Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София,
22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия КАЛИНА
СТАНЧЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от младши
съдия Станчева в.гр.дело № 2925 по описа
за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 20222232 от 12.10.2020 г.,
постановено по гр. д. № 46746/2019 г., Софийски районен съд, II ГО, 172-ри
състав е отхвърлил предявения от "Ф.М." ЕООД срещу "ВСБ
Апартамент 9 – Д.У." ЕООД иск с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД вр. чл. 6, ал. 1, т. 10 вр.
чл. 48, ал. 8 ЗУЕС за осъждане на
ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 1 306,29 лв.,
представляваща дължими суми за такса управление и поддръжка за периода от
01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със законната лихва от дата на
предявяване на иска – 09.08.2019 г. – до окончателното погасяване на вземането.
С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК иищецът е осъден да заплати на ответното дружество разноски за
първоинстанционното производство, възлизащи в размер на сумата от 321,44 лв.,
както и сумата от 160,72 лв., представляваща разноски в обезпечителното
производство.
В законоустановения срок срещу решението е
постъпила въззивна жалба от "Ф.М." ЕООД, в която се излагат подробни
оплаквания срещу неговата правилност. На първо място въззивният жалбоподател се
противопоставя на извода на първоинстанционния съд, че договорът от 20.01.2016
г., въз основа на който се претендира процесното вземане, е такъв по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС за възлагане на правомощия от компетентността на управителя на лице,
което не е собственик, като посочва, че в случая се касае за договор по чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС за възлагане на дейности по поддържане на общите
части на сградата срещу възнаграждение, представляващ подвид на договора за
изработка. Тъй като не се касаело за договор по чл. 19, ал. 8 ЗУЕС,
предвидените в закона ограничения относно срока не намирали приложение, поради
което за времето, обхващащо процесния период, страните по делото били обвързани
от него. Доколкото е изпълнявал поетите по силата на договора задължения по
поддръжка на общите части на сградата счита, че ответното дружество, в
качеството си на страна по този договор, имаща качеството на възложител, следва
да му заплати уговореното възнаграждение. Моли решението да бъде отменено, като
вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен
изцяло. Претендира разноски и прави нарочно възражение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия „ВСБ Апартамент 9 – Д.У." ЕООД е постъпил отговор
на възивната жалба, в който се излагат подробни съображения в подкрепа на
обжалваното решение. Въззиваемото дружество поддържа, че ищецът не разполага с
материалноправна легитимация по отношение на претендираните такси за
управлението и поддържането на общите части на сградата, като посочва, че
същите се дължат на етажната собственост. Оспорва твърденията на въззивния
жалбоподател, че страни по сключения с етажната собственост договор от
20.01.2016 г. за поддръжка и управление на общите части на сградата са
отделните етажни собственици, поради което обвързани за изпълнение на
задълженията по него са именно те. В допълнение посочва, че по делото било
установено, че процесните недвижими имоти не били ползвани повече от 30 дни,
поради което за тях изобщо не се дължи такса за поддръжка. Моли обжалваното
решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за настоящата инстанция.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на въззиваемата страна, намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните основания във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Разгледано по същество, решението е правилно по
следните съображения:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 266, ал. 1, изр. първо ЗЗД, предявен от "Ф.М." ЕООД срещу „ВСБ
Апартамент 9 – Д.У." ЕООД, за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищеца сумата от 1 306,29 лв., представляваща дължими суми за такса
управление и поддръжка за периода от 01.05.2018 г. до 31.12.2018 г., ведно със
законната лихва от дата на предявяване на иска – 09.08.2019 г. – до
окончателното погасяване на вземането.
Безспорно е по делото, а и от представения
като писмено доказателство нотариален акт за продажба на недвижим имот № 149,
том II, рег. № 2640, нот. дело № 265/2016 г. по описа на нотариус П.П., рег. №
224 на НК, се установява, че „ВСБ Апартамент 9 – Д.У." ЕООД е собственик на
самостоятелен обект, находящ се в гр. Варна, ул. ******, а именно апартамент №
9, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № 10135.5506.467. 7. 20 и със
застроена площ от 67,88 кв. м.
Представен е протокол от 15.01.2016 г. от
заседание на общото събрание на собствениците в етажна собственост в сграда,
находяща се в гр. Варна, с адрес кв. "Аспарухово", м-т
"Вилите", ул. ******, от който се установява, че на общото събрание е
прието решение дейностите по поддържане на общите части на сградата да бъдат
възложени на "Ф.М." ЕООД, като управителят на етажната собственост – В.Н.
– е натоварен да сключи с дружеството договор за поддръжка и управление на етажната
собственост /ЕС/, съгласно проектодоговор, приложен към протокола от общото
събрание.
Приложен е договор от 20.01.2016 г. за
поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажната
собственост, сключен между ЕС с адрес гр. Варна, ж. к. "Аспарухово",
м-т "Вилите", ул. ******, от една страна в качеството на възложител и
представлявана от управителя В.Н., и "Ф.М." ЕООД, от друга страна - в
качеството му на изпълнител, по силата на който на последното са възложени подробно
разписани дейности по поддръжка на сградата в режим на етажна собственост, а
именно дейности по организиране, насочване и контролиране на всичко, свързано с
комплекса. Уговорено е, че за осъществяване на гореописаните възложени дейности
на "Ф.М." ЕООД се дължи възнаграждение - "такса",
определено в размер на 12 евро без ДДС на кв. м. застроена площ на
самостоятелен обект, но не повече от 1 980 евро, 12 евро без ДДС на кв. м. от
сумарно застроената площ на самостоятелен обект за търговски площи, 200 евро
без ДДС за закрито паркомясто и 100 евро без ДДС за открито паркомясто.
Спорни между страните по делото са въпросите касателно
естеството и страните по съглашението от 20.01.2016 година.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗУЕС общото събрание на етажната собственост може да приеме
решение за възлагане на дейности по поддържането на общите части на сградата на
юридическо или физическо лице срещу възнаграждение, като определя и конкретни
правомощия на управителния съвет /управителя/, които могат да бъдат възложени
за изпълнение на тези лица. По силата на този договор едно физическо или
юридическо лице се задължава да осъществява поддръжката на общите части на
сграда в режим на етажна собственост, срещу определено възнаграждение.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният договор от 20.01.2016 г. е
именно такъв, като по правната си същност той носи характеристиките на договор
за изработка, а не на договор за възлагане на управление по смисъла на чл. 19, ал. 8 ЗУЕС.
По отношение валидността на решенията на
общото събрание и предвид заявените в този смисъл възражения, настоящият
съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че в ЗУЕС е предвиден
специален ред за оспорване на решенията на общото събрание по съдебен ред пред
съответния компетентен районен съд. Всеки от собствениците разполага с
възможността да оспори решенията на общото събрание, като поиска същите да
бъдат отменени от съда по реда на чл. 40 ЗУЕС
с конститутивен иск, предявен в тридесетдневен срок от получаване на решението.
В случай, че такъв иск не бъде предявен, както е и в настоящата хипотеза,
решенията на общото събрание, независимо от евентуалната им материална или
процесуална незаконосъобразност, произвеждат действие спрямо всеки един от
собствениците, като в случая съдът не може да разглежда инцидентно такъв иск,
който не е предявен, както и да се произнесе с решението по законосъобразността
на взетите решения на ОС на ЕС. Тоест, след влизането им в сила решенията са
задължителни за всички етажни собственици, включително за тези, които са
гласували против, за неучаствалите във вземането им и за лицата, които по-късно
ще станат етажни собственици или обитатели. Две са хипотезите, при които
решението на общото събрание на етажната собственост преустановява действието
си - първата е отмяната му по съдебен ред, поради нарушаване на процедурата по
приемането му или поради неспазване на императивни правни норми, а втората -
приемане от общото събраните на етажната собственост на ново решение, по силата
на което предходното преустановява действието си. Това се отнася и до
решенията, приети на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС за определяне размера на паричните вноски за
управлението и поддържането на общите части на сградата (така Решение № 313 от
07.04.2020 г. по гр. дело № 1332/2019 г. на IV ГО на ВКС).
Задължението на етажния собственик за
заплащане на такси за управление и поддръжка, определени с решение № 4, във вр.
с решение № 6 от Протокол от Общото събрание на собствениците на самостоятелни
обекти в режим на етажна собственост в Жилищен комплекс "В.С.Б.Р." от
15.01.2016 г., възниква на основание чл. 51, ал. 1 от ЗУЕС, а размерът им се определя по решение на Общото
събрание на ЕС, на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗУЕС. Това задължение е различно по своя правопораждащ
юридически факт от вземането за възнаграждение по договора за изработка или по
който и да е друг договор, сключен между етажната собственост и физическо или
юридическо лице, осъществяващо дейностите по управлението на общите части на
сгради в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 8, ал. 1 във вр. с чл. 2, ал. 1 от ЗУЕС или по тяхната поддръжката по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗУЕС.
В конкретния случай, ищецът в исковата си
молба нито твърди, нито се установява да има качеството на управител на
етажната собственост по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, откъдето да произтичат и правомощията му по чл. 23, ал. 4, във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС да предявява искове от името на етажната собственост
срещу собственик, който не изпълнява задълженията си за заплащане на дължимите
такси по ЗУЕС, определени по размер с решение на
етажната собственост. Както се установява от материалите по делото, за
управител на етажната собственост по смисъла на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС ищецът не е избиран, тъй като както правилно е приел
и първоинстанционният съд, такава възможност към датата на приемане на
решението на ЕС от 15.01.2016 г., ЗУЕС не е предвиждал.
Изменението на чл. 19, ал. 8 от ЗУЕС, където е предвидено, че по решение на общото
събрание, взето с мнозинството повече от 67 % идеални части от общите части на
етажната собственост, правомощията или част от тях на управителния съвет
/управителя/ могат да бъдат възлагани и на физически или юридически лица, които
не са собственици, е обнародвано в ДВ., бр. 26 от 01.04.2016 г. До този момент
възможността лице да бъде избрано за управител е обвързана с качеството на
собственик или ползвател или лице, което живее в сградата и е вписано в книгата
на етажната собственост – чл. 19, ал. 8
от ЗУЕС в приложимата за релевантния момент редакция. В този смисъл, доколкото
на първо място няма твърдения ищецът да е избиран за управител на ЕС и второ –
да е отговарял на изискванията на чл. 19, ал. 4
от ЗУЕС, съдът не следва да анализира доводите по приложението на чл. 19, ал. 8 от
закона като неотносими.
Според исковата молба, ищецът се легитимира
като лице по чл. 11, т.
11 ЗУЕС, на което ОС е възложило дейности по поддържането на общите части на
сградата срещу възнаграждение, като на същото основание, а не като управител,
са му възложени за изпълнение и конкретни правомощия на управителния съвет
/управителя/ - това да събира таксата по чл. 51 от ЗУЕС за поддръжка на общите части, така както е определена с решението от
15.01.2016 г. Същият обаче я събира от неизправния собственик за етажната
собственост в Жилищен комплекс "В.С.Б.Р.", която е и възложител по
Договора за поддръжка и управление на общите части на сграда в режим на етажна
собственост от 20.01.2016 г., а не за себе си като възнаграждение по договора,
защото в този смисъл е взетото Решение № 8 от
Протокола на ОС на ЕС от 15.01.2016 г. /лист 17 от първоинстанционното дело/.
Вземането за таксата за разходи за управление
и поддържане на общите части по чл. 51 от ЗУЕС не е прехвърлено от етажната собственост на изпълнителя, на който е
възложено извършаването на конкретните дейности по поддръжка на общите части
срещу възнаграждение. Поради това ищецът, който има и качеството на изпълнител
по договора, не е титуляр на вземането и не може да го събира от собствениците
за себе си на заявеното в исковата молба основание.
Въпросът за дължимостта на възнаграждението по
договора от 20.01.2016 г., вземането за което възниква на договорно основание
при съществуваща валидна облигация и доказано по правилата на чл. 154, ал. 1 от ГПК изпълнение от страна на ищеца срещу Етажната
собственост, съответно срещу собствениците на обекти в сградата, представлявани
от управителя, съдът не следва да обсъжда, тъй като с оглед основанието,
въведено от ищеца в исковата молба, предмет на делото не е иск за реално
изпълнение по договора.
Ето защо, тъй като ищецът няма
материалноправна легитимация да претендира за себе си таксите по чл. 51 от ЗУЕС за поддръжка на общите части от ответника като етажен собственик,
искът, като предявен от лице, нелегитимирано от материалното право като титуляр
на спорното вземане, правилно е бил отхвърлен. При съвпадане на крайните изводи
на въззивния съд с тези на първоинстанционния, обжалваното решение следва да
бъде потвърдено.
По разноските:
При неоснователност на въззивната жалба не се
дължат разноски на въззивника за настоящото производство. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна – „ВСБ
Апартамент 9 – Д.У." ЕООД, като по делото са представени доказателства за
реално сторени такива, възлизащи в размер на сумата от 600 лв. и представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивна инстанция. Въззивникът е
депозирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерен размер на адвокатския
хонорар, което съдът намира за основателно, предвид действителната фактическата
и правна сложност на делото, наличието на предишни дела със сходна фактология
между същите страни, както и с оглед материалния интерес и приложимата в случая
разпоредба на чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ, съгласно която минималният размер на
адвокатското възнаграждение е сумата от 321 лева. Ето защо на въззиваемия ще се
присъди сумата от 350 лв., представляваща реално сторени разноски пред
въззивната инстанция за адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20222232 от 12.10.2020 г., постановено по
гр. д. № 46746/2019 г., Софийски районен съд, II ГО, 172-ри състав.
ОСЪЖДА "Ф.М." ЕООД, ЕИК******, със седалище и
адрес на управление:***№ 6, да заплати
на „ВСБ Апартамент 9 – Д.У." ЕООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***№ 6, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 350 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване
на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.