№ 299
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следН. състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Светла Станимирова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20251001000196 по описа за 2025 година
Производството е образувано по две въззивни жалби против
решение № 72 от 08.01.2025г. на СГС, ГО, I-28 състав, постановено по гр.д.
№2483/2023г.
Ищецът „ДЕЯ БИЛД“-АД /н/, представлявано от синдика Д. С.
обжалва решението в отхвърлителната му част, с която е отхвърлен
предявеН. от дружеството против „Първа инвестиционна банка“-АД иск с
правно основание чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
вреди от незаконно съборените от ответника сгради, собственост на ищеца,
равняващо се на пазарната им стойност, както следва:
-сумата от 40 500 лева, дължима за Склад за цимент с
идентификатор 681334.8389.20.8., подробно описан в решението и
-сумата от 11 200 лева, дължима за административна сграда /здравен
пункт/ с идентификатор 681334.8389.20.11., подробно описана в решението,
както и в частта, с която в тежест на ищеца са присъдени разноски.
Жалбоподателят прави оплакване за неправилност на решението в
обжалваната му отхвърлителна част, като конкретни оплакваН. не са
въведени. Твърди, че е недопустимо съдът посредством интернет програма да
установява съществуването на сгради към определен момент. В същото време
заявява, че решението на СГС е отлично мотивирано и достойна проява за
1
професионална гордост. Моли въззивН. съд да отмени решението в
обжалваната му част и уважи предявените искове за заплащане на
обезщетение за вреди и за разрушаването на останалите две сгради.
Жалбата е подадена в законН. срок от надлежна страна, отговаря на
изискваН.та на чл.260 и чл.261 от ГПК и е процесуално допустима.
Препис от нея е връчен на ответника „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“-АД, който в срока по чл.263,ал.1 ГПК е подал писмен отговор, в
който излага доводи за неоснователност на въззивната жалба.Твърди, че
всъщност жалбоподателят не прави никакви конкретни оплакваН. против
решението и с това затруднява защитата му. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната отхвърлителна част като правилно.
Ответникът в първата инстанция „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“-АД чрез пълномощника си юрк.М. А. обжалва решението в
осъдителната му част, с която са уважени предявените от „ДЕЯ БИЛД“-АД
/н/ осъдителни искове по чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД и банката е осъдена да му
заплати обезщетение за вреди от незаконно съборените сгради, собственост на
ищеца, равняващо се на пазарната им стойност, както следва:
-сумата от 47 200 лева, дължима за сграда - Работнически стол с
идентификатор 681334.8389.20.12., подробно описан в решението и
-сумата от 16 000 лева, дължима за сграда - Склад за стъкло и
мозайка с идентификатор 681334.8389.20.13., подробно описана в решението,
както и в частта, с която в тежест на ответника са присъдени
разноски.
Жалбоподателят излага доводи за недопустимост на решението
поради това, че същото е постановено по нередовна искова молба.
Нередовността се изразявала в това, че ищецът не сочи именно ответника като
деликвент, в ИМ и уточнителните такива липсвали твърдеН. кой конкретно е
разрушил процесните сгради. Насочването на ИМ срещу банката не било
достатъчно. Не е посочил кой е осъществил противоправното поведение и по
какъв начин. Затова моли съда да обезсили решението и прекрати
производството като недопустимо.
Алтернативно, ако не приеме доводите за недопустимост, твърди, че
решението е неправилно поради нарушение на материалН. закон и
необоснованост. Твърди, че ищецът не е установил с представените и събрани
в производството доказателства нито един от елементите на фактическия
състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение на ответника,
настъпили за ищеца вреди, причинна връзка между противоправното
поведение и вредите, респ. погиналата вещ, държането й от насрещната
страна без основание.
Ако съдът не приеме доводите за недоказаност на ФС на
непозволеното увреждане, да вземе предвид това, че собственикът на вещта
има задължението да я обезопаси. Позовава се на съдебна практика, според
2
която отговорност за вреди не възниква в случаи, при които вредата е
настипила по вина на пострадалия, на трето лице или на непреодолима сила.
Необоснован бил изводът на съда, че банката не е придобила
имотите по силата на приращението, след като по законен начин е придобила
собствеността върху парцела, върху който сградите се намират, чрез покупко-
продажба от друго дружество.
Неоснователно било отхвърлено и възражението на ответника за
изтекла в негова полза придобивна давност като добросъвестен владелец на
сградите.
В жалбата са развити подробни съображеН. по така наведените
доводи. Моли съда да отмени решението в обжалваната му осъдителна част
като неправилно и незаконосъобразно. Претендира разноски.
Ищцовото дружество в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подало
отговор.
Софийският Апелативен съд, като взе предвид оплакваН.та в
жалбите във връзка със събраните доказателства и законовите изискваН.,
приема следното:
И двете въззивни жалби са процесуално допустими като подадени в
срок от надлежни страни, срещу валиден и допустим съдебен акт.
ПървоинстанционН. съд е бил сезиран с предявени от „ДЕЯ БИЛД”
АД (Н) срещу „Първа инвестиционна банка“ АД искове по чл.49, във вр. с
чл.45 ЗЗД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди от незаконно
съборени от ответника, собствени на ищеца 4 броя сгради, подробно
описани, намиращи се в поземлен имот с идентификатор 68134.8389.20 по
КККР на гр. София, с площ 692 721 кв.м., находящ се в гр. София, кв. Ботунец.
Четирите сгради са на стойност съответно 40 500 лв.-Склад за цимент с
идентификатор 68134.8389.20.8; 11 200 лв. за Административна сграда
/здравен пункт/ с идентификатор 68134.8389.20.11; 47 200 лв. - Работнически
стол с идентификатор 68134.8389.20.12 и 16 000 лв. - Склад за стъкло и
мозайка с идентификатор 68134.8389.20.13.
Размерът на претенциите е формиран след допуснато с протоколно
определение от 08.10.2024г. намаляване на исковите претенции, чрез
оттеглянето им за разликата до първоначално заявените размери, посочени в
молба от 04.07.2023 г. от ищеца.
В исковата молба и уточнителни молби от 14.03.2023 г., 16.05.2023 г.
и 04.07.2023 г. са изложени твърдеН., че дружеството „Дея Билд” АД е в
открито производство по несъстоятелност с решение на СГС от 30.04.2009 г.
по т.д. №312/2009г., VI-2 състав. С Решение № 1378 от 29.07.2013 г.
дружеството е обявено в несъстоятелност. Исковете са предявени за
попълване масата на несъстоятелността.
Наименованието на ищеца „Дея Билд” АД било в резултат от
3
промяна във фирмата, допусната с решение на СГС от 14.03.2006 г. по
отношение на дружеството „Кремиковски строител”-АД.
Твърди, че при преобразуването на дружеството собствените на
„Кремиковски строител” ЕООД недвижими имоти са включени в капитала на
„Дея Билд” АД, което се установявало от записа върху представените с
исковата молба писмени доказателства - АДС № 3539/13.01.1994 г., АДС №
3541/13.01.1994 г., АДС № 3536/12.01.1994 г. и АДС № 3535/12.01.1994 г.,
както и извлечение от счетоводна сметка №203 от баланса на дружеството.
Преминаването на собствеността върху имотите се доказвала и от
представените Разпореждане на Министерски съвет № 39/06.11.1991 г. за
преобразуване на дружествата, в т.ч. и „Кремиковски строител“, Заповед на
МТРС № РД-ЕД-87/18.12.1995 г. и Анкетни карти.
Предвид горното се твърди, че на основание ЗППДОП, при
преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с
държавно имущество, предоставеното за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването става собственост на тези дружества,
поради което ищецът следва да се счита за собственик на сградите.
Последните са обособени в югозападН. край на парцела, като в миналото са
били част от производствената площадка на „Кремиковски строител“ АД,
който е изграждал комбината.
Сочи, че с НА №76 от 17.12.2015г., вписан в АВп с вх.№ 77267, акт
1, том LLXXXVI, дело №56996/2015 г. от 17.12.2015г. ответникът „Първа
инвестиционна банка“ АД е придобил собствеността на имот с
идентификатор 68134.8389.20 по КККР на гр. София, от „Елтрейд
Къмпани“ ЕООД, без в предмета на сделката да са включени сградите,
предмет на настоящата претенция. Същите са законно изградени от
държавното предприятие в описаН. имот и като такива са със съответното им
право на строеж.
През 2010г. сградите били описани от НАП и върху тях е насочено
изпълнение от НАП по изп.д.№ 10509/2001г., което е спряно след откриване
на производството по несъстоятелност. Сградите били описани и
индивидуализирани при описа, което е надлежно съобщено на синдика.
Впоследствие вземаН.та на НАП били предявени и приети в производството
по несъстоятелност.
Ищецът твърди, че и понастоящем е собственик на процесните
сгради, като ответникът държи недвижимия имот и упражнява фактическа
власт, без да притежава процесните сгради. Поддържа, че в периода м. март -
м. юни 2022г. сградите били съборени по нареждане на ответника –
собственик на поземлеН. имот, без съгласието на ищеца. Счита това
поведение на банката за противоправно, поради което претендира заплащане
на обезщетение в посочените по-горе размери за премахването на всяка от
собствените му сгради.
С отговора на ИМ ответникът „Първа инвестиционна банка“ АД
4
оспорва исковете, тъй като липсвали доказателства ищецът да е собственик
на процесните имоти. Твърди, че по силата на представеН. с исковата молба
нотариален акт, с който „Първа инвестиционна банка“ АД е закупила
поземлеН. имот, в който са се намирали сградите, по силата на приращението
е придобил самите постройки, тъй като те не са били изрично изключени от
него.
При условията на евентуалност поддържа, че банката е
упражнявала непрекъснато владение в продължение на 5 години, респ. 10
години, с което е придобила правото на собственост по давност.
Твърди, че дори и да се установи, че сградите са били разрушени,
това не е станало по нареждане на ответника, поради което и последН.т не
следва да носи гражданска отговорност. Възразява срещу размера на
претендираното обезщетение, който не съответствал на стойността на
сградата.
Съдът е уважил частично исковите претенции, като е присъдил
обезщетение за причинени на ищеца имуществени вреди вследствие събаряне
на две от сградите по нареждане на ответната банка - Работнически стол с
идентификатор 68134.8389.20.12, за сумата от 47 200 лв. и Склад за стъкло и
мозайка с идентификатор 68134.8389.20.13, за сумата от 16 000 лева.
По отношение на претендираното обезщетение в размер на 40 500
лв., представляващо стойността на Склад за цимент с идентификатор
68134.8389.20.8 и в размер на 11 200 лв. - стойността на Административна
сграда /здравен пункт/ с идентификатор 68134.83 89.20.11, исковете са
отхвърлени като неоснователни.
За да уважи исковите претенции, представляващи обезщетение за
вреди от съборените от ответника сгради, съдът е приел от една страна за
доказано обстоятелството, че в резултат на извършени преобразуваН. по реда
на ЗППДОП /отм./ ищцовото дружество е правоприемник на „Кремиковски
строител“ АД и съответно собственик на четирите сгради, предмет на иска.
Приел е, че две от сградите са съборени именно по нареждане на
ответната банка като собственик на поземлеН. имот, тъй като видно от
показаН.та на свидетеля В. Ц., към 2017г. сградите с идентификатори
68134.8389.20.8 и 68134.83 89.20.11 са съществували, а поземлеН. имот е бил
ограден и е имало пропускателен пункт, следователно трети за спора лица не
са имали свободен достъп до него, единствено ответникът е имал достъп до
терена и е могъл да събори сградите, за да го разчисти. Съдът се е позовал и
на извършената от него служебна справка в общодостъпната интернет
страница на географската програма Google Earth (www.earth.google.com), в
която, при използване на функцията „Исторически изображеН.“, са
публикувани аероснимки на процесН. поземлен имот и съществуващите
постройки в него от различни времеви моменти (от 2007 г. и понастоящем),
като за идентифициране точното местоположение на процесните сгради върху
изображеН.та в сайта е послужила скицата на поземлеН. имот от 11.12.2015 г.
5
(л.451 от делото).
Видно от изображеН.та в сайта, съдът е приел, че сгради с
идентификатори № 68134.8389.20.12 и № 68134.8389.20.13 към 26.03.2022 г.
са съществували, а към 20.07.2023 г. те са били разрушени.
Основавайки се на така установените факти от разпитаН. свидетел и
служебната справка от споменатия географски сайт, съдът е приел, че е
житейски логично при липсата на други данни, тези две сгради да са били
премахнати именно от ответника или по негово възлагане, като се отчита, че
той има пряк интерес като едноличен собственик на парцела последН.т да
бъде разчистен от тези два стари по строителство обекта. И след като е
установено, че постройките са собственост на ищеца, то незаконосъобразното
им премахване представлява нанесена имуществена вреда на „Дея Билд“ АД,
поради което банката дължи обезщетение в размер на стойността на всяка от
сградите.
Пак при справка в същия сайт - (www.earth.google.com), съдът е
приел, че сграда с идентификатор 68134.8389.20.8 е съществувала към
22.11.2013 г., като на следващата дата, на която е налице заснемане -
23.06.2014 г., сградата е премахната. Идентична е и констатацията по
отношение на сграда с идентификатор № 68134.8389.20.11. Освен това, съдът
е отчел и издаденото удостоверение от 22.03.2017 на CO, р-н „Кремиковци“
(л.349), от което се установява, че при извършен оглед на място в ПИ с
идентификатор № 68134.8389.20, сграда с идентификатор № 68134.8389.20.11
не съществува.
ВъззивН.т съд намира, че решението в неговата осъдителна част е
неправилно и следва да бъде отменено, поради което жалбата на ответната
банка се явява основателна.
Събраните по делото писмени доказателства, вкл. заключение на
СТЕ, установяват следното:
От представените с ИМ 4 броя актове за държавна собственост
(л.187-190) на следните постройки: Административна сграда /здравпункт/,
Работнически стол, Склад за стъкло и мозайка и Склад за цимент, подробно
описани, се установява, че съответните сгради са били предоставени за
оперативно управление на държавна организация „Кремиковски строител“
ЕООД.
Съгласно приложената на л.451 скица от 11.12.2015 г., издадена от
АГКК, в ПИ с идентификатор 68134.8389.20 са разположени процесните 4
броя сгради: сграда с идентификатор 68134.8389.20.8, със застроена площ от
2022 кв.м., сграда с идентификатор 68134.83 89.20.11, със застроена площ от
218 кв.м., сграда с идентификатор 68134.8389.12., със застроена площ от 1358
кв.м. и сграда с идентификатор 68134.8389.20.13, със застроена площ от 1358
кв.м.
Този ПИ е придобит чрез покупко-продажба от ответника на
6
17.12.2015г. с НА №76, като в НА не е отразено, че се купуват от банката и
въпросните четири сгради. Като безспорно е прието обстоятелството, че
банката владее поземлеН.т имот от 17.12.2015 г.
Според приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, при направеН. сравнителен анализ на информацията от актовете
за държавна собственост и такава от КККР преди изменението на КК е
налице идентичност между сградите, посочени в АДС, приложени на
л.187-190 от делото и четирите имота, описани в исковата молба,
нанесени в КККР преди премахването им. Вещото лице е обяснило, че
разликите в квадратурите се дължат на неточното геодезическо заснемане и
нанасяне в кадастралната карта на сградите като застроена площ в сравнение с
квадратурите, описани в АДС само като „площ“ по скица.
Видно от скица от 15.12.2015 г. /л.463/ за ПИ с идентификатор
68134.8389.20, в същата не е отразена сграда с идентификатор
68134.8389.20.8, представляваща Склад за цимент и посочена от ищеца като
разрушена по разпореждане на ответника. Това обстоятелство кореспондира с
издаденото Удостоверение от 24.11.2015г. от Столична община, р-н
„Кремиковци“, на управителя на „Елтрейд Къмпани“ ЕООД, собственик на
поземлеН. имот към този момент и праводател на ответника, според което
същият е премахнал свои законни, отпаднали от употреба постройки, сред
които и сграда с идентификатор 68134.8389.20.8.
Удостоверението е в съответствие и с подаденото до кмета на р-н
„Кремиковци“ заявление от управителя на „Елтрейд Къмпани“ ООД от
13.11.2015 г. (л.457), с което уведомява, че премахва собствени опасни
самосрутващи се постройки, сред които и сграда с идентификатор
68134.8389.20.8. Следователно, процесната сграда е разрушена преди
датата на закупуването на поземлеН. имот от ответника и от друго лице -
„Елтрейд Къмпани“ ООД.
Видно от Заявление от 30.03.2017 г. от „Първа инвестиционна
банка“ АД до СГКК - гр. София (л.338), със същото е заявено отразяване на
настъпили промени в КККР за сграда с идентификатор № 68134.8389.20.11,
която е премахната. Към заявлението е представена обяснителната записка от
2017 г. на изпълнителя „Джи М Инженеринг“ ООД (л.347) за изработен
проект за изменение на кадастралната карта на гр. София с цел премахване
на разрушени сгради, сред които е и горепосочената. Според издаденото
Удостоверение от 22.03.2017 на CO, р-н „Кремиковци“ (л.349) при
извършен оглед на място в ПИ с идентификатор № 68134.8389.20 е
установено, че сграда с идентификатор № 68134.8389.20.11 не съществува.
Видно от Заявление от 28.06.2017 г. (л. 275), подадено от „Първа
инвестиционна банка“ АД за отразяване на настъпили промени в КККР
поради премахването на сгради с идентификатори № 68134.8389.20.12 и №
68134.8389.20.13, двете постройки не са съществували към датата на
подаването му.
7
Твърдението на ищеца в ИМ е, че сградите са премахнати по
нареждане на ответната банка в периода м. март - м. юни 2022г. Описаната
кореспонденция обаче сочи на извод, че процесните сгради са съборени доста
време преди посочеН. период.
ВъззивН.т съд не споделя изводите на СГС, основани на служебната
справка в описаН. по-горе интернет сайт, даващ информация за
претендираните сгради, тъй като не може да се приеме с голяма степен на
достоверност информацията, която този сайт дава, още повече, че това не е
обявено предварително на страните. Освен това, доказването на елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане е в тежест на ищеца, а не на
съда, като в доклада съдът е указал и разпределил доказателствената тежест
между страните.
Установява се още, че с Разпореждане №39 от 06.11.1991 г. на
Министерски съвет за образуване на еднолични търговски дружества с
държавно имущество, на основание чл.1, ал.1 от Закона за образуване на
еднолични търговски дружества с държавно имущество (отм.), и приложеН.та
към него (л.178-181), фирмата „Кремиковски строител“ - Кремиковци (т.16 от
приложение №1) се преобразува в еднолично дружество с ограничена
отговорност „Кремиковски строител“ ЕООД.
Със Заповед на министъра на териториалното развитие и
строителството от 18.12.1995г. (л.177) Държавното предприятие
„Кремиковски строител“ ЕООД е преобразувано от еднолично дружество
с ограничена отговорност в еднолично акционерно дружество с държавно
имущество с наименование „Кремиковски строител“ ЕАД.
Съгласно Решение №14 от 14.03.2006 г. по ф. д. №3128/1992г. на
СГС (л.11), в регистъра на търговските дружества е вписана промяна в
наименованието от „Кремиковски строител“ АД на „Дея Билд“ АД.
С решение от 29.07.2013 г. по т.д. №312/2009 г„ на СГС, VI-2 състав
„Дея Билд“ АД е обявено в несъстоятелност.
Според чл.17а от ЗППДОП (отм.) при преобразуваните държавни
предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество
имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези
предприятия с акта на преобразуването, се предоставя в собственост на
тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго.
Съгласно Решение № 196/02.07.2010 г. по гр. д. № 2989/2008г. III
г.о. на ВКС, преобразуването на държавни предприятия в търговски
дружества и образуването на нови търговски дружества с държавно участие в
капитала представляват основание за прехвърляне правото на собственост на
държавата в полза на образуваните или преобразуваните дружества, като
чл.17а ЗППДОП (отм.) следва да намери приложение и по отношение
собствеността на едноличните търговски дружества, образувани с държавно
имущество преди 1994г„ когато е приета разпоредбата, какъвто е и случаят с
8
„Кремиковски строител“.
Доколкото по делото се установява, че процесните четири сгради са
били предоставени на „Кремиковски строител“ ЕООД за оперативно
управление, съдът приема, че по силата на закона, при преобразуването на
дружеството от държавно в еднолично търговско дружество, е преминала и
собствеността на тези сгради, поради което и ответникът „Дея Билд“ АД се
явява техен собственик.
ВъззивН.т съд намира за правилни и напълно споделя изложените от
първоинстанционН. съд мотиви за неоснователност на поддържаните от
ответника доводи за придобиване собствеността върху процесните сгради по
силата на приращението, закупувайки поземлеН. имот, върху който са
построени, тъй като не били изрично изключени с нотариалН. акт, евентуално
чрез кратката 5-годишна или общата 10-годишна давност.
Съгласно чл.92 ЗС, собственикът на земята е собственик и на
постройките и насаждеН.та върху нея, освен ако е установено друго. Видно от
разпоредбата, очертаната от ответника хипотеза е приложима по
отношение на сгради, собственост на продавача на поземлеН. имот, които
не са били описани в НА за продажба на поземлеН. имот. В случая
продавачът на ПИ с идентификатор 68134.8389.20 „Елтрейд Къмпани“ ООД е
притежавал правото на собственост върху земята, но не и върху процесните
четири сгради, поради което неговият частен правоприемник в лицето на
банката купувач не би могла да придобие по приращение тези постройки.
Неоснователно е възражението на банката, че е придобила сградите
на основание добросъвестно давностно владение, каквото е установила върху
поземлеН. имот от датата на закупуването му - 17.12.2015 г. Кратката
петгодишна давност законът свързва с упражняване на владение, което трябва
да бъде добросъвестно (чл.79, ал. 2 ЗС). Съгласно чл.70, ал. 1 ЗС владелецът е
добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи
собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че
предписаната от закона форма е била опорочена, като е достатъчно
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание.
В настоящия случай ответникът нито твърди, нито представя
доказателства да е установил владението си върху която и да било от четирите
сгради на правно основание, годно да го направи собственик. Ето защо и
владението му не би могло да бъде добросъвестно и да придобие имотите в
кратката петгодишна давност, а предвид датата на установяване на владението
от ответника на 17.12.2015г. е правно изключено до разрушаването на
сградите през 2022г., а и понастоящем, те да са придобити с дългата десет
годишна давност.
При така установените факти се налагат следните правни изводи:
Исковата претенция е основана на чл.49, във вр. с чл.45 ЗЗД.
Правната доктрина и съдебната практика постановяват, че
отговорността по чл.49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция. Тя
9
настъпва, когато натовареното да извърши определена работа лице причини
виновно вреди при и по повод изпълнението на възложената му работа. С
оглед на това фактическият състав, при който за възложителя на работата
възниква деликтната отговорност по чл.49 ЗЗД, включва установяването на
следните елементи: 1) извършено деяние от лице, на което е възложена
работа; 2) деянието да е противоправно; 3) вина на лицето, което е
извършило деянието; 4) настъпила вреда; 5) вредата да е причинена при и по
повод изпълнението на възложената му работа; 6) наличие на причинна
връзка между противоправното поведение на лицето, на което е възложена
работа, и претърпените вреди.
Единствено вината се предполага до доказване на противното.
Всички останали елементи от фактическия състав следва да бъдат доказани от
ищеца при условията на кумулативност, чрез пълно и главно доказване.
Изводите на съда не могат да се основават на предположеН., като напр. в
случая, че щом имота е заграден и е имало пропускателен пункт, следователно
трети за спора лица не са имали свободен достъп до него, а единствено
ответникът е имал достъп до терена и е могъл да събори сградите, за да го
разчисти, което било в негов интерес. Твърдените вредоносни действия на
ответника следва да бъдат доказани по убедителен начин.
Видно от доказателствата по делото, ищецът, въпреки вменената му
доказателствена тежест, не е установил при условията на пълно и главно
доказване елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл.49 ЗЗД.
За да се ангажира отговорността на ответната банка, респ. нейни
служители, за обезщетяване на евентуални имуществени вреди, настъпили в
резултат на твърдяното противоправно деяние, ищецът следва да докаже, че
ответната банка е възложила на нейни служители събарянето на
процесните сгради, собственост на ищеца и от това за него да са настъпили
вреди, както и наличие на причинна връзка между между противоправното
поведение на лицето, на което е възложена работа, и претърпените вреди.
В настоящия случай по безспорен начин е доказано единствено, че
сградите са собственост на ищеца, тяхната стойност и че същите са съборени,
т.е. че за ищеца са настъпили вреди от събарянето на собствените му сгради и
размера на вредата. Не е установено обаче кога точно е станало това.
Установено е също така, че сградите се намират в поземлен имот, собственост
на ответника и че същият е ограден.
Липсват обаче каквито и да е доказателства, установяващи, че
именно ответната банка е възложила на нейни служители да съборят сградите,
че те са съборени от служители на банката при или по повод възложената им
работа. С други думи, не е установено по безспорен и несъмнен начин да е
извършено деяние – действие от ответника, довело до събарянето на сградите,
респ. наличието на причинна връзка между причинените на ищеца вреди и
виновно и противоправно действие на ответника. Както бе посочено по-горе,
за да се проведе успешно иска по чл.49, вр. с чл.45 ЗЗД, елементите от
10
фактическия състав следва да бъдат доказани при условията на
кумулативност.
Изложеното сочи на извод за неоснователност на исковата претенция
изцяло. Като неоснователен и недоказан, иска следва да бъде отхвърлен.
Събраните в производството доказателства не установяват
наличието на виновно и противоправно поведение /действия/ на служители на
ответната банка, при и по повод извършването на които да са причинени на
ищеца имуществени вреди. За уважаването на иска по чл.49, във вр. с чл.45
ЗЗД обаче е задължително да бъде установено кумулативното наличие на
всички елементи от фактическия състав. Това налага иска да бъде отхвърлен
като неоснователен, както правилно е приел и първоинстанционН.т състав с
отхвърлителната част на решението.
По тези съображеН. настоящият състав намира, че исковете са
неоснователни изцяло и подлежат на отхвърляне. Това налага решението да
бъде отменено в неговата осъдителна част, с която исковете по чл.49, във вр. с
чл.45 ЗЗД за обезщетение на имуществени вреди вследствие събаряне по
възлагане на ответника на две от сградите, собственост на ищеца, са уважени.
В тази връзка жалбата на „Първа инвестиционна банка“-АД е основателна и
следва да бъде уважена.
В отхвърлителната му част, по изложените по-горе съображеН.,
решението е правилно и подлежи на потвърждаване, като се отхвърли жалбата
на ищцовото дружество „ДЕЯ БИЛД“-ад /Н/, представлявано от синдика.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има ответната банка –
„Първа инвестиционна банка“-АД съобразно представеН. списък по чл.80
ГПК. Видно от същия, претендират се разноски за заплатена държавна такса
за въззивно обжалване в размер на 1264 лева /с представено по делото
превадно нареждане за сумата/, както и по 400 лева юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции /общо 800 лева/ на основание
чл.78,ал.3, във вр. с ал.8 ГПК и чл.25, ал.2 от НЗПП. Представено е
пълномощно за процесуално представителство в полза на юрк.М. А.. Съдът
намира, че разноските са направени от ответната страна и доказани и следва
да бъдат заплатени от ищцовата страна.
Така мотивиран и на основание чл.272 от ГПК, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 72 от 08.01.2025г. на СГС, ГО, I-28 състав,
постановено по гр.д.№2483/2023г. в осъдителната част, с която „ПИБ“-АД е
осъдена да заплати на „ДЕЯ БИЛД“-АД /Н/ на основание чл.49, вр. чл.45, ал.1
от ЗЗД обезщетение за незаконно съборените от ответника, собствени на
11
ищеца сгради, в размер на 47 200 лв., равняваща се на пазарната стойност на
сграда - Работнически стол с идентификатор 68134.8389.20.12 и 16 000 лв.,
равняваща се на пазарната стойност на сграда - Склад за стъкло и мозайка с
идентификатор 68134.8389.20.13, както и в частта за разноските, вместо
което в отменените части ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ДЕЯ БИЛД” АД /н/, ЕИК-*********
срещу „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК-********* искове с правно
основание чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за
имуществени вреди, съставляващи пазарната стойност на незаконно
съборените от ответника, собствени на ищеца сгради както следва:
-обезщетение в размер на 47 200 лв., равняващо се на пазарната
стойност на сграда - Работнически стол с идентификатор 68134.8389.20.12,
представляваща едноетажна сграда с масивна конструкция, с площ съгласно
АДС от 1257,10 кв.м., а съгласно скица от 1358 кв.м., построена в поземлен
имот с идентификатор 68134.8389.20, находящ се в гр. София, кв. Ботунец.
-обезщетение в размер на 16 000 лв., равняваща се на пазарната
стойност на сграда - Склад за стъкло и мозайка с идентификатор
68134.8389.20.13, представляваща едноетажна сграда с масивна конструкция,
с площ съгласно АДС от 669,80 кв.м., а съгласно скица с площ от 665 кв.м.,
построена в поземлен имот с идентификатор 68134.83 89.20, находящ се в гр.
София, кв. Ботунец.
ПОТВЪРЖДАВА решението в отхвърлителната му част.
ОСЪЖДА „ДЕЯ БИЛД” АД /Н/, ЕИК-********* със седалище и
адрес на управление: гр.София, кв.„Ботунец”, представлявано от синдика Д.
С. на основание чл.78,ал.3, във вр. с ал.8 ГПК да заплати на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК-*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, бул.„Цариградско шосе“ №111, съдебни разноски в
производство пред СГС в размер на 400 лева за юрисконсултско
възнаграждение и 1 664 лв. за въззивната инстанция, от която сума 400 лв.
са юрисконсултско възнаграждение и 1264 лева държавна такса.
ОСЪЖДА „ДЕЯ БИЛД” АД /Н/, ЕИК-********* на основание
чл.78, ал.6 ГПК, вр. чл.620, ал.5 ТЗ, да заплати по бюджетна сметка на
Софийски градски съд държавна такса в размер на 4 596 лв., а по сметка
на Софийски Апелативен съд държавна такса в размер на 2 298 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13