Р E Ш Е Н И Е
№ 542
гр. Плевен, 29.10.2021
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Цветелина Кънева
Членове:
Снежина Иванова
Венелин Николаев
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от съдия Николаев касационно
административно-наказателно дело № 774 по описа
за 2021 г. на Административен съд -
Плевен и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 63, ал. 1, изр. 2 ЗАНН във връзка с чл. 348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба от ТД на
НАП Велико Търново, офис, гр. Плевен, ул. "Дойран" № 43, срещу
решение № 260064/11.02.2021 г. по а. н. д. № 2145/2020 г. на Районен съд – гр.
Плевен.
С посоченото решение е отменено наказателно
постановление № 480395-F513179 от 27.11.2019 г. на началник на отдел
"Оперативни дейности"-Велико Търново в ЦУ на НАП, с което на "Проучване
и добив на нефт и газ "АД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ***, представлявано от П.К.Н и Л.Т.Ч., за това, че при извършена проверка на 13.09.2019
година в 10:00 часа във ведомствена бензиностанция "ГСМ-Долни Дъбник"
№ 2, гр. Д. Дъбник, ул. *** стопанисван от дружеството е установено, че за
периода от 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. в срок до 7 дни от изтичане на месец май
до 07.06.2019 година не е отпечатан съкратен отчет на фискалната памет от ЕСФП –
нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ и на основание чл.185,
ал. 2, вр. с чл.
185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин / лева.
В жалбата се сочи, че за да отмени оспорваното наказателно постановление
съдът е приел, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Доводите на
съда се считат за неправилни и незаконосъобразни, като се сочи, че съгласно чл.
40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите,
които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Твърди се,
че в конкретния случай съдът смесва понятията установяване на нарушението и
момента на съставяне на акта за установяване на нарушението. Счита се, че
тълкуването от страна на съда на посочената по-горе норма е неправилно, тъй
като законодателят никъде не споменава наличието на повече от един свидетел, до
какъвто извод е достигнат съдът. Сочи се, че в конкретния случай проверката е
извършена на 13.09.2019 г. 10:00 часа във ведомствена бензиностанция „ГСМ“ – Д.
Дъбник № 2 стопанисвана и експлоатирана от дружеството жалбоподател. Проверката
е извършена от М.М.М. и Г.В.А.. Констатираните обстоятелства са материализирани
в ПИП № 0373424/13.09.2019 г., който е официален документ съгласно разпоредбата
на чл. 50 от ДОПК. Твърди се, че АУАН № F513179 е съставен на 03.10.2019 г., т.е. след
момента на установяване на нарушението, в присъствието на двама други
свидетели, неприсъствали на извършване на проверката, а именно Н.П.П. и Р.Г.Й.,
като това обстоятелство изрично е отбелязано в акта, предвид разпоредбата на
чл. 40, ал. 3 от ЗАНН. Счита се, че липсва твърдяното от съда процесуално
нарушение на разпоредбата на чл. 40 и следващите от ЗАНН. Относно посоченото от
съда като допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, а
именно, че НП не съдържа дата на извършване на нарушението, а само дата на
установяването му, се твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е онова деяние/действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо. Сочи се, че за конкретното нарушение формата на деянието
е бездействие, т.е. пропускане от страна на задълженото лице на определено
действие, поради тази причина точна датата на извършване на нарушението не може
да бъде определена, тъй като със своето бездействие е пропуснато вмененото от
законодателя действие. Счита се, че
самоволното изписване на някаква дата би довела до ограничаване правото на
защита на лицето, чиято административнонаказателна отговорност е потърсена. В
заключение се прави искане да бъде отменено Решение № 260064 от 11.02.2021 г.,
постановено по АНД № 2145/2020 г. по описа на Районен съд - гр. Плевен.
По
делото е постъпило и възражение от "Проучване и добив на нефт и газ"
АД, в което се посочва, че възразяват срещу касационната жалба, подадена от
Териториална дирекция на НАП-Велико Търново, офис Плевен, срещу решение № 260064/11.02.2021
г. по а. н. д. № 2145/2020 г. на Районен съд - Плевен, като считат същата за
неоснователна. Молят съда да остави в сила постановеното решение по а. н. д. №
2145/2020 г. по описа на Районен съд – Плевен, като
правилно и законосъобразно. Счита се, че решаващият състав правилно и
законосъобразно е приел в мотивите си, че са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в хода на административно-наказателното производство при
постановяване на наказателно постановление № 4803950 - F513179 от 27.11.2019
г., издадено от началника на отдел "Оперативни дейности" - Велико
Търново в ЦУ на НАП (НП), поради което е отменил НП като незаконосъобразно. Сочи
се, че в
АУАН и впоследствие в НП е допуснато съществено нарушение, което води до
незаконосъобразност на постановеното НП. Излагат се съображения, че съгласно чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН в АУАН и НП следва да е посочена
недвусмислено датата на извършване на нарушението, а в конкретния случай липсва посочване на точна дата. Твърди се, че е
извършено нарушение на чл. 42, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, тъй като не е посочено кои конкретно законни
разпоредби на чл. 118 от ЗДДС са
нарушени. Навеждат
се доводи, че Наредба Н-18/2006 г. е издадена на основание чл. 118. ал. 2 и ал. 4 от ЗДДС, но в тези разпоредби се съдържат различни хипотези.
Непосочването на законните разпоредби, които са нарушени в АУАН и НП е съществено нарушение, водещо до незаконосъобразност на
обжалваното НП. Твърди се, че в проверения обект ведомствена бензиностанция не се
извършва покупко-продажби на горива, а се зареждат МПС на дружеството, поради което съкратеният месечен
отчет по чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13 декември
2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин (Наредба № Н-18) не служи за данъчно или счетоводно отчитане
на заредените горива. Сочи се, че в обекта не се
извършва покупко-продажба на стоки и горива и в
системата на ЕСФП е заложена „условна цена“ в размер на 1 лв. с ДДС при
зареждане на 1 литър гориво, независимо от вида на горивото – Бензин А-95 и
дизелово гориво. Въвеждането на единична цена е изискване за функциониране на софтуера на
ЕСФП, като това е видно от
отпечатаните Дневни финансови отчети, които са приложени в касовите книги на
обекта и са били налични при извършването на проверката. Твърди се, че дневните финансови отчети са приложени в
касовите книги, били са налични и предоставени при проверката и НАП получава пълна информация за количествата горива,
заредени в деня на обекта - ведомствена бензиностанция, посредством осигурена
постоянна дистанционна връзка между ЕСФП и НАП и съобразно изискванията на
НАРЕДБА № Н- 18/2006 г. Посочва се, че отпечатването на
съкратен месечен отчет не носи информация за количеството заредено гориво
/Бензин А95 и Евродизел/, а само стойност на оборота и то по “условна цена",
която няма отношение за данъчното отчитане и за счетоводното отчитане. Излагат се твърдения, че констатираното
нарушение не нанася щета на бюджета, предвид това, че не са констатирани данъчни задължения, както и не влияе на счетоводната
отчетност в дружеството. Сочи се, че горивата, с които се
зареждат служебните автомобили в обекта - ведомствена бензиностанция за
закупени с фактури за покупка на съответното гориво и са начислени и платени
всички дължими данъци. Твърди се, че в случая се касае за
организационен пропуск, който не е извършен умишлено, за което е наложено административно нарушение за
неотпечатването на съкратен месечен отчет от фискалната памет на ЕСФП, който се съставя автоматично и е наличен в паметта на
ЕСФП. Счита се, че в случая е налице
маловажно нарушение но смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебно заседание касаторът - ТД на НАП
Велико Търново, офис, гр. Плевен, ул. "Дойран" № 43, се представлява
от юрк. М., която счита, че решението е неправилно и следва да бъде отменено.
В съдебно заседание ответникът –
"Проучване и добив на нефт и газ" АД, гр. София, ул. *** не се
представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен
изразява становище, че касационната жалба е основателна, първоинстанционното
решение не е мотивирано и не е съобразено с доказателствата, поради което
следва да бъде отменено.
Административен съд – Плевен, втори
касационен състав, като съобрази наведените доводи и провери обжалваното
решение при спазване разпоредбата на чл. 218
от АПК, прие за установено следното:
Касационното оспорване е извършено от
надлежна страна в срока по чл. 211
от АПК и е процесуално ДОПУСТИМО.
Разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО.
С посоченото решение е отменено
наказателно постановление № 480395-F513179
от 27.11.2019 г. на
началник на отдел "Оперативни дейности" – Велико Търново в ЦУ на НАП,
с което на "Проучване и добив на нефт и газ "АД, БУЛСТАТ *********
със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от П.К.Н и Л.Т.Ч., за това, че при извършена
проверка на 13.09.2019 година в 10:00 часа във ведомствена бензиностанция
"ГСМ-Долни Дъбник" № 2, гр. Д. Дъбник, ул. *** стопанисван от
дружеството е установено, че за периода от 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. в срок
до 7 дни от изтичане на месец май до 07.06.2019 година не е отпечатан съкратен
отчет на фискалната памет от ЕСФП – нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ и на основание чл.
185, ал. 2, вр. с чл.
185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин / лева.
Настоящата инстанция намира, че решението
е валидно, допустимо, но постановено при неправилно прилагане на закона. В
случая съдът е отменил НП на процесуално основание като е приел, че АУАН е
съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, тъй като в него не са посочени необходимия брой свидетели присъствали при установяване на нарушението и липсва датата на извършване на нарушението.
В решението не са изложени мотиви по същество на спора.
Неправилен е изводът на решаващия съд за наличие на
съществени процесуални нарушения в административно-наказателното производство.
В случая съдът намира, че не са налице
сочените две процесуални нарушения. В АУАН и в НП подробно са описани всички
обстоятелство по отношение на установеното нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. Съгласно цитираната норма в 7-дневен срок след изтичане на всеки месец и
година лицето по чл. 3, използващо ЕСФП, отпечатва съкратен отчет на фискалната
памет от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. В случая не се спори, че
дружеството използва ЕСФП и следователно за него е налице задължение да
отпечатва съкратен отчет. Както в АУАН, така и в НП са описани подробно
извършените действия по проверката, проверените документи, представените такива
и е посочена именно нормата на чл. 41, ал. 1 от Наредба Н-18 като нарушена, а
не чл.
118 от ЗДДС, съгласно който е издадена горепосочената наредба.
Отговорността е ангажирана по реда на чл.
185, ал. 2 от ЗДДС – за нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.
118, тъй като Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г на МФ е издадена по реда на
законова делегация по чл.
118, ал. 4 от ЗДДС.
Изводите на решаващия съд,
че липсата на втори посочен в АУАН свидетел се явява съществено
нарушение на административно наказателната процедура и е основание за отмяна на
НП, е неправилен и необоснован на събраните по делото доказателства. За да
прецени това нарушение като съществено и обосноваващо отмяна на НП, съдът се е
позовал на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, според която актът за
установяване на административно нарушение следва да бъде съставен в
присъствието на свидетели, присъствали при извършването или констатирането на
нарушението. ПлРС е направил извод, че за да бъде спазено
изискването на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в
АУАН следва да бъдат посочени двама свидетели в присъствието, на които е установено нарушението. Касационната инстанция преценява тези изводи за допуснати
съществени процесуални нарушения за неправилни, предвид, че актът за нарушение
е съставен в хипотезата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН, според която при липса
на свидетели, присъствали при извършване на нарушението, актът следва да бъде
съставен в присъствието на други двама свидетели, като това обстоятелство
съгласно нормата на чл. 40, ал. 3 от ЗАНН се отразява изрично в самия акт. В случая актът е съставен от М.М.М., който е
извършил проверка, в присъствието на двама други
свидетели, които не са присъствали
при извършване на проверката, тоест при
установяване на нарушението, поради което не е налице опорочаване на процедурата по съставяне на АУАН. На следващо място АУАН е съставен въз основа на ПИП № 0373424/13.09.2019
г., който е официален свидетелстващ документ и като такъв е годно основание за
съставяне на акт за нарушение, като в този случай самият закон – ЗАНН,
регламентира, че актът може да се състави и в отсъствие на
свидетели.
Не може да се приеме и твърдението, че в
АУАН и в НП не е посочена датата на извършване на нарушението. И в двата акта е
посочена датата, на която то е констатирано – 13.09.2019 г. Нарушението по същество се изразява в бездействие – неспазване
на реда и начина за отчитане на фискалните устройства, чрез неотпечатване на
съкратен отчет на фискалната памет в обекта за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019
г. в 7-дневен срок след изтичането на месец май. На практика е констатиран факта
на бездействие в определения от наредбата преклузивен срок – до 07.06.2019 г., поради
което не е необходимо и възможно да бъде посочена конкретна дата на извършване
на нарушението.
С
обжалваното решение наказателното постановление е отменено на формално
/процесуално/ основание, без да са изложени каквито и да е било мотиви
относно извършена преценка на събраните по делото доказателства, кои факти и
обстоятелства съдът е приел за установени, въз основа на кои доказателствени
материали и какви правни изводи следват от тях. Предвид въведената забрана за
нови фактически установявания в касационната инстанция, не е налице законова
възможност за произнасяне по съществото на спора, при липса на установени
фактически обстоятелства и разглеждането им от районния съд в обжалваното
решение, по които се дължи произнасяне от касационния състав на съда по чл.220
от АПК. Ето защо решението на Районен съд – Плевен, с което е отменено наказателно постановление № 480395-F513179 от 27.11.2019 г. на началник на отдел
"Оперативни дейности"-Велико Търново в ЦУ на НАП, следва да бъде
отменено, като на основание чл.222, ал.2
от АПК делото да се
върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Водим от горното и на основание чл.
222, ал. 2, т.1, Административен съд Плевен, II-ти касационен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260064/11.02.2021 г. по
а. н. д. № 2145/2020 г. на Районен съд – гр. Плевен.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав
на Районен съд Плевен по жалбата на "ПРОУЧВАНЕ И ДОБИВ НА НЕФТ И ГАЗ
"АД, БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ***,
представлявано от Л.К.Н. и Л.Т.Ч. против наказателно постановление № 480395-F513179 от 27.11.2019 г. на началник на отдел
"Оперативни дейности"-Велико Търново в ЦУ на НАП.
Решението не подлежи
на обжалване.
Препис от решението за се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
……………….
2.
……………….