Решение по дело №160/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 243, ал. 7 от НПК.

Определение № 645/15.10.2015 г. по ч.н.дело № 707/2015 г., в производство по чл. 243, ал.3 и сл. от НПК, С. районен съд е оставил без разглеждане жалбата на „Ф” Е. – Г. срещу постановление на прокурор при Районна П. – П. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 50/2012 г. на ОСО-П., в частта, с която се обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство срещу С. А. С. за престъпление по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209., ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, като процесуално недопустима и е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №50/2012 г. на ОСО – П. в частта, с която е прекратено воденото наказателно производство срещу С. А. С. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Срещу определението на съда е подадена въззивна жалба от М. А. Ф. – управител на „Ф.8 Е. – Г., в която се твърди, че същото е необосновано по следните съображения: В определението на съда били преповторени декларативните твърдения, съдържащи се в постановлението на прокурора при РП-П. и не било взето отношение по конкретните оплаквания, посочени в жалбата. Необосновано в определението на съда бил потвърден извода на прокурора, че обвиненията не са доказани, както и че не са налице данни за конкретни разпоредителни действия от страна на С. С. по отношение на повереното й имущество. Моли, да се отмени определението на Районен съд- С., с което е потвърдено постановлението на прокурора при РП-П. и делото да се върне на РП-П. с указания за провеждане на необходимите действия по приложението на закона и произнасяне на друг прокурор.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото, изложените в жалбата доводи и след като извърши изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243, ал.7 от НПК, съобрази следното:

Наказателното производство е било образувано през 2004 г., като след многократни връщания на делото от съда на прокуратурата, последно е образувано като ДП под №50/2012г. по описа на ОСлО към ОП- П. и е водено срещу С. С. от Г. за извършени от нея две продължавани престъпления по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. След проведеното разследване, с постановление от 07.08.2015г., прокурор от РП- П. е прекратил наказателното производство по ДП № 50/2012 г. по описа на ОСлО при ОП- П., водено срещу С. С. за посочените две престъпления. Срещу постановлението на прокурора е била подадена жалба от „Ф.” Е., представлявано от управителя М. Ф., която е разгледана от РС- С., чийто съдебен акт е предмет на проверка от настоящия въззивен съд.

Първоинстанционният съд е приел, че жалбата е процесуално недопустима и е оставил без разглеждане в частта й, с която се обжалва постановлението за прекратяване на наказателното производство за извършено престъпление по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, тъй като жалбодателят няма качеството на ощетено юридическо лице претърпяло вреди от тези деяния.

Този извод на районния съд е правилен и законосъобразен, макар да е доста пестеливо обоснован. Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.3 от НПК, право на обжалване на постановлението за прекратяване на наказателното производство от прокурора имат обвиняемият, пострадалият или неговите наследници, или ощетеното юридическо лице, което право може да бъде упражнено пред съответния първоинстанционен съд в 7-дневен срок от получаването на препис от постановлението. В разглеждания случай жалбата пред РС-С. срещу постановлението на прокурора е подадена от „Ф”Е. – Г., представлявано от управителя М. Ф., което дружество няма качеството на пострадал - ощетено юридическо лице от разследваното престъпление по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, поради което жалбодателя не е от кръга на лицата, които могат да обжалват постановлението за прекратяване на наказателното производство за това престъпление и подадената от него жалба е процесуално недопустима съгласно чл.243, ал.3 от НПК. В тази връзка следва да се посочи, че обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него. В случая досъдебното производство по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК е водено срещу обв.С. за това, че в периода от 04.12.2003г. до 17.03.2004г. в Г., гр.Ч., гр.М., гр.З. и с.С., обл.С., при условията на продължавано престъпление, представяйки се за длъжностно лице, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудила у управителите, респективно собствениците на дружества, заблуждение, че представлява „Ф.8 Е.- Г., „Е.”Е.- Г. и „З.” Е.- гр.П. и има право да сключва договори от тяхно име, за обслужване по трудова медицина и да издава сертификати, в резултат на което те са се разпоредили с имущество на ЮЛ и и с това е причинила имотна вреда както следва: на „З.”- гр.М. в размер на 600 лева; „П.” Е.- Г. в размер на 200 лева; ”Х.”- Г. в размер на 300 лева; „Р.” ООД- гр.Ч. в размер на 400 лева; „И.” ООД- гр.Ч. в размер на 250 лева; „Н.” ООД- Г. в размер на 680 лева; „С.” Е.- Г. в размер на 500 лева; „Е.” ООД- Г. в размер на 670 лева; „С.”- с.С., обл.С. в размер на 120 лева; „М.”- гр.С. в размер на 700 лева; ”М.”- гр.Ч. е в размер на 20 лева; „Б.”- Г. в размер на 60 лева; „И.” с.С., обл.С. в размер на 270 лева; „Ж.” – Г. в размер на 165 лева; „П.” – гр.Ч. в размер на 80 лева; „Б.”- Г. в размер на 150 лева; „З.” – гр.Ч. в размер на 250 лева; „Б.” – Г. в размер на 100 лева; „Г.”- гр.Ч. в размер на 100 лева и на „Б.”- гр.Ч. в размер на 150 лева, или имотна вреда на обща стойност 6 365 лева. Престъплението по чл.210, ал.1 от НК е включено в гл.V от НК- „Престъпления против собствеността”, съответно в раздел IV - „Измама”. Обект на тези престъпления са обществените отношения, които осигуряват нормалното упражняване на правото на собственост върху движими и недвижими вещи, като последните се намират във фактическа власт на лицето върху което извършителят въздейства. Изпълнителното деяние се изразява в противоправното мотивиране на този, който има фактическа власт върху имуществения предмет, като резултата е причиняване на имотна вреда на чуждо имущество. В случая предмет на разследването са били чужди движими вещи – пари, собственост на подробно изброените общо 20 на брой и дружества. Всички инкриминирани вещи са на посочените юридически лица и , които единствено могат да имат качеството на пострадал /ощетено юридическо лице/ от разследваното престъпление измама. Жалбодателят „Ф.” Е., Г. не е измежду тези лица и няма качеството на пострадал/ощетено юридическо лице от разследваното престъпление по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Същевременно както бе посочено единствено обвиняемият, пострадалият и неговите наследници, респ. ощетеното юридическо лице са сред лимитативно изброените субекти, които имат право да обжалват постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство по делото, съгласно изричната разпоредба на чл.243, ал.3 от НПК. При това положение жалбоподателят „Ф.” Е., Г., представлян от управителя Ф., не попада сред нито един от тези субекти, поради което и жалбата му против постановлението за прекратяване на наказателното производство воденото срещу С. С. за престъпление по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, е недопустима, поради което правилно е оставена в тази й част без разглеждане от решаващия съд. В тази му част определението се явява правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. За прецизност следва да се посочи, че производството по делото е следвало да бъде прекратено в тази му част, което не е сторено от районният съд. Следва да се посочи също, че в жалбата липсват конкретни доводи за необоснованост на атакуваното определение в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима.

В пределите на съдебния контрол, осъществяван в производството по реда на чл.243, ал.3 и сл. от НПК, се включва обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. За да обоснове решаващият си извод за потвърждаване на прекратителното постановление на прокурора от РП- П., Районен съд - С. е приел, че воденото наказателно производство срещу С. С. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК е недоказано, тъй като не били събрани категорични доказателства, от които да се направи извод, че С. се е разпоредила с предоставената й с 40 на брой РКО парична сума в общ размер на 24 400 лева /собственост на „Ф." Е., Г./, като с нейно собствено имущество. Посочил е още, че от обстоятелството, че обвиняемата не била отчела получените от „Ф.” Е., Г. суми по предвидения ред, не следвало автоматично, че същата е извършила престъплението длъжностно присвояване, като не била доказана присвоителна дейност от нейна страна. В съдебния акт липсват каквито и да били констатации за обосноваността и законосъобразността на проверявания прокурорски акт. В конкретния случай Районен съд - С. е изложил установена от него фактология по делото, коментирал е част от доказателствата във връзка с обвинението за извършено от обв.С. прест·пление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, направил извод за недоказаност на същото и е приел, че са налице основанията, предвидени в чл.243, ал.1, т.2 от НПК за прекратяване на наказателното производство спрямо обв.С. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и в тази му част постановлението следвало да се потвърди. Окръжният съд намира този извод за неправилен и незаконосъобразен, тъй като при извършената проверка, констатира, че в постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство липсват част от мотивите, при това частта, касаеща анализ на събраните доказателства и правните изводи за взетото крайно решение. Предпоследната страница от постановлението започва по следния начин: ”изготвяла и предоставяла документи- фактури, касов бон, квитанции и др.п., удостоверяващи извършеното плащане”, а предходната страница завършва със следното изречение: „Намерените документи, печат, тетрадка, договори, сертификати и други при тази проверка били предадени доброволно по делото и са приобщени като доказателства по същото.” Липсва фактическа и логическа последователност и връзка между двете следващи се страници. Явно се касае до техническа грешка при отпечатването, но настоящата инстанция по този начин не може да извърши проверка за обоснованост на обжалваното постановление, не може да установи какви са правните съображения за взетото решение и основанията, поради които прокурора е направил своите крайни изводи за недоказаност на обвинението. В тази връзка следва да се посочи, че страниците на постановлението не са номерирани, поради което и не може да се провери колко са липсващите, ако разбира се, това е причината за липсата на логическа и граматическа връзка между предпоследната и предходната страници. В последния приложен по делото том, постановлението е приложено в два идентични екземпляра с така описаната липсваща връзка между посочените страници. Описаното е абсолютно основание за отмяна на обжалвания прокурорски акт касаещ престъплението по чл.202, ал.1, т.1, във вр. с чл.201, във вр с чл.26 от НК, което е независимо от конкретните основания и доводи, сочени от жалбодателя, тъй като в постановлението за прекратяване на наказателното производство липсват мотиви относно доказателствата, въз основа на които прокурорът е направил своите изводи, както и липсва и какъвто и да е анализ на събраните доказателства, като не се посочва кои доказателствени материали се кредитират и кои се отхвърлят и какви са правните съображения за крайния извод на прокурора за липсата на доказаност на престъплението длъжностно присвояване от обективна и субективна страна.

Сходни доводи за явни технически грешки, които обаче са от значение за обосноваността и законосъобразността на проверяваното постановление, са изложени и от жалбодателя „Ф.” Е., Г., представлявано от управителя М. Ф. Така както е посочено в жалбата, на последната страница от постановлението е коментирано „решение на ръководството на РПК „М.” и задължения на З. и К., каквито лица по конкретното дело липсват, след което е направен извод, че „не могат да се съберат достатъчно доказателства, които да подкрепят и обосноват повдигането на обвинение на Г. З. за извършено от нея престъпление по чл.201 от НК и от там да докажат нейната вина”. Явно и тук се касае за техническа грешка, но описана в постановлението като краен извод за изхода на делото, след което следва диспозитив, с който се прекратява наказателното производство по ДП № 50/2012 г. по описа на ОСлО при ОП- П., водено срещу С. А. С. от Г. за престъпления по по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, води до незаконосъобразност на постановлението. Описаното несъответствие представлява противоречие между мотивите и диспозитива относно цифровото изписване на състава на престъплението, за което се е провеждало разследването и за което е прекратено наказателното производство, както и относно лицето спрямо, което се е водело разследването, което само по себе си е основание за отмяна на прекратителното постановление.

Съгласно императивната разпоредба на чл.199, ал.2 от НПК всяко постановление на прокурора следва да съдържа и мотиви, като гореизложеното относно липсата на анализ на доказателствата по делото и правните съображения за недоказаност на престъплението длъжностно присвояване от обективна и субективна страна, се отнася именно до мотивите на постановлението за прекратяване и следва да бъде част от тях, като липсата на мотиви представлява процесуално нарушение. Описаните нарушения на процесуалните правила, допуснати при изготвянето на постановлението за прекратяване на наказателното производство са съществени и се явяват основание за отмяна на постановлението и за връщане на делото на прокурора. Последният след преценка и анализ на доказателствата и на разследваното деяние, ако достигне отново до извод, че производството по делото следва да се прекрати, то следва да изготви обосновано и законосъобразно постановление при спазване на изискванията на процесуалния закон. Макар описаното процесуално нарушение да касае и двете разследвани престъпления, то с оглед изложеното по-горе за липсата на интерес от страна на жалбодателя – „Ф.” Е.- Г. и недопустимост на жалбата му относно престъплението измама, това нарушение не води като последица отмяна на постановлението в частта му относно престъплението по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Това е така, тъй като преди да разгледа жалбата по същество, съдът е длъжен да провери нейната допустимост и когато констатира, че същата е просрочена или недопустима, тъй като е подадена от лице, което няма право на жалба, то оставя същата без разглеждане и прекратява производството по делото, без да дължи произнасяне по същество.

При тези данни настоящата инстанция намира обжалваното определение на първоинстанционния съд за необосновано и незаконосъобразно в частта, касаеща престъплението длъжностно присвояване. Освен изложеното по-горе за липсата на извършена проверка за обоснованост и законосъобразност на обжалваното постановление от страна на районния съд, липсва каквото и да било обсъждане и на доводите изложени в жалбата, с която съдът е бил сезиран. По отношение на тези възражения в мотивите на определението на районния съд на практика липсва отговор. По този начин, съставът на съда не е изпълнил задължението си, когато потвърди постановлението, да посочи основанията, поради които не приема доводите, изложени в подкрепа на жалбата. На практика липсва конкретен и аргументиран отговор на възраженията на жалбодателя срещу обосноваността и законосъобразността на обжалваното постановление, както и не е налице възможност жалбодателя да разбере въз основа на какви съображения са отхвърлени доводите му. Очертаното процесуално нарушение опорочава постановеното определение и е от категорията на абсолютните основания за неговата отмяна /на самостоятелно основание/, защото накърнява процесуалното право на пострадалия, в случая ощетеното юридическо лице да получи в пълен обем защита на своите интереси, чрез достъп до съд и разглеждане на депозираната от него жалба по реда на съдебния контрол.

С оглед на изложеното обжалваното определение следва да бъде отменено в частта, с която е потвърденото постановлението на прокурора в частта му, с която е прекратено наказателното производство по досъдебно производство №50/2012 г. по описа на ОСО – П. водено срещу С. А. С. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и да се отмени постановлението в тази му част, като делото следва да бъде върнато на прокурора за изпълнение на дадените по-горе указания. Определението в останалата му част, а именно в частта с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима жалбата на „Ф.” Е. – Г. срещу постановление на прокурор при Районна П. – П. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 50/2012 г. на ОСО-П., в частта за прекратяване на наказателното производство срещу С. А. С. за престъпление по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209., ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, следва да се потвърди.

Водим от изложеното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯВАОпределение № 645/15.10.2015 год. по Ч.н.дело № 707/2015 год. по описа на СмоÙянския районен съд в ЧАСТТА МУ, с която е потвърдено постановление на прокурор при РП- П. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство №50/2012 г. по описа на ОСО при ОП – П., водено срещу С. А. С., с ЕГН *, от Г. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯВА Постановление от 07.08.2015 г. на прокурор при Районна П. – П. за прекратяване на наказателно производство в ЧАСТТА МУ, с която е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 50/2012 г. по описа на ОСО при ОП– П., водено срещу С. А. С., с ЕГН *, от Г. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, във вр. с чл.201, във вр. с чл.26, ал.1 от НК и ВРЪЩА делото на прокурора за изпълнение на дадените в настоящото определение указания.

ПОТВЪРЖДАВА Определението в ЧАСТТА МУ, с която е оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, жалбата на „Ф.” Е. – Г., представлявано от управителя М. А. Ф., срещу Постановление на прокурор при Районна П. – П. за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство № 50/2012 г. на ОСО при ОП- П., водено срещу С. А. С. за престъпление по чл.210, ал.1, т.1, във вр. с чл.209., ал.1 от НК, във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.2.