителни искове с
2
правно основание по чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ.
По отношение на иска по чл. 128, т. 2 от КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 128, т. 2 от КТ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. наличие на валидно трудово правоотношение между страните по
делото в процесния период; 2. ищецът да е изправна страна – да е престирал
работната си сила/ реално да е полагал труд в посочения период, при което
следва да се има предвид презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ; 3. размерът на
претенцията; 4. неизпълнение от страна на ответника работодател на
задължението да заплати на ищеца дължимото трудово възнаграждение.
Ищецът носи доказателствената тежест да установи първите три
предпоставки при условията на пълно и главно доказване, а касателно
последната – необходимо е само да се твърди отсъствието на плащане.
Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В
тежест на ответникът е да установи при условията на пълно и главно
доказване положителния факт на плащането и че работникът/ служителят не е
полагал реално труд/ не е престирал работната си сила, като проведе пълно
обратно доказване за оборване на презумпцията по чл. 8, ал. 2 от КТ, при
наличие на такива твърдения или оспорвания.
По отношение на иска по чл. 221, ал. 1 от КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 221, ал. 1 от КТ е
обусловена от кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически
факти): 1. трудовото правоотношение между страните по делото да е
прекратено без предизвестие на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ –
работодателят да е забавил изплащането на трудовото възнаграждение или на
обезщетение по този кодекс или по общественото осигуряване; 2. трудовото
правоотношение между страните по делото да е било безсрочно; 3. размерът
на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието.
В тежест на ищеца е да установи наличието на тези предпоставки.
Ответникът може да проведе насрещно доказване на тези факти. В
тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
По отношение на иска по чл. 224, ал. 1 от КТ:
Основателността на исковата претенция по чл. 224, ал. 1 от КТ е
3
обусловена от наличието на следните предпоставки (юридически факти), а
именно: 1. наличие на валидно трудово правоотношение; 2. ищецът да е
изправна страна – престирал е работната си сила/ реално е полагал труд в
посочения период; 3. прекратяване на трудовото правоотношение; 4.
работникът или служителят да не е ползвал полагащия му се платен годишен
отпуск за календарната година на прекратяването или за предходни години,
респ. твърдения брой работни дни платен годишен отпуск; 5. размерът на
претенцията.
Тези предпоставки следва да се установят от ищеца при условията на
пълно и главно доказване, а относно факта на неизползването на платения
годишен отпуск е достатъчно да е налице само твърдение.
Ответникът разполага с възможност да проведе насрещно доказване по
тези факти. В тежест на ответника е да установи, че ищецът е използвал
полагащия му се платен годишен отпуск, както и положителния факт на
плащането.
Съдът намира, че в отношенията между страните всички предпоставки,
обуславящи исковата претенция, са безспорни, а и същите се установяват от
приетите по делото писмени доказателства – трудов договор, извлечение от
трудовата книжка на ищеца, фишове за работна заплата, извлечение от
банковата сметка на ищеца, заявление и заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение между страните. В подкрепа на този извод на съда е и
процесуалното поведение на ответника, който не е подал отговор на исковата
молба, не е изразил становище относно исковата претенция, не е изпратил
процесуален представител в насроченото открито съдебно заседание, не е
направил искане делото да се гледа в негово отсъствие, не е оспорил
представените доказателства.
Действително са били налице предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение, но искането за това е достигнало до съда едва след
приключване на съдебното заседание за разглеждане на делото, предвид което
същото се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.
Това е била и причината, поради която съдът е оставил без уважение
искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, доколкото
ответникът не е оспорил фактите, обуславящи исковата претенция и с цел да
не се обременява последния допълнително със задължения за разноски по
4
делото.
По отношение на разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в общ
размер на 880,00 лв. за адвокатско възнаграждение.
Доколкото ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и
разноски, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 533,23 лв. – държавна такса за предявените искове в полза
на държавата по сметка на Районен съд София.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, направено с молба вх. №
47018/11.02.2025 г.
ОСЪЖДА „Секюр Груп Лаб“ ЕООД, ЕИК ********* на основание по
чл. 128, т. 2 от КТ, чл. 221, ал. 1 от КТ и чл. 224 от КТ да заплати на Х. Р. Б.,
ЕГН ********** сумите, както следва: 1) сумата от 8621,11 лв.,
представляваща неизплатени нетни трудови възнаграждения за месеците
април, май и юни на 2024 г.; 2) сумата от 4470,00 лв., представляваща
неизплатено обезщетение съгласно чл. 221, ал. 1 КТ за прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие по
чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ; 3) сумата от 239,50 лв., представляваща неизплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на един ден за
2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „Секюр Груп Лаб“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплати на Х. Р. Б., ЕГН ********** сумата от 880,00 лв.,
представляваща разноски, сторени от ищеца в настоящото производство.
ОСЪЖДА „Секюр Груп Лаб“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК да заплати в полза на държавата по сметка на Софийски
районен съд сумата в размер на 533,23 лв., представляваща държавна такса за
разглеждане на предявените искове.
5
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, в която е присъдено трудово
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6