М О Т И В И
към
присъда по НОХД № 2893 / 2018 г.
по описа на Районен съд – Варна,
постановена на 06. 11. 2018 г.
Подс. В.В.А., ЕГН : **********,***,
българин, български гражданин, основно образование, работи, неженен, осъждан, е
предаден на съд с обвинение по :
чл. 196, ал.
1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че през периода 21.
02. 2017 г. - 16. 11. 2017 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, както следва : на 21. 02. 2017 г. и 22. 02. 2017 г. отнел 2 бр. шоколади „Линд“ - млечен от по ЗОО
гр., 2 бр. шоколади „Линд“ -
цял лешник от по ЗОО гр., на обща стойност 41, 48 лв. /четиридесет
и един лв. и четиридесет и осем ст./, от владението на
Б.Г.Г., собственост на „Ц.“
АД, на 06. 10. 2017 г. отнел
2 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ - млечен
шоколад, от 250 гр., 1 бр. кутия шоколадови бонбони
„Мерси“ - натурален шоколад, от 250 гр., 1 бр. кутия
шоколадови бонбони „Мерси“ – асорти, от 250гр., 3 бр.
кутии шоколадови бонбони „Мерси“ – с ядки, от 250гр.,
на обща стойност 48, 93 лв. /четиридесет и осем лв. и деветдесет и три ст./, от владението на З.В.Ч., собственост
на „Трилениум“ ООД, на 16. 11. 2017 г. отнел 3 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ – асорти,
от 250 гр., 3 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ –
млечен шоколад, от 250 гр., 3 бр. кутии шоколадови
бонбони „Мерси“ – натурален шоколад, от 250 гр., 2 бр. кутии
шоколадови бонбони „Мерси“ – розово, от 250 гр., 2 бр. кутии
шоколадови бонбони „Мерси“ – с ядки, от 250 гр., на обща стойност 90, 87 лв. /деветдесет лв. и осемдесет и седем
ст./, от владението на З.В.Ч., собственост на „Трилениум“
ООД, всичко на обща стойност 181, 28 лв. /сто осемдесет и
един лв. и двадесет и осем ст./, без тяхно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят
на ВРП поддържа така възведеното обвинение. Счита, че
извършеното от подсъдимия деяние се доказва по несъмнен
начин от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, както и направите самопризнания по чл. 371, т. 2 от
НПК. Моли
съда да му наложи наказание „Лишаване от свобода“,
ориентирано над минималния размер.
Подсъдимият
по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, респективно съдът с протоколно
определение от 06. 11. 2018 г., по реда на чл. 372,
ал. 4 от НПК, е приел самопризнанието и доколкото последното кореспондира със
събрания доказателствен материал в досъдебната фаза.
Моли за наказание в минимален размер.
Защитата изразява
становище, че на подзащитния й следва
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“, ориентирано
към минимума.
От събраните по
делото доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка
:
На 21. 02.
2017 г. и 22. 02. 2017 г. подс. В.В.А.
посетил търговски обект – магазин, находящ се в гр.
Варна, стопанисван от „Ц.“ АД. И двата пъти взел от рафт : първия - 2 бр. шоколади „Линд“ - млечен от по ЗОО гр., а втория - 2 бр. шоколади „Линд“ - цял лешник от по ЗОО гр., с които впоследствие се
разпоредил. Действията му и двата пъти били заснети с монтирана в търговския
обект охранителна камера.
На 06. 10. 2017 г. и 16. 11. 2017 г. подс.
В.В.А. посетил друг
търговски обект – магазин, находящ
се в гр. Варна, стопанисван от „Трилениум“ ООД. И двата пъти взел от щанд
: първия - 2 бр.
кутии шоколадови
бонбони „Мерси“ - млечен шоколад, от 250 гр., 1 бр.
кутия шоколадови
бонбони „Мерси“ - натурален шоколад, от 250 гр., 1 бр.
кутия шоколадови
бонбони „Мерси“ – асорти, от 250гр., 3 бр. кутии
шоколадови бонбони „Мерси“ – с ядки, от 250гр., а втория - 3 бр. кутии
шоколадови бонбони „Мерси“ – асорти, от 250 гр., 3 бр.
кутии шоколадови
бонбони „Мерси“ – млечен шоколад, от 250 гр., 3 бр.
кутии шоколадови
бонбони „Мерси“ – натурален шоколад, от 250 гр., 2 бр.
кутии шоколадови
бонбони „Мерси“ – розово, от 250 гр., 2 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ – с ядки, от 250 гр., с
които впоследствие се разпоредил. Действията му и двата пъти
били заснети с монтирана в търговския обект охранителна камера.
По
случаите било образувано наказателно производство, като след оперативно – издирвателни мероприятия деецът бил установен.
Заключения на изготвени по делото експертизи :
Съдебно
– оценителна експертиза : пазарната оценка
на движимите вещи е в размер на 181. 28 лв. /сто осемдесет и един лв. и
двадесет и осем ст./.
Съдебно – видео – технически – лицево – идентификационни
експертизи : резултатът от сравнителния анализ позволява да се направи извод,
че на видеофайловете вероятно е заснет В.В.А., ЕГН : **********.
Описаната фактическа
обстановка съдът прие за установена като се позовава на направените
самопризнания на подс.
В.В.А. по реда на чл. 371,
т. 2 от НПК, които се подкрепят от доказателствата събрани в досъдебната фаза и
надлежно приобщени към делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно : показанията на свид. А.Б.А., свид. Б.Г.Г., свид. З.В.Ч., свид. В.Б.Й., свид. Д.С.Е., свид. В.С.И., съдебно – оценителна експертиза, съдебно –
видео – технически – лицево – идентификационни експертизи, протокол за
разпознаване на лица и предмети, протоколи за доброволно предаване, справка
съдимост.
Показанията
на свидетелите съдът възприе
и им даде вяра като прецени, че те са вътрешно непротиворечиви, взаимно
допълващи се, логични, безпристрастни и кореспондиращи
с останалите доказателства по делото. Същите дават данни относно авторство,
предмет, начин на извършване.
Изготвените и приети по
делото експертизи съдът счита за обективно и компетентно дадени. Същите
изясняват стойност на отнетото и авторство.
Следва
да се акцентира на изключителните професионализъм и авторитет с които се
ползват вещите лица, както и да бъде отбелязано, че заключенията им са в пълен
унисон с доказателствата по делото.
Останалите
събрани по делото доказателства и доказателствени
средства съдът кредитира изцяло като прие, че са единни, непротиворечиви,
взаимно допълващи се, кореспондиращи със събраните по делото доказателства.
Същите допринасят за изясняването на осъществяването на състава от обективна и
субективна страна.
Така установената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда :
Съдът намира за безспорно установено,
че с деянието си подс. В.В.А. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците от състава на чл. 196, ал. 1, т. 1, р. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
От обективна страна безспорно се установи, че подсъдимият,
чрез своите действия, е отнел чужди движими вещи – 2 бр.
шоколади „Линд“ - млечен от по ЗОО гр., 2 бр.
шоколади „Линд“ - цял лешник от по ЗОО гр., собственост на „Ц.“ АД, 2 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ - млечен
шоколад, от 250 гр., 1 бр. кутия шоколадови бонбони „Мерси“ - натурален
шоколад, от 250 гр., 1 бр. кутия шоколадови бонбони „Мерси“ – асорти, от 250гр., 3 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ –
с ядки, от 250гр., 3 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ – асорти, от 250 гр., 3 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“
– млечен шоколад, от 250 гр., 3 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ –
натурален шоколад, от 250 гр., 2 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ – розово,
от 250 гр., 2 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ – с ядки, от 250 гр., собственост на „Трилениум“
ООД. По този начин е прекъснал владението върху същите, установявайки трайна фактическа власт
върху тях. Съдът
намира за безспорно установено авторството на деянието на подсъдимия по така
възведеното му обвинение. В случая е налице
хипотезата на чл. 29, б. Б от НК, доколкото
подсъдимия е извършил престъплението след
като е бил осъждан повече от два пъти на наказание „Лишаване от свобода“ за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението не
е отложено. Същевременно не е изтекъл 5 - годишния
срок, предвиден по чл. 30 от НК. Доколкото
в процесния случай са налице повече от едно деяние,
които са еднородни, извършени в кратък период от време, при относителна една и
съща обстановка и по отделно
осъществяват състава на едно и също престъпление и безспорно при една и
съща форма на вина, то
е налице продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК. С оглед стойността
на отнетите вещи и вредните последици, които
са не само имуществените, а и тези които се причиняват на обществото съдът
счита, че в случая не може да се приеме, че деянието не е причинило и не е било
в състояние да причини сериозна вреда. Освен стойността на вещите следва да се вземе в предвид и упоритостта
при извършването, все
обстоятелства, които изключват приемането на малозначителност
на деянието. Горното съдът прие
въз основа на самопризнанията на подсъдимия, показанията на свидетелите, съдебно – оценителна експертиза, съдебно –
видео – технически – лицево – идентификационни експертизи, протокол за
разпознаване на лица и предмети, протоколи за доброволно предаване.
От субективна
страна деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, т. е. желаел е
неговото извършване, като е предвиждал съставомерните
последици и е искал тяхното настъпване. Горното съдът извежда от неговото
цялостно поведение, обективирано по делото, в частност от вида и последователността
на действията му.
Като
причини за извършване на престъплението следва да се отбележат незачитането от
страна на подсъдимия на законовия ред, установен в Република България, стремеж
към обогатяване по неправомерен начин.
Относно вида и
размера на наложеното :
За престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, законът предвижда
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от две до десет години. Съгласно императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от
НПК, ако постанови осъдителна присъда, съдът определя наказанието при условията на чл.
58 А от НК. Но за да бъде индивидуализирано същото следва да се отчетат
обществената опасност на деянието и дееца,
смекчаващите и отегчаващите
вината обстоятелства.
По отношение на дееца съдът отчете съдействие за разкриване на обективната истина, изразени съжаление и критичност към извършеното, установени
трудови навици, относителна млада възраст и същевременно проявена в конкретния случай
изключителна дързост при осъществяване, а по отношение на деянието относително
невисока стойност на отнетото. Горното обуславя извода за сравнително висока
обществена опасност на дееца и относително невисока на деянието.
Тези обстоятелства
мотивираха съда да му наложи наказание при наличие
на многобройни смекчаващи вината обстоятелства. Съобразявайки
принципа и всеобщото разбиране, че индивидуалната
превенция е водеща, с оглед приетото от съда,
следва да бъдат взети мерки
за превъзпитаване на дееца, с оглед ограничаване възможността
му да извършва престъпления, както и да осъзнае извършеното. Обръщайки внимание и на генералната превенция, за постигане
на тези цели,
следва на първо място да
се отговори на очакванията на обществото за
пресичане и ограничаване на подобен вид
прояви, чрез адекватни на обществената опасност и моралната укоримост на престъпленията наказания, които пък от своя
страна ще въздействат предупредително върху другите членове на обществото. В този смисъл съдът счете
за справедливо да определи наказание при
приложение на чл. 58 А, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т.
1 от НК – „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което с оглед на
цялостната престъпна дейност да бъде търпяно ефективно, при първоначален строг
режим. Съдът прие, че по – голяма снизходителност към
дееца ще е не само неоправдана,
но и наказанието не би
съответствало на тежестта на извършеното.
Подс. В.В.А. беше осъден да заплати в полза на ОД –
МВР – Варна сумата от 415. 29 лв. /четиристотин и петнадесет лв. и двадесет и
девет ст./., представляваща направени по делото разноски.
Веществените доказателства - 3 бр. диска, 1 бр.
пълномощно /копие/, 2 бр. снимки, бяха отнети в полза на държавата, като след
влизане на присъдата в законна сила, следва да останат към материалите по
делото.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :