Р Е Ш Е Н И Е
№ 289
гр. Р., 07.11. 2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд Р., V–ти състав, в публичното заседание на дванадесети октомври 2023 г. в
състав:
Съдия: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
при секретаря Галина Кунчева като разгледа
докладваното от съдия Върбанова
административно дело № 295 по описа за
2023 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 211 от ЗМВР (Закон за Министерството на
вътрешните работи), вр. с чл. 145 и сл. по глава X от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Делото е
образувано по жалба от К.П.К. ***, чрез пълномощника му адвокат С.П., срещу
Заповед № 336з-1724/12.05.2023г. на ВПД Директор на ОД на МВР - Р.. Със
заповедта на адресата й, в качеството му на началник на Районно управление – С. п. при ОД на МВР – Р.,
е наложено дисциплинарно наказание
„Порицание" за срок от шест месеца, на основание чл. 204, т. З, чл. 197,
ал. 1, т. 3, чл. 194., ал 2., т. 1, пр. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал.1, т.11, пр.2
от ЗМВР — „неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи", считано от датата на връчване
на заповедта. В жалбата се сочи, че оспорената
заповед е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и противоречие с материалния закон. Наведени са твърдения за непълнота
на доказателствения материал и неправилно интерпретиране на събраните
доказателства. Основните възражения на касатора са, че не е адресат на МЗ
№8121з-108/21.01.2002 г. относно реда за използване на служебни автомобили от
ръководни служители в МВР, както и че не е запознат с нейното съдържание. В съдебно
заседание и в представена писмена защита, пълномощникът на касатора развива
съображения в тази насока. Иска се от съда да отмени оспорената
заповед, претендират се и направените в съдебното производство разноски по представен списък.
Ответникът по жалбата, ВПД директор на ОД на МВР Р., чрез процесуален представител
– гл. юрисконсулт Г. Д. и гл. юрисконсулт Т. Й. я оспорва като неоснователна.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди данните по делото и доводите на страните, след преценка на събраните по делото доказателства
и направената проверка за законосъобразност, съгласно чл. 168, ал.1 от АПК, намира жалбата за
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от надлежна
страна, имаща право и интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата се явява основателна.
От фактическа страна е установено следното:
През 2021 г., К.П.К.
бил преназначен на длъжност Началник на Районно управление – С. п. при ОД на
МВР – Р.. Към момента на издаване на оспорваната заповед е заемал, без
прекъсване, същата длъжност.
По повод сигнал вх.
№ 812102-1338/21.09.2022 г. на Дирекция „Инспекторат“ към МВР от комисар Иво
Георгиев - началник на отдел „Разследване” в ОД на МВР - Р., относно неправомерни действия на ръководни
служители от дирекцията - началници на РУ към ОД на МВР да пътуват от
местоживеенето до местоработата си със служебен автомобил, била издадена
министерска заповед (МЗ) № 8121з-1366/13.10.2022г. и съставена комисия в отдел 02
при дирекция „Инспекторат" към МВР. Тя извършила проверка във връзка със
сигнала. При проверката комисията установила, видно от нейния
доклад от 22.11.2022 г. (л.118-136 от
адм. преписка), че така изнесената информация по отношение на твърдението за
неправомерно ползване на служебен автомобил от началниците на няколко районни
управления към ОД на МВР-Р., сред които и началника на РУ – С. п., е вярна.
Провели и допълнителен разговор с подателя на сигнала – Иво Георгиев. Приели,
че по безспорен начин се доказва, че тези служители са използвали зачислените
към РУ служебни автомобили неправомерно. Относно К.К. е посочено, че той ползвал лек автомобил
„Фолксваген Пасат" с рег. № * **** **, зачислен на РУ – С. п. при ОД на
МВР - Р. за придвижването си от гр. Р., където живее, до гр. С. п., където е
местоработата му и обратно, без наличие на служебна необходимост. Така
нарушавал МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г., с която били запознати всички служители
на РУ – С. п., за което свидетелствал и протокол (л. 200 от адм. преписка) за
запознаване на служителите от РУ – С. п. с цитираната заповед, действаща за
периода на проверката. Комисията е поискала допълнителни сведения от началниците
на РУ – Бяла, РУ – Ветово, РУ – Две могили, РУ – С. п., Второ РУ – Р., служител при Второ РУ – Р. и от К.К. (не се намират в
адм. преписка). Проверила е пътните книжки на зачислените към съответните РУ
служебни автомобили. Направила е справка за изминатите км и изразходвано
гориво, както и справка от АИС „Пътна карта“ за движението на тези автомобили,
според камерите на АПИ. В отделни точки в доклада комисията е разгледала и
описала какво констатира относно
неправомерното ползване на служебните автомобили от началниците на тези
РУ. В т. 4 от него е разгледан случая с началника на РУ – С. п.. Комисията не
намира за спорно, че управлението на служебния автомобил „Фолксваген Пасат",
числящ се на РУ – С. п., е възложено на началника на Районно управление – С. п.,
както и на други служители от РУ – С. п.. Проверката на заповеди №№ 336з-484/25.02.2022г.,
336з-1607/14.06.2022 г., 336з-1992/15.07.2022 г. и 336з-285/30.09.2022 г., издадени
на основание чл.35, ал. 2 от Вътрешните правила за организация на
експлоатацията, материално-техническото осигуряване и отчетността на пътните
превозни средства, плавателна и летателна техника на МВР от директора на
Областна дирекция на МВР - Р. сочело, че според тези заповеди, служебният
автомобил „Фолксваген Пасат" с рег. № * **** ** местодомува на 1. Паркинга
пред РУ – С. п.; 2. Паркинга във вътрешния двор на ОД на МВР – Р. и 3. Паркинга
във вътрешния двор на Второ РУ - Р.. Комисията установила още по разгледаните
обстойно пътни книжки обр. 42 серия ЕВ с контр. № 440597, ЕВ с контр. № 440576 и ЕВ с контр. № 452739,
че за първо, второ и трето тримесечие служебен автомобил „Фолксваген Пасат",
за периода от 01.02.2022 г. до 30.09.2022 г. се движил в извънработно време,
преди 08:30 ч., по маршрут от ОД на МВР - Р. към РУ – С. п. и след 17:30 ч. по
маршрут РУ – С. п. към Второ РУ – Р.. Установили и че пътните книжки на
служебния автомобил за посочения период били попълнени и подписани от
жалбоподателя. Сравнена била информацията от пътните книжки с тази от АИС
„Пътна карта“. Снетите сведения показвали, че началникът на РУ – С. п. към ОД
на МВР-Р. управлява служебния автомобил и го паркира във вътрешния двор на Второ
РУ - Р.. Комисията приела, че липсват данни за ползване на служебните автомобил
по служебна необходимост относно тези движения. Изводът й бил, че така с
поведението си главен инспектор К.П.К. е нарушил служебната дисциплина по
смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР - „неизпълнение на заповед на министъра на
вътрешните работи”. Идентични са изводите и по отношение на останалите
началници на районни управления - РУ – Бяла, РУ - Две Могили, РУ - Ветово. В т.2.3
от доклада е направено предложение директорът на ОД на МВР - Р. да вземе
отношение към установените данни за извършени от служители на дирекцията
дисциплинарни нарушения.
На база на
установеното в доклада, със Заповед №336з-76 от 09.01.2023г. директорът на ОД
на МВР – Р. е възложил проверка на получените данни за извършено дисциплинарно
нарушение от държавен служител в ОД на МВР-Р..
Със заповедта е разпоредено в т. 1 – Да се извърши
проверка на получените данни, дали главен инспектор К.К. - началник на РУ – С.
п. при ОД на МВР – Р., за времето 01.02.2022г. до 30.09.2022г., с изключение на
периодите, в които е ползвал отпуск на различни основания, е нарушил
разпоредбите на МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г. относно реда за ползване на
служебни автомобили от ръководни служители в МВР, използвайки служебен
автомобил „Фолксваген Пасат", без наличие на служебна необходимост. В т. 2
– проверката е възложена на комисия с председател Св. Попова - ВПД началник на
Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална
полиция“ при ОД на МВР - Р. и още 2-ма члена, служители в ОД на МВР-Р.. В т. 5 е
даден едномесечен срок за изготвяне на писмена справка за резултата от
проверката. К.К. е запознат със заповедта на 10.01.2023г. По предложение на
председателя на така назначената комисия срокът на проверката е удължаван два
пъти с по 30 дни, съответно със Заповеди №№ 336з-9467/02.02.2023 г. (л.13 и л.
14 от адм. преписка) и 336з-877/06.03.2023 г. (л. 19 и л. 20 от адм. преписка).
К.К. е запознат и с двете заповеди на 07.03.2023г.
Комисията е
извършила следните действия по разследване : 1. Изискала е от началник Сектор
УССД при ОД на МВР-Р. заверено копие на заповед за възлагане на управлението на
служебния автомобил „Фолксваген Пасат", с която управлението е възложено
на К. К.. С писмо от 18.01.2023 г. (л. 22 от адм. преписка) са изпратени
заповеди №№ 336з-334/08.02.2022 г., 336з-484/25.02.2022 г.,
336з-1607/14.06.2022 г., 336з-1992/15.07.2022 г. и 336з-2920/26.11.2021 г., от
които е видно, че управлението на процесния автомобил е възложено именно на К.К.
на длъжност началник на РУ. 2. Изискана е справка от началника на ФО при ОД на
МВР – Р. за ползвания от К. отпуск по болест за периода 01.02.2022 г. до
30.09.2022 г., на което е получен отговор, че същият не е ползвал такъв за
периода. 3. От началник сектор УССД при ОД на МВР – Р. е изискано и заверено
копие на пътна книжка на „Фолксваген Пасат" с рег. № * **** **за процесния
период, като са изпратени три броя пътни книжки за автомобила. 4. Изискани са
писмени документи – заповеди, включително за ползван отпуск; кадрова справка; доказателства
за запознаване на К. К. с типовата длъжностна характеристика на длъжността му и
с МЗ №№ 8121з-108/28.01.2022 г. и 8121з-11/04.11.2022 г. и други. 5. Снети са
писмени сведения от двама служители към РУ – С. п.. 6. На 07.03.2023г., до
председателя на така назначената комисия е постъпило обяснение от К. К. (л. 205
от адм. преписка), с което той заявява, че е запознат със заповедта на
директора на ОД на МВР – Р., но не е съгласен с изложеното в нея, че е нарушил
служебната дисциплина, като не е изпълнил МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г.
Категорично заявява, че не е ползвал служебния автомобил „Фолксваген Пасат"
с рег. № * **** **за лични цели.
На 31.03.2023г. в
ОД на МВР – Р. за резултата от извършената проверка е постъпила изготвена справка
(л. 206 – л. 211 от адм. преписка), подписана от председателя на комисията,
назначена със Заповед №336з-76 от 09.01.2023г. директорът на ОД на МВР – Р. и
нейните членове. К. К. е запознат с нея на 04.04.2023г. В справката е прието,
че за периода 01.02.2022 г. до 30.09.2022 г., с изключение на периодите, в
които е ползвал отпуск на различни основания, главен инспектор К.П.К. е
извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1,
пр. 3 от ЗМВР - „Неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи“,
което деяние е съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР -
„неизпълнение на заповед на министъра на вътрешните работи”, изразяващо се в
нарушение на т. 5, пр. 1 от МЗ 8121з-108/28.01.2022 г., относно реда за
ползване на служебни автомобили от ръководни служители на МВР, за което се
предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Порицание” за срок от шест
месеца до една година.
В справката разследващата
комисия от служители на ОД на МВР-Р. е обсъждала материалите, приложени към писмения доклад, изготвен от комисията,
създадена с министерска заповед № 8121з-1366/13.10.2022г., в отдел 02 при
Дирекция „Инспекторат" към МВР и
е направила изводите си, изцяло позовавайки се на констатациите в този
доклад.
На 12.04.2023г.
е отправена покана до главен инспектор К.К. за изслушване по повод, постъпилата
при директора на ОД на МВР – Р., справка и материалите от проведената срещу
него проверка, връчена му на 12.04.2023г.
На посочената в
поканата дата и час К. К. е дал обяснение, за което е съставен и протокол рег. №336з-12299 (л. 213 от адм.
преписка). В него е записано, че той не е използвал автомобила за лични цели, а
само за служебно ползване, както и че автомобилът винаги е местодомувал на
местата, определени за това в заповедите на директора на ОД на МВР - Р..
На 12.05.2023 г.,
директорът на ОД на МВР Р. издал оспорената в настоящото производство Заповед №
336з-1724, с която на главен инспектор К.К., в качеството му на началник на РУ
– С. п. при ОД на МВР - Р. е наложено
дисциплинарно наказание „Порицание" за срок от шест месеца, на
основание чл. 204, т. З, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 194., ал 2, т. 1, пр. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал.1, т.11, пр.2 от ЗМВР — „неизпълнение на заповеди на
министъра на вътрешните работи",
считано от датата на връчване на заповедта. Служителят е предупреден, че при
извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 200, ал. 1 от ЗМВР в срока
на наложеното му наказание, ще му бъде наложено по-тежко такова.
При така
установената фактическа обстановка, съдебният състав прави следните правни
изводи :
Съгласно чл. 204 от ЗМВР дисциплинарните наказания се налагат със
заповеди, издадени по т.3 от същата норма от „ръководителите на структурите по
чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски
длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а
за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности –
наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 “. В настоящия случай, предвид вида на наложеното дисциплинарно наказание
/по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР/ и длъжността, която заема
дисциплинарнонаказващият орган - директор на ОД на МВР Р. е безспорно, че административният акт е издаден от
компетентен орган.
Според чл. 210, ал.
1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която
задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при
които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени,
доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и
наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв
срок може да се обжалва заповедта. Спазена е предвидената в закона писмена
форма. Актът съдържа от формална страна фактически и правни основания, каквито
изисква нормата на чл. 210, ал. 1 ЗМВР.
С оглед датата
на изготвяне на справката - 31.03.2023г. и датата на издаване на процесната
заповед – 12.05.2023г., съдът приема, че последната е издадена в срока по
чл.195, ал.1 от ЗМВР.
Съгласно
разпоредбата на чл. 210, ал. 2 ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание е връчена на оспорващия срещу подпис и на нея е отбелязана датата на
връчване.
По отношение
спазване на специалните дисциплинарни административнопроизводствени правила,
детайлно разписани в Инструкция №
8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в
Министерството на вътрешните работи /за краткост по-надолу само “Инструкцията”/
и общите такива, намиращи се в АПК, съдът приема следното:
Редът и начинът
за извършване на процесуални действия в хода на
дисциплинарно производство по ЗМВР, са детайлно и пълно регламентирани в
цитирана „Инструкция“, в Глава втора, озаглавена „Проверки по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и дисциплинарни производства“.
Според чл.205,
ал.2 от ЗМВР, „За изясняване на постъпилите данни и/или установяване на
извършителя на дисциплинарното нарушение дисциплинарно наказващият орган може
да разпореди извършване на проверка, като определя срок за нейното
приключване“.
Според чл.30,
ал.1 от Инструкцията, „Компетентният дисциплинарно наказващ орган разпорежда
проверка по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР с писмена заповед, като в нея определя
състав на проверяваща комисия и нейния председател“. Алинея 2 на същата норма
изисква заповедта да съдържа всички налични първоначални данни и квалификацията
на дисциплинарното нарушение, предвиденото наказание, срока за извършване на
проверката по ал. 1, правата по чл. 205, ал. 3 и 5 и чл. 207, ал. 8 от ЗМВР и
задължението по чл. 21, ал. 1 на служителя, срещу когото е разпоредена
проверката“.
В проведеното
срещу К. К. дисциплинарно производство такава заповед е издадена от директора на ОД на МВР – Р., имащ
качеството на ДНО. Тя съдържа и нужните реквизити, описани в чл. 30, ал. 2 от
Инструкцията.
Според чл. 30,
ал. 3 от същата Инструкция: „Заповедта
по ал. 1 представлява първото действие по чл. 208 от ЗМВР за установяване на
дисциплинарното нарушение“.
Спазена е и
разпоредбата на чл. 31 от Инструкцията, за запознаване на служителя, срещу
когото се извършва проверката по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР и подпомагащия го в
защитата със заповедта по чл. 30, ал. 1, с правата по чл. 205, ал. 3 и 5 и чл.
207, ал. 8 от ЗМВР и със задължението по чл. 21, ал. 1, които полагат подпис,
имена и отбелязват дата и час.
Не са налице
твърдените
нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 32 от Инструкцията, членовете на проверяващата комисия, в
определения им срок, трябва да съберат всички доказателства от значение за
случая. Съгласно чл. 206, ал. 3 и ал. 4 ЗМВР „За разкриване на обективната
истина могат да се използват всички начини и средства, допустими от закон, а наказващият
орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните
при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния
служител “. В конкретния случай комисията действително е използвала
преимуществено събраните от комисията,
създадена с министерска заповед № 8121з-1366/13.10.2022г., в отдел 02 при
Дирекция „Инспекторат" към МВР доказателства, но е събрала и допълнителни
такива и едва след обсъждане на целия доказателствен материал е стигнала до
изводите си за извършено дисциплинарно нарушение.
По отношение
приложението на материалния закон :
Обвинението
срещу главен инспектор К.П.К. е за нарушение на т. 5 от МЗ №
8121з-108/28.01.2022 г. Видно от съдържанието на заповедта, в т. 5 е записано
следното: „Да не се допуска използването на служебни автомобили за лични цели,
както и местодомуване на автомобилите на места, различни от определените за
гариране на служебните автомобили на МВР“.
Съгласно доклада
на комисията, отдел 02 при Дирекция „Инспекторат" към МВР, „Фолксваген
Пасат", с рег. № * **** **, се е движил по маршрута Второ РУ – Р. – РУ - С.
п., като обикновено това е преди 08.30 часа сутрин, а след 17.30 часа – по
маршрута РУ - С. п. - Второ РУ – Р.. Няма спор, че това са и двете места за
домуване на този служебен автомобил. Комисията приема, че липсват
доказателства, че тези пътувания са свързани с изпълнение на служебни
задължения.
Не се спори от
жалбоподателя, че в периода 01.02.2022г. до 30.09.2022г., с изключение на
периодите, в които е ползвал отпуск на различни основания, е пътувал със
служебния автомобил „Фолксваген Пасат” от Второ РУ - Р., където домува
автомобила, до РУ – С. п.. Същият, обаче, в обясненията си сочи, че не е
използвал автомобила за лични цели, а само за служебно ползване.
Във връзка с
констатираното от комисията нарушение, следва да се отговори на два въпроса - адресати
ли са началниците на РУ при ОД на МВР-Р. на Заповед № 8121з-108/28.01.2022 г.,
издадена от министъра на МВР и ако са, обстоятелството, че служебният автомобил
„Фолксваген Пасат” с рег. № * **** **за процесния период е ползван сутрин и
вечер по маршрут Второ РУ - Р. – РУ – С. п., означава ли автоматично, че е
ползван за лични цели?
Съдът счита, че
с оглед така постановеното в МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г., в последния неин абзац, където е
записано – „Копие от заповедта да се изпрати на началника на кабинета на
министъра на вътрешните работи, заместник-министрите на вътрешните работи,
главния секретар на МВР, административният секретар на МВР и лицата, заемащи
длъжности по т. 1 - за сведение и изпълнение “ и след преглед на т. 1 от
заповедта, че началниците на РУ не са
преки адресати на заповедта. Адресат на тази заповед е само директорът
на ОД на МВР –Р., който е следвало със своя нарочна заповед, базирана на така
издадената от министъра на МВР МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г., да определи
условията за ползване на служебните автомобили, както и да постави забраната,
разписана в т. 5 на заповедта на министъра на МВР. Фактът на запознаване със МЗ
№ 8121з-108/28.01.2022 г. на служителите на съответното РУ, сред които и тези
на РУ – С. п. със заповедта на министъра, не означава, че те са станали преки
адресати на МЗ № 8121з-108/28.01.2022 г.
Със заповеди №№
336з-334/08.02.2022 г., 336з-484/25.02.2022 г., 336з-1607/14.06.2022 г.,
336з-1992/15.07.2022 г. и 336з-2920/26.11.2021 г., директорът на ОД на МВР - Р.
само е възложил управлението на служебния автомобил „Фолксваген Пасат” с рег. №
* **** **, посочил е местодомуването на автомобила, но няма нищо в насоката,
която откриваме в т. 5 на заповедта на министъра. Следователно е била налице необходимост
от издаване на заповед на директора на
ОД на МВР - Р., с която да се въведат новите правила, разписани в МЗ №
8121з-108/28.01.2022 г., ако се счете, че трябва да се следват правилата,
разписани в заповедта на министъра на МВР.
След като главен
инспектор К.П.К. не е пряк адресат на министерската заповед, няма как да му се
повдига обвинение и налага наказание „Порицание" за срок от шест месеца,
по реда на чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР - „неизпълнение на заповеди на
министъра на вътрешните работи",
защото заповедта е насочена към директорите на ОД на МВР, не към началниците на
РУ. Само тази причина е достатъчна като основание за отмяна на Заповед № 336з-1724/12.05.2023г.
на директора на ОД на МВР – Р..
На следващо
място – не е и доказано по безспорен начин, че служебният автомобил „Фолксваген
Пасат” с рег. № * **** **е използван за целия процесен период, само за лични
цели. Всъщност, всички тези доказателства -
разгледаните обстойно пътни книжки, информацията от АИС „Пътна карта“ от
камерите на АПИ, не доказват пряко и непосредствено, че пътуванията през този
период са били с цел, нямаща отношение към носената от жалбоподателя служба.
Още повече, те са били само и единствено от двора на Второ РУ - Р., където
домува автомобилът, до РУ – С. п. и обратно. Не го доказва и анализът на Наредба
№ 8121з-922 от 22.07.2022 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от Закона за
Министерството на вътрешните работи. Вярно е, че служителите, включително и главен
инспектор К.К., са се придвижвали в извънработно време със служебния автомобил
„Фолксваген Пасат“. Дори и да се приеме, че това изключва изпълнение на
служебни задължения по време на пътуването до и от РУ – С. п., с което съдът не
е съгласен, то не води, както вече споменахме, към реципрочния отговор - че
този автомобил е ползван за лични цели.
С оглед на
изложеното, Заповед № 336з-1724/12.05.2023г. на директора на ОД на МВР – Р. е
материално незаконосъобразна и следва да се отмени, а жалбата да се уважи.
Предвид изхода
на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да
се присъдят направените и доказани в съдебното производство разноски, които
съгласно представен списък са за адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева
и 10 лева държавна такса за завеждане на делото.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
Отменя Заповед № 336з-1724/12.05.2023г.
на директора на ОД на МВР – Р., с която на главен инспектор К.П.К., в
качеството му на началник на РУ – С. п. при ОД на МВР – Р., е наложено дисциплинарно наказание „Порицание" за
срок от шест месеца, на основание чл. 204, т. З, чл. 197 ал. 1, т. 3, чл. 194.
ал 2., т. 1, пр. 3 от ЗМВР и чл. 200, ал. 1, т. 11, пр. 2 от ЗМВР —
„неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи", считано от датата на връчване
на заповедта.
Осъжда ОД на МВР Р. да заплати
на К.П.К. ***, ЕГН **********, направените по делото разноски в общ размер на
760 (седемстотин и шестдесет) лева, включващи в себе си 750 лева - за
адвокатско възнаграждение и 10 лева държавна такса за завеждане на делото.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Съдия: