Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 50 състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЙОАНА ВАНГЕЛОВА
при участието на секретаря Мариана
Маркова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1684 по описа за 2021 година на Варненския районен съд, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от „Ф.т.г.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***1 срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***-6, иск с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД за приемане за установено спрямо ответника
съществуване на вземане за 800 лв., претендирано като обезщетение за
имуществени вреди, измерими с разноските за процесуално представителство в
полза на *, ЕГН **********, по изпълнително дело № * на ЧСИ *, прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 03.07.2019 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 19960/2020 г. на СРС.
В исковата
молба ищецът, чрез адв. Р.Д., поддържа, че за процесното вземане в негова полза
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19960/2020 г. на
СРС, срещу която ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, което
поражда правния интерес от завеждане на настоящото дело. Излага, че ответникът
„Е.М.“ ЕООД е взискател по изп. дело № * на ЧСИ * peг. № *, по което длъжник е *За защита по изпълнителното производство длъжникът е ангажирал
процесуален представител, за което е заплатил възнаграждение в размер на 800
лева. В рамките на предприета защита от представителя по изпълнителното делото
е депозирана молба за прекратяването на осн. чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК, съответно
е постигнато прекратяване на делото. Ищецът поддържа, че направените в
изпълнителното производство разноски представляват вреда за длъжника. Вземането
на * за
вреди в размер на 800 лева за разноски за процесуално представителство е
прехвърлено на ищеца „Ф.т.г.“ ЕООД, по силата на договор за цесия от 03.07.2019
г. Цедираният длъжник – ответникът по спора, е уведомен за цесията, но в
предоставения му срок за доброволно изпълнение не е погасил задължението. Моли
за уважаване на предявения иск по изложените аргументи. Претендира разноски.
В срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Е.М.“ ЕООД депозира писмен отговор на исковата
молба, чрез адв. Маврова, с който оспорва иска.
Оспорва длъжникът по изп. дело № * на ЧСИ *, да е упълномощавал адвокат по делото, както и да е сключвал договор
за цесия с ищеца. Оспорва се наличието на противоправно поведение от страна на
взискателя, както и причинно-следствена
връзка между такова поведение и понесените вреди от длъжника по изпълнението.
Оспорва сумата в договора за правна помощ да е изплатена действително в брой и
да е декларирана като доход по съответния ред. По изложените съображения моли
за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и
в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
От приложеното ч.гр.д. № 19960/2020
г. по описа на СРС, се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумата, предмет на настоящото
производство. В срока по чл. 414 ГПК срещу нея е постъпило възражение, като в
срока по чл. 415 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК.
С доклада по делото като
безспорни между страните са приети следните обстоятелства: 1) че „Е.М.“ ЕООД е взискател по изп. дело № * на ЧСИ * по
което * длъжник; 2) че изп.
дело № * на ЧСИ * е прекратено, на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Към писмените доказателства
по делото е приобщено изп. дело № * на * в
цялост. От съдържанието на същото се изяснява, че изпълнителното дело е
образувано по молба на „* на
25.08.2011 г., а ответното дружество „Е.М.“ ЕООД е конституирано като взискател
с постановление на съдебния изпълнител на 13.02.2019 г., въз основа на сключен
договор за цесия с „* ЕАД. На
15.05.2019 г. *, чрез адв. Р.Д., е подал молба за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На
20.05.2019 г. ЧСИ е постановил прекратяване на изпълнителното дело на
посоченото основание.
Към исковата молба е приложен
договор за правна защита и съдействие от 02.05.2019 г. /л. 9, л. 47 - оригинал/,
от съдържанието на който се установява, че * е възложил на Адвокатско дружество „Д. и *“ да го представлява по изп. дело № * на ЧСИ *. С
договора е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева, платимо в
брой, като в самия договор е отразено, че същото е действително заплатено от *.
Ищецът е представил договор
за покупка и прехвърляне на вземане /цесия/ от 03.07.2019 г. /л. 10, л. 46 -
оригинал/. Със същия * * е прехвърлил на „Ф.Т.Г.“
ЕООД вземане в размер на 800 лева, представляващо обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изп. дело № 20117170400799
на ЧСИ Румяна Тодорова peг. № 717.
С отговора на исковата молба
ответникът „Е.М.“ ЕООД е оспорил автентичността на представените договор за
правна защита и съдействие от 02.05.2019 г. и договор за покупка и прехвърляне
на вземане от 03.07.2019 г., с твърдението, че същите не са подписани от * Поради горното и предвид изявлението на процесуалния
представител на ищеца, че ще се ползва от оспорените документи, по реда на чл.
193 ГПК е открито производство за проверка на автентичността на същите относно
положения подпис на *.
Във връзка с предприетото
оспорване и по искане на ищцовата страна, по делото е назначена съдебно-графологична
експертиза, заключението по която съдът кредитира като компетентно изготвено и
обосновано. От него става ясно, че подписите, положени за „цедент“ в договор за
покупка и прехвърляне на вземане от 03.07.2019 г. и за „клиент“ в договор за
правна защита и съдействие от 02.05.2019 г. са изпълнени от * *.
Вещото лице е посочило, че установените в хода на сравнителното изследване
съвпадения са характерни, индивидуални, устойчиви и образуват идентификационна
съвкупност, която дава основание за извода, че изследваните подписи са
изпълнени от *.
С оглед заключението на
вещото лице съдът приема, че оспорените документи следва да бъдат ценени като
автентични, подписани от *.
От приложените на л. 12-15
от делото писмени доказателства се установява, че цедентът е уведомил ответното
дружество за извършената цесия писмено, като уведомлението е връчено на
служител на дружеството на 12.11.2019 г.
От
показанията на свидетеля *
става ясно, че срещу него са били образувани две изпълнителни дела при ЧСИ
Румяна Тодорова. Свидетелят заявява, че през 2019 г. е искал делата да бъдат
прекратени, във връзка с което се е консултирал с адв. Д. и му е заплатил
възнаграждение в размер на 800 лева - по 400 лева за всяко от двете дела. Съдът
не кредитира показанията на св. * в
частта досежно размера на заплатеното адвокатско възнаграждение, доколкото
същите се опровергават от представения писмен договор за правна защита и
съдействие от 02.05.2019 г., който има значението на разписка за предаването на
сумата.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Както по-горе бе изложено, в
полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу
ответника за сумата, предмет на настоящото производство. Длъжникът в срок е
подал възражение срещу заповедта за изпълнение и в изпълнение указанията на
съда заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил установителен
иск за вземането. Поради изложеното съдът намира, че се породил правен интерес
от провеждане на настоящото производство и същото е допустимо.
Предмет на иска е вземане за
обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение за процесуално представителство по изпълнително дело. Съдът
намира така предявения иск за допустим, доколкото процесуалният закон не
предвижда ред, по който съдебният изпълнител да може да присъди в полза на
длъжника извършени от него разноски в рамките на изпълнителното производство,
когато то бъде прекратено. В този смисъл пътят за защита на длъжника е именно
чрез предявяване на претенцията му по общия исков ред, респ. по реда на
заповедното производство.
Отговорността
по чл. 49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна по своя характер. Касае се за
отговорност за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя
възниква за възложителя, когато от действие или бездействие на лице, комуто той
е възложил извършването на определена работа, настъпят вредоносни последици.
Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление
№ 7/1959 г. на Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за
вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на
възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду
тях е причинил тези вреди.
В контекста на разглеждания
случай, основателността на предявения иск е обусловена от кумулативното наличие
на следните материалноправни предпоставки: 1) противоправно поведение на служители
на ответника като възложител на дейности по изпълнителното дело; 2) претърпени
от *
вреди под формата на разходи за процесуално представителство; 3) причинна
връзка между противоправното поведение и вредите; 4) съществуването на валидно
договорно правоотношение по договор за цесия от 03.07.2019г., сключен с *, по силата на който последният е прехвърлил вземането си на ищцовото
дружество.
Между
страните е безспорно, че образуваното изпълнително производство срещу длъжника * е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Съгласно
разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство се
прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години. Както в теорията, така и в съдебната практика, последователно
се застъпва становището, че при т. нар. „перемпция“ прекратяването настъпва по
силата на закона, като не е необходим изричен акт на съдебния изпълнител. В
този случай издаденото от последния постановление има само декларативен, а не
конститутивен характер. В този смисъл е и задължителното тълкуване, дадено с т.
10 от ТР № 2/2013 от 26.06.2015 г. на ОСГТК, ВКС.
Спорен по
делото е въпросът дали бездействието на ответното дружество, изразило се в
непредприемането на изпълнителни действия в продължение на две години, е
противоправно. Предприемането на изпълнителни действия в рамките на
образуваното изпълнително производство е право, а не задължение на взискателя и
неупражняването му не би могло да се окачестви като противоправно поведение.
Нещо повече, с изтичане на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК не се
погасява изпълняемото материално право и не отпадат условията за допустимост на
изпълнителното производство. Наред с изложеното за взискателя не съществува
задължение да поиска прекратяване на изпълнителното производство след изтичане
на посочения срок. Както по-горе бе изложено, при настъпила перемпция
прекратяването на изпълнителния процес настъпва ex
legе. За наличието на предпоставките
по чл. 433, ал. 1, т. 8 съдебният изпълнител следи служебно, като в случай че
те са налице, той следва да прогласи настъпилото по силата на закона прекратяване
на производството.
Поради така
изложените съображения не е налице една от материалноправните предпоставки за ангажиране
отговорността на „Е.М.“ ЕООД, а именно – противоправно поведение на служители
на дружеството по повод възложените им дейности по изпълнителното дело. Следователно предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Доколкото
ответникът не е претендирал разноски в производството, такива не следва да
бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ф.т.г.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***1 срещу „Е.М.“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***-6, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 49 ЗЗД за
приемане за установено спрямо ответника съществуване на вземане за 800 /осемстотин/ лева, претендирано
като обезщетение за имуществени вреди, измерими с разноските за процесуално
представителство в полза на *, ЕГН **********, по изпълнително дело № * на ЧСИ * прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 03.07.2019 г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д № 19960/2020 г. на СРС.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: