№ 50
гр. Шумен, 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Пламена К. Недялкова
при участието на секретаря Ц. В. К.
като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно
наказателно дело № 20223630201406 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №20 - 0869 - 004442/02.06.2021г. на
Началник сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175 ал.1
т.4 от ЗДвП на И. К. И., ЕГН ********** са наложени административно наказание “глоба”
в размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца,за извършено
нарушение на чл.103 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени НП като счита същото за неправилно и незаконосъобразно, постановено при
неправилно приложение на материалния закон, без да излага конкретни доводи в жалбата.
Също така счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, без да ги конкретизира. В съдебно заседание
редовно призван не се явява. В последното съдебно заседание се явява процесуален
представител – адв. М. И. от ЛАК, който поддържа жалбата. Моли да бъдат присъдени
направените по делото разноски. В депозирани писмени бележки излага подробни доводи.
Намира, че АУАН е издаден след изтичане на тримесечния срок визиран в разпоредбата на
чл.34 от ЗАНН. По отношение допуснатите съществени процесуални нарушения намира, че
същите се изразяват в това, че АУАН бил съставен в присъствието само на единия свидетел
– очевидец, както и че е съставен в отсъствие на нарушителя без това изрично да е отразено
в акта. От посоченото в обстоятелствената част на АУАН и НП не било ясно какво
длъжностно лице бил инсп.И. и въз основа на каква заповед. Счита, че е нарушено правото
на защита на жалбоподателя, поради неяснота относно мястото на извършване на
нарушението. С неприложението на чл.28 от ЗАНН намира, че е нарушен и материалния
закон. Вмененото нарушение се оспорва и по същество, поради недоказаност по безспорен
начин, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението. При условията на евентуалност се излагат доводи, че е налице минимално
негативно засягане на обществените отношения, поради което не следва да се налага
наказание, а нарушителя следва да се предупреди съобразно чл.28 от ЗАНН.
Процесуалния представител на въззиваемата страна, моли съда да потвърди
издаденото наказателно постановление като правилно и законосъобразно, издадено от
компетентен орган.Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално
1
допустима.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:
На 06.09.2021г. около 13.34 часа свидетелите И. Х. И. и Я. Н. М. – служители в
Национално ТОЛ управление, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Варна, със служебен
автомобил позициониран на път I – 4 на аварийна площадка, разположена в дясно преди
разклона за с.Градище /в посока гр.Търговище/ осъществявали контрол по изпълнение на
задълженията на водачите на МПС за плащане на винетна такса. По същото време
жалбоподателят с управлявания от него л.а. „БМВ“ с рег. №ОВ 0867 ВР се движел по път I
– 4 в посока гр.Търговище, т.е. към мястото където били позиционирани свидетелите И. и
М.. Тъй като по отношение на л.а. „БМВ“ с рег. №ОВ 0867 ВР в системата на БГ ТОЛ
имало генерирано нарушение от 07.07.2020г. в 10.34 часа за липса на електронна винетка,
на техническото средство, с което свидетелите работели била подадена информация за
приближаващия се към тях автомобил, за който в системата има генерирано нарушение от
07.07.2020г. Информацията се подавала под формата на снимка на автомобила. Тъй като в
такива случаи контролните органи на Националното ТОЛ управление задължително
предприемали действия по спиране на МПС с цел уведомяване на водача за възможността
да заплати компенсаторна така по чл.10 ал.2 от ЗП, свидетелите предприели действия за
спиране на МПС. Св.Я. Н. М. останал в автомобила, за да следи системата за други
автомобила с нарушения, а св.И. Х. И. минал зад служебния автомобил, за да подаде сигнал
за спиране на приближаващия се л.а. „БМВ“ с рег. №ОВ 0867 ВР със стоп палка.
Автомобилът се движел в колона с още две МПС като бил последен. Св.И. пропуснал
автомобилите, които се движели пред л.а. „БМВ“ с рег. №ОВ 0867 ВР и подал на
жалбоподателя ясен сигнал за спиране със стоп – палка като му посочил да спре пред
служебния автомобил, но той не се подчинил на подадения сигнал и не преустановил
движението на управлявания от него автомобил, преминал в непосредствена близост до св.
И. и продължил в посока гр.Търговище.
Св. И. подал сигнал на тел.112, а също така уведомил гл.инспектор в сектор „Контрол
и правоприлагане“ – Варна и следващият екип на Национално ТОЛ управление,
позициониран по посоката на движение на автомобила, а именно екипа позициониран на
път I – 4 км.204, до бензиностанция „Кастрол“, преди гр.Омуртаг, част от който бил св.Г. И.
Т.. Около 15.00 часа жалбоподателят спрял при екипа разположен преди гр.Омуртаг. Държал
се агресивно със служителите, поради което бил извикан и полицейски екип на РУ –
Омуртаг, които извършили проверка на жалбоподателя.
На 05.10.2020г. в сектор ПП при ОДМВР – Шумен постъпила преписка от АПИ –
НТУ за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП, осъществено от водач на МПС с рег.
№ОВ 0867 ВР на 06.09.2020г. на път I -4 км.253+346, към която е приложена докладна
записка от св.И. Х. И. от 06.09.2020г. От сектор ПП при ОДМВР – Шумен на 13.10.2020г. е
изпратено писмо до сектор ПП при ОДМВР – Ловеч да бъде установен собственика на
автомобила , а именно – жалб. И. К. И., който да бъде запознат с разпоредбата на чл.188 ал.1
от ЗДвП и да посочи лицето управлявало автомобила по път I - 4 км.253+346 в посока
гр.Търговище на 06.09.2020г. около 13.34 часа, както и на лицето извършило нарушението
на чл.103 от ЗДвП да бъде връчена покана по чл.40 от ЗАНН. С писмо рег.№906р –
7079/16.10.2020г. в сектор ПП при ОДМВР – Шумен постъпили от ОДМВР – Ловеч
декларация по чл.188 от ЗДвП, в която жалбоподателят посочил, че на 06.09.2020г. около 12
часа автомобилът му се управлявал лично от него и връчена на 16.10.2020г. покана лично
на жалбоподателя за явяване в двуседмичен срок от връчването в сектор ПП при ОДМВР –
Шумен за съставяне на АУАН.
На 18.12.2020г. св.М. Г. М. – ПИ в сектор ПП при ОДМВР - Шумен съставил срещу
жалб. И. АУАН №4442 за нарушение на чл.103 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на
06.09.2020г. около 13.34 часа по път I -4 км.253+346 в посока гр.Търговище управлявал
собственият си л.а. „БМВ 320Д“ с рег. №ОВ 0867 ВР като след подаден сигнал за спиране
със стоп палка по образец от инспектор И. – длъжностно лице по чл.167 ал.2 от ЗДвП не
спрял на посоченото място, а продължил движението си в посока гр.Търговище. Актът
бил съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като в указания в поканата двуседмичен срок,
жалбоподателят не се явил в сектор ПП при ОДМВР – Шумен. Същият бил връчен лично на
И. на 15.01.2021г. При предявяване и връчване на акта И. отразил възражения, че се движел
2
в колона от автомобили и не е възприел да му е подаван сигнал със стоп палка, както и , че
бил спрял при следващият патрул на ТОЛ.В тази насока са депозирани и писмени
възражения в законоустановения срок.
Във връзка с депозираните възражения била извършена проверка от И. С.Г. – ПИ в
група ОДПДПК в сектор ПП при ОДМВР – Шумен. В хода на проверката била изискана
допълнителна информация от ОДМВР – Търговище и Национално ТОЛ управление. От
Национално ТОЛ управление била изпратена допълнителна справка, извадки от сайта на БГ
ТОЛ, снимки от екрана на лаптопа в служебния автомобил, докладни записки от
свидетелите И. Х. И., Г. И. Т. и Я. Н. М., както и от служителите Т. И.Т. и М.М.Б.. След
като се запознал с възраженията и материалите по преписката, Г. не установил
обстоятелства или доказателства съставения срещу жалбоподателя АУАН да бъде анулиран
или преписката прекратена, поради което счел подаденото възражение за неоснователно, за
което жалбоподателят бил уведомен.
Въз основа на съставения акт и материалите съдържащи се в административно –
наказателната преписка, административно-наказващият орган е издал обжалваното НП като
е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП на И. К. И., ЕГН ********** са наложени административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца,за извършено
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от събрани по делото
писмени и гласни доказателства.
При така изяснената фактическа обстановка , съдът прави следните правни изводи:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по чл.42 от ЗАНН относно
задължителното му съдържание. Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за
запознаване със съдържанието му на нарушителя и му е връчен препис срещу разписка. В 6-
месечния срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на
задължителните изисквания към съдържанието на този вид актове съгласно чл.57 от ЗАНН,
издадено е и от материално и териториално компетентен орган.
Изложеният довод за изтекла погасителна давност за наказателно преследване, съдът
намира за неоснователен.В разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН са предвидени сроковете, с
изтичането на които не може да се образува административнонаказателно производство
пред административнонаказващия орган или образуваното такова следва да се прекрати.
Съгласно нормата на чл.34 ал.1 и ал.2 от ЗАНН задължителна предпоставка за
законосъобразното започване и развитие на административно-наказателното производство е
същото да бъде инициирано, чрез съставен акт за установяване на административно
нарушение в рамките на три месеца от откриване на нарушителя или в рамките на една
година от извършване на нарушението, като изчерпателно са посочени нарушенията, за
които срокът е различен - 6 месеца от откриване на нарушителя, съответно 2 или 5 години
от извършване на нарушението. Регламентирани са два срока и пропускането, на който и да
е от двата погасява възможността за реализиране на административно – наказателна
отговорност. Съгласно Тълкувателно постановление № 1 от 27 февруари 2015 г. на ВКС,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС тези срокове са давностни и могат да бъдат спирани
и прекъсвани.
От съдържанието на процесното НП се установява, че вмененото в него нарушение на
жалбоподателя е извършено на 06.09.2020г., поради което от тази дата тече едногодишният
срок, който не е бил изтекъл към датата на съставяне на акта – 18.12.2020г. Тримесечният
срок започва да тече от момента, в който компетентните да съставят акта контролни органи
са стигнали до извода, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение, формирали
извода си за нарушението и нарушителя. Процесното нарушение на ЗДвП е извършено на
територията на ОДМВР – Шумен,поради което АУАН следва да бъде издаден от
длъжностно лице от състава на сектор ПП при ОДМВР – Шумен. На 05.10.2020г., в сектор
ПП при ОДМВР – Шумен е постъпила преписката от АПИ – НТУ за извършено нарушение
по чл.103 от ЗДвП и същият ден е била разпределена на св. М. М., поради което св. М.,
който се явява актосъставител, е узнал, че има извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП на
05.10.2020г. Самоличността на нарушителя е станала известна на актосъставителя на
21.10.2020г., когато му е била разпределена изпратената от ОДМВР – Ловеч декларация по
чл.188 от ЗДвП, попълнена от жалбоподателя. АУАН е съставен на 18.12.2020г. в
3
тримесечният срок, когато не е била преклудирана възможността
административнонаказващия орган законосъобразно да ангажира
административнонаказателната отговорност на нарушителя за извършено от него
нарушение.
Съдът намира за неоснователни и изложените доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в това, че АУАН бил съставен в присъствието само
на единия свидетел – очевидец, както и че е не било отбелязано в АУАН, че е съставен в
отсъствие на нарушителя.
Разпоредбата на чл.40 от ЗАНН урежда процедурата по съставянето на акта за
установяване на административно нарушение и съгласно ал.1 от нея, акта се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или
установяване на нарушението. Изключенията от това правило, даващи възможност за
съставяне на акта в отсъствие на нарушителя са изчерпателно, точно и недвусмислено
посочени в разпоредбата на чл.40 ал.2 от ЗАНН, а именно когато нарушителят е известен, но
не може да бъде намерен или след покана не се яви за съставянето на акта. В процесният
случай акта е съставен в отсъствие на нарушителя, тъй като да си били налице
предпоставките за това. Няма изискване в акта изрично да бъде посочено това
обстоятелство, поради което неотразяването му не съставлява процесуално нарушение. Не
представлява процесуално нарушение и обстоятелството, че АУАН е съставен в
присъствието само на единия свидетел – очевидец. В разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН е
регламентирана възможност АУАН да се състави в присъствието на други свидетели, като
това обстоятелство следва да бъде отбелязано в акта. В случая акта е съставен в
присъствието на св.И. И., който е свидетел – очевидец, за втория свидетел по акта св.Т. Т.
изрично е посочено, че е свидетел само при съставянето на АУАН, с което е изпълнено
изискването на чл.40 ал.3 от ЗАНН и следователно, липсва допуснато нарушение. За
спазването на разпоредбата на чл.40 ал.3 от ЗАНН не е необходимо да бъдат посочени
причините, поради които присъствалите при извършване или установяване на нарушението
не присъстват при съставянето на АУАН. Дори да се приеме наличието на такова
процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените - не е довело до
ограничаване на процесуалните права на санкционираното лице, тъй като видно от
доказателствата по делото, правото му на защита е било гарантирано и той максимално се е
възползвал от него.
По отношение доводът, че от посоченото в обстоятелствената част на АУАН и НП не
било ясно какво длъжностно лице бил инсп.И. и въз основа на каква заповед, действително
неправилно е посочено, че касае за длъжностно лице по чл.167 ал.2 от ЗДвП, вместо чл.167а
ал.2 от същия закон. Съдът намира, че се касае за техническа грешка и не ограничава
правото на сакционираното лице да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
Свидетелите И. Х. И. и Я. Н. М. са били облечени със съответните униформи и
светлоотразителни жилетки на служители в Национално ТОЛ управление, също така са
били и със служебен автомобил, който има съответните обозначения.
Административно – наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП. Съгласно цитираната разпоредба, при подаден
сигнал за спиране от контролните органи , водачът е длъжен да спре. Съдът намира за
безспорно установено от доказателствата по делото, че на процесната дата - 06.09.2020г.
свидетелите И. Х. И. и Я. Н. М. – служители в Национално ТОЛ управление, сектор
„Контрол и правоприлагане“ – Варна, със служебен автомобил позициониран на път I – 4, на
аварийна площадка разположена в дясно преди разклона за с.Градище /в посока
гр.Търговище/, осъществявали контрол по изпълнение на задълженията на водачите на
МПС за плащане на винетна такса. Безспорно установено е и обстоятелството, че около
13.34 часа, жалбоподателят е управлявал собственият си л.а. „БМВ 320Д“ с рег. №ОВ 0867
ВР по път I - 4 в посока гр.Търговище, т.е. към мястото където били позиционирани
свидетелите И. и М.. Този факт не се оспорва и от жалбоподателя. Въз основа на
показанията на свидетелите И. Х. И.,Я. Н. М., Г. И. Т., както и приложените писмени
доказателства - извадки от сайта на БГ ТОЛ, снимки от екрана на лаптопа в служебния
автомобил, ЕФ №**********, съдът намира за доказано и, че на техническото средство, с
което свидетелите И. и М. работели била подадена информация за приближаващия се към
тях л.а. „БМВ“ с рег. №ОВ 0867 ВР, за който в системата имало генерирано нарушение от
4
07.07.2020г., поради което св.И. подал ясен сигнал със стоп – палка по образец за спиране на
лекия автомобил управляван от жалбоподателят. Според свидетелят жалбоподателят
възприел подадения му сигнал, но и не спрял, а продължил минавайки в непосредствена
близост до него, при което страничното огледало на автомобила закачило
светлоотразителната му жилетка.Фактът, че бил подаден сигнал за спиране със стоп палка
на управлявания от жалбоподателя автомобил, се доказва и от показанията на св.Е. Г. И.,
според която служителят на ТОЛ изчакал да се изравни с тяхната кола и тогава изскочил от
някъде и вдигнал стоп палка. Така описаните от свидетелката действия на служителя на
ТОЛ, безспорно водят на извода, че подадения сигнал за спиране е бил предназначен за
техния автомобил и е бил възприет от тях. Показанията на св.И. не са оборени по никакъв
начин и за съда не съществува причина да не ги кредитира, тъй като същите са обективни и
безпристрастни и няма индиция за неговата заинтересованост. Съдът намира за безспорно
установено , че жалбоподателят е осъществил от обективна страна административно
нарушение по чл.103 от ЗДвП, тъй като не е спрял при подадения сигнал от контролен орган
по чл.167а ал.2 от ЗДвП. Нарушението е осъществено и от субективна страна. Сигналът за
спиране е бил подаден своевременно. Св. И. се е намирал извън служебния автомобил и към
момента на подаване на сигнала със стоп-палка е бил в близост до лекия автомобил
управляван от жалбоподателя. Бил е облечен с униформа и светлоотразителна жилетка,
Съдът намира, че жалбоподателят е възприел сигнала и предвид обстоятелството, че
впоследствие сам е спрял при следващият екип на Национално ТОЛ управление като
поводът за спирането му били именно действията на св.И.. Ако жалбоподателят не е бил
сигурен дали подадения сигнал със стоп палка бил за него или за друг автомобил, логично е
да спре при екипа, който е подал сигнала, а не при следващият такъв, който е бил
позициониран преди гр.Омуртаг на км.204, т.е. около 50 км. след мястото, където е бил
подаден сигнала. Също така за административните нарушения не се изиска умисъл,
достатъчно е да са извършени по непредпазливост.
По отношение изложеният довод за нарушено правото на защита на жалбоподателя,
поради неяснота относно мястото на извършване на нарушението, съдът намира следното: В
АУАН и в НП като място на извършване на нарушението е посочено път I - 4 км.253+346.
От показанията на актосъставителят М. се установява, че при текстовото описание на
нарушението на вмененото нарушение, същият е посочил мястото на извършване на
нарушението на база данните съдържащите в първоначално получената преписка от
Национално ТОЛ управление. В преписката са изложени обстоятелства, относно извършено
нарушение по чл.103 от ЗДвП, осъществено от водач на МПС с рег. №ОВ 0867 ВР на
06.09.2020г. на път I - 4 км.253+346, към която е приложена и докладна записка от св.И. Х.
И. от 06.09.2020г., в която е отразен същият пътен участък. В допълнителната справка
изготвена от Национално ТОЛ управление, във връзка с изисканата информация от ОДМВР
- Шумен по повод депозираните възражения като място на извършване на нарушението е
посочено път I - 4 км.256+987. Същото местоположение / път I - 4 км.256+987/ е отразено и
в приложените към нея докладни записки от 02.02.2021г. изготвени от свидетелите И. Х. И.
и Я. Н. М.. От друга страна според показанията на свидетелите И. и М. в съдебно заседание,
те са били позиционирани на път I - 4 км.255+584. При така установеното безспорно е
налице неяснота, относно мястото на извършване на нарушението.
НП очертава рамката на административнонаказателното обвинение срещу
жалбоподателя чрез посочване на обстоятелствата на обвинението по начин, който определя
предмета на доказване от гледна точка на извършеното нарушение и участието на
нарушителя в него, което да гарантира осъществяване на правото му на защита и това
именно е същността на изискванията към формата и съдържанието на НП. Минималното
съдържание, което следва да съдържа всеки един акт са дата и място на извършване на
нарушението, начин на извършване, обстоятелствата при които е извършено. В конкретният
случай при така направеното описание на нарушението е допуснат съществен порок по
смисъла начл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Налице противоречия по отношение на фактите от
проявлението на които да се направи извод за извършено административно нарушение.
Мястото на осъществяване на деянието е обстоятелство индивидуализиращо конкретното
деяние и липсата на яснота относно мястото на извършването му, представлява съществено
нарушение на процесуалните правила – чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Процесуалните
правила на ЗАНН, регламентиращи процедурата по съставяне на АУАН и НП, респективно
5
тяхното съдържание, са формални, но същите са условие за тяхната валидност. Неспазването
на императивни изисквания обосновава отмяната на НП като незаконосъобразно.
Установяването в хода на съдебното производство на съществуването или
несъществуването на описаното в НП административно нарушение предпоставя
индивидуализацията на съответното административно нарушение съобразно всички
изисквания на чл.57 от ЗАНН. Докато закона в чл.53 ал.2 от ЗАНН дава възможност на
административно – наказващият орган да издаде НП, макар в АУАН да е допусната
нередовност, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението,
самоличността на нарушителя и неговата вина, то това положение не се отнася до
издаваното НП, при което административно – наказващият орган следва да спази всички
изисквания на нормите на ЗАНН, вкл. и чл.57 ал.1 т.5 като посочи обстоятелствата, при
които е извършено, както и мястото, на което е извършено. Неспазването на това изискване
води до незаконосъобразност на НП и същото следва да бъде отменено.
Както преди, така и след изменението на ЗАНН съдът не разполага с правомощие да
потвърди НП или преквалифицира изпълнителното деяние, като едновременно с това
приеме различна фактическа обстановка от описаната в НП. Според разпоредбата на чл.63
ал.7 т.1 от ЗАНН: съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да: 1. приложи закон за
същото, еднакво или по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на
обстоятелствата на нарушението. Задължителни указания в тази насока съдържа и
Тълкувателно решение № 8/16.09.2021 г. по ТД № 1/2020 г. на ВАС. Според цитираното ТР
при липса на съществено изменение на съставомерните факти в наказателното
постановление на основание чл.337 ал.1 т.2, във връзка с чл.84 от ЗАНН, районният съд
може да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо административно
нарушение, тоест районният съд има правомощие да преквалифицира описаното в
наказателното постановление изпълнително деяние, подвеждайки установените от
административнонаказващия орган факти под друга нарушена законова разпоредба, без да
отменя наказателното постановление, респект. електронния фиш. Мястото на осъществяване
на деянието е основен факт индивидуализиращ конкретното деяние. Установяването на
различно място на извършване на нарушението от приетата от наказващият орган,
съставлява съществено изменение на обстоятелствата на нарушението.
Поради изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното наказателно
постановление, като неправилно и недоказано следва да бъде отменено изцяло.
Предвид изхода на делото искането на наказващият орган за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
По отношение искането на процесуалният представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатското възнаграждение за представителство в настоящото
производство съдът намира следното:
Съгласно чл.18 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу НП, в
които административното наказание е глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията. С обжалваното НП е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 50 лева, поради което размерът на
минималното възнаграждение е бил 300 лева към момента на договарянето и заплащането.
В конкретният случай първоначално по АНД №1727/2021г. е било договорено и заплатено
адвокатско възнаграждение на адв. М. И. от ЛАК в размер на 300 лева. Впоследствие след
отмяна на съдебния акт по АНД №1727/2021г. и връщане на делото на Районен съд –
Шумен е образувано настоящото дело, по което е било договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение на адв. М. И. от ЛАК в размер на 300 лева. В цялото производство пред
Районен съд гр.Шумен по обжалване на процесното НП, жалбоподателят заплатил
адвокатско възнаграждение в общ размер на 600 лева, т.е. в минимално предвидения размер
за всяко от делата. Предвид изходът на производството основателно се явява искането на
жалбоподателя за присъждане на разноски, поради което ОДМВР - Шумен следва да бъде
осъден да заплати на жалбоподателя направени по делото разноски в размер на 600 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №20 - 0869 - 004442/02.06.2021г. на Начални
сектор ПП при ОДМВР - Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.175 ал.1 т.4 от
ЗДвП на И. К. И., ЕГН ********** са наложени административно наказание “глоба” в
размер на 50 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месеца,за извършено
нарушение на чл.103 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР – Шумен ДА ЗАПЛАТИ на И. К. И., ЕГН ********** сумата от
600 /шестстотин/ лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7