№ 64
гр. Плевен, 17.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224400500010 по описа за 2022 година
Производство по чл.413, ал.2 ГПК.
Производството пред Плевенския окръжен съд е образувано по
частната жалба, подадена от ”ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ”ЕООД гр.С.,
подадена чрез пълномощника юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ. против разпореждане
№ 774 на Никополски РС от 26.11.2021година, постановено по ч.гр.д. №
633/2021година по описа на същия съд, в частта му, с която е отказано да се
издаде изпълнителен лист на дружеството против Р. М. М. от гр.Н., по реда на
чл.410 ГПК за сумата 170.39лв. - договорно възнаграждение, дължимо за
периода 20.10.2020г. - 03.11.2021г.В частната жалба се изтъкват съображения
за незаконосъобразност на разпореждането. Частния жалбоподател моли
окръжният съд да го отмени, в обжалваната му част, като постанови да бъде
издадена заповед за изпълнение и за посочената сума.
Въззивния съд, като взе предвид изложените в частната жалба
доводи и доказателствата по делото, съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното:
Частната жалба е допустима, а разгледана по същество се явява и
основателна.Видно от приложеното ч.гр.д. № 633/2021г., със заявление от
26.11.2021г. „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООДгр.С. е поискало издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК и изпълнителен лист срещу Р. М. М.,
1
за парично вземане в размер на 563.41лв. - главница по договор за паричен
заем № 30041871409/14.01.2020г.; договорна лихва в размер на 170.39 лв. за
периода от 20.10.2020г. до 03.11.2021г.; възнаграждение за закупен пакет
допълнителни услуги Фаст в размер на 140.58 лв.; възнаграждение за закупен
пакет допълнителни услуги Флекси в размер на 428.19 лв.; лихва за забава за
периода от 21.04.2020г. до 03.1.2021г. в размер на 143.83 лв. и лихва за забава
в размер на 7.94 лв. за периода от 03.11.2021г. до 25.11.2021г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 26.11.2021г. до окончателното заплащане на задължението и 20
лв. неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, както
и съдебни разноски в размер на 29.49 лв. държавна такса и 180.00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът е уважил заявлението по чл.410 от ГПК частично и е издал
заповед за изпълнение на парично задължение за сумата на главницата, ведно
със законната лихва, лихвата за забава за посочените периоди и за разноските.
В останалата част, в т.ч. и за договорна лихва в размер на 170.39 лв. за
периода от 20.10.2020г. до 03.11.2021г. заявлението е отхвърлено като
неоснователно.
Съдът е приел, че договорното възнаграждение в искания размер
от 170.39лв. не се дължи, тъй като съответната клауза от договора, която го
регламентира, е неравноправна и поради това и на основание чл.146, ал.1
ЗЗД- нищожна. РС е приел, че към датата на сключване на договора за
потребителски кредит основният лихвен процент е 0,00 %, от което следва, че
размерът на законната лихва е бил 10,00 %, а лихвата не може да надвишава
трикратния размер на законната лихва, т.е. не повече от 30%. В настоящият
случай договорената между страните лихва в размер на 41.00% ГЛП
надхвърля с над 4 пъти законната, което представлява нарушение на добрите
нрави, тъй като надхвърля трикратния размер на законната лихва.
Въззивният съд намира, че частната жалба е основателна.
Незаконосъобразен е мотива на РС, че клаузата за договорна лихва е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Представен е договорът за
потребителски кредит и погасителен план към договора, за които не се знае
дали ще бъдат оспорени от длъжника. С оглед характера на производството,
съдът не е длъжен да извършва проверка за съществуване на вземането и за
2
неговата изискуемост, а производството цели само да провери дали заявеното
вземане е спорно. Достатъчно е, заявителят да твърди, че вземането
съществува. В този случай, за да се уважи искането за издаване на заповед за
изпълнение е достатъчно съдът да установи, че вземането е парично и размера
му е под 25 000лева, а също и че е предявено с редовно заявление, към което
не е необходимо да се прилагат доказателства за установяване на вземането,
извън представените /посочени в чл.410, ал.3 от ГПК/.Ако длъжникът възрази
срещу заповедта за изпълнение, проверката за съществуване на вземането ще
се осъществи в общия исков процес.
Наред с основната цел на заповедното производството - да се
провери дали вземането е спорно, законодателят е възложил на съда служебно
да следи /чл.411, ал.2, т.2 от ГПК/ дали искането не е в противоречие със
закона или с добрите нрави, както за нищожни неравноправни клаузи в
договорите, сключени с потребител, като съгл. чл.411, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК е
достатъчно да е констатирана обоснована вероятност искането да се основава
на неравноправна клауза, за да бъде отказано издаването на заповед за
изпълнение на паричното задължение. Защитата на потребителя е изградена
на принципа за създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит и насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставяне на такива/чл.2 от ЗПК/. Водещо е разбирането
да не се допусне прекомерно обременяване на потребителя, така че да дължи
неоправдано висока цена за ползваната финансова услуга.
Въззивният съд намира, че клаузата за възнаградителна лихва не е
нищожна поради нарушение на добрите нрави. Преди приемането на
законоустановен размер на годишния процент на разходите по потребителски
кредити не съществуваше норма, регулираща оскъпяването на кредита,
поради което съдът извеждаше изводите си от общите правни принципи и
морални норми и по-конкретно с оглед на трикратния размер на законната
лихва. Но към датата на сключване на процесния договор, съществуват
законови разпоредби/чл.19, ал.4 и ал.5 от ЗПК/, които точно и ясно определят
предела на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е компонент от
ГПР и размерът подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото
условие е същата наред с другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР
да не надвишават пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове и във валута, определена с постановление на
3
Министерския съвет на Република България, което в процесния случай е
спазено.
В съответствие с посочените разпоредби страните са договорили
годишен лихвен процент в размер на 41.00лв. и годишен процент на
разходите по кредита -48.74лв. Годишният размер на законната лихва за
просрочени парични задължения е определен с Постановление № 426 на
Министерски съвет от 18.12.2014 г., обн. ДВ, бр. 106/23.12.2014 г., съобразно
което същият е в размер на основния лихвен процент на Българска народна
банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли на текущата година плюс 10
процентни пункта. През процесния период, за който се претендира
възнаградителна лихва, основният лихвен процент на БНБ е 0.00 на сто, при
което за посочения периода на действие на договора за кредит годишният
процент на разходите по него не е следвало да превишава 50 %. Следователно
посочения в договора ГПР в размер на 48.74%, макар да се доближава до
максималния процент, не го надвишава, поради което същият не противоречи
на регламентираното в чл. 19, ал. 4 ЗПК императивно изискване. Поради
което съдът намира, че ГПР не противоречи на добрите нрави, при положение
че не противоречи на закона.
Поради изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба е
основателна досежно сумата 170.39лв. за договорно възнаграждение за
периода 20.10.2020-03.11.2021г. – налице са предпоставките за уважаване на
заявлението в тази му част, тъй като паричното вземане не се основава на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител и не противоречи на
закона и добрите нрави. Разпореждането на Никополски РС, с което е
отказано издаването заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК се явява
неправилно в обжалваната му част и следва да бъде отменено, като бъде
разпоредено издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу
длъжника Р. М. М. от гр.Н., П. област, по реда на чл.410 ГПК, за сумата
170.39лв. за договорно възнаграждение за периода 20.10.2020-03.11.2021г.
С оглед характера на производството и изключителната
компетентност на РС за извършване на последващите процесуални действия в
заповедното производство, делото следва да се върне на Никополски РС,
който да издаде заповедта за изпълнение по подаденото заявление.
При този изход на делото следва да бъдат присъдени направените
4
от въззивното дружество деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 15лв. за ДТ и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, въззивният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 774 на Никополски районен съд от
26.11.2021г., постановено по ч.гр.дело № 633/2021г., само в частта, с която е
отказано издаването на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК досежно сумата
170.39лв. - договорно възнаграждение за периода 20.10.2020-03.11.2021г.,
като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение, на основание чл.410 ГПК
в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:гр.С., бул.“Б.“ №*, бл.*, вх.*, представлявано от
управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я. К. Ч., против Р. М. М., с ЕГН **********,
с адрес: гр.Н., П. област, ул.“П.“ №*, за сумата 170.39лв., представляваща
договорно възнаграждение за периода 20.10.2020г.-03.11.2021г.
ОСЪЖДА Р. М. М., с ЕГН **********, с адрес: гр.Н., П. област,
ул.“П.“ №*, да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:гр.С., бул.“Б.“ №*, бл.*, вх.*,
представлявано от управителите С. Н. Н., Ц. Г. С. и Я., К. Ч. разноски по
делото за въззивната инстанция в размер на 65лв.
ВРЪЩА делото на РС – гр.Никопол, който да издаде заповедта за
изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6