№ 65
гр. Кюстендил, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Йоланда М. Цекова
Членове:Надя Сп. Г.
Мария Ст. Танева
при участието на секретаря Виолета Н. Здравкова
в присъствието на прокурора Валери Дончов Пенков (ОП-Кюстендил)
като разгледа докладваното от Йоланда М. Цекова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211500600469 по описа за 2021 година
Въззивното производство по настоящото дело е по глава ХХІ НПК. Образувано е по
ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА на подсъдимия АНТ. В. ХР., ЕГН **********, от гр. Кюстендил,
подадена чрез защитника му адв.К.С. срещу Присъда № 260026/28.04.2021 г. на КнРС,
постановена по НОХД № 1401/2019 г.по описа на съда, с която е признат за виновен в
извършването на две престъпления:
= престъпление по чл. 144 ал.2 НК, извършено на 9.04.2018 г., за което му е наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, като изпълнението му на осн.чл.66 ал.1
НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
= престъпление по чл. 144 ал.3 НК, извършено на 21.03.2019 г., за което му е наложено
наказание“лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, като изпълнението му на осн.чл.66 ал.1
НК е отложено за изпитателен срок от 3 години.
На осн.чл.23 ал.1 НК с присъдата е постановено подсъдимия Х. да изтърпи общото най-
тежко наказание измежду двете наказания, а именно - наказание“лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца, като изпълнението му на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен
срок от 3 години.
С присъдата подсъдимия е осъден да заплати разноските по делото в размер на 917,09 лв.
Релевирани са бланкетни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на присъдата
и за постановяването й в нарушение на материалния закон. Моли се за отмяна на
1
осъдителната присъда и постановяване на нова оправдателна присъда и алтернативно – за
изменение на присъдата. Доказателствени искания в жалбата не са направени.
В о.с.з. жалбата се поддържа от защитника на подсъдимия адв. К.С. и се моли за
уважаването й, като се отмени І–инстанционната присъда поради недоказаност по
изискващия се начин на двете обвинения . За първото престъпление, извършено на 9.04.2018
г.единственото доказателство са показанията на самата А.Г. и други доказателства няма, а тя
сигнализира за престъплението едва на 17.04.2018 г. Поддържа се и нарушаване правата на
подсъдимия в ОА поради грешка в името му, но тази грешка не е фактическа според
защитата, а води до объркване на правото на защита и затова е искано връщане на делото за
ново разглеждане.
Подсъдимият не се явява в с.з. и не изразява становище по жалбата.
КнОС, след преценяване на доводите и възраженията на страните и след обсъждане на
събраните по делото доказателства, в рамките на предвидените му по чл. 313 и сл. НПК
правомощия, намери жалбата за допустима като подадена в законовия срок и от надлежна
страна, но за неоснователна. Съображенията за това са следните:
С обжалваната присъда подсъдимия АНТ. В. ХР., ЕГН ********** е признат за виновен в
извършването на 2 престъпления:
= за това, че в условията на продължавано престъпление по см.на чл.26 ал.1 НК в периода
от 0,15 часа на 9.04.2018 г. до 1,15 часа на 9.04.2018 г. в гр.Кюстендил, ресторант „Езерата
2“ и в дискотека „Джулиани“ се е заканил на длъжностно лице – А.П.Г., социален работник
в отдел „Закрила на детето“ при ДСП Кюстендил, с престъпление против личността й, по
повод изпълнение на службата, като това заканване би могло да възбуди основателен страх
у А.Г. за осъществяването му и на основание чл.144 ал.2 във вр. с ал.1 вр. с чл.26 ал.1 НК и
чл.54 НК му е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието
изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3 години;
= за това, че на 21.03.2019 г. в гр. Кюстендил се е заканил с убийство на А.С.А. с думите:
“Че те запалим. Жива че изгориш“ в телефонен разговор, установен чрез мобилен телефон
марка“Самсунг Галакси S 7edge, модел „SM-G935F“, с IМEI *********** със звуков файл
„call 17_49_47_IN_amr“, като това заканване би могло да възбуди основателен страх у А.А.
за осъществяването му и престъплението е извършено в условията на домашно насилие по
см. на чл.93 т.31 НК, след като е предшествано от системно упражняване на психическо
насилие/разговори по телефона, отправяне обиди, закани, закани срещу близките й-
родители и сестра/ и е осъществено спрямо лице, от което има дете, поради което и на
основание чл.144 ал.3 във вр. с ал.1 НК и вр. с чл.54 НК му е наложено наказание “лишаване
от свобода“ за срок от 8 месеца, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от 3
години.
На осн.чл.23 ал.1 НК с присъдата е постановено подсъдимия Х. да изтърпи общото най-
тежко наказание измежду двете наказания, а именно - наказание“лишаване от свобода“ за
срок от 8 месеца, като изпълнението му на осн.чл.66 ал.1 НК е отложено за изпитателен
срок от 3 години.
2
Районният съд е установил правилно и законосъобразно фактическата обстановка по
делото, като е приел, че подсъдимият и св.А.А. живели във фактическо съжителство от 2010
г. до 2016 г. През 2012 г. се родило детето им С.А. Х.а, а през 2016 г. се разделили и
родителските права върху детето са предоставени на майката А.А..
След раздялата им подсъдимият започнал да преследва св.А. и да й отправя заплахи, вкл.
в присъствие на детето им, което довело до вземане мерки по Закона за домашното насилие.
С Решение на КнРС № 404/15.06.2017 г. по гр.д.№ 895/2017 г.са наложени на Х. мерки по
ЗЗДН: по чл.5 ал.1 т. ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо
А.А. и малолетната им дъщеря; по чл.5 ал.1 т. ЗЗДН –забрана да приближава А.А. и дъщеря
им С. на по-малко от 100 м при жилището им в *********** и посещаваната от детето
детска градина“***********“, за срок от 12 месеца.
Тъй като подс.Х. нарушил тези мерки по ЗЗДН, бил привлечен към наказателна
отговорност за престъпление по чл.296 ал.1 НК, за което при условията на чл.78 а НК му е
наложено административно наказание“глоба“ в размер на 2000 лв.
На 22.05.2017 г. св.А.А. подала сигнал на националната телефонна линия за деца относно
възникнал конфликт между родители, на който станало свидетел детето С.. По повод на
сигнала в отдел “Закрила на детето“ към ДСП – Кюстендил е образувана преписка,
възложена на св.А. Пл.Г., която изготвила социален доклад. В него тя посочила, че детето С.
се явява“дете в риск“по см.на Закона за закрила на детето. На проведените срещи от св.Г.
подсъдимият се държал грубо и арогантно, крещял, тръгвал си, без да чуе препоръките.
Поведението на св.Г., насочено към защита интересите на детето чрез указания към
подсъдимия какво следва да бъде поведението му към майката и детето, настроили
подсъдимия срещу св.Г..
На 8.04.2018 г. св.Г. празнувала рождения ден на дъщеря си в ресторант*********** в
гр.Кюстендил и към полунощ компанията решила да се премести в друго заведение. Св. Г.
около 0,15 часа на 9.04.2018 г. излязла пред заведението и изчаквала компанията си, когато
към нея се приближил подсъдимият. Той застанал плътно до нея и прошепнал на ухото
й:“Ще ти счупя капачките на коленете,ще ви разгоня фамилията на всички, щом защитаваш
този боклук А.“. Това било изречено заплашително и св.Г. се изплашила, но отначало не
споделила за това , за ад не разваля празника на дъщеря си.
След това компанията на св.Г. се преместила в дискотека“*********** Около 1,30 часа
на същата дата св.Г. видяла подсъдимият Х. да се приближава отново към нея в дискотеката
и й казал същите думи. Този път обаче той не бил сам, а с няколко момчета, между които
имало и няколко роми. Това притеснило св. Г. и тя решила да си тръгне, без да дава
обяснения на дъщеря си. По пътя се обръщала непрекъснато, тъй като била силно
изплашена и се оглеждала да не би подсъдимият да я проследи.
И двете закани са отправени от подсъдимия към св.Г. в качеството й на длъжностно лице,
по повод работата й по случая с дъщеря му. На следващия ден св.Г. разказала всичко на
колегите си от отдела и че е решила да подаде жалба срещу него до полицията.
3
На 17.04.2018 г. в отдел“Закрила на детето“ дошла св. А.А. и разказала на св.Г., че
подсъдимият разпитвал за нея, казал, че знае за двете й дъщери и че ще стават рода, което тя
възприела като закана към дъщерите на св.Г.. Тази информация предизвикала силна уплаха
у св. Г., която се страхувала да ходи сама по улиците и постоянно се оглеждала, а
предупредила и дъщерите си да вземат предпазни мерки.
От назначената СПЕ на св. Г. е установено, че в резултат на поведението на подсъдимия у
св. Г. са възникнали емоционални симптоми, свързани с тревожност и опасения за
собствената й сигурност и тази на децата й, нарушения на съня и очакваща тревожност в
първите седмици след случая с подсъдимия. Установено е наличие на стрес, довел до
разстройство в адаптацията и емоционална тревожност.
А поведението на подсъдимия спрямо майката на детето му оставало непроменено
въпреки предупрежденията и наказателното производство по чл.296 ал.1 НК, поради което
тя напуснала общото им жилище и се преместила при родителите си в с.К. Но подсъдимият
продължавал да й звъни от различни телефонни номера и да отправя закани към нея и към
семейството й.
На 3.08.2018 г. св.А. заедно с дъщеря си С. и сестра си- св.С. А.,и сина й Я. и брат им Г.А.
излезли да се разходят в центъра на с.К. Като влезли в кафенето, св.А.А. видяла, че подс.Х.
се намира там. Преди тя да успее да излезе, той започнал да крещи и да й отправя закани,
като се опитал и да я удари, но се намесила св.С. А., за да предпази сестра си. При този си
опит св.С. А. получила удар в лицето от подсъдимия и ритник в хълбока.
Освен директно отправените при случайна среща закани и заплахи към А.А. подсъдимият
упражнявал и системен психически тормоз върху А.А. чрез чести обаждания по телефон -
на 12.01.2019 г. и на 7.02.2019 г.
На 21.03.2019 г. подсъдимият отново позвънил на св.А.А. от мобилен телефон
марка“Самсунг Галакси S7 edge, модел „SM-G935F“, с IМEI *********** със звуков файл
„call 17_49_47_IN_amr“,,като й се заканил с убийство с думите:“Че те запалим. Жива че
изгориш.“
Районният съд е посочил доказателствата, от които е установил горната фактическа
обстановка – показанията на свидетелките А.А./приобщени чрез прочитането им по реда на
чл.281 ал.4 във вр. с ал.1 т.2 НПК/, А.Г. и от показанията на свидетелите С.А., С. А.,Д. Х., Л.
И.а и М.Р. Съдът е приел, че тези свидетели детайлно описват факти, релевантни за двете
обвинения, като показанията им са непротиворечиви, последователни и са подкрепени от
съвкупния доказателствен материал – технически експертизи, СПЕ. Този извод се подкрепя
от настоящия състав, но доказателственият анализ следва въпреки непротиворечивостта на
посочените свидетелски показания да се разшири.
Показанията на св.Г., пострадала от първото продължавано престъпление, следва да се
кредитират като обективни, тъй като се подкрепят от останалите кредитирани доказателства.
Тя добросъвестно е изложила преките си възприятия на отправените към нея от подсъдимия
закани на два пъти през интервал от час и половина време на 9.04.2018 г. Нейните показания
4
се подкрепят от заключението на СПЕ относно промяната на поведението й след заканите.
Нейните показания се подкрепят и от показанията на св.Л. И.а, колежка на св.Г. – началник
на отдела, в който тя работи. Тя съобщава за разказаното пред нея от св.Г. относно
отправените й закани от подсъдимия и описва състоянието й след тях, което съвпада със
заключението на СПЕ. Тя познава и подсъдимия и го описва като много груб, агресивен,
влизал в пререкания с други социални работници.
Показанията на св.А.А. също следва да се кредитират като обективни, защото изнесените с
нейните показания факти се подкрепят от останалите кредитирани доказателства –
показанията на св.А.Г., С. А. и на останалите свидетели, които са колеги на св.Г., както и от
заключението на техническата експертиза.
Показанията на св. С.А., баща на св. А.А., разкриват отношението на подсъдимия към
дъщеря му, докато е живяла заедно с подсъдимия и след раздялата им. Те следва да се
кредитират като обективни, въпреки родствената му връзка с посочената свидетелка, тъй
като изнесеното от него се потвърждава от останалите кредитирани доказателства.
Показанията на св.С. А., сестра на св.А.А., също следва да се кредитират като обективни
въпреки родствената им връзка, тъй като изнесеното от нея за отношението на подсъдимия
към сестра й и конкретно за случая на 3.08.2018 г., когато е ударил нея и за заплашителните
SMS-и, които е изпращал на сестра й, се подкрепя от всички кредитирани гласни
доказателства.
Показанията на св.Д. Х. също се преценяват като обективни поради подкрепянето им от
всички кредитирани доказателства. Те разкриват агресивното отношение на подсъдимия към
майката на детето им през годините – че я бил веднъж на гарата, че я пресрещал и я псувал
по улиците на селото, без да се съобразява дали тя е с детето им, а се е заканвал и на него да
му запали къщата, защото веднъж е закарал с колата си А. до С., за да заведе детето на
лекар.
Показанията на свидетелите И.Г., С.Д., С.З. и П.П. не съдържат релевантни за предмета
на делото факти и изложената фактическа обстановка не е установена от тях.
Районният съд е изложил съображения защо не кредитира показанията на св. Х. Х.а,
майка на подсъдимия – защото те са изолирани от останалите доказателства, но и защото
според въззивния съд свидетелката изнася факти, ирелевантни за предмета на делото.
При така установеното от фактическа страна районният съд е формирал законосъобразния
извод за доказаност авторството на обвиненията и тяхната обективна и субективна
съставомерност.
От обективна страна е прието за доказано по безспорен начин, че подсъдимият е
осъществил състава на престъплението по чл.144 ал.2 във вр. с чл.26 ал.1 НК по отношение
на св.А.Г.. Тя е социален работник в отдел“Закрила на детето“ към ДСП – Кюстендил и в
този смисъл е длъжностно лице по см.на чл.93 ал.1 б.“а“ НК.Установено е по делото, че тя е
изготвила социален доклад по сигнал на св.А.А. и е приела, че детето на подсъдимия и на
св.А. е „дете в риск“ заради влошените отношения между родителите, което е настроило
5
подсъдимия негативно срещу нея. И това е била причината подсъдимият на 9.04.2018 г. в
0,15 часа пред ресторант*********** и на същата дата в 1,15 ч. в дискотека“***********да
отправи към св.Г. в качеството й на длъжностно лице , по повод изпълняваната от нея
работа и изготвения социален доклад, да отправи на два пъти едни и закани към св.Г.:“Ще
ти счупя капачките на коленете, ще ви разгоня фамилията на всички, щом защитаваш този
боклук А.“. И при двете деяния на продължаваното престъпление заканите са изречени със
заплашителен тон, а вторият път, в дискотеката, подсъдимият не е бил сам, като в
компанията му от няколко момчета е имало и роми. По начина на отправяне на заканите
следва да се приеме, че те са могли да възбудят основателен страх у заплашваното лице и в
случая този страх е реализиран в пълната си степен, което е безспорно установено от
назначената СПЕ на св.Г. и се обсъди подробно по-горе в решението.
Това престъпление е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл,
установен от обективно извършените от подсъдимия действия, които са израз на
осъзнаването от него на обективните елементи от състава на престъплението. На
инкриминираната дата той целенасочено е преследвал свидетелката и в двете заведения,
където тя е била и е издебнал умело момента, в който да отправи заканите си към нея, така,
че те да бъдат в състояние да възбудят основателен страх у заплашваната свидетелка, в
качеството й на длъжностно лице от отдел“Закрила на детето“. Той е съзнавал, че отправя
закани към длъжностно лице, изготвило доклад за дъщеря му – че е дете в риск, че заканите
са в състояние да предизвикат основателен страх у заплашваното длъжностно лице, но
въпреки това е целял и е желаел настъпването на именно този противоправен резултат.
Това престъпление е продължавано такова по см.на чл.26 ал.1 Нк, тъй като по отношение
на него са налице изискващите се от тази норма особености на двете съставни деяния – че
двете деяния осъществяват поотделно състави на едно и също престъпление – това по
чл.144 ал.2 НК, извършени са през непродължителни периоди от време – в рамките на 2
часа, при една и съща обстановка и еднородност на вината, при което последващото деяние
от обективна и субективна страна се явява продължение на предшестващото.
За това престъпление съдът при условията на чл.54 НК е наложил наказание на
подсъдимия Х. „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, с приложение на чл.66 ал.1 НК за
изпитателен срок от 3 години. Съдът се е обосновал за размера на наложеното наказание,
като е приел висока степен на обществена опасност на деянието, представляващо
престъпление против личността. Съдът е отчел и степента на обществена опасност на дееца,
който е неосъждан, но с наложено при условията на чл.78 а НК административно
наказание“глоба“ за престъпление по чл.296 ал.1 НК, както и подбудите за извършване на
деянието, но не ги е отразил в съображенията си за определяне на наказанието.
Настоящият състав намира това по вид и размер наказание за законосъобразно и за
справедливо, съответно на целите по чл.36 НК, но не споделя правните изводи на
решаващия съд за налагането му. Затова ще изложи собствени правни съображения. За
престъплението по чл.144 ал.2 НК законодателят е предвидил наказание“лишаване от
свобода“ до 5 години. Наказанието следва да се определи при баланс на отегчаващи и
6
смекчаващи вината обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се приемат
чистото съдебно минало на подсъдимия, което е неглижирано от съда, както и трудовата му
ангажираност като международен шофьор. Процесуалната позиция на подсъдимия,
респ.неоказано съдействие на разследването, не може да се разглежда като отегчаващо
обстоятелство, както е приел І–инстанционния съд. Като отегчаващо обстоятелство следва
да се приеме обществената опасност на деянието и до известна степен и на дееца, който
преди извършване на процесните престъпления е признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.296 ал.1 НК при условията на чл.78 а НК, макар и да се счита
неосъждан, както и начина на извършване на престъплението. По тези съображения
определеното наказание от 6 месеца лишаване от свобода при условията на условно
осъждане с минималния изпитателен срок от 3 години в пълна степен отговаря на целите,
визирани в чл.36 НК и е съответно на тежестта на извършеното престъпление.
По безспорен начин е доказано извършването от подсъдимия и на второто престъпление
по чл.144 ал.3 НК спрямо св.А.А..От обективна страна е установена отправената от него
закана за убийство на 21.03.2019 г., извършена чрез обаждане от мобилен телефон
марка“Самсунг Галакси S7 edge, модел „SM-G935F“, с IМEI *********** със звуков файл
„call 17_49_47_IN_amr“, като й се заканил с убийство с думите:“Че те запалим. Жива че
изгориш.“ Това е доказано освен от показанията на св.А. и от заключението на техническата
експертиза.
Освен това е безспорно установено от всички кредитирани гласни доказателства,
анализирани подробно по-горе в решението, че тази закана е отправена при условията на
домашно насилие по см.на чл.93 т.31 от НК . Това деяние се установи, че е било
предшествано от упражняване от подсъдимия на системно психическо насилие чрез
разговори по телефона, отправяне на обиди и закани по телефона и при случайна среща към
А.А., както и на закани срещу нейните близки – родителите и сестра й, като е имало и
физическо посегателство върху сестра й. Това системно насилие е осъществено спрямо
лице, от което подсъдимият има дете и с което лице са били във фактическо съжителство.
Поради упражняваното във времето назад системно психическо насилие спрямо А.А. и
съдържанието на отправената закана може да се направи обоснования извод, че заканата е
могла да предизвика основателен страх за осъществяването й.
От субективна страна това престъпление е извършено при форма на вината пряк умисъл.
Подсъдимият е съзнавал всички обективни елементи на отправената закана за убийство – че
отправя такава закана към лице, с което е бил във фактическо съжителство и от което има
дете, че заканата е отправена след системно упражняване на психическо домашно насилие,
след като е имал заповед по ЗЗДН. Но въпреки това той е желаел постигане именно на
противоправния резултат.
За това престъпление на подсъдимия е наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок
от 8 месеца,с приложение на чл.66 ал.1 НК за изпитателен срок от 3 години. Въззивният съд
намира това наказание за правилно определено при условията на чл.54 НК, при баланс на
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, които са аналогични на горепосочените
7
такива за предното престъпление. Смекчаващите вината обстоятелства са чистото съдебно
минало и трудовата ангажираност на подсъдимия, а отегчаващи – степента на обществена
опасност на деянието и начина на извършване на престъплението след системно
упражнявано психическо насилие спрямо заплашеното лице. Така определеното наказание
по размер е законосъобразно и е справедливо и отговаря на визираните в чл.36 НК негови
цели.
Законосъобразно с присъдата е приложен чл.23 ал.1 НК, като е наложено на подсъдимия
най-тежкото общо наказание“лишаване от свобода“ за двете престъпления – „лишаване от
свобода“ за срок от 8 месеца, с отлагане на изпълнението му аз изпитателен срок от 3
години. Не се налага за превъзпитанието на подсъдимия наказанието да се търпи ефективни
и той да се откъсва от нормалната му социална среда и определеният размер на
изпитателния срок е достатъчен за това.
С горното изложение съдът отговори отрицателно на защитните доводи за недоказаност
на обвиненията по несъмнен начин. И двете престъпления от анализираните и кредитирани
доказателства се установи по несъмнен начин да са извършени от подсъдимия от обективна
и субективна страна. Не са допуснати процесуални нарушения от категорията на
съществените в съдебното следствие, които да обосновават връщане на делото за ново
разглеждане на І-инстанционния съд, каквото искане се съдържа във въззивната жалба. Не
са налице такива допуснати нарушения и на досъдебното производство, коитоаад
обосновават връщане делото на прокурора. Наведеният довод в съдебната пледоария на
защитата за процесуални пороци на ОА настоящият състав също намери за неоснователни,
по следните съображения: Доводът на защитата за несъответствие на една част от ОА с
процесното обвинение за двете обсъждани престъпления е верен. Това несъответствие е
допуснато в абзац ІІ на стр. 6 от делото, респ.стр. 7 от ОА и е видимо, че написаното в този
абзац няма относимост към процесната деятелност на подсъдимия. Въззивният съд приема,
че този абзац се отнася до друго обвинение и неясно защо присъства в процесния ОА. Но
въпреки това, при цялостен прочит на мотивната и диспозитивна част на процесния ОА,
като се изключи сочения абзац, се установява, че ОА отговаря на изискванията на чл.246
ал.2 НПК и присъстващият в него“чужд“абзац не нарушава по никакъв начин правата на
подсъдимия да разбере в извършването на какви престъпления е обвинен. Подробно в
обстоятелствената част са описани от обективна и субективна страна обстоятелствата на
престъпленията, за които подсъдимият е обвинен, по изискващия се от чл.246 ал.2 НПК
начин. По тези съображения довода на защитата за връщане делото на прокурора е
неоснователен. Неоснователно е и бланкетното искане за изменение на присъдата,
направено във въззивната жалба. Защото при наличие само на жалба от подсъдимия
процесуалната възможност на съда е в насока намаляване размера на наказанието, но в
случая основания за това по изтъкнатите съображения не са налице. Не са налице и никакво
и основания за оправдаване на подсъдимия, също по посочените съображения.
Доказателствата в ДП са събрани по надлежния процесуален ред, регламентиран от НПК.
Що се отнася до мобилния телефон на св.А.А., по който е отправена заканата за убийство на
8
21.03.2019 г., той е предаден на разследващите органи от нея с Протокол за доброволно
предаване/ вж л.106 от том І на ДП/.
При служебната проверка на обжалваната присъда съдът не намери други основания,
различни от сочените в жалбата и изтъкнати от защитата, за отмяна или изменение на
присъдата. Тя е правилна и законосъобразна, постановена при спазване на материалния и
процесуалния закони и като такава следва да се потвърди.
Предвид изложеното и на основание чл.338 НПК, Кюстендилският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260026/28.04.2021 г. на Кюстендилския районен съд,
постановена по НОХД № 1401/2019 г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9