Определение по дело №279/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и слeдващите от ГПК във връзка с чл. 317 от ГПК.

Срещу Решение № 8399/10.11.2011г., постановено по гр.д. № 2357/2011г. по описа на РС-Б., е депозирана пред Окръжен съд Б., въззивна жалба от В. Н. М., Управител на Б. Д. “С. И.”, П. О. Б..

Във въззивната жалба се релевират доводи за неправилност на решението, необоснованост и нарушаване на материалния закон. Акцентира се, че уволнението на въззиваемата е правилно и законосъобразно извършено, като необосновани са изводите на първоинстанционният съд, постановил обжалваното решение, че не са били налице основанията на закона за упражняване на потестативното право на работодателят да извърши уволнение на Н. И. З.. Според въззивника първоинстанционният съд на основа на установените фактически констатации, погрешно е стигнал до извода, че заповедта за уволнение не е мотивирана, като прекратяването на трудовото правоотношение на З. е извършено в съответствие с разпоредбите на КТ и предвидените изисквания и въведените от работодателят критерии за заемане на съответната длъжност. Изказва се становище, че към момента на възстановяването на въззиваемата на работа, работодателят се е ползвал от правото си да промени и завиши изискванията за образователна степен, което е било от изключителна негова компетентност и не подлежи на съдебен контрол. Така въвеждането на такива изисквания за минимална степен е въпрос и на целесъобразност и не е в противоречие с нормата на чл. 66 от КТ. Поради изложените съображения, твърди се във въззивната жалба, че съвсем необоснован е извода на съда, че работодателят е упражнил превратно правото си да въведе нови изисквания за длъжността с цел прекратяване на трудовото правоотношение със служителката. Възразява се във въззивната жалба и срещу доводите на първостепенния съд, изложени в мотивите към обжалваното съдебно решение, че е налице нарушение на трудовото законодателство и поради това, че прекратяването на трудовото правоотношение с въззиваемата е станало в деня, в който е постъпила на работа след възстановяването и по съдебен ред. Сочи се в тази посока, че никъде в КТ не е записано изискване, прекратяването на трудовото правоотношение да става в различен ден от първия работен такъв. Във въззивната жалба не е направено искане за събиране на нововъзникнали или новооткрити доказателства или каквито и да било доказателствени искания във връзка с направените във въззивната жалба възражения. Иска се от въззивния съд да отмени решението на първоинстанционния съд, като отхвърли предявените искове с правно основание чл. 344 ал. 1 т. 1- 3 от КТ и чл. 225 ал.1 от КТ като неоснователни, ведно с всички законови последици от това.

В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по жалбата - ищцата пред първоинстанционният съд–Н. И. З., е депозирала писмен отговор, с който оспорва твърденията във въззивната жалба изцяло. Възразява се, че това дали една заповед е мотивирана или не се извежда от нейното съдържание, а не от уточненията направени в съдебната фаза П. оспорването и по съдебен ред. В писмения отговор са наведени доводи за злоупотреба с права от страна на работодателя, тъй като повишаването на изискванията и критериите за заемане на длъжността “Главен счетоводител” са били променени и завишени, с цел повишаване на качеството на престирания труд, въпреки че длъжността е била съкратена считано от 01.10.2010г. Така се изменят изискванията за една несъществуваща в щатното разписание длъжност, като правната възможност за приложението на чл. 238 т. 6 от КТ, очевидно е била нагласена за прекратяването на трудовото правоотношение именно на въззиваемата З.. Оспорва се законосъобразността на извършеното уволнение, тъй като същото е било извършено преди З. да започне да изпълнява трудовите си задължения, след като е била възстановена от съда на работа. Възразява се, че след като длъжността не е съществувала към момента на възстановяването на З. на работа, прекратяването на трудовото и правоотношение е следвало да се извърши на друго правно основание, а не на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ. С писмения отговор са наведени възражения, че недопустимо е работодателят, макар и в рамките на оперативната си компетентност, да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени с нормативен акт, като поради това работодателят не е имал правото да прекрати трудовото правоотношение с въззиваемата на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ – поради липса на необходимото образование за нейното заемане, тъй като е знаел че З. не е имала такова образование още към момента на предишното и уволнение. С отговора на въззивната жалба се иска от съда да потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В срока за отговор и по реда на чл. 263 ал.2 от ГПК, е депозирана насрещна въззивна жалба от Н. И. З., срещу частта от първоинстанционното решение, в която съдът е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ, за размера над 2 050.20лв. до претендирания размер от 4 100.00лв., като първоинстанционното решение в тази му част се обжалва само досежно неговия размер. Искането по насрещната въззивна жалба се основава на обстоятелства настъпили след постановяването на първостепенното решение, като се твърди, че З. е останала след уволнението си без работа и била безработна, за целия предвиден в закона период от 6 месеца след извършването на уволнението, като е безработна и към настоящия момент.Ето защо с насрещната въззивна жалба, З. моли съда да измени решението на първоинстанционния съд в тази му част, като уважи предявения иск с правно основание чл. 225 от КТ за целия му претендират с исковата молба размер, като и присъди и направените разноски пред въззивната инстанция. В насрещната жалба се сочи, че въззивницата ще представи доказателства за това че все още е безработна в съдебното заседание пред въззивния съд.

Съдът П. проверката си в закрито заседание по реда на чл.267 във връзка с чл. 262 ГПК намира подадената въззивна жалба и депозираната насрещна въззивна жалба, за допустими като подадени в срока за обжалване, от легитимирана страна с правен интерес за това. Същите отговарят на изискванията на закона и са редовни, като е внесена и дължимата във връзка с въззивната жалба държавна такса.

В писмената си защита пред въззивната инстнация, процесуалният пълномощник на въззиваемата З.- адв. Ю., моли съда да остави въззивната жалба срещу първоинстанционното решение без уважение, като потвърди решението на РС Б., като правилно и законосъобразно. Поддържа се насрещната въззивна жалба, на основанията изложении в нея. Изложени са съображения, че първоинстанционния съд П. анализа на събраните доказателства е извършил точна и обоснована преценка на доказателствената съвкупност, като е извел и верни правни изводи. Така поддържа се оплакването направено още пред първата съдебна инстанция, че атакуваната с исковата молба заповед за уволнение е немотивирана, тъй като в обстоятелствената и част липсва посочване на основанието за извършеното уволнение и само на това основание, заповедта може да бъде отменена от съда като незаконосъобразна. Поддържат се с писмената защита от пълномощника на въззиваемата и доводите за злоупотреба с право П. упражняването от работодателят на потестативното право на уволнение, тъй като е било извършено изменение на изискванията на заемането на длъжност, която към този момент не е съществувала в щатното разписание, което налага безспорния извод, че промямата на тези изисквания е извършена единственно и само за осигуряването на правната възможност трудовото правоотношение със З. да бъде прекратено на основание чл. 328 т. 6 от КТ. Възразява се, че възстановената на работа служителка е била уволнена, преди да може да започне изпълнението на задълженията си. В тази връзка отново се акцентира, че след като длъжността на която З. е била възстановена на работа по силата на влязло в законна сила съдебно решение не е съществувала към момента на постъпването и на работа, то уволнението незаконосъобразно е било извършено на основание чл. 238 т. 6 от КТ, а на друго законово основание, като е следвало да бъде извършен и подбор измежду лицата заемащи сходни длъжности в това звено, което не е извършено от работодателят. Отново се излагат доводи, че макар и П. условията на оперативна самостоятелност и П. съображения за целесъобразност, работодателят не е имал правото да променя изискванията на длъжността, която З. е заемала преди уволнението си, след като изискванията за образование и квалификация за тази длъжност са определении с нормативен акт. Не на последно място в писменото становище се излагат съображения и за това, че след като към момента на подписването на допълнително споразумение към трудовия договор на 01.08.2011г., работодателят е знаел че въззиваемата няма висше образование, работодателят не е имал правото да извърши уволнение на това основание, като в тази насока е и констатната практика на ВКС на РБ, която е цитирана в писменото становище пред въззивната инстанция.

Решението на РС Б. е валидно и допустимо.

Производството по делото е въз основа на предявени от Н. И. З. с ЕГН *, с адрес: Б., ул. “Х. С.” № *, .*, срещу Б. Д. “С. И.” П. О. Б., пл. “Г. И.” № *, представлявана от Управителя В. М., обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1 т.2, т.3 и т. 4 от КТ във вр. с чл.225 от КТ, с които се иска отмяна на заповед без номер, от 01.08.2011г. на Управителят на “С. И.” П. О. Б., с която е прекратено трудовото правоотношение със Н. З., на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ, като немотивирана и незаконосъобразна, възтановяване на заеманата преди уволнението длъжност “Главен счетоводител” в БД“С. И.” П. О. Б., да бъде осъден работодателят да заплати на уволнения служител обезщетение за времето, през което е останал без работа, поради незаконното уволнение за срок от 6 месеца, в размер на 4 100.40лева. Иска се от съда след признаването на уволнението за незаконно, да бъде извършена поправка в трудовата книжка на З., както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски.

Въззиваемата –ищца пред първоинстанционния съд оспорва законосъобразназността на извършеното уволнение, като навежда в исковата молба доводи, че атакуваната заповед е незаконосъобразна, тъй като е немотивирана и в нея липсва обстоятелствена част. Твърди се, че в заповедта не е посочено в какво се състои промяната в образователните изисквания и кога е настъпила, което нарушава принципа на равнопоставеност на страните в трудовото правоотношение и препятства възможността на ищцата да организира адекватно защитата си. На следващо място З. поддържа, че заповедта за уволнение е незаконосъобразна, тъй като работодателят е упражнил превратно субективното си право прекратявайки трудовото й правоотношение и е допуснал злоупотреба с право в разрез с нормите на чл.8 от КТ и чл.57, ал.2 от К на Р България, като е променил изискванията на заемане на длъжност, която не е съществувала към момента на тази промяна, единствено и само с цел да подготви уволнението на З. след завръщането и на работа на основание чл. 238 ал.1 т. 6 от КТ. Въззиваемата твърди в исковата молба пред първоинстационния съд, че притежава необходимото образование и дълъг трудов стаж за заемане на длъжността и съгласно чл.35, ал.1, т.3 от ЗСч и има право да заема длъжността “главен счетоводител”. Твърди също така, че трудовите функции на длъжността, която е заемала не са налагали промяна в изискването за образование, както и че работодателя има право да променя с длъжностна характеристика изискванията за образование, но само когато същите не са определени с нормативен акт. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на извършеното уволнение и поради това, че предвид сключването на Допълнително споразумение №56/01.08.2011г. към Трудов договор №1/01.07.1996г., работодателят е знаел какво образование притежава тя и се съгласил да изпълнява длъжността “главен счетоводител” в БД “С. И.”, като в този случай за него не съществува правото до прекрати едностранно трудовия договор, на основанието посочено в атакуваната заповед за уволнение- по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който е изразил становище за неоснователност на предявените искове. Посочил е, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и П. наличието на законовите предпоставки, визирани в правната норма на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ. Твърди се в отговора пред първостепенния съд, че към момента на сключване на основния трудов договор със З., изискванията на работодателя не са включвали минимална образователна степен “висше образование”, но с оглед извършваната в предприятието Д. работодателят е решил да промени, като завиши изискванията за образователна степен. Поддържа се, че въвеждането на изискване за минимална образователна степен е въпрос на целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Твърди се, че в длъжностната характеристика на работника е предвидено изискване за заемане на длъжността “главен счетоводител” минимална завършена образователна степен “висше образование”. Твърди се, че ищцата е била запозната със съдържанието на длъжностната характеристика, но е отказала да я подпише. Не се отрича факта, че към 01.10.2010г., длъжността “Главен счетоводител” в БД“С. И.” П. О. Б., е била съкратена.

Въз основа на доказателствата събрани пред първата и пред въззивната инстанция, следва да се приеме за установено от фактическа страна следното:

Въз основа на влязло в законна сила на 12.07.2011г.-Решение № 52/16.02.2011г. постановено по в.гр.д.№ 1168/2011г. по описа на Окръжен съд Б.,дисциплинарното уволнение на Н. И. З. е признато за незаконно и е отменена като незаконосъобразна Заповед № 142/18.12.2009г. на Управителя на Б. Д. “С. И.” О. Б., с което същото е извършено. З. е възстановена от съда на работа, на заеманата преди уволнението длъжност “Главен счетоводител” в Б. Д. “С. И.” П. О. Б.. За съдебното решение въззиваемата е получила уведомително писмо от РС Б. на 12.07.2011г., като в срока по чл.345, ал.1 от КТ тя се е явила П. работодателя си за да заеме длъжността от преди уволнението си.

Установява се по делото, че на 01.08.2011г. сутринта Н. И. З. се явила в Б. Д. “С. И.”, за започване на работа на длъжността, на която е възстановена, като пристигнала на работното си място.

Същия ден- на 01.08.2011г. на З. е връчено Допълнително споразумение № 56/01.08.2011г. към Трудов договор № 1/01.07.1996 г., с което на основание чл.345 ал.1 от КТ, Н. И. З. е назначена на длъжността “Главен счетоводител” в Б. Д. “С. И.” на трудов договор за неопределено време, с основно месечно трудово възнаграждение 510лв. и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 34 %. З. подписала представеното и допълнително споразумение.

Не се оспорва по делото и твърдението в исковата молба, а това се установява и от приетото като доказателство лично трудово досие, че на въззиваемата З. на 01.08.2011г. в 08. 40ч. е представената за запознаване и длъжностна характеристика за длъжността “Главен счетоводител” в БД“С. И.”, утвърдена от управителя В. М. /без дата на утвърждаване/, според която изискването за минимално образование за длъжността е висше икономическо с образователно квалификационна степен ”магистър или бакалавър”. Върху цитираната длъжностна характеристика е направено ръкописно отбелязване, че З. е “отказала да подпише”, след което са посочени като свидетели на отказа- връчителя Т. М. и свидетелката С. И., които са удостоверили това с подписа си.

Със Заповед /без номер/ на Управителя на БД“С. И.” от 01.08.2011г./същата дата, на която е подписано допълнително споразумение № 56/01.08.2011г./, е прекратено трудовото правоотношение на Н. И. З., на длъжността “Главен счетоводител” в БД “С. И.”. Като основание за уволнението е посочена нормата на чл.328 ал.1 т. 6 от КТ, а като мотив за прекратяването на трудовото правоотношение- “Работника не притежава необходимото образование за заеманата длъжност и изпълняваната работа”. П. връчването на заповедта за уволнение на служителката З. на 01.08.2011г., в 09,18 ч., въззиваемата я е подписала с възражение, че съгласно Закона за счетоводството може да заема длъжността.

От материалите в приетото като писмено доказателство лично трудово досие на Н. З. е видно, че същата има средно специално образование по икономика и планиране, сертификат №317/17.10.2004г. за обучение по международни стандарти за финансови отчети, сертификат за обучение по годишно счетоводно приключване от 03.02.2006г., но същата още П. започване на работа в БД“С. И.” към О. Б., няма висше икономическо образование.

Не се спори между страните по делото, като се установява и от приетите длъжностно щатно разписание от 01.10.2010г. и поименно щатно разписание към 01.10.2010г. на БД “С. И.”, че длъжността “главен счетоводител” в БД “С. И.” към О. Б. е съкратена считано от 01.10.2010г. Видно от поименното щатно разписание от 01.07.2010г. на Б. Д. “С. И.” – Б., утвърдено от Управителя К. В., функциите за длъжността гл.счетоводител, която не е съществувала по щатното разписание, са били изпълнявани на половин щат от Б. П. Т. със средно специално образование. Със Заповед № 1273/30.09.2010 г. на Кмета на О. Б. е наредено от 01.10.2010г. счетоводното обслужване на БД “С. И.” да се осъществява от С. И. – главен експерт “Финанси и бюджет”, дирекция “ФСД и УС” П. О. Б. и цялата финансово- счетоводна информация на БД “С. И.” да бъде предадена от Б. Т. на С. И. - главен експерт “Финанси и бюджет”, дирекция “ФСД и УС”.

Длъжността “главен счетоводител” в БД “С. И.” фигурира и се заема от ищцата З. само в приетото поименно щатно разписание от 01.08.2011г./не се сочи въз основа на каква заповед е настъпила тази временна промяна на щатното разписание/, с отбелязване в графата образование– “висше”, като в длъжностното щатно разписание от 02.08.2011г. на Б. Д. “С. И.” отново липсва длъжност “главен счетоводител”.

От приетата Служебна бележка с изх.№ 3304 от 31.08.2011г., издадена от Дирекция “Бюро по труда” Б. се установява, че Н. И. З. е регистрирана като безработна считано от 12.08.2011г., като липсва посочена крайна на дата на периода на регистрация. Пред въззивната инстанция са представени и приети като писмени доказателства на основание чл. 266 ал. 2 т. 2 от ГПК, Служебна бележка от Агенцията по заетостта с изх. № 390/25.01.2012г. и Декларация от 26.01.2012г. на декларатора- Н. И. З., в която същата сочи, че от 01.08.2011г. до настоящия момент не е работила по трудов договор, по граждански договор, не е назначавана на длъжност за държавен служител и не е получавала доходи.

Видно от приетото Удостоверение издадено от БД “С. И.” О. Б., брутното трудово възнаграждение на Н. И. З. за месеца предхождащ месеца на прекратяване на трудовото правоотношение е в размер на 683,40 лева. Видно от допълнително споразумение № 56/01.08.2011г. основно трудово възнаграждение за дл.“главен счетоводител” в БД “С. И.” е 510лева и допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит -34%.

П. така установеното от фактическа страна, настоящият състав на ОС Б. излага следните съображения от правна страна:

С разпоредбата на чл. 328 от КТ е регламентирано субективното преобразуващо право на работодателя за едностранно прекратяване на трудовия договор. Неговият характер на субективно право се състои в предоставената му възможност да прекрати трудовия договор със служителя П. наличието на определените в посочения текст основания. Основанията от своя страна представляват изрично определени от закона юридически факти, възникнали след сключването на трудовия договор, П. наличието на които уволнението може да бъде извършено. Установи се по настоящото дело, че със Заповед от 01.08.2011г. на Управителят на БД “С. И.” О. Б., трудовото правоотношение на Н. И. З. е било прекратено, считано от 01.08.2011г., на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ, поради това че не притежава необходимото образование за заеманата длъжност и изпълняваната работа.

Безспорно е възприетото от доктрината и съдебната практика, че тъй като прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ е безвиновно, обективния характер на отговорността, предпоставя задължението на работодателят да мотивира заповедта си за уволнение, тъй като само в рамките на изложената в нея фактическа обстановка, съдът може да извърши преценка за законност. Пропускът заповедта за уволнение да бъде подробно мотивирана, не може да бъде преодолян чрез навеждане на доказателства в съдебната фаза, П. оспорване на заповедта за уволнение. Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ, предполага промяна на изискванията за образование и квалификация и освен ясното им посочване в заповедта, не е необходимо посочването и на други мотиви за прекратяването. По принцип вярно е, че работодателят е длъжен да мотивира заповедта за уволнение с повече съображения, за да може работникът да се защити адекватно пред съда, но това би имало по – голямо значение П. прекратяването на трудовия договор на основание чл. 328 ал.1 т. 5 от КТ/Р- 838 – 2009г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/ В тази връзка достатъчно е посочването на едно от двете алтернативно предвидени от обективна страна основания за извършването на уволнението по чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ в мотивите на заповедта за уволнение, за да се счете че същата съдържа изискуемото се от закона минимално съдържание за мотивираност, поради което П. съответствие на посочената разпоредба на закона с текстовите мотиви на работодателя, заповедта не може да бъде отменена само на основание на това, че не е достатъчно мотивирана. В настоящия случай въззивната инстанция счита, че не е било нарушено и правото на уволнения служител да се защитава, тъй като същият не е разбрал на какво точно изменение на изискванията за образование се е позовал работодателят му за да извърши уволнението. Установи се, че преди връчването на заповедта за уволнение на служителя са били връчени длъжностна характеристика и е било подписано допълнително споразумение към трудов договор, в които ясно и точно е било отбелязано, че за длъжността “главен счетоводител” са въведени нови изисквания за заемането и – наличието на висше икономическо образование и квалификационна степен “магистър” или “бакалавър”. Установи се също така, че въззиваемата З. е отказала да подпише връчената и нова длъжностна характеристика, а на подписаното от нея допълнително споразумение към трудово договор е записала особено мнение – че съгласно Закона за счетоводство може да заема длъжността на която е възстановена от съда на работа – “Главен счетоводител”. Така за съда се налага извода, че тя е била добре запозната за настъпилата промяна в изискванията за образование за длъжността, която се е явила да заеме.

Основателни са оплакванията във въззивната жалба, че на работодателят е предоставена от закона изключителната дискреция, П. вземане на решение по целесъобразност, да извършва промяна на изискванията за квалификация и образование за заеманета на определена длъжност от щатното разписание на предприятието. Без съмнение това право е неограничено за работодателят тогава, когато за изискванията за образование и квалификация за съответната длъжност не са определени изрично с нормативен акт. Изискванията за изпълнение на длъжността обикновено са установени в отделни законови или подзаконови нормативни актове, съответно в длъжностната характеристика за заемане на съответната длъжност. Работодателят не би могъл законосъобразно, макар и по съображения за целесъобразност да въвежда нови изисквания за заемане на длъжността, чрез намаляване на нормативно установените изисквания. На работодателят обаче не може да бъде отречено правото, П. производствена необходимост и воден от съображения за по – ефективна Д. на предприятието, да извършва промяна на изискванията за заемането на една длъжност, като завиши изискванията за заеманата длъжност над нормативно определените със закон или друг подзаконов акт. В този случай работодателят има право да променя както щатното разписание така и длъжностните характеристики, като завиши изискванията за образование и квалификация за съответната длъжност. Преценката в този случай какви изисквания да въведе за длъжностите, заемани от работниците или служителите за да повиши качеството и ефективността на работата, са свързани с решение по целесъобразност, което не подлежи на съдебен контрол. Ето защо съдът не може да изследва въпроса дали е имало обективна необходимост или не за такава промяна, щом същата не е в противоречие с установените от закона минимални и нормативно определени изисквания. В настоящия случай работодателят е въвел за длъжността “главен счетоводител” изисквания за образование по- високи от нормативно определените, като не може да бъде оспорено това негово право, а действията му не могат да се определят като незаконосъобразни, съотнесени към преценката му за въведените изменения по целесъобразност. /Р – 2174- 2007г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ; Р – 989 – 2005г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ и Р – 1238- 2005г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ/.

Свободата на волята на работодателят, подчинена на неговата суверенна преценка, като израз на правото му по целесъобразност да променя щатното разписание и с новите длъжностни характеристики да изменя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, не е неограничена. Макар съдът да не е компетентен да се произнася каква квалификация и образование налага заемането на определена длъжност и дали има обективна необходимост от извършената от работодателя промяна, решенията по целесъобразност не винаги са изключени от параметрите на извършваната съдебна проверка. Така контролът на съда за законосъобразност на уволнението и в частност това извършено по чл. 328 ал.1 т. 2 от КТ, задължително включва и преценката дали трудовите права на работодателя са осъществени добросъвестно. Това е така защото работодателят П. своята Д. има задължението да спазва принципа за добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения. Поради това в конкретни казуси и по изключение, съдебният контрол на уволнението по чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ ще следва да обхваща и преценката за целесъобразност на работодателя, стига да се установи че с нея се нарушават императивни правни норми, а такава е забраната за злоупотреба с право по чл. 8 ал.1 от КТ. В настоящия казус редица действия на работодателят, извършени от съображения за целесъобразност и повишаване на ефективността на работата, водят на извода, че същите са извършени в противоречие с правни норми от КТ и с единствената цел – подготвянето на уволнението на З. след възстановяването и от съда на работа. Достатъчно е да се изложат следните установени по настоящото дело факти: промяната и завишаването на изискването за образование за длъжността “главен счетоводител”, е извършена по време когато тази длъжност е била вече съкратена и не е съществувала; въведено е изискване за висше образование за заемането на тази длъжност, а след нейното съкращаване и изключване от щатното разписание, трудовите функции във връзка със закритата щатна длъжност са прехвърлени на други лица, за които не се доказва по делото дали са с висше образование и дали могат да заемат длъжността “главен счетоводител”, ако тя не е била преди това съкратена; направени са опити документално длъжността “главен счетоводител” да е вписана в щатното разписание към момента на възстановяването на З., като веднага след като същата отново е уволнена, длъжността липсва в щатното разписание; след явяването на З. на работа за заемане на длъжността от преди незаконното и уволнение, с нея е било подписано допълнително споразумение към трудов договор, с което на практика е възникнало ново трудово правоотношение, като същото е подписано за длъжността “главен счетоводител”, която към момента на подписването на допълнителното споразумение не е съществувала реално, а само формално. Превратното упражняване на субективните права е укоримо с оглед на обществения интерес и правните последици са отказ от защитата им, като в зависимост от естеството на действията, увреденият може да иска както преустановяването им поради увреждащото и действия, така и да претендира обезщетение. В настоящия случай след като работодателят е извършил уволнение, злоупотребявайки с предоставените му от КТ права, като е прекратил трудовото правоотношение с въззиваемата на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ, в преценката за законосъобразност на съда следва задължително да бъдат включени и неговите решения по целесъобразност, тъй като с тях не е целено постигането на определени позитивни икономически резултати/никой не повишава ефективността на трудовата Д. по една несъществуваща по щатното разписание длъжност/, а субективните права по КТ са упражнени в ущърб на въззиваемата З.. Такова поведение е в противоречие както с нормата на чл. 8 ал.1 от КТ, така и с нормата на чл. 57 ал.2 от КТ, като уволнението на З. само на това основание следва да бъде отменено като незаконосъобразно. /Р – 507- 2010г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/.

Работодателят е този, който следва да установи законността на заповедта за уволнение, което включва и задължението за доказване на наличието на обективните предпоставки на основанието, на което е прекратено трудовото правоотношение. От събраните по настоящото дело доказателства категорично се установи и доказа, че към момента на извършването на уволнението, не са били налице предпоставките за прекратяването на трудовото правоотношение на З. на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ, които следвало обективно да съществуват към този момент, доколкото уволнението на това законово основание е безвиновно и не зависи от поведението на работника или служителя. Не съществува никакво съмнение, че обективните предпоставки за осъществяването на уволнението на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ не са приложими към извършеното прекратяване на трудовото правоотношение със З.. Това е така, защото законът изисква в този случай промяната в изискванията за заемана на длъжността, да е извършено след като работника е заел длъжността и е започнал да осъществява трудовите си функции съобразно длъжностната характеристика, а не тази промяна да е настъпила преди работника или служителят да са сключили трудовия договор и да са започнали неговото изпълнение. Когато П. сключването на трудовия договор работодателят знае, че работника или служителя не отговаря на въведените от него самият нови изисквания за образование и квалификация за съответната длъжност, той вече не може да го уволни поради липса на необходимото образование и квалификация за извършената работа. В тази насока както теорията, така и съдебната практика са категорични/Р – 1219- 2003г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ; Р – 887- 2008г. на І г.о. на ВКС на РБ; Р – 1627 – 2003г. на ІІІ г.о. на ВКС и много др./ Нещо повече – ако П. сключването на трудовия договор работодателят не спази съответните изисквания за образование или професионална квалификация за заемането на длъжността, сключения трудов договор е недействителен по смисъла на чл. 74 ал.1 от КТ и разпоредбата на чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ е неприложима, тай като може да бъде прекратявано само трудово правоотношение, което към момента на извършването на уволнението е действително и реално съществуващо в правния мир. /Р – 1099- 2008г. на ІV г.о. на ВКС на РБ/. Изводите на въззивната инстанция в тази посока се затвърждават и от обстоятелството, че по делото се установи, че към момента на извършването на уволнението, длъжността “главен счетоводител” не е съществувала реално, а сключеното между страните по делото допълнително споразумение към трудов договор, визира именно трудови функции във връзка с длъжността “главен счетоводител”. На въззиваемата З. дори е била връчена нова длъжностна характеристика за тази длъжност, която тя отказала да подпише. П. възстановяване на работа въз основа на влязло в законна сила съдебно решение, работника или служителят следва да заеме длъжността, която е заемал от преди уволнението му. Ако длъжността съществува към момента на връщането му на работа, то повторното прекратяване на трудовото му правоотношение следва да бъде извършено на друго правно основание, но не и на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ, като това може да е свързано и с извършване на подбор П. уволнението по реда на чл. 329 от КТ. Изложените съображения от правната страна налагат безспорния извод, за незаконосъобразност на извършеното уволнение, налагащо отмяната на заповедта за уволнение като незаконосъобразна, както и възстановяването на З. на работа в резултат на незаконното и уволнение.

Незаконосъобразността на извършеното уволнение на въззиваемата З. обуславя основателността на исковата претенция за обезщетение за времето след уволнението през което тя е останала без работа по реда на чл. 225 ал. 1 от КТ. Установи се по делото, че по силата на влязло в законна сила съдебно решение, предишно дисциплинарно уволнение на З. е бил отменено като незаконно, като същата е била възстановена от съда на работа. В срока по чл. 345 ал.1 от КТ, въззиваемата се е явила на работното си място за заемане на длъжността от преди уволнението и. Същият ден/01.08.2011г./ тя е подписала представено и от работодателя Допълнително споразумение № 56/01.08.2011г., с което между нея е БД “С. И.” О. Б., е възникнало трудово правоотношение с конкретни прараметри досежно работно място, заемана длъжност и основно месечно трудово възнаграждение. Макар да се установиха по настоящото дело редица обстоятелства, водещи на извода че това споразумение е недействително по смисъла на чл. 74 от КТ, то никой не би могъл да се позовава на недействителност, която не е прогласена по съдебен ред, П. спазване на специалните процесуални разпоредби на закона за това. С явяването на З. на работното място за заемането на длъжността, на която е работила преди уволнението си и след подписването на допълнителното споразумение, въззиваемата на практика е започнала изпълнението на трудовия договор/чл. 63 ал. 4 от КТ/, независимо че длъжността на която е възстановена на работа не е съществувала и независимо от това, че половин час по – късно, на същата е била връчена заповед за уволнение и възникналото трудово правоотношение е било прекратено на основание чл. 328 ал.1 т. 6 от КТ. На същата поради незаконосъобразността на извършеното уволнение се следва обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, за срок от 6 месеца от уволнението и, а за база на изчисляването на размера на същото, следва да бъде прието уговореното между страните с допълнителното споразумение, преди прекратяването на трудовия договор основно месечно трудово възнаграждение в размер на 510.00лв., тъй като де факто въззиваемата е била уволнена веднага след като е постъпила на работа. В Р – 1627 от 26.11.2003г. на ІІІ г.о. на ВКС на РБ е посочено, че когато работникът или служителят не е отработил пълен работен месец на длъжността, от която е уволнен незаконно, обезщетението за оставане без работа поради уволнението се определя като полученото среднодневно трудово възнаграждение, се умножи по броя на работните дни за същия месец. Тъй като въззиваемата на практика не е отработила дори един работен ден след възстановяването и на работа, то за база на обезщетението по чл. 225 ал.1 от КТ може да послужи само уговореното между страните по допълнителното споразумение към трудовия договор месечно възнаграждение в размер на 510.00лв. Незаконосъобразно П. разглеждането на делото първоинстанционният съд е взел за база на изчисляването на размера на дължимото обезщетение по чл. 225 ал.1 от КТ, брутното трудово възнаграждение на въззиваемата за месеца предхождащ предишното и уволнение.

Оплакванията наведени от З. с депозираната от нея насрещна въззивна жалба по делото са основателни и следва да бъдат уважени от настоящия състав на ОС Б.. По делото е предявен иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ, който е бил уважен от първоинстанционния съд като основателен, но само за периода от 01.08.2011г./датата на прекратяването на трудовото правоотношение/до 27.10.2011г. Исковата претенция е за обезщетение за времето през което З. е останала без работа в резултат на незаконосъобразното си уволнение за срок от 6м., ведно със законната лихва върху тази сума считано от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на дължимото. Установи се от събраните по делото доказателства, че въззивницата по насрещната въззивна жалба е била уволнена незаконосъобразно, като за период от шест месеца след уволнението си тя е останал без работа и на З. са били нанесени вреди поради пропуснатите ползи в размер на брутното трудово възнаграждение за този период. В тази насока пред ОС Б. са наведени нови писмени доказателства, които въззивният съд е допуснал като нови такива по смисъла на чл. 266 ал.1 т. 2 от ГПК, тъй като същите се отнасят за период след произнасянето на съдебното решение от първоинстанционния съд в град Б., с които по – горната инстанция е била длъжна да се съобрази. Това дава основание на съда в ОС Б. да счете, че предявения акцесорен иск с правно основание чл.225 ал.1 от КТ следва да бъде уважен от съда като основателен за пълния му размер, претендиран от ищцата с исковата молба по делото. Доказа се от събраните по делото доказателства, че З., през времето през което е останала без работа, за срок от 6 м. след уволнението и е била безработна, не е постъпвала на друго място на работа, като не е получавала трудово възнаграждение, а същата е регистрирана в БТ като активно търсеща работа. По приложението на разпоредбата на чл. 225 от КТ има задължителна съдебна практика, изразена в Р – 517 – 2010г. на ІV гр.о. на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 от ГПК, че доказването за оставането без работа по трудово правоотношение може да стане с всички допустими доказателствени средства – най-често на практика – с препис от трудова книжка или удостоверение от бюрото по труда. Така представените и приети писмени доказателства пред въззивната инстанция, са надлежно доказателство за твърдения от въззивницата факт – оставане без работа в резултат на незаконното и уволнение за срок от 6 месеца след прекратяването на трудовото и правоотношение.

От приетото като писмено доказателство по делото и подписано от страните на 01.08.2011г. допълнително споразумение, преди прекратяването на трудовия договор, те са уговорили основно месечно трудово възнаграждение за З. в размер на 510.00лв. Ето защо предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ следва да се уважи за сумата 3060.00лв., като в останалата му част, до размера на претендираното с исковата молба, същият следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Като всяко парично обезщетение и обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ е лихвоносно. Исковата претенция за обезщетение поради незаконно уволнение е предявена с оглед на всички законови последици от това, поради което въззивният съд счита че искането за законна лихва върху претендираната сума като главница за дължимото обезщетение също е дължима. Лихвата върху тази сума се дължи от деня на поканата/чл.84 ал.2 от ЗЗД/, а в случай че такава не е отправена, лихва се дължи от деня на завеждането на иска пред съда. Ето защо училището работодател следва да бъде осъдено да заплати присъдената от съда сума като обезщетение за период от 6 месеца, през които З. е останала без работа в резултат на незаконното си уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 11.08.2011г./датата на завеждането на исковата молба и поканата/ до окончателното изплащане на дължимото.

Поради изложените съображения от фактическа и правна страна и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, в която първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ, над размера уважен от съда – 2 050.20лв до размера от 3 060.00лв., като се уважи иска за целия период от 6 месеца, през който въззиваемата е останала без работа след незаконното си уволнение, като следва да бъде осъдена Б. Д. “С. И.” П. О. Б., да заплати на Н. И. З. от град Б., още 1009.80лв. над сумата присъдена от РС Б. от 2050.20лв., съставляваща общо обезщетение за периода от 01.08.2011г. до 01.02.2012г., през което тя е останала без работа в резултат на незаконното си уволнение. Следва да бъде осъден работодателят да заплати по сметката на съда и допълнителна държавна такса в размер на 50.00лв., във връзка с останалата част от предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ, за която е уважен от въззивната инстанция като основателен. В останалата част първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено, като за този си извод, на основание чл. 272 от ГПК, Окръжен съд препраща и към мотивите на първостепенния съд, които са правилни и законосъобразни.

Следва да бъде осъден Б. Д. “С. И.” П. О. Б., да заплати на Н. И. З. с ЕГН *, с адрес: Б. и сумата – 300.00лв. за сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 8399/10.11.2011г., постановено по гр.д. № 2357/2011г. по описа на РС-Б., в частта му, в която предявеният иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ, от Н. И. З. с ЕГН *, с адрес: Б., ул. “Х. С.” № *, . *, срещу Б. Д. “С. И.” П. О. Б., пл. “Г. И.” № *, представлявана от Управителя В. М., е отхвърлен от първоинстанционния съд като неоснователен, над размера уважен от съда за сумата– 2 050.20лв., до размера уважен от въззивната инстанция– 3 060.00лв., като вместо това постановява:

ОСЪЖДА на основание чл. 225 ал.1 от КТ, Б. Д. “С. И.” П. О. Б., пл. “Г. И.” № *, представлявана от Управителя В. М., да заплати на Н. И. З. с ЕГН *, с адрес: Б., ул. “Х. С.” № *, *, още 1009.80лв./хиляда и девет лева и осемдесет стотинки/, над частта присъдена от първоинстанционния съд в размер на 2050.20лв., като общо дължимата сума от 3 060.00лв., съставлява обезщетение за периода от 01.08.2011г. до 01.02.2012г., през което З. е останала без работа в резултат на незаконното си уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 11.08.2011г./датата на завеждането на исковата молба и поканата/ до окончателното изплащане на дължимото.

ОСЪЖДА Б. Д. “С. И.” П. О. Б., пл. “Г. И.” №*, представлявана от Управителя В. М., да заплати по сметката на съда и сумата- 50.00лв./петдесет лева/, съставляваща допълнителна държавна такса във връзка с частта от предявения иск с правно основание чл. 225 ал.1 от КТ, която е уважена от въззивната инстанция като основателна.

ОСЪЖДА Б. Д. “С. И.” П. О. Б., пл. “Г. И.” № *, представлявана от Управителя В. М., да заплати на Н. И. З. с ЕГН *, с адрес: Б., ул. “Х. С.” № *, . *, сумата - 300.00лв./триста лева/, за сторените пред въззивната инстанция разноски за адвокатски хонорар.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 8399/10.11.2011г., постановено по гр.д. № 2357/2011г. по описа на РС-Б., в останалата му част, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от получаването на съобщение за него, пред ВКС на РБ.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: