РЕШЕНИЕ
№ 95 / 3.11.2017г., гр.Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен
съд Разград
На шестнадесети
октомври, две хиляди и седемнадесета година
В публичнотосъдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ГАНЕВА
ДИЛЯНА НИКОЛОВА
Секретар:
Н.Р.
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия Ирина Ганева
ВГрД № 193 по описа на съда за 2017г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от К.Е.М., подадена чрез пълномощник, против решение № 130 / 19.05.2017г.,
постановено по бр.д. № 498 / 2017г. по описа на РС Разград, в частта, с която
съдът е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат
двамата съпрузи и в частта, с която упражняването на родителските права над
децата Е.К.Е. и К.К.Е. е предоставено на майката А.М.М.. Жалбоподателят излага твърдения за необоснованост и
незаконосъобразност на съдебния акт и моли въззивния съд да го отмени в
обжалваните части, като постанови, че вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака има ответника А.М.М. и присъди
упражняването на родителските права над двете деца на него със съответните законови
последици. В съдебно заседание поддържа въззивната
жалба.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК въззиваемата А.М.М. е подала
писмен отговор чрез пълномощник, в който излага становище за неоснователност на
подадената жалба и моли въззивния съд да потвърди решението на РРС в
обжалваните части. В съдебно заседание поддържа изразеното становище.
Съдът, след преценка на
събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната
фактическа обстановка: К.М. и А.М. са сключили граждански брак на 17.11.2017г. Двамата
се запознали, докато били студенти в гр.Русе. На 18.01.2008г. се родило детето К.
Е. и ответницата М. прекъснала своето обучение, за да го отглежда. За горните обстоятелства
няма спор между страните. На 18.09.2009г. се родило и второто дете на страните
– Е. Е.. След като съпругът К.М. завършил висшето си образование, цялото
семейство заживяло в дома на неговите родители в гр.Козлодуй. Четиримата
обитавали една стая от апартамента. Съпрузите спели на матрак, поставен на
земята, а децата – на единични легла, установено от показанията на свидетелите
Красимирова и Османова. Първоначално съпрузите не разполагали със
средства. К.М. работел като таксиметров шофьор, сервитьор, а А. М. получавала обезщетения за майчинство. От 2011г.
съпругът започнал работа в АЕЦ“Козлодуй“. Съпругата започнала работа като калкулант в ЕТ“Бисер-11“. Семейството обаче продължило да
обитава стаята в апартамента на родителите на ищеца. М. счита, че жилището
предлага добри условия, видно от изложеното в неговата въззивна жалба.
Ответницата не била съгласна и искала да се преместят в самостоятелно жилище,
още повече, че между нея и майката на ищеца възникнало сериозно
неразбирателство през м.януари, 2016г., което се установява от показанията на
св.Османова. През време на съвместното съжителство между съпрузите основните
грижи за децата полагала майката. В този период съпругът използвал получените
от него доходи предимно за свои нужди – от показанията на св.Красимирова се
установява, че същият е отделил значителни средства за закупуването на кожен салон
на автомобила, който управлявал. В същото време, ответницата влагала получените
от нея средства за издръжка на семейството. Нейните родители също помагали на
семейството, като изпращали колети с дрехи и храна.
През м.юли, 2016г. ответницата
напуснала семейното жилище и се преместила да живее при родителите си в
с.Кривня. Въпреки, че искала да вземе със себе си двете деца, ищецът не й
позволил да ги отведе и я заплашил, установено от показанията на св.Р. На
15.09.2016г. А.М. се срещнала с К. и Е. в двора на училището в гр.Козлодуй,
където отишла да ги види за първия учебен ден. През лятото на 2016г. децата посетили
жилището й в с.Кривня за няколко дни. От този момент майката е правила опити на
контактува с децата си както чрез различни комуникационни средства, така и
лично, за което е поискала съдействие от ДСП гр.Козлодуй. Въпреки това опитите й
били неуспешни – на съгласуваната с
дирекцията дата 11.07.2017г. децата не били открити в дома им, за което бащата
обяснява в съдебно заседание пред въззивния съд, че действително е предупреден
за срещата от социален работник, но децата са били на село. На 18.09.2017г.
майката осъществила кратък контакт с тях в училище. Последният контакт е
осъществен непосредствено преди последното по делото съдебно заседание, за
която среща бащата е завел децата при тяхната майка.
К. и Е. учат в СУ“Св.св.Кирил и Методий“ гр.Козлодуй, за което са представени
данни, че за предходната учебна година е на седемнадесето място в рейтингова
класация на училищата според получените оценки на държавните зрелостни изпити
по български език и литература в 12 клас. Справят се много добре с учебния
процес, доказателство за което са представени ученически бележник, грамоти,
удостоверение. Децата тренират плуване и тенис на корт.
Ищецът работи в АЕЦ гр.Козлодуй
на смени, вкл.и нощни такива. Средномесечното му
нетно трудово възнаграждение е 1 478,49лв., видно от представеното
удостоверение за доходи. Разчита на помощта на своята майка при отглеждане на
двете деца.
Докато е живяла в гр.Козлодуй,
ответницата е работила в ЕТ“Бисер-11“ със средномесечно
нетно трудово възнаграждение 330лв. След преместването й в с.Кривня, от
31.08.2016г. работи в „Агровам“ЕООД на осемчасов
работен ден, с основно месечно трудово възнаграждение в размер 519лв., видно от
представения трудов договор. Завършила е висшето си образование, по данни от
представения социален доклад на Д“СП“ Ветово.
Въззивният съд споделя заключението на
районния съд за схематичност и незадълбоченост на представените два доклада от
социални работници на Д“СП“ Козлодуй и Д“СП“ Ветово по съществените за
повдигнатия правен спор въпроси. И в двата доклада се съдържа преразказ на
казаното от всеки от родителите по повод раздялата им, връзката на всеки от тях
с децата и разширения кръг от близки, на които могат да разчитат при
отглеждането на К. и Е..
Във връзка с горното и по повод
твърденията на ответницата в писмения отговор на въззивната
жалба за наличие на родителско отчуждение, във въззивното
производство е назначена съдебно-психологическа експертиза, съобразно
изискването на чл.59 ал.6 СК. Съдът приема заключението като изготвено от лице
в кръга на неговите компетенции, обосновано от гледна точка на психологическите
правила и норми – в писменото изложение, както и в съдебно заседание експертът
дава подробни обяснения какви методи са използвани при извършените изследвания.
Заключението е подробно, задълбочено, с акцент върху участниците в процеса на
изследване и връзките между родителите и децата. По отношение на
психологическия портрет на ищеца вещото лице съобщава за отказ от съдействие от
негова страна, при което експертът е изградил неговия портрет въз основа на
получената от него частична информация, както и на база на всички събрани по
делото доказателства и психологическите изследвания на децата и тяхната майка. Липсват
данни за конфликт между ищеца и експерта, в каквато насока са изложени
твърдения от процесуалния представител на жалбоподателя. Поради тази причина
съдът приема, че заключението е изготвено обективно и всестранно, в пълнота до
степен, до която К.М. е дал възможност за извършването му, предвид факта, че същият
се е противопоставил и е отказал да съдейства до края на изследването. Направеното
от него оспорване на заключението на основание непълнота и пристрастност е злоупотреба
с правото му по чл.196 и чл.201 ГПК, предвид обстоятелството, че той самият съзнателно
е затруднил и препятствал изготвянето му.
От заключението се установява,
че двете деца са любознателни, активни. Вниманието им се задържа трудно, като
при К. се отчитат свръхактивност, тревожни и
невротични симптоми, докато Е. е по-внимателен. При двете деца се наблюдава
вътрешно безпокойство и несигурност. За К. психологът е установил чувство за
непълноценност и самотност, което се среща при емоционално неудовлетворени деца
– такива, които се обгрижват физически, но без
емоция.
Майката е преценена като средно
общителна, активна и инициативна личност, уравновесена и уверена в себе си,
предана и справедлива към приятелите си, точна във взаимоотношенията с другите
хора, избягва конфликтите. Психологът е идентифицирал завишено равнище на депресивност. Установява се, че А.М. се намира в ситуация
на стрес, към момента е емоционално лабилна, неспокойна, неуверена, тревожна и
потисната. Страховете й са свързани с дома и семейството.
По отношение на бащата
експертът е преценил личностови
черти, на база проведеното интервю, данните от делото и приложената проективна методика, както следва: интровертна
личност, проявява недоверие, със защитно поведение и изразен стремеж към
прикриване на недостатъците и истинската си същност; индивидуалистично
настроен, активен, със склонност да доминира; самоуверен, отнасящ се с
безразличие към чуждото мнение; лесно установява контакти, но поставя прегради
в общуването; има склонност към потискане на емоциите; с висок самоконтрол и
завишена самооценка. Психологът е идентифицирал недоволство от ситуацията в
дома; силна фрустрация, свързана със семейните
взаимоотношения, претенциозност и натрупан гняв.
Установява се от заключението
на вещото лице, че и при двете деца е налична емоционална нестабилност и хиперактивност, изразяващи се с висока степен на тревожност
по отношение на въпроси, свързани с тяхната майка, и силно развито чувство на
лоялност към бащата. Децата са объркани. Майката е възприета от тях като
предател, изоставила семейството. Нейният образ е силно негативен, до степен на
отхвърляне. Дългосрочното й отсъствие е заместено от бабата и дядото по бащина
линия. Децата получават необходимите грижи и внимание, но липсата на
емоционално общуване с майката е предпоставка за постепенно отчуждаване и прекъсване
на връзката с нея. Психологът е извел наличие на синдром на родителско
отчуждение – умерена степен. В съдебно заседание пояснява, че тази степен се
характеризира с отхвърляне на образа на майката. Контактът е запазен, налични
са срещи между нея и децата, но последните измислят оправдания, за да избегнат
срещите. Факторите, довели до появата на синдрома на родителско отчуждение, са
поведението на бащата, който проектира върху децата собственото си негативно
поведение към майката, както и голямото разстояние, делящо децата и
неотглеждащия ги родител. В съдебно заседание психологът обяснява, че дори
майката да има възможност за по-чести контакти със своите деца, ситуацията би
останала непроменена, ако отглеждащият ги родител не промени своето поведение.
В обобщение вещото лице прави извод, че ако синдромът на родителско отчуждение
не бъде преодолян, налице е възможност за поява на патологични последици –
невроза, поведенчески проблеми в по-късен етап от детското развитие, най-вече
при общуването с другия пол. В съдебно заседание експертът обяснява, че при
децата, които са били отчуждавани, никога не се изгражда възможност да се
свързват по добър начин с представители на другия пол, което води до риск да не
създадат успешен брак и партньорство в бъдеще. При варианта, даден в съдебното
решение на районния съд, при който на майката е предоставено упражняването на
родителските права, вещото лице заявява, че същата разполага с необходимия
ресурс за справяне с отчуждението, емоционално по-топла е, има подкрепяща
среда, което е предпоставка за по-бързо преодоляване на съществуващия синдром. Експертът
обаче набляга на необходимостта от промяна в поведението на бащата – ако същият
съдейства за преодоляване на проблема, децата ще се развиват много добре,
независимо, че материалните условия при майката не са толкова добри, колкото
при бащата, тъй като за тях е по-важна спокойната среда, в която да растат, а
не толкова материалната страна на живота. Според вещото лице, децата бързо ще
свикнат с новите условия, ако са обгрижвани по добър
начин и не се препятстват контактите им с бащата.
В хода на последното съдебно
заседание във въззивното производство жалбоподателят
повдига въпрос относно осъществяван побой над децата от страна на майката. В
тази насока представя преписка на РП Козлодуй, образувана по повод жалба на
майката за възпрепятстване на нейните контакти с децата от бащата. В преписката
се съдържат две сведения от децата, съдържащи абсолютно идентични изявления,
повтарящи се във всяко изречение. Единствената разлика е в сведението, дадено
от Е. Е., в което детето е казало: „Допълвам, че докато и мама беше при нас, се
е случвало да ни бие“. Съдът не дава вяра на обяснението на детето, дадено в
хода на прокурорската проверка. На първо място,
пълната идентичност на двете изявления води до извод, че същите са
съставени от разследващия орган по начин, който не дава възможност на съда да
установи действителната воля на всяко от децата. На второ място, липсват данни
обясненията на са снети в присъствие на психолог или педагог, предвид ниската
възраст на К. и Е.. При това положение, дори и Е. да е заявил подобно
твърдение, не е извършено психологическо изследване, което да установи
истинността на твърдението. От друга страна, вещото лице психолог по назначената
във въззивното производство съдебно-психологическа
експертиза, е изследвало обстойно твърдението в тази насока. В интервюто с К. Е.
детето е определило своята майка като лоша, употребявайки изразите „тя ни
изостави, дори циганките не изоставят децата си“, „бие Ерко,
пребива го“. На въпрос на психолога да даде подробности как точно го бие, къде
го удря, с какво го удря и защо го удря, детето не може да даде описание,
обърква се и сменя темата. Е. не е заявил подобно твърдение по време на интервюто,
въпреки че и при него образът на майката е силно негативен, до степен на
отхвърляне. Съдът възприема извода на психолога, че твърдението на децата за
нанесени побои от майката е недостоверно, дължащо се на манипулация, негативно
определение, което са чули и повтарят, или на възникнал конфликт между децата и
майката, който е използван и в конкретната ситуация е преувеличен. В хода на първоинстанционното производство данни в тази насока са
събрани посредством показанията на Грета Красимирова. Свидетелката е заявила,
че е виждала побои над децата – когато са направили нещо, А. ги затваряла в
стаята и започвала да ги бие и блъска. Това ставало в отсъствие на бащата.
Малкото дете, при завръщането си от село, казвало, че майка му му удря главата
в стената. Свидетелката не казвала на бащата, защото не искала да става причина
за раздори между съпрузите. В тази част съдът не кредитира показанията на Грета
Красимирова и споделя изцяло съображенията на районния съд за тяхната недостоверност:
житейски нелогично е при установяване на подобни данни свидетелката, която е
сестра на ищеца, да не му ги съобщи, за да вземе той навременни мерки, а изнася
този факт едва в съдебното производство, в което трябва да бъдат определени
родителските качества на всяка от страните с цел присъждане на родителските
права над децата. Всъщност, и обясненията на детето Е. Е. са дадени пред
разследващия орган на 27.09.2017г., много време след образуване на настоящото
съдебно производство и след постановяване на първоинстанционното
решение. Предвид извода на психолога за уязвимост и лесна манипулируемост
на децата, съдът приема, че обясненията на Е. се използват от бащата в
настоящото съдебно производство с единствената цел да му бъде присъдено
упражняването на родителските права.
С определението за насрочване
на въззивното съдебно заседание е постановен отказ от
изслушване на двете деца, предвид обстоятелството, че не са навършили
изискуемата от закона 10-годишна възраст и въпреки, че законът предвижда
възможност за изслушване на дете, ненавършило 10 години, в зависимост от
степента на развитието му. Предвид събраните доказателства, не се установява
развитието на децата да е в степен, предполагаща самостоятелно мислене по
въпросите на семейния конфликт и възможност за ясно изразяване на воля в този
смисъл. Горният извод се потвърждава от съдебно-психологическата експертиза,
заключението на която е, че К. и Е. са емоционално нестабилни, уязвими и манипулируеми. Поради тази причина повторното искане на
жалбоподателя в съдебно заседание за изслушването им отново е оставено без
уважение, въпреки, че възрастта на по-голямото дете се доближава до изискуемата
по закон възраст за изслушването му.
Всеки от родителите е изразил
желанието си да отглежда и да се грижи за децата.
При така установената
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Като е приел, че вина
за настъпване на дълбоко и непоправимо разстройство в брака имат двамата
съпрузи, РРС е изложил съображения относно вината на мъжа, че съпрузите и двете
им деца са живеели в една стая от жилището на родителите на М.. Въпреки, че
страните са разполагали с доходи, позволяващи им да излязат на квартира или да
закупят собствено жилище, районният съд е отчел като брачно провинение на мъжа нежеланието
на същия семейството да се установи в собствен дом. Въззивният
съд не намира основания за промяна на обжалваното решение в тази част. По
делото са събрани данни за постоянните неудобства, които съпругата е изпитвала
от съвместното си съжителство с родителите на ищеца и с желанието й да живеят в
собствено жилище. Нежеланието на съпруга в тази връзка е един от съществените
фактори, довели до настъпване на непреодолимия разрив в семейните отношения. Направеният
извод от районния съд за неговата противобрачна вина е
правилен. Решението в тази част следва да бъде потвърдено.
Всяка от страните е предявила
иск за предоставяне упражняването на родителските права над родените от брака
две деца, със съответните последици,
свързани с определяне на режим на лични отношения между децата и неотглеждащия
родител и дължимата издръжка. Съгласно чл.59 ал.4 СК, при преценка на кого от
родителите да бъде предоставено упражняването на родителските права, следва да
бъдат взети предвид всички обстоятелства с оглед интересите на децата, като: възпитателските
качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към децата,
желанието на родителите, привързаността на децата към родителите, пола и
възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Двамата родители изразяват
желание да отглеждат своите деца. До момента на раздялата майката е полагала
основните грижи за тях, а след това – само бащата и неговата майка, като
ответницата е била препятствана от ищеца да стори това. Всеки от родителите има
възможност да получи помощ от своите роднини. По отношение на изброените дотук
критерии преценката на съда е за равностойност в качествата и възможностите на
страните да упражняват родителските права над децата.
Разликите се проявяват във
възпитателските качества на родителите, привързаността на децата към тях, пол,
възраст и социално обкръжение на децата и материални възможности на родителите.
Всеки от тези фактори следва да бъде разгледан отделно, след което да се прецени
неговата тежест и да се намери баланс между критериите по начин, осигуряващ
защита на интересите на децата в най-пълна степен.
По отношение на възпитателските
качества на родителите въззивният съд приема, че
по-добри такива притежава А.М.. Същата се е справила с отглеждането и
възпитанието на К. и Е. до момента на фактическата раздяла. Тя е била тази,
която е прекъснала висшето си образование
сред раждането на първото дете, за да се грижи за него – обстоятелство,
водещо до извод за пълна всеотдайност и поставяне на грижите и възпитанието за
детето пред собствения си интерес. Впоследствие, майката е била родителят,
който основно се е грижил за възпитанието на двете деца. В тази роля бащата е
влязъл едва след раздялата между съпрузите. Съдът счита, че проявените от него
възпитателски качества не са в степен, достатъчна за необходимото емоционално
развитие на децата. Установява се синдром на родителско отчуждение в умерена
степен, дължащ се именно на поведението на К.М., който не съумява да предпази
децата от собственото си негативно поведение към ответницата. По-нататък, от изготвения
от вещото лице психологически портрет на К. се установява, че детето е с чувство
за непълноценност и самотност, което се среща при емоционално неудовлетворени
деца – обгрижват се физически, без емоция. Заключението
на вещото лице по отношение и на двете деца във връзка с констатирания синдром
на родителско отчуждение е, че в бъдеще могат да бъдат развити патологични
последици – невроза или поведенчески проблеми в по-късен етап от детското
развитие, невъзможност да изградят способност за добри отношения с другия пол и
риск да не създадат успешен брак или партньорство. Въведеното във въззивното производство твърдение на ищеца, че ответницата
е биела децата, не се установява от събраните доказателства, съображения за
което бяха изложени по-горе.
Като последица от наличието на
синдром на родителско отчуждение следва да се разгледа следващият фактор –
привързаност на децата към всеки от родителите. Докато двамата родители са живели
съвместно, няма данни децата да са били привързани в различна степен към тях.
След раздялата децата са изцяло отглеждани и възпитавани от бащата и бабата по
бащина линия, без участието на майката. Между тях е изградена силна връзка. Вследствие
на пренесеното от бащата върху децата негативно поведение към майката, К. и Е.
не желаят да общуват и да се срещат с нея. Пред вещото лице са изразили отрицателно
отношение към своята майка, което психологът отчита като знак на лоялност на
двете деца към отглеждащия ги родител в създадената конфликтна обстановка и
проявление на синдрома на родителско отчуждение. Използваните от децата изрази
по повод отношението към тяхната майка са характеризирани от вещото лице като нетипични
за деца на тяхната възраст и са дали основание на експерта да направи извод, че
всъщност това са думи, чути от близкото обкръжение, в което живеят в момента,
т.е. бащата и неговите роднини са създали у децата негативно мнение, като никой
не се е постарал да им обясни по разбираем за тяхната възраст начин защо А.М. е
напуснала съпруга си. За това отношение на децата към майката отговорност носи
отглеждащият ги в момента родител, поради което критерият привързаност на
децата към родителите не би могъл да се изтълкува по начин, поставящ в
по-благоприятно положение ищеца.
Двете деца са момчета на
възраст съответно осем и девет години. Възрастта им предполага по-голяма
самостоятелност и не толкова голяма нужда от майчини грижи – такива, каквито са
незаменими в периода на ранното детство. На двете деца предстои навлизане в
пубертет, в който период фигурата на бащата играе съществена роля, предвид
техния пол.
Най-същественото оплакване във въззивната жалба е свързано с последния критерий – социално
обкръжение и материални възможности. К.М. получава месечни доходи в значително
по-висок размер от А.М.. Децата са създали свой приятелски кръг в гр.Козлодуй,
посещават добро училище и извънкласни занятия – плуване и тенис на корт. Майката
живее в с.Кривня. В населеното място няма училище, учениците, живеещи там,
посещават училище в съседен град. Този критерий сочи, че бащата е родителят,
който може да предложи по-добри материални възможности за двете деца.
При така направения анализ, съдът
приема, че родителят, който следва да упражнява родителските права над К. Е. и Е.
Е., е майката А.М.. Съпоставката между критериите на чл.59 ал.2 СК, по
отношение на които се проявяват разлики за всеки от родителите, сочи, че
интересите на децата ще бъдат защитени в по-голям обем, ако тя ги отглежда и
възпитава. Ползата от по-доброто възпитание, което тя може да им осигури, както
и преодоляването на синдрома на родителско отчуждение, е много по-съществена от
неудобството, което ще настъпи през адаптационния период в новото за децата
място от факта, че ще пътуват до училище в съседен град, за което не е известно
на кое място е в рейтинг листата на училищата и ще разполагат с не толкова
добри материални възможности, каквито имат в гр.Козлодуй. Психологът посочва в
съдебно заседание, че децата бързо могат да свикнат с новите условия, което е в
подкрепа на направения по-горе извод, като им се осигури възможност за
поддържане на връзката, която имат със своя баща. Между другото, не е коректно
да се прави сравнение между представените от ищеца данни за позицията на
училището в гр.Козлодуй с училището, което ще посещават, след като се установят
в с.Кривня. Представената рейтинг листа засяга представянето на учениците в 12
клас на ДЗИ по БЕЛ. Към момента децата са на етап основно образование и не е
възможно да се правят предположения какво училище ще посещават в гимназиалния
етап на своето образование (в тази връзка не може да се изключи възможността в
12 клас те да посещават училище, което да е дори по-напред в тази класация). Решението на РРС в тази част следва да бъде
потвърдено.
Следва да се обърне внимание и на
двамата родители, че трябва да работят в посока непрекъсване на връзката между
бащата и децата. Предстои им да навлязат в период на пубертет, в който имат
необходимост от общуване с техния баща, предвид техния пол. За защита на интересите на К. и Е. в пълен обем,
въззивният съд счита, че следва да бъде осигурен
по-разширен режим на лични отношения между тях и К.М., в сравнение с
определения такъв от районния съд. В тази част решението на районния съд следва
да бъде отменено и да бъде постановен нов режим, както следва: всяка първа и
трета седмица от месеца от 19ч. в петък до 19ч. в неделя, с две преспивания в
местоживеенето на бащата; един месец през лятото, който да не съвпада с
платения годишен отпуск на майката; през време на Коледните празници от 18ч. на
25 декември до 18ч. на 28 декември през нечетните години; през време на
Новогодишните празници от 18ч. на 31 декември на текущата четна година до 12ч.
на 2 януари на следващата календарна година през четните години; през време на
Великденските празници от 12ч. в неделя до 18ч. в понеделник през четните
години. Ищецът е поискал в отговора на насрещния иск режимът на лични отношения
да включва и рождените дни на всяко от децата с присъствието на другото дете от
10ч. на съответния ден до 12ч. на следващия ден през нечетните години. Ако бъде
допуснато, искането ще създаде неудобство за децата, предвид голямото
разстояние между с.Кривня и гр.Козлодуй и обстоятелството, че рождените дни в
по-голямата си част ще бъдат през делнични дни, когато децата са на училище. На
практика подобен режим не би могъл да бъде изпълнен, поради което и не следва
да се определя такъв със съдебното решение.
По отношение на присъдената за всяко
от децата издръжка жалбоподателят не е изложил конкретни оплаквания. Предвид
ограничението в правомощията, с които разполага въззивния съд съгласно чл.269
изр.2 ГПК, следва само да се отбележи, че районният съд е съобразил всички
обстоятелства, свързани с размера на издръжката, която е присъдена. Решението в
тази част следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
Потвърждава решение № 130 /
19.05.2017г., постановено по бр.д. № 498 / 2017г. по описа на РС Разград, в
частта, с която съдът е приел, че вина за дълбокото и непоправимо разстройство
на брака имат двамата съпрузи, в частта, с която упражняването на родителските
права над децата Е.К.Е. и К.К.Е. е предоставено на
майката А.М.М. и в частта, с която К.Е.М. е осъден да
заплаща на К.К.Е. и Е.К.Е. ежемесечна издръжка,
платима чрез тяхната майка, в размер 150лв. за всяко дете, ведно със законната
лихва за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на решението до
настъпване на законови предпоставки за изменението или отмяната й.
Отменя решение № 130 /
19.05.2017г., постановено по бр.д. № 498 / 2017г. по описа на РС Разград в
частта, с която е определен режим на лични отношения между бащата К.Е.М. и
децата К.К.Е. и Е.К.Е. всяка първа и трета седмица от
месеца от 10ч. в събота до 17ч. в неделя с преспиване и един месец през лятото,
несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката, като вместо това постановява:
Определя режим на лични
отношения между бащата К.Е.М. и децата К.К.Е. и Е.К.Е.
всяка първа и трета седмица от месеца от 19ч. в петък до 19ч. в неделя, с две
преспивания в местоживеенето на бащата; един месец през лятото, който да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката; през време на Коледните празници
от 18ч. на 25 декември до 18ч. на 28 декември през нечетните години; през време
на Новогодишните празници от 18ч. на 31 декември на текущата четна година до
12ч. на 2 януари на следващата календарна година; през време на Великденските
празници от 12ч. в неделя до 18ч. в понеделник през четните години.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР