Р Е Ш Е Н И Е
№ 172/9.3.2022г.
гр. Пазарджик,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Пазарджик, Х-ти касационен
състав, в открито заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря Янка Вукева с участието на прокурора Албена Кузманова, като разгледа докладваното от съдия Хубчева
к.а.н. дело № 1418 по
описа на съда за 2021 год., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик, чрез пълномощника старши юрисконсулт М.
Й. Ш. срещу решение
№ 17 от 15.11.2021
год., постановено по административно - наказателно дело № 166 от 2021
год. по описа на Районен съд – Пещера, с което е отменено наказателно постановление № 13-002831 от 09.08.2021 год. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик за налагане на „ЛАНИКО“
ЕООД, с ЕИК
*********, адрес на управление гр. Пещера, ул. „Първи май“ № 1а,
представлявано от управителя Н. П. Н., е наложена имуществена санкция, в размер на 1 500, 00
(хиляда и петстотин) лева, за нарушение на административно-наказателния състав
на чл. 63, ал. 2 от Кодекса на труда КТ). Със същото решение е осъдена
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с БУЛСТАТ: *********, адрес:
гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3 да заплати на „ЛАНИКО“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата от
402, 00 (четиристотин и два) лева, разноски по делото, представляващи
адвокатско възнаграждение.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност
на оспореното решение като постановено в нарушение на материалния закон.
Излагат се аргументи за доказаност на вмененото на дружеството нарушение по
смисъла на чл. 63, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 63, ал. 1 от същия. Моли за
отмяна на атакувания съдебен акт и вместо него съдът да потвърди обжалваното
наказателно постановление (НП). Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, в размер определен от съда, а при условията на алтернативност
изразява становище за прекомерност на претендираното адвокатското
възнаграждение от ответната страна.
Ответникът по касационната жалба – „ЛАНИКО“ ЕООД,
представлявано от управителя Н. П. Н., чрез пълномощника адвокат Д. К.-П.
оспорва касационната жалба. Изразява становище за нейната неоснователност и
моли за отхвърлянето й и присъждане на разноски за настоящата съдебна
инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Пазарджик изразява становище за правилност на обжалваното решение.
Административен съд – Пазарджик, като
взе предвид събраните по делото доказателства, доводите на страните и
релевираните касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването, но разгледана
по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Производството пред Районен съд – Пещера
е образувано по жалба на „ЛАНИКО“ ЕООД, представлявано от управителя Н. П. Н.
против Наказателно постановление № 13-002831 от 09.08.2021 год. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик,
с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 416, ал. 5 от КТ, във връзка с чл.
414, ал. 3 от последния на търговското дружество е наложено административно
наказание „имуществена санкция“, в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин)
лева, за нарушение на административно-наказателния състав на чл. 63, ал. 2 от КТ. От фактическа страна първостепенният съд е приел, че на 27.04.2021 год., около
13.00 часа, в гр. Пещера, ул. „Гео Милев“ № 32, в бистро („Бърза закуска“), стопанисвано от „ЛАНИКО“
ЕООД, служители на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Пазарджик – В. Д. и А.
Г. са извършили проверка и са установили, че в заведението О. Х. приготвя храна
в обособено за целта помещение. В собственоръчно попълнена и подписана
декларация на основание чл. 402 от КТ, Х. е посочил, че работи в „Лакони-Н“
ЕООД, от същия ден, на длъжност „готвач“. Завареното лице нямал сключен трудов
договор с „ЛАНИКО“ ЕООД, към момента на извършване
на проверката, но по-късно същия ден е подписан трудов договор с № 17 от 27.04.2021 год. и е представен
пред служителите на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик на 05.05.2021
год., заедно с писмени обяснения от управителя на дружеството. При направена
справка в системата на ТД на НАП е установено, че трудов договор № 17 от 27.04.2021 год., сключен между Х.
и „ЛАНИКО“ ЕООД е регистриран в 13.37 часа (около половин час след извършената
проверка в бистрото). На 19.05.2021 год. главен инспектор В. Д. е съставила на
търговското дружество Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 13-002831 от същата дата за това, че на 27.04.2021 год.
е нарушило чл. 63, ал. 2 от КТ и въз основа на него е издадено обжалваното
наказателно постановление № 13-002831 от 09.08.2021 год. на директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик. По делото са приети и свидетелските показания
на: актосъставителя В. Д., свидетеля А. П. - в присъствието на която е съставен
АУАН, О. Х., К. П. и З. С.. От правна страна съдът е установил, че фактите са
правилно установени от административнонаказващия орган, но неправилно е
приложен материалния закон. Посочил е, че към момента на извършване на
проверката на 27.04.2021 год. „ЛАНИКО“ ЕООД не е имал качеството на
работодател, тъй като между същото дружество и О. Х. не е бил налице реално
сключен писмен трудов договор, а при липсата на такъв не може да се приеме, че
е налице извършено нарушение от страна на търговското дружество за допускане до
работа на работник, на който не е връчено копие от уведомлението до НАП за
регистриране на трудовия му договор. Достигнал е до извода, че не е налице
хипотезата на чл. 63, ал. 2 от КТ, поради което е отменил процесното
наказателно постановление като незаконосъобразно.
Решението е валидно, допустимо и
правилно.
Въз основа на приобщения
доказателствен материал по делото Районен съд - Пещера е установил правилно
спора от фактическа страна и въз основа на тях е достигнал до обосновани изводи
за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. В решението си
инстанцията по същество е изложила аргументи, които се споделят изцяло от
настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл. 221 от АПК се
препраща към тях. Съдът правилно е приел, че след като лицето Х. е бил допуснат
на работа при липса на подписан трудов договор с дружеството-работодател, както
и подадено уведомление до НАП, деянието не следва да се квалифицира като
нарушение по чл. 63, ал. 2 от КТ. В разглеждания случай и с оглед безспорно
установените факти по спора – допускане до работа на служител, с когото не е
сключван трудов договор, подписан и от двете страни, следва да се приложи
хипотезата на чл. 61, ал. 1 от КТ, както правилно е приела въззивната инстанция
при постановяване на оспореното решение.
Стигайки до аналогични фактически и
правни изводи решаващият състав на Районен съд – Пещера е постановил правилен
съдебен акт, който по изложените в настоящите мотиви съображения, следва да се
остави в сила.
Предвид
изхода на спора и с оглед своевременно заявеното искане
за присъждане на разноски по делото от страна на ответника по касация, същото е
основателно и следва да се възложи в тежест на касационния жалбоподател.
Приложеният по делото договор за правна защита и съдействие № 80/6 от 06.12.2021 год., сключен между „ЛАНИКО“ ЕООД и
адвокатско дружество „д-р Петков, Проданов и Партньори“ и пълномощно, в
изпълнение на договор № 80/6 от 06.12.2021 год. за
преупълномощаване на адв. К.-П. и фактура № 682 от 07.12.2021 год. за извършено плащане по договор № 80/6 от 06.12.2021
год. за сумата от 402,00 (четиристотин и два) лева по сметка на адвокатското
дружество, доказва плащане на претендираната сума при подписване на договора за
изготвяне на касационната жалба и процесуално представителство. Следователно на
„ЛАРНИКО“ ЕООД следва да се присъдят разноски за настоящата касационна
инстанция, в размер на 402,00 (четиристотин и два) лева, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Съдът счита за неоснователно направеното възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за настоящото съдебно производство, с оглед
фактическата и правна сложност на делото и при съобразяване чл. 18, ал. 2 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, възнаграждението се определя по правилата на
чл. 7, ал. 2 от цитирания подзаконов нормативен акт. В случая, наложената
имуществена санкция е в размер на 1 500, 00 (хиляда и петстотин) лева, а
претендираното адвокатско възнаграждение е в размер, близък до минималния, а
размерът на заявената претенция е разумен и съответства на спецификата на
казуса.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. второ от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд –
Пазарджик, в настоящия касационен състав,
Р Е Ш И
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 17
от 15.11.2021 год., постановено по административно - наказателно дело № 166 от 2021 год. по описа на Районен съд – Пещера.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ с БУЛСТАТ: *********, адрес: гр.
София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 3, да заплати на „ЛАНИКО“ ЕООД, с ЕИК ********* сумата
от 402,00 (четиристотин и два) лева, представляващи адвокатско възнаграждение
за настоящата съдебна инстанция.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: (П)
ЧЛЕНОВЕ: 1. (П)
2. (П)