№ 24580
гр. София, 13.07.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110107414 по описа за 2023 година
намира, че на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да съобщи на страните проекта за
доклад по делото:
Предявен е от Г. Г. Г. срещу „..................“ ЕАД отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 6 260,37 лева,
представляваща цена на доставена електроенергия за периода от месец февруари 2004 г. до
месец септември 2004 г. до имот с адрес: ................. с абонатен номер ********** и
клиентски номер 30006828615, за която сума са издадени следните фактури: фактура №
11184473/01.05.2010 г.; фактура № 11184474/01.05.2010 г.; фактура № 11184475/01.05.2010
г.; фактура № 11184476/01.05.2010 г.; фактура № 11184477/01.05.2010 г.; фактура №
11184478/01.05.2010 г.; фактура № 11184479/01.05.2010 г.; фактура № 11184481/01.05.2010 г.
и фактура № 56084764/01.05.2010 г., поради новонастъпило обстоятелство – погасяване на
вземането по давност.
Ищецът твърди, че е клиент на ответното дружество „..................“ ЕАД във връзка с
доставката на електроенергия до имот с административен адрес: ............., за който при
ответника е открит абонатен № ********** и клиентски № 30006828615. Посочва, че за
периода месец февруари 2004 г. – месец септември 2004 г. по процесната партида при
ответника е начислена като дължима от Г. Г. сума в общ размер от 6 260,37 лева главница за
доставена електрическа енергия. За последната са издадени девет фактури, съответно:
фактура № 11184473/01.05.2010 г. за сумата от 733,32 лева; фактура № 11184474/01.05.2010
г. за сумата от 783,98 лева; фактура № 11184475/01.05.2010 г. за сумата от 758,72 лева;
фактура № 11184476/01.05.2010 г. за сумата от 783,97 лева; фактура № 11184477/01.05.2010
г. за сумата от 758,72 лева; фактура № 11184478/01.05.2010 г. за сумата от 889,32 лева;
фактура № 11184479/01.05.2010 г. за сумата от 891,58 лева; фактура № 11184481/01.05.2010
г. за сумата от 660,26 лева и фактура № 56084764/01.05.2010 г. за сумата от 0,50 лева, които
фактури са издадени през 2010 г., но обективират задължения за процесния период - месец
февруари 2004 г. до месец септември 2004 г. Ищецът оспорва дължимостта на вземането с
доводи за погасяването им по давност, започнала да тече считано от падежа на съответната
фактура и изтекла преди образуване на настоящото производство по искова молба от
10.02.2023 г. Намира за приложим към притезанието тригодишния давностен срок по чл.
111, б. „в“ ЗЗД, с оглед характера им на периодични плащания. Ищецът Г. Г. посочва, че с
изрична молба от 13.10.2022 г. е отправил искане до „..................“ ЕАД за отписване на
вземането по процесните фактури като погасено по давност, но в отговор ответното
дружество е отказало това с довод, че давността не се прилага служебно, а оспорване на
1
давността може да бъде направено пред орган за плавна защита и само като защитно
средство. Поддържа, че във връзка с незаплащането от негова страна на процесното
оспорено вземане електроснабдяването му до имота е преустановено по искане на
ответника. С тези доводи ищецът обосновава правния си интерес от търсената защита и
отправя искане за уважаване на исковата претенция. Претендира присъждане на разноските
по делото.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът „..................“
ЕАД не оспорва, че ищецът Г. Г. е титуляр на партида, открита при ответното дружество, за
процесния имот с адрес: ............. с клиентски номер 300068528615, в качеството си на
собственик/вещен ползвател на електроснабдения имот, а с това и потребител. В това
качество, между последния и ответното дружество, в качеството му на краен снабдител,
доставчик от последна инстанция и търговец, съществува облигационно правоотношение по
договор за доставка на електроенергия, по силата на което ищецът дължи заплащането на
сумите, начислени за консумираната в обекта електрическа енергия, доставена от крайния
снабдител. В отговора на исковата молба „..................“ ЕАД (с предишно търговско
наименование „ЧЕЗ Електро България“ АД) не оспорва, че от дружеството по партидата на
ищеца с клиентски № 300068528615 и с обект на потребление: ............. е начислена като
дължима главница в общ размер от 6 260,37 лева, представляваща стойност на реално
отчетена и потребена електрическа енергия за периода от 27.09.2004 г. до 25.09.2009 г.
Твърди, че за последната са издадени една фактура № 56084764/25.09.2009 г. на стойност от
0,50 лева и осем дебитни известия, както следва: дебитно известие № 11184473/27.09.2004 г.
за сумата от 733,32 лева; дебитно известие № 11184474/27.09.2004 г. за сумата от 783,98
лева; дебитно известие № 11184475/27.09.2004 г. за сумата от 758,72 лева; дебитно известие
№ 11184476/27.09.2004 г. за сумата от 783,97 лева; дебитно известие № 11184477/27.09.2004
г. за сумата от 758,72 лева; дебитно известие № 11184478/27.09.2004 г. за сумата от 889,32
лева; дебитно известие № 11184479/27.09.2004 г. за сумата от 891,58 лева и дебитно известие
№ 11184481/27.09.2004 г. за сумата от 660,26 лева. Със същите счетоводни документи е
начислена и лихва за забава за периода от 28.09.2004 г. до 12.05.2023 г. в общ размер на
сумата от 12 608,50 лева, дължима на основание чл. 35 от приложимите към
правоотношението Общи условия. Ответникът твърди, че посочените суми не са заплатени
от Г. Г., като въпреки това към настоящия момент електроснабдителното дружество не е
предприело действия за принудителното им събиране. Счита, че погасителната давност не
води до погасяване на вземанията на кредитора, а единствено поражда правото на длъжника
да откаже изпълнение. Ето защо намира, че сама по себе си последната не може да бъде
основание за произнасяне на съда по въпроса за съществуване на вземанията. С тези доводи
ответникът отправя искане за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на
разноските по делото.
Съдът, при извършената служебна проверка по реда на чл. 140 ГПК, намира, че в
настоящия случай е надлежно сезиран с предявен установителен иск за признаване
недължимостта на конкретно вземане, за което от ответника са издадени съответните
счетоводни документи. В тази връзка и в отговор на доводите, изложени в отговора на
исковата молба съдът намира за необходимо да отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.
124, ал. 1 ГПК длъжникът може да оспори съществуването на едно право или
правоотношение, когато има правен интерес от това. Процесната искова претенция е
основана на твърдения, че ищецът не дължи процесното вземане поради погасяването му по
давност, започнала да тече от падежа на съответната фактура и изтекла към момента на
подаване на исковата молба, обосновавайки наличието на правен интерес от отричане на
вземането с обстоятелството, че същото продължава да са се претендира от ответника, чрез
включването му като дължимо в счетоводни документи, начисляването на лихви, както и с
отказ за отписването му. С оглед изложеното, съдът намира, че процесният иск е
процесуално допустим.
2
На основание чл. 145, ал. 2 ГПК на ответника следва да бъдат дадени указания да
уточни периода, за който е начислена консумираната електроенергия в съответните дебитни
известия, издадени на 27.09.2004 г.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, съдът разпределя между страните
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, както следва:
В тежест на ищеца е да установи правния си интерес от търсената защита – отричане
на вземанията, като докаже наличието на твърдяната форма на извънпроцесуално поведение
на ответното дружество, свързана с претендиране на процесните суми и активната си
процесуална легитимация в процеса – качеството си на длъжник на процесните суми.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже
настъпването на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната
давност по отношение на вземанията.
С оглед становищата на двете страни и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК,
съдът отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по
партида с абонатен № ********** и клиентски № 30006828615, с обект на потребление:
............. и с титуляр ищеца, при ответното дружество е начислена като дължима главница в
общ размер на сумата от 6 260,37 лева – стойност на доставена електроенергия.
По доказателствените искания:
Приложените от страните писмени материали са относими към предмета на спора и
приемането им като доказателства по делото е допустимо.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ответника в двуседмичен срок от получаване на съобщението да уточни
периода, за който е начислена консумираната електроенергия в съответните дебитни
известия, всички, издадени на 27.09.2004 г.
ДОКЛАДВА делото съгласно мотивите на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.10.2023 г. от
11:25 часа, за която дата и час да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, обективиращо проекта за доклад по делото, а на ищеца – с препис
от депозирания писмен отговор.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото приложените към
исковата молба и към отговора на исковата молба писмени материали.
УКАЗВА на страните, че могат да вземат становище по дадените указания и проекто –
доклада най–късно в първото по делото заседание.
КАЗВА на страните, че могат да уредят спора помежду си чрез МЕДИАЦИЯ като ги
ПРИКАНВА към доброволното му уреждане. При постигане на спогодба дължимата
държавна такса за разглеждане на делото е в половин размер. КЪМ СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД действа програма „Спогодби“, която предлага безплатно провеждане на
медиация.
УКАЗВА на страните, че:
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК ако живее или замине за повече от един месец в чужбина е
длъжен да посочи лице в седалището на съда, на което да с връчват съобщенията – съдебен
адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България; същото задължение имат
законният представител, попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 когато
3
лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се
смятат за връчени;
- съгласно чл. 41 ГПК ако отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщил по
делото или на който веднъж му е връчено съобщение, е длъжен да уведоми съда за новия си
адрес; такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен адрес за връчване;
същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени;
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо
лице, което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4