Решение по дело №4172/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1544
Дата: 6 юли 2020 г. (в сила от 1 август 2020 г.)
Съдия: Димана Георгиева Кирязова Вълкова
Дело: 20192120104172
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 май 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

Номер 1544                            06.07.2020 г.                          Град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд                                         Х граждански състав

На десети юни                                                                      Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                                        Председател: Димана Кирязова-Вълкова

Секретар: Станка Атанасова

 

като разгледа докладваното гр.д. № 4172 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод предявения от З.Т.Т. против ТП на НОИ – гр. Варна и допълнително уточнен иск за приемане за установено по отношение на ответника, че периодът от 25.07.1990 г. до 31.12.1994 г., през който ищецът е работил в поделение 44540-17 в с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, на длъжност „*******“, представлява положен от него трудов стаж. Ищецът твърди, че през процесния период е работил на 8-часов работен ден, при 5-дневна работна седмица в горепосоченото поделение, което е било обслужващо животновъдно стопанство към щаба на флота в гр. Варна. Твърди също така, че след прекратяване на трудовото му правоотношение не е успял да се снабди с Удостоверение за осигурителен стаж при пенсиониране, а трудовата му книжка е останала в поделението, което през 2001 г. е било закрито, след като „Елит Меспром“ ЕООД е закупило животновъдното стопанство, а през 2010 г. и това юридическо лице е бил заличено. Ищецът заявява, че нито в Оперативния архив на Българската армия, нито в Учрежденския архив на военноморските сили, нито в Държавен военен архив – гр. Велико Търново се съхраняват данни и документи на поделение № 44540-17 за процесния период, а в ТП на НОИ – Варна не са били приети разплащателните ведомости и трудовоправните документи на поделение № 44540-17 - с. Кантарджиево, което е наложило предявяване на настоящия установителен иск. Ищецът не се явява лично в съдебно заседание, но изпраща процесуален представител, който поддържа иска, ангажирани са доказателства.

Така предявеният установителен иск е с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР и е допустим.

В законоустановения срок по делото е постъпил писмен отговор от ответника ТП на НОИ - Варна, в който се твърди, че искът е недопустим, като съдът счита, че това възражение е неоснователно. По същество се твърди, че искът е неоснователен, тъй като липсват доказателства за претендирания от ищеца трудов стаж. В съдебно заседание не се явява процесуален представител на ответника, не са ангажирани доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, Бургаският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е представено писмо рег. № 6681/10.01.2018 г. по описа на командването на ВМС, с което ищецът е уведомен, че документи на военно формирование 44540-17 за периода 1990 г. – 1994 г. не се съхраняват в Учрежденския архив на ВМС, поради което не му е било издадено удостоверение за трудов стаж за посочения период.

Представено е и Удостоверение № 11/09.10.2018 г., издадено от ТП на НОИ – Варна, съгласно което разплащателните ведомости и трудовоправните документи на поделение № 44540-17 с. Кантарджиево не са били приети за съхранение в ТП на НОИ – Варна в качеството му на орган по чл. 5, ал. 10 от КСО.

Като доказателство е представено и писмо на началника на оперативния архив на БА до ищеца, в което е посочено, че в Оперативния архив на Българската армия няма данни за поделение 44540-17.

По делото е представено копие на Заповед № ОХ-901/09.12.1998 г. на министъра на отбраната на РБ, с която съществуващи спомагателни стопанства са преподчинени на новосформирани военно-животновъдни комплекси, но същата не касае поделението, в което ищецът твърди, че е полагал труд през процесния период, поради което същата е неотносимо към спора по делото доказателство.

Видно от представеното писмо на Командира на ВМС рег. № 8880/06.11.2019 г. до пълномощника на ищеца, спомагателното стопанство, филиал с. Генерал Кантарджиево, поделение 44540-17 – гр. Варна в състава на ВМС, е съществувало до 31.12.1998 г., а от 01.01.1999 г. същото е било преподчинено на Военно-животновъден комплекс (ВЖК) с. Генерал Кантарджиево, с военно-пощенски номер 48780 и извън състава на ВМС.

Видно от представените Заповед № ОХ-446/30.06.2000 г. на министъра на отбраната и учредителен акт на „Елит-Меспром“ ЕООД, това дружество е било създадено с имущество – частна държавна собственост, като капиталът му е бил формиран от непарична вноска от имуществото, стопанисвано от МО – Военно-животновъден комплекс – с. Генерал Кантарджиево, обл. Варненска. Впоследствие това дружество е било преобразувано в ООД, а с Решение от 20.08.2009 г., постановено по т.д. № 301/2005 г. на ОС-Варна, „Елит-Меспром“ ООД е било заличено без правоприемник на осн. чл. 736, ал. 1 от ТЗ.

По делото е разпитан по делегация свидетелят С.С.С., от трудовата книжка на който се установява, че през процесния период е работил в СУК при поделение 44540-17 като ******и като *****. Свидетелят заявява, че познава ищеца З.Т. много добре, като двамата са работили във военно поделение 44540-17 – помощно стопанство на щаба на флота от началото на 1990 г. до края на 1994 г., като ищецът е бил ***** на фуражовоз и е работел на 8-часови работни смени. Свидетелят твърди, че след закриването на поделението (след 2000 г.) всички документи, свързани с трудовия стаж на работещите в него, вкл. разплащателни ведомости, трудови книжки, договори, заповеди и др., са се съхранявали на територията на поделението в масивен дървен контейнер, който свидетелят е виждал лично. Заявява, че и много други негови колеги са имали проблеми с установяването на трудовия им стаж.

При така събраните по делото доказателства от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 1, ал. 1, т. 3 от ЗУТОССР, по реда на този закон може да се установява времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби.

В чл. 2, ал. 2 от същия закон е  предвидено, че стаж по чл. 1, ал. 1, т. 3 може да се установява по отношение на лицата, които са задължително осигурени за пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пенсия за старост или наследствена пенсия по дял III от Кодекса на труда от 1951 г. (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.), Указ № 265 от 1953 г. за взаимно осигуряване членовете на трудово-производителните кооперации (отм., ДВ, бр. 110 от 1999 г.) или са били членове на ТКЗС.

Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, а ал. 4 предвижда, че за свидетели се допускат само лица, притежаващи писмени доказателства относно това, че са работили или изпълнявали длъжност при същия работодател/ осигурител през периода, през който е положен претендираният стаж.

В случая по делото е представено заверено копие на част от трудовата книжка на ищеца, която представлява издаден от работодателя документ, установяващ вероятността на предявения иск, поради което свидетелските показания са допустими. Видно от копието на трудовата книжка на ищеца, в същата са налице вписвания, че през периода 01.03.1991 г. – 31.12.1991 г. той е бил преназначен на длъжността „********“, като за работодателя е положен печат на поделения 44540-17 – Варна. 

От разпита на свидетеля С. се установява, че от началото на 1990 г. до края на 1994 г. свидетелят и ищецът са работили заедно във военно поделение 44540-17, което е било помощно стопанство на щаба на флота, а след това е било преобразувано в „Елитмеспром“. Свидетелят заявява, че е работил като механик автотранспорт и ГСМ, а ищецът е бил ****** на фуражовоз и е работил на 8-часов работен ден.

При така събраните доказателства, съдът намира, че в случая безспорно се установи, че през процесния период ищецът е работил в посоченото в исковата молба поделение и на посочената от него длъжност, като е полагал труд на 8-часов работен ден и на 5-дневна работна седмица (при липсата на доказателства за различна продължителност на работната седмица от стандартната такава).   

Налице е и второто условие, което следва да е налице, за да бъде установен претендираният трудов стаж, тъй като съгласно действалите към процесния период разпоредби на Глава първа от Дял ІІІ на КТ от 1951 г. (отм.), държавното обществено осигуряване се е разпростирало задължително върху всички работници и служители, заети в държавни, обществени, кооперативни, смесени или частни предприятия, учреждения или организации, или при частни лица, независимо от характера и продължителността на тяхната работа и начина на заплащането й, като същото е обезпечавало различни осигурителни рискове, включително и пенсия поради старост.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая следва да се приеме за доказано, че през периода 25.07.1990 г. - 31.12.1994 г. ищецът е работил в поделение 44540-17 - с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, на длъжност „********“, на 8-часов работен ден при 5-дневна работна седмица и този период представлява положен от него трудов стаж.

          Предвид горното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.

С оглед уважаването на иска, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото, които са в размер на 510 лв., от които 480 лв. - платено адвокатско възнаграждение и 30 лв. – депозит за призоваване на свидетел.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ТП на НОИ – гр. Варна, че през периода 25.07.1990 г. - 31.12.1994 г. З.Т.Т., ЕГН **********,***, е работил в поделение 44540-17 - с. Генерал Кантарджиево, общ. Аксаково, обл. Варна, на длъжност „**********“, на 8-часов работен ден, при 5-дневна работна седмица, и този период представлява положен от него трудов стаж.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – гр. Варна да заплати на З.Т.Т., ЕГН **********,***, сумата от 510,00 лв. (петстотин и десет лв.), представляваща направените от ищеца съдебно-деловодни разноски.

           Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала:

СА