Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 01.04.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРИНА
СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
2.ВАНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря Теодора Вутева, като
разгледа докладваното от съдия Славчева гр. дело № 755/2018 год. по описа на
същия съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 123 от 18.10.2018
год. по гр. дело № 140/2017 год. С.нският районен съд
е отхвърлил предявените от Й.А.Г. *** против К.Т.П. *** искове за признаване за
установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на част с площ 729
кв.м. от поземлен имот № 024043, целият с площ 3500 кв.м., която част се намира
между имоти № 024043, № 024059 и № 024362, находяща
се в землището на с. Д., община С., местност „Ц. м.“, при посочени граници и
съседи; за осъждане на ответника да предаде имота на ищеца, както и за осъждане
на ответника да преустанови неоснователните си действия – оран на процесната част от недвижимия имот, на основание чл. 108 и
чл. 109 от ЗС.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца
с твърдения, че същото е незаконосъобразно, тъй като противоречи на закона и на
събраните по делото доказателства. Моли съда да го отмени и вместо него да
постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното
решение.
Ищецът твърди в
исковата молба, че е собственик на поземлен имот № 024043 с площ 3500 кв.м., находящ се в землището на с. Д., община С., местност „Ц. м.“,
при посочени граници и съседи, като имотът е придобит в резултат на
възстановяване по реда на ЗСПЗЗ /н.а. № 72, дело № 622/2008 год. на нотариус
при РС-С./. Ответникът е собственик на имот № 024059, който е съседен на процесния. През 2014 год. ищецът установил, че част от
неговия имот се оре от лица, наети от ответника, който претендирал, че е
собственик на тази част от имота на ищеца с площ около 792 кв.м. Действията на
ответника не били преустановени и до настоящия момент, което обуславя и правния
интерес на ищеца от предявяване на исковете с правно основание чл.108 и чл. 109
от ЗС.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е подал писмен отговор.
С н.а. № 72, дело №
622/2008 год. на нотариус с район на действие СвРС Й.Г.
е признат за собственик на следния имот, придобит по реда на ЗСПЗЗ и доброволна
делба: поземлен имот № 024043 с площ 3500 кв.м., находящ
се в землището на с. Д., местността „Ц. м.“, при посочени граници и съседи. При
издаването на акта ищецът се е легитимирал като собственик с решение № 423-А от
21.09.2006 год. на ОСЗГ-гр. С., придружено със скица, както и с договор за
доброволна делба с рег. № 2440/26.09.2008 год.
С договор за
доброволна делба от 26.09.2008 год. между наследниците на Г. Л. е прекратена
съсобствеността върху възстановения имот, като същият е поставен в дял и е
станал изключителна собственост на ищеца Й.А.Г..
С н.а. № 94, дело №
197/1928 год. на С.нски съд Г.П. Л. е закупил нива, находяща се в землището на с. И., местността „Ц. м.“ от 5,2
дка, при съседи: река И., шосе С.-И. и път за Д..
С решение №
423-А/21.09.2006 год. на ОбСЗГ-гр. С. на л. 11 по
делото е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.П. Л. в
съществуващи стари реални граници върху ливада с площ 3500 кв.м.,
представляваща имот № 024043 по картата на землището на с. Д., местността „Ц.
м.“, при съседи: имот № 024044 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000362 –
жилищна територия на м. „К.“ и имот № 024036 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Възстановеният имот е показан на скица № 260/17.10.2006 год. на ОбСЗ-С. на л. 163 по делото.
С друго решение №
423-А/21.09.2006 год. на ОбСЗ /със същия номер и
дата/ е възстановено правото на собственост на наследниците на Г.П. Л. върху
същия имот - № 024043 с площ 3.500 дка в местността „Ц. м.“, но с различно
местоположение, а именно – при граници и съседи: имот № 024045 – земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ; имот № 024036 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ и имот № 024044. Имотът по
това решение е показан на скица № 470/11.12.2006 год. на ОбСЗ-С.
/л. 162/. При съпоставянето на двете решения и двете скици е видно, че според
второто решение имотът на ищеца е изместен на юг към коритото на реката.
С н.а. № 5, том I,
рег. № 79, н.д. № 5/2013 год. на нотариус с район на действие РС-гр. С.,
поправен с н.а. № 39/2013 год. К.Т.П. е признат за собственик по завещание на
описаните в нотариалния акт недвижими имоти, включително на неурегулиран
поземлен имот – ливада, девета категория с площ 900 кв.м. по нотариален
акт, а по измерване – 2128 кв.м., находящ се в землището на с. Д., съставляващ имот № 024059,
при граници на имота: имот № 024043 – ливада на наследници на Г. Л., имот №
024058 – река, имот № 024057, имот № 024055, имот № 000362 и имот № 024051.
Имотът е показан на приложената по делото скица № 903/04.04.2013
год. на ОбСЗ – гр. С. на л. 106 по делото. Като
основание за издаване на акта са посочени следните документи: решение №
340/20.11.1996 год. на ОбСЗ-С., н.а. № 23/2013 год.,
препис от обявено саморъчно завещание № 977/20.05.2010 год. и скици. По делото
е представено саморъчното завещание, с което Л. П. И. е завещала цялото си
движимо и недвижимо имущество на К.Т.П. ***.
С решение №
70/02.07.1992 год. на ПК-гр. С. е признато правото на възстановяване
собствеността на Б. Н.И. в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на
следните имоти: нива от 0,380 дка в землището на с. С., местността „Я.“, заявен
с пореден № 1 от заявлението и установен с удостоверение № 262/18.02.1992 год.
С последващо решение № 340/20.11.1996 год. е
възстановено правото на собственост на Б.
И. в стари реални граници върху ливада с площ 0,500 дка в местността „Ш.“ –
имот № 016020 и ливада с площ 1,200 дка в местността „Ш.“ – имот № 016025.
Видно от
удостоверение № 262/18.02.1992 год. на кметство с. С. Б. И. е притежавал нива в
местността „Я.“, землището на с. С. с площ 0,9 дка.
С решение № 340 от
20.11.1996 год. на ПК-С. е възстановено правото на собственост на Б. И. върху
ливада с площ 0,500 дка в местността „Ш.“ – имот № 016020 и ливада с площ 1,200
дка в местността „Ш.“ – имот № 016025.
Според заключението
на съдебно-техническата експертиза на вещото лице П. Д. от 12.06.2017 год. по
картата на възстановена собственост в землището на с. Д. съществуват като
самостоятелни земеделски имоти имот № 024043 с площ 3.500 дка, собственост на Й.А.Г.
и имот № 024059 с площ 2.128 дка, собственост на К.Т.П.. Със заявление вх. №
ВС-30-202/12.06.2014 год. Й.Г. е поискал повторно измерване на имот № 024043 с
изместване имота на север, тъй като южната част от имота попада върху коритото
на река Козле и като резултат от това заснемане е изготвена схема на застъпване
от 18.06.2014 год. за площ от 792 кв.м., попадаща в имот № 024059, собственост
на ответника. Процесната площ е показана с жълт цвят
в приложената схема на застъпване.
Съгласно заключението
на тройната съдебно-техническа експертиза на вещите лица Д., М. и С. от
26.03.2018 год., със скица № Ф00470/11.12.2006 год. е променено
местоположението на процесния имот № 024043 - същият
е изместен на юг и в северната част от площта му е обособена ивица от около 828
кв.м. по букви А-Б-В-Г-Д-Е-А, показана на скица-приложение № 2 с жълт цвят,
като на това място е обособен нов ПИ 024045, който обхваща както тази ивица,
така и частта от западната страна на ПИ 024043. Впоследствие ивицата от 828
кв.м. е присъединена към ПИ 024044 и се създава ПИ 024059 с площ 2,128 дка в
местността „Я.“, показан на скица № Ф00903/04.04.2013
год. на ОбСЗ-гр. С. /л. 106/.
Според показанията на
св. М. бащата на ищеца А. Г. стопанисвал имот в м. „Ц. м.“, като през 2006 год.
ищецът го предоставил под аренда на свидетеля, който го обработвал до 2013 год.
През 2013 год. свидетелят забелязал в имота трето лице да го оре и да сади
картофи. До този момент никой не оспорвал собствеността на ищеца върху имота.
Мястото от север граничи с подпорна стена, а от юг – с реката. В тези граници
свидетелят обработвал имота на ищеца. Свидетелят стопанисвал имота през целия
период до 2013 год. Същият познава Б. и Л. от с. С., но казва, че не са идвали
в процесния имот, нито са имали претенции към него,
включително докато свидетелят обработвал имота.
Съгласно показанията
на св. М. границите на имота на ищеца в с. Д. са река, път и къща с двор, като
не знае чия собственост е къщата. Не
познава лице на име Л.. Свидетелят знае имота от 4-5 години, като не може да
каже кой обработва частта от имота откъм пътя.
Свидетелката Р.
твърди, че знае имота на Б. и Л. – вуйчо и леля на ответника, тъй като им е
помагала да го обработват. Ивицата, която преминава покрай къщата и достига горе
до улицата, е собственост на ответника. От около 2014 год. свидетелката помага
на ответника да вади картофи. Преди това не знае кой е ползвал имота. Преди да
починат Б. и Л., съответно през 2002 год. и през 2007 год., същите си ползвали
имота, който се намирал в местността „Я.то“, наричана още „Ц. м.“. Свидетелката
не може да посочи границите и съседите на имота на Л..
Според показанията на
св. С. имотът на ответника К. бил по наследство от леля му Л.. Свидетелката
знае имота, откакто К. започнал да го обработва през 2014 год. Границите на
имота на ответника са: от едната страна – имот на ищеца, от другата страна –
път и река. През 2017 год. ответникът се оплакал на свидетелката, че имат
претенции към имота му. Знае, че дядо Б. и баба Л. си работели имота в същите
граници, в които го обработва и К..
При така установената
фактическа обстановка съдът направи следните изводи от правна страна:
Предпоставка за
уважаване на предявения ревандикационен иск, е ищецът
да докаже твърдяното право на собственост върху процесния
имот, както и владението му от страна на ответника. В тежест на последния е да
докаже, че владее имота на правно основание в случай, че твърди такова.
Съдът намира за
установено от събраните по делото доказателства, че ищецът е собственик на имот
№ 024043 с площ 3.500 дка, който е бил възстановен в полза на неговия
наследодател Г. Л. в претендираните граници, като
същият е включвал и процесната площ, показана с жълт
цвят на скицата – приложение № 2 към тройната съдебно-техническа експертиза.
Правото на собственост е възстановено с решение № 423-А/21.09.2006 год. на ОбСЗГ-гр. С. на л. 11 по делото, при съседи: имот № 024044
– земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, имот № 000362 – жилищна територия на м. „К.“ и имот
№ 024036 – земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ. Възстановеният имот е показан на скица №
260/17.10.2006 год. на ОбСЗ-С. на л. 163 по делото.
Впоследствие, с друго решение № 423-А/21.09.2006 год. на ОбСЗ
/със същия номер и дата/ е изменено местоположението на възстановения имот,
като същият е изместен на юг към коритото на реката, а в северната част от
площта му е останала ивица от около 828 кв.м., като на това място е образуван
нов поземлен имот, от който е образуван претендирания
от ответника имот № 024059, показан на скица № 903/04.04.2013
год. на ОбСЗ-С. на л. 106 по делото. Настоящият
състав намира, че така постановеното второ решение е нищожно по следните съображения:
Решенията на ОСЗ са стабилни административни актове, които съответната комисия не може сама да отменя или изменя. Ако стори това, второто постановено решение е нищожно (Решение № 4010/1995 г. по гр.д. № 2187/1994 г. и др.). Изключения от това правило са регламентирани в чл. 14, ал.6, ал.7 и ал.7а ЗСПЗЗ, каквито в настоящия случай не се твърдят и и съдът приема, че не са налице. Следователно, второто решение е издадено в нарушение на материалната компетентност на административния орган - поземлена комисия, тъй като изменя вече прието от нея решение, при липса на каквито и да било законови основания за това. Решението е постановено под същия номер, на същата дата и на същото правно основание, но съдържанието му е различно, като изменя по недопустим начин вече формирано волеизявление от административния орган за реалните граници, в които се възстановява имота на наследодателя на ищеца.
От събраните по делото доказателства
- н.а. № 94, дело №
197/1928 год. и показанията на разпитаните свидетели се установи по несъмнен начин
и твърдяното право на собственост върху процесния имот на наследодателя
на ищеца Г. Л.. Според свидетеля М. бащата на
ищеца А. Г. стопанисвал процесната площ, като до 2013
год. /когато в него се появил ответникът/, никой не оспорвал собствеността на
ищеца или неговия наследодател върху имота. Свидетелят познава праводателката на ответника - завещателката
Л. и съпруга й Б. И. и твърди, че същите не са идвали в процесния
имот и не са имали претенции към него. Тези лица не са посочени като съседи и в
нотариалния акт от 1928 год., с който наследодателят на ищеца е закупил имота. Последният
се е разпростирал северно от коритото на реката и дори е бил с по-голяма площ
/5,200 дка/ от реално възстановената. Така установената фактическа обстановка
не се опровергава от показанията на свидетелката Р., тъй като същата не описва
границите и съседите на имота на Б. и Л. и не знае от кого е била владяна процесната ивица преди 2014 год. Свидетелката С. също
твърди, че познава процесния имот от около 2014 год.,
откакто ответникът К. започнал да го обработва. Знае, че дядо Б. и баба Л. си
работели имота в същите граници, в които го обработва и К., но не уточнява
откъде има тази информация, като лично не е свидетелка на владението върху
имота преди 2014 год. С оглед това съдът намира, че по делото ищецът е доказал
с представения нотариален акт, показанията на разпитаните свидетели и съдебно-техническа
експертиза, че неговият наследодател е бил собственик на процесния
имот към момента на кооперирането му, както и че реституционната процедура е
приключила с постановяване на първото решение № 423-А/21.09.2006 год. на ОбСЗГ-гр. С. на л. 11 по делото, придружено със скица №
260/17.10.2006 год. на ОбСЗ-С. на л. 163 по делото,
видно от която процесната площ е включена в имота на
ищеца.
По делото ответникът не
е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК и не е доказал основание
за владението си върху спорната площ. Липсват доказателства за това имотът да е
възстановен в полза на праводателката му – завещателката Л.. В нотариалния акт, с който ответникът се
легитимира като собственик на имота /н.а. № 5/2013 год./, като основание за
собствеността са посочени универсално завещание и решение № 340/20.11.1996 год.
на ОбСЗ-С.. С последното е възстановено правото на
собственост на Б. И. върху ливада с площ 0,500 дка в местността „Ш.“ и ливада с
площ 1,200 дка в същата местност, т.е. възстановени са имоти, различни от процесния
/последният не фигурира и в представената заявителска
преписка/ и в полза на лице, различно от завещателката.
Следователно, не се установи каквото и да било основание за нанасянето в
картата на възстановената собственост на ПИ 024045 /в който попада спорната
ивица/ и от който впоследствие е обособен ПИ 024059, записан на името на
ответника в скица № Ф00903/04.04.2013 год. на ОбСЗ-гр. С..
По изложените съображения съдът намира, че ищецът
е собственик на процесния недвижим имоти на основание
наследство от Г. Л.,
успешно проведена реституционна процедура по ЗСПЗЗ и договор за доброволна делба, което обуславя извод за основателност
на предявения ревандикационен иск за осъждане на
ответника да предаде владението върху него на ищеца, на основание
чл. 108 от
ЗС, както и да преустанови действията
по обработване на имота /оран/, с които пречи на ищеца да упражнява правото си
на собственост върху него, по иска с правно основание чл. 109 от ЗС.
Тъй като изводите на
настоящата инстанция не съвпадат с тези на районния съд, обжалваното решение
следва да бъде отменено и вместо него съдът следва да постанови друго, с което
да уважи исковете с правно основание чл. 108 и чл. 109 от ЗС.
При този изход на
спора ответникът следва да бъде осъден да заплати на въззивника
сумата 1715 лв., представляваща направените по делото разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Воден от горното,
Софийският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 123 от 18.10.2018 год. по гр. дело № 140/2017
год. на С.нския районен съд, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К.Т.П. с ЕГН ********** *** да предаде на Й.А.Г. с ЕГН **********
*** владението върху следния недвижим имот, находящ
се в землището на с. Д., община С., местност „Ц. м.“, а именно - ЧАСТТА с площ около
828 кв.м. в границите на поземлен имот № 024043, целият с площ 3500 кв.м.,
която част е повдигната в жълто и заключена между букви А-Б-В-Г-Д-Е-А на
комбинирана скица – приложение № 2 към заключението на тройната
съдебно-техническа експертиза от 26.03.2018 год. на вещите лица Маев, Дончев и Савова, приложена на л. 161 по гр.д. №
140/2017 год. по описа на С.нския районен съд, която
е приподисана от съда и представлява неразделна част
от настоящото решение, по иска с правно основание чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА К.Т.П. *** да преустанови действията по обработване
/оран/ на описания по-горе имот, с които пречи на ищеца Й.А.Г. *** да упражнява
правото си на собственост върху ливада с площ 3500 кв.м., представляваща имот №
024043 по картата на землището на с. Д., местността „Ц. м.“, показан на скица №
Ф00260/17.10.2006 год. на ОбСЗГ-С. /л. 163 по гр.д. №
140/2017 год. на РС-С./ и възстановен с решение № 423-А/21.09.2006 год. на ОбСЗГ-гр. С., по иска с правно основание чл. 109 от ЗС.
ОСЪЖДА К.Т.П. *** да заплати на Й.А.Г. *** сумата 1715 лв.,
представляваща направените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да се
обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.