№ 83
гр. Благоевград, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети март през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Красимир Аршинков
Членове:Атанас Маскръчки
Диана Узунова
при участието на секретаря М. Палова
като разгледа докладваното от Красимир Аршинков Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20231200600043 по описа за 2023 година
С присъда № 20/29.07.2022 год., постановена по н.ч.х.д. № 329/2020 год.
на Районен съд Гоце Делчев, подсъдимата З. Н. Х. е призната за невиновна в
това, че от 22.02.2020 година до момента на подаване на тъжбата не
изпълнява и осуетява изпълнението на решение № 2177/10.07.2019 г. по гр.д.
№1019/2018 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, влязло в законна сила,
относно упражняване на лични отношения на бащата И. И. С. с малолетното
си дете Е И.а С.а, с ЕГН **********, с осуетяване на срещите между детето и
бащата всяка втора и четвърта седмица от месеца, разпределени по дни както
следва: с действията си е осуетила срещите между детето и бащата от 10:00 ч.
на двадесет и втори февруари 2020 г. до 17:00ч. на двадесет и трети февруари
2020 г.; с действията си е осуетила срещите между детето и бащата от 10:00ч.
на четиринадесети март 2020 г. до 17:00 ч. на петнадесети март 2020 г. и от
10:00ч. на двадесет и осми март 2020 г. до 17:00 ч. на двадесет и девети март
2020 г.; с действията си е осуетила срещите между детето и бащата от 10:00 ч.
на единадесети април 2020 г. до 17:00 ч. на дванадесети април 2020 г., както и
от 10:00 ч. на двадесет и пети април 2020 г. до 17:00ч. на двадесет и шести
април 2020 г., като не е позволила на бащата И. И. С. да влезе при детето си,
1
нито е позволила на детето си Е И.а С.а да излезе при баща си и по този начин
с действията си не е изпълнила съдебното решение, уреждащо личните
контакти между родител и дете – престъпление, поради което е напълно
оправдана по поддържаното обвинение по чл.182, ал.2 във вр. с чл.193а и
чл.26 от НК.
Със същата присъда частният тъжител С. е осъден да заплати на
подсъдимата Х. сторените разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лв.
Срещу присъдата в законния срок е депозирана въззивна жалба от
повереника на частния тъжител И. С., с която се оспорва обосноваността и
законосъобразността й. Твърди, се че от събраните по делото доказателства
категорично се установява виновното поведение на подсъдимата, осуетила
режима на контакти съобразно постановеното съдебно решение между
жалбоподателя и неговата дъщеря. Не са отчетени показанията на
свидетелите ..., които заедно с представената нотариално заверена клетвена
декларация от първия свидетел красноречиво потвърждават вината на Х. по
повдигнатото й с тъжбата обвинение. Твърди, че присъдата е
незаконосъобразна и поради допуснати съществени процесуални нарушения,
свързани с липсата на мотиви към нея, както и поради предоставяне на
защитника на подсъдимата на препис от присъдата преди нейното обявяване
в съдебно заседание. Това обосновава искането за нейната отмяна и
осъждането на Х. по повдигнатото й обвинение, а при условията на
алтернативност отмяна на присъдата и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Последното искане
беше направено пред въззивната истанция в пледоарията на повереника, който
освен това поддържаше и останалите, изтъкнати в жалбата основания за
отмяната на атакуваната присъда.
Въззиваемата З. Х. чрез защитника си оспорва изцяло изложеното във
въззивната жалба и пледоарията на повереника на С., считайки, че ГДРС е
постановил правилна и обоснована присъда. В представено писмено
възражение, поддържано и в пледоарията на защитника, се излагат
съображения за липсата на каквито и да било доказателства, че на
определените в решението на гражданския съд дати, майката е попречила за
осъществяването на контакт с бащата на детето. Твърди, че нито един от
двамата свидетели не е посочил Х. да е присъствала на място и съответно да е
2
попречила на дъщеря си да излезе и да отиде при баща си. Съдът правилно е
отчел и установеното отчуждаване на детето от бащата и нежеланието му да
контактува с него, което е основна причина да се провалят срещите им. Чрез
защитника си иска потвърждаване на присъдата на ГДРС.
Въззивният съд, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт
съобразно изискванията на чл.314 от НПК и собствен анализ на събрания по
делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
При излагане на приетите за установени факти първостепенният съд е
отдал нужното внимание на събраната доказателствена съвкупност,
обосновано определяйки на кои гласни доказателствени средства и в каква
степен следва да се даде вяра. Обсъдени са показанията на тримата разпитани
свидетели ..., като е изведено действително заявеното от тях. Акцентирано е
върху обстоятелството, че и двамата водени от частния тъжител свидетели
твърдят, че при съвместното им отиване със С. пред дома на З. Х., същата не
се е появявала и съответно не е извършвала действия, насочени към
проваляне на предстоящия контакт между бащата и детето. На следващо
място, съдът правилно е кредитирал събраните писмени доказателствени
средства, извеждайки от тях взаимоотношенията между страните и
постановените от гражданския съд контакти между бащата и детето.
Правилно съдът е отказал да кредитира представената от името на Ч клетвена
декларация с нотариална заверка на подписа, подчертавайки, че обективната
истина в наказателния процес може да бъде установявана само съобразно
способите на доказване, изчерпателно установени в НПК.
С тези уточнения въззивната съдебна инстанция намира, че с решение
№2177/10.07.2019 година по гр.д. №1019/2018 год. по описа на ГДРС е
преразгледан въпроса за режима на контакти между частния тъжител И. И. С.
от една страна и детето Е И.а С.а, родено на 13.07.2006 год. от друга, като за
периода на поддържаното от частния тъжител обвинение съдът е разпоредил
контактите да се осъществяват всяка втора и четвърта събота от месеца за
времето от 10.00 часа на първия ден до 17.00 часа на втория ден с преспиване
при бащата. Определени са и ваканционните периоди за престой на детето
при бащата, които обаче не се налага да бъдат подробно описвани, поради
отсъствието им от периода на повдигнатото срещу подсъдимата обвинение.
3
Следва да се отбележи, че поради силно влошените отношения между
С. и З. Х., практически се стигнало до очуждаването на детето от бащата.
Момичето не искало да контактува с него и това трудно се преодолявало даже
и при проведените срещи в Центъра за обществена подкрепа в Гоце Делчев.
За периода на поддържаното в тъжбата обвинение от третото десетдневие на
месец февруари до края на месец април на 2020 година частният тъжител, в
присъствието на близките му ...., отивали пред дома на З. Х. в с. Дебрен, без
да уточнят конкретните дати, където не успявали да осъществят контак
между бащата и дъщерята съобразно решението на гражданския съд за
режима на личните им отношения. В някои от случаите намирали външната
врата вързана с въже, а в други случаи детето отказвало да отиде с бащата
поради сочени от него ангажименти, или поради противопоставянето на
майката и бащата на подсъдимата. В нито един от случаите С. не установил
телефонен контакт с майката З. Х., за да изиска съдействие, както и с дъщеря
си, за да я уведоми, че е пристигнал пред дома й и я чака. Освен това в нито
един от описаните от него случаи Х. не се е появявала и съответно с
поведението си да е попречила на осъществяването на контакта с детето.
След инкриминирания период, определен в тъжбата, частният тъжител
на няколко пъти ходел пред дома на Х. в с. Дебрен, където влизал в спор с
нейни близки, включително и брат й св. Х, а с баща й се сбил. Тези данни
обаче нямат отношение към разглежданото престъпление, което е с ясно
очертани времеви рамки, поради което и въззивната инстанция не намира за
нужно да изследва тези допълнителни факти съобразно заявеното от
разпитаните свидетели и останалите доказателствени източници по делото.
Описаното от фактическа страна не се различава съществено от
възприетото и от ГДРС, и почива на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства. За правото на контакти между частният тъжител и
дъщеря му може да се съди по представеното съдебно решение на
гражданския съд, а за предприетите от него действия в тази насока – от
показанията на разпитаните свидетели. Свидетелят Ч, който е вуйчо на С.,
сочи, че многократно са ходили пред къщата на Хи в с. Дебрен, но след като
са стояли по 10-15 минути и никой не е излизал, си тръгвали. Свидетелят не
може да посочи нито една конкретна дата, освен че е било през месеците
февруари до юни на 2020 година, но въпреки това е категоричен, че нито Х.,
нито нейни близки са гонили С.. Не сочи и за опити от негова страна да се
4
свърже по телефона било с подсъдимата, било с детето, за да им заяви, че
чака пред дома им. Свидетелят Д К също не е посочил конкретна дата на
двете си посещения заедно със С. пред дома на Хи, но според показанията му
първият път дъщерята излязла и отказала да отиде с баща си, понеже имала
гости, а на следващия ден били изгонени от майката на подсъдимата. Самата
подсъдима свидетелят не е виждал и не я познава. От своя страна св. А Х е
посочил, че в нито един момент сестра му не е пречила за осъществяването на
контакт между бащата и детето, а в дома им в с. Дебрен живеели не само тя и
дъщеря й, но и родителите им. Освен това всяка събота и неделя и самият той
ползвал къщата, заедно със семейството си.
При така събраната и обсъдена доказателствена съвкупност правилно и
обосновано първата съдебна инстанция е приела поддържаното от С.
обвинение срещу Х. за недоказано. Освен, че не се установяват конкретните
дати на неизпълнение от страна на подсъдимата на решението на гражданския
съд за режима на лични отношения между бащата и детето, в нито един
случай не се установи съответно действие или бездействие на подсъдимата,
създало пречки в тази насока. При нито един от опитите за контак частният
тъжител не е напрали опит да се свърже с Х. или с детето, за да предупреди,
че очаква да се види с него. При улеснената в днешно време телефонна
комуникация е очевидно, че бащата не е положил необходимите и разумни
усилия в тази насока. Отделно от това е безспорен факт и отчуждението на
детето от него, което според съда изисква полагането на специални усилия от
бащата за неговото преодоляване, а не формалното търсене на съдебна
отговорност от майката, която разбираемо е обявена за виновник за създалите
се отношения. Не може да се игнорира и нежеланието на самото дете да
контактува с бащата, особено като се има пред вид възрастта му и процеса на
изграждане и формиране на личността му. В подкрепа на тези изводи е и
обстоятелството, че в нито един от случаите на провален контакт с детето
подсъдимият не е поискал на конкретната дата съдействие от страна на
органите на МВР или от други специализирани институции, особено като се
имат пред вид отправените по думите на св. Куков по негов адрес обиди и
клетви от майката на подсъдимата.
Всичко изброено в съвкупност позволява на въззивната инстанция да
приеме за правилен, обоснован и законосъобразен направения от ГДРС извод
5
за невиновност на подсъдимата Х. по повдигнатото й обвинение.
Постановената присъда от ГДРС за това, че подсъдимата е невиновна в това,
че от 22.02.2020 година до момента на подаване на тъжбата не изпълнява и
осуетява изпълнението на решение № 2177/10.07.2019 г. по гр.д. №1019/2018
г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев, влязло в законна сила, относно
упражняване на лични отношения на бащата И. И. С. с малолетното си дете Е
И.а С.а, с ЕГН **********, с осуетяване на срещите между детето и бащата
всяка втора и четвърта седмица от месеца, разпределени по дни както следва:
с действията си е осуетила срещите между детето и бащата от 10:00 ч. на
двадесет и втори февруари 2020 г. до 17:00ч. на двадесет и трети февруари
2020 г.; с действията си е осуетила срещите между детето и бащата от 10:00ч.
на четиринадесети март 2020 г. до 17:00 ч. на петнадесети март 2020 г. и от
10:00ч. на двадесет и осми март 2020 г. до 17:00 ч. на двадесет и девети март
2020 г.; с действията си е осуетила срещите между детето и бащата от 10:00 ч.
на единадесети април 2020 г. до 17:00 ч. на дванадесети април 2020 г., както и
от 10:00 ч. на двадесет и пети април 2020 г. до 17:00ч. на двадесет и шести
април 2020 г., като не е позволила на бащата И. И. С. да влезе при детето си,
нито е позволила на детето си Е И.а С.а да излезе при баща си и по този начин
с действията си не е изпълнила съдебното решение, уреждащо личните
контакти между родител и дете, представляващо престъпление по чл.182, ал.2
във вр. с чл.193а и чл.26 от НК следва да бъде изцяло потвърдена.
В конкретният казус не се установиха нито конкретните дати на
осъществени опити от страна на С. да осъществи контакт с дъщеря си, нито
определени действия или бездействия от страна на подсъдимата, които да й
бъдат вменени във вина за провалянето на признатото от съда право на лични
отношения. По никакъв начин не се установи, че Х. е създавала пречки на
детето да се види с бащата, особено като се има пред вид възрастта му от
приблизително 16 години и възможността вече само да преценява създалите
се житейски ситуации и да взема решения в една или друга насока. Съобразно
установеното по делото, включително и от показанията на св. Х, се
установява, че отчуждаването на детето от бащата е факт, който вероятно
стои в основата на нежеланието му да контактува с него. Вменяванета на
отговорността в тази посока само и единствено на майката е не само
житейски неоправдано, но и недоказано по реда и със средствата на НПК.
Отделно от това и на основание чл.190, ал.1 от НПК сторените пред
6
въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъдат
възложени в тежест на частния тъжител.
По изложените съображения и на основание чл.338 от НПК Окръжният
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 20/29.07.2022 год., постановена по
н.ч.х.д. № 329/2020 год. на Районен съд Гоце Делчев.
ОСЪЖДА И. И. С. на основание чл.190, ал.1 от НПК да заплати на З. Н.
Х. сумата от 1 000 /хиляда/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение
пред въззивната съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7