Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260563
05.04.2021 г. Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен
съд
Х граждански състав
На петнадесети
март Година 2021
В открито заседание
в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа
докладваното гр.д. № 5897 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
предявената от Д.Р.Д. против „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД искова молба, с
която се моли да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 819 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по Договор за застраховка
„Каско+“, сключен със застрахователна полица № 440119021039844/14.10.2019 г.,
за причинени на ищеца имуществени вреди от щети по застрахованото МПС „Тойота
Приус“ с рег. № ******, изразяващи се в кражба на изпускателен колектор
(ауспух) с катализатор и ламбда сонда, ведно със законната лихва, считано от
предявяването на иска до окончателното й изплащане, както и направените разноски
по делото. В исковата молба се твърди, че на 04.04.2020 г. ищецът е установил,
че по автомобила му, който е бил паркиран в гр. Бургас, ж.к. „Славейков“, пред
бл. 55, са нанесени щети, изразяващи се в кражба на изпускателен колектор
(ауспух) с катализатор, който се явява неделима част от цялостната изпускателна
система за отработените газове на автомобила, при което са били нанесени
повреди и по други части от автомобила. Твърди се също така, че към тази дата
автомобилът е бил застрахован от ответното дружество по застраховка „Каско +“
при условията на клауза „Пълно каско“, поради което ищецът е уведомил
застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискал да му бъде
изплатено застрахователно обезщетение. Застрахователят е образувал щета №
44010212001888/ 06.04.2020 г., по която е изплатил на ищеца обезщетение в
размер на 58 лв., но е отказал да му изплати застрахователно обезщетение за
горепосочените откраднати части, като се е позовал на т. 3.8 от общи условия на
договора, но според ищеца тази клауза не намира приложение в настоящия случай,
тъй като се отнася за липси и повреди, които са били налице при първоначалния
оглед на застрахованото МПС, а не за такива, които са настъпили по време на
действието на договора. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ищеца, който поддържа иска,
ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно
основание чл. 405, ал. 1 от КЗ, като същият е допустим.
В
законоустановения едномесечен срок ответното дружество е депозирало отговор, в
който е оспорило иска по основание и по размер. Твърди се, че претендираните
вреди не са покрити от сключената между страните застраховка, тъй като на осн.
т. 2.2.3 от общите условия към застрахователния договор застрахователят не
покрива частични щети вследствие на откраднати и липсващи агрегати, възли и
детайли на МПС, а в случая се претендира обезщетение именно за такива детайли.
Твърди се също така, че в покритието по застраховката се включва само кражба на
цяло МПС, а не на негови части или на вещи, които се намират в него. Оспорен е
и размера на иска, като се твърди, че претендираното обезщетение е прекомерно и
не съответства на действителната стойност на щетите към деня на твърдяното
застрахователно събитие. Моли се искът да бъде отхвърлен и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото. В съдебно заседание се явява
процесуален представител на ответното дружество, който поддържа отговора,
ангажирани са доказателства.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По
делото е представено копие на свидетелство за регистрация на МПС, от което е
видно, че ищецът е собственик на лек автомобил „Тойота Приус“ с рег. № ******.
Представено
е и копие на комбинирана застрахователна полица № 440119021039844/14.10.2019
г., с която между ищеца и ответното дружество е бил сключен договор за
автомобилна застраховка „Каско+“ за горепосочения лек автомобил, с покрити
рискове по клауза „Пълно каско”, с период на действие на договора 23.10.2019 г.
– 22.10.2020 г., като страните не спорят относно валидността на този договор.
Видно
от представеното удостоверение рег. № 434ЗМ-191/08.04.2020 г., издаден от Второ
РУ на МВР-Бургас, на 04.04.2020 г. ищецът Д. е заявил, че противозаконно е бил отнет
катализатор от лекия му автомобил, като по случая е започнато досъдебно
производство.
По
делото са представени документи от образувана при ответника щета №
4401021200188 по подадено от ищеца заявление във връзка с горепосоченото
събитие, от които е видно, че при извършени огледи на автомобила е било
констатирано, че липсват катализатор и ламбда сонда, както и че са били
увредени маркуч входящ - гумен, маркуч изходящ – гумен, топлозащитен екран,
тампон гърне ляв, тампон гърне десен, праг ляв и праг десен. Видно е също така,
че на ищеца е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 58 лв.
само за увредените маркучи и тампони и за труда за техния демонтаж и монтаж, но
не и за липсващите катализатор и ламбда сонда. Отказът на застрахователя да
заплати обезщетение за тези липсващи части първоначално е бил обоснован с т.
3.8 от раздел I от общите условия по
застрахователния договор (видно от изпратеното до ищеца писмо от 23.04.2020
г.), а в хода на настоящото производство е релевирано друго основание за този
отказ, а именно т. 2.2.3 от общите условия.
След
запознаване с приложените по делото общи условия към застрахователния договор,
съдът намира, че посочената в писмото на ответното дружество клауза на т. 3.8 от
тях е неотносима към настоящия случай, тъй като същата изключва отговорността
на застрахователя, но за увредени
детайли и за липси на части, които са били установени при първоначалния оглед
на подлежащото на застраховане имущество при сключването на договора за
застраховка, т.е. за тези увреждания и липси, които са били налични към датата
на сключване на застрахователния договор, но не и за такива, които са настъпили
по време на неговото действие.
Що
се отнася до разпоредбата на т. 2.2.3 от раздел II
на общите условия, същата гласи, че по клауза „Кражба и грабеж“ на цяло МПС,
която на осн. т. 2.3 от ОУ е включена в покритието и на клауза „Пълно каско”, не
се покриват частични щети вследствие на откраднати и липсващи агрегати, възли и
детайли. В общите условия обаче липсват дефиниции на понятията „агрегати”,
„възли” и „детайли”, като основният спорен въпрос по делото е дали катализаторът
и ламбда сондата представляват такива, което би изключило отговорността на
ответното дружество да заплати обезщетение за тяхната липса. В тази връзка
съдът намира следното:
По
делото са били изготвени единична и тройна автотехнически експертизи.
При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице по единичната експертиза е
посочило, че изпускателният колектор с катализатора са част от системата за
отвеждане на газовете, която е фабрично монтирана. Вещото лице също така е
заявило, че катализаторът може се продава отделно, но той не може да бъде
монтиран отделно и да функционира самостоятелно, а е едно цяло с последната
вложка на гърнето и е част от изпускателната система.
В
заключението си вещите лица по тройната експертиза са посочили, че изпускателният
колектор с два катализатора е средната част от цялостната фабрично изработена и
монтирана изпускателна система за отвеждане на отработените газове на
автомобила от двигателя до ауспухните тръби, а за ламбда сондата е посочено, че
представлява електронен датчик, като тя също е част от изпускателната система
на автомобила (видно от последния абзац на стр. 3 от заключението). Вещите лица
също така са посочили, че оригиналната средна част на изпускателната система с
два катализатора и охладител е монолитна, неразглобяема част, която се предлага
под един каталожен номер.
При
така изложените от вещите лица становища, съдът намира, че липсващите от
автомобила на ищеца катализатор и ламбда сонда не представляват самостоятелни „агрегати”,
„възли” или „детайли“, тъй като и двете представляват части от изпускателната
система на автомобила и нямат самостоятелно предназначение, а освен това
катализаторът представлява елемент от средната част на изпускателната система
на автомобила, която е единна и неразглобяема. Поради това съдът счита, че
тяхната кражба не е изключен застрахователен риск от покритието на процесния
застрахователен договор, поради което настъпилите от този риск щети за ищеца
също подлежат на обезщетяване от ответника по силата на сключения между тях
договор.
По
отношение размера на вредите, съдът намира следното:
По
делото не се спори, а това се установява и от представените фактура №
**********/24.04.2020 г. и протокол № 242 от същата дата, издадени от „АУТОРУМ
СЪРВИЗ“ ЕООД, че след настъпване на процесното застрахователно събитие ищецът е
ремонтил за своя сметка автомобила си, за което е заплатил общо 917 лв. с ДДС, в
която сума са включени и стойностите на комплект ауспух, неразделна част от
който е процесният катализатор – 630 лв., и на ламбда сондата – 189 лв.
Вещото
лице по единичната автотехническа експертиза е дало заключение, че общата
стойност на липсващите изпускателен колектор с катализатор и ламбда сонда е в
размер на 351,85 лв., като в съдебно заседание вещото лице Г. е заявил, че не е
правил проучване при официалния вносител на марката, а е изследвал цените за
нови авточасти, предлагани на български и немски интернет сайтове. Освен това
вещото лице е приложило 50 % овехтяване на авточастите на основание Наредба № 24/
08.03.2006 г. за
задължителното застраховане, тъй като според него автомобилът е
бил в експлоатация над 10 години към датата на събитието, но съдът намира, че процесният договор не попада в приложното поле
на тази наредба, тъй като тя урежда единствено задължителното
застраховане по застраховките „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и
„Злополука“ на пътниците, а процесният застрахователен договор не е от
тези видове.
Освен това от представеното свидетелство за регистрация на МПС е видно, че
първата регистрация на автомобила на ищеца е на 07.04.2010 г., т.е. към датата
на настъпване на застрахователното събитие (04.04.2020 г.), той е бил в
експлоатация по-малко от 10 години. С оглед на това съдът намира, че по
отношение размера на вредите заключението на вещото лице по единичната
експертиза не следва да бъде кретидирано.
Вещите
лица по тройната експертиза са дали заключение, че по данни на автосервизи и
търговската мрежа в интернет най-ниската пазарна стойност на средната част на
изпускателната система с два катализатора, неразделна част от която е
процесният катализатор, е 630 лв., а най-ниската цена на ламбда сондата е 189
лв.; при официалния вносител на марката за България цената на изпускателната
система с катализаторите е 4 894,96 лв., а на ламбда сондата е 563,42 лв.; при
алтернативен доставчик на тези авточасти съответните цени са 3 075 лв. и
262,50 лв.; на части втора употреба, предлагани в електронната мрежа (в ebay) цените са съответно 2118,95 лв.
(945,94 паунда) и 120,96 лв. (54 паунда).
При
тези данни съдът намира, че общо дължимото от ответника застрахователно обезщетение
за липсващите катализатор и ламбда сонда възлиза на 819 лв., тъй като именно
тази сума е била заплатена от ищеца за поправяне на вредите, а на осн. чл. 386,
ал. 2 от КЗ застрахователното обезщетение следва да е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието. Освен това същата
стойност е посочена от вещите лица по тройната експертиза като най-ниската
пазарна стойност на процесните липсващи части. Поради това и тъй като искът е предявен
именно в този размер, съдът намира, че същият е основателен и доказан и следва
да бъде уважен в пълен размер.
На
осн. чл. 86 от ЗЗД ответникът следва да заплати на ищеца и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху главницата, считано от предявяването
на иска на 25.09.2020 г. до окончателното й изплащане.
С оглед уважаването на иска и на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените от него разноски по
делото, които са в размер на 1 445,50 лв. Съдът намира за неоснователно
направеното от ответника възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв., тъй като по делото са били
проведени две открити съдебни заседания, както и са били назначени и изслушани
две автотехнически експертизи – единична и тройна, което сочи на извода, че
делото не се характеризира с ниска фактическа и правна сложност и не се налага
присъждане на по-нисък размер на разноските на ищеца в тази им част.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА
„ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, район Триадица, бул. „Витоша” № 89Б,
представлявано от К. Х. Ч. и Б. А. В., да заплати на Д.Р.Д., ЕГН **********,***,
сумата от 819,00 лв.
(осемстотин и деветнадесет лв.),
представляваща неплатена
част от дължимо застрахователно обезщетение по
Договор
за автомобилна застраховка „Каско+“, сключен с комбинирана застрахователна
полица № 440119021039844/14.10.2019 г., за причинени на ищеца имуществени вреди
от щети по МПС „Тойота Приус“ с рег. № ******, настъпили на 04.04.2020 г.
и изразяващи се в кражба на изпускателен
колектор (ауспух) с катализатор и ламбда сонда, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 1 445,50 лв. (хиляда четиристотин
четиридесет и пет лв. и петдесет ст.), представляваща направените от
ищеца разноски по делото.
Присъдените
суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка: ***: ***.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА