№ 944
гр. Варна, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Стояна Илиева
при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова
като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно
дело № 20213110201544 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Б. Т. Б. с ЕГН
********** от гр.Разград срещу НП № 20-6252-000767/16.09.2021 год. на началник група
към ОД МВР Варна, отдел Охранителна полиция Варна.
В жалбата се твърди, че издаденото НП е незаконосъобразно, поради необоснованост,
неправилно приложение на материалния закон и допуснати при издаването му съществени
процесуални нарушения.Според жалбоподателя нарушението не е описано пълно и точно,
като даденото описание е противоречиво, както и че са му вменени две отделни нарушения.
В съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Д.П., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на изложените в нея
основания.
Въззиваемата страна – ОД МВР Варна, редовно призована не изпраща представител.
Депозирани са писмени бележки.
Актосъставителят , редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност,
обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН с бланков № 592595/11.08.2020 год., административния орган е приел за
установено от фактическа страна, че на 10.08.2020 год. , около 22 часа, в гр.Варна, на
кръстовището на бул.” Мария Луиза” и бул.” Сливница”, пред сградата на Община Варна,
1
жалбоподателя поставя предмети / шатра и палатки /, извършва дейности в обхвата на пътя,
не свързани с предназначението му, като променя въведената организация на движение без
съгласуване с органите на МВР и администрацията стопанисваща пътя – нарушение на
чл.9,ал.3 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на жалбоподателя, който в графата бележки и възражения
отразил такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН е направено възражение.
АНО не възприел така направеното възражение и въз основа на съставения АУАН издал
обжалваното НП, с което наложил на жалбоподателя за извършеното нарушение на чл.
9,ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.178,ал.1,т.8 от ЗДвП административно наказание глоба в размер
на 2000 лв..
В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел актосъставителя
Я.Д., който потвърждава констатациите в акта. Посочва, че акта за административно
нарушение бил съставен на следващия ден след установяване на нарушението, като не е
категоричен дали лично е възприел нарушението, или свидетеля по акта. Твърди, че не е
възприел лично жалбоподателя да е поставил палатка на пътното платно.
От показанията на св.И.И. се установява, че в района пред Община Варна е имало протести
доста време, имало поставени палатки, които по-късно били премахнати.На датата на
нарушението отново имало протест, който прерастнал в шествие и на връщане около 22
часа, палатките които до тогава се намирали отстрани в градинката до Общината били
преместени от жалбоподателя на кръстовището.Твърди, че по това време бил до
жалбоподателя и се опитал да го разубеди . Твърди, че жалбоподателя бил един от най-
дейните участници в протеста и искал да премести палатките на пътното платно, за да
изрази по този начин протеста си.
От показанията на св.М. се установява, че е присъствал на 10.08.2020 год. на протеста до
Община Варна, както и че е имало провокация на която е станал свидете.Твърди, че в края
на протеста две лица, едно от които бил жалбоподателя поставили палатка на пътното
платно, което накарало и други протестиращи да ги последват.
Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги намира за обективни, безпристрастни и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по
делото гласни доказателства: показанията на свидетелите Д., И. и М., дадени в хода на
съдебното следствие, и от приложените по делото писмени докозателства, прочетени и
приети от съда по реда на чл.283 от НПК.
От правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред
надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
2
допустима и следва да бъде разгледана.
В АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от
ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган – началник група към ОД МВР Варна, отдел
Охранителна полиция Варна , съгласно приложената Заповед № 8121з-825/19.07.2019 год. на
Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентно лице.
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и е подписан от съставителя по акта и
свидетели при установяване на нарушението и при съставянето му, както изрично е
отбелязано в съответствие с разпоредбата на чл.40,ал.3 от ЗАНН.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, поставянето на предмети или извършването на дейност в
обхвата на пътя, несвързани с предназначението му, може да става само след разрешение от
собственика или администрацията, управляваща пътя.
С чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП е предвидено наказание за всеки, който променя въведената
организация на движение без съгласуване с органите на Министерството на вътрешните
работи и администрацията, стопанисваща пътя.
Анализа на двете разпоредби според състава на съда води до извода, че се касае за две
отделни нарушения, които не са свързани помежду си. Първият случай се отнася до
действия, изразяващи се в поставяне предмети на пътя, които пречат на използването му по
предназначение, а във втория случай за действия по организиране на движението, което
може да бъде извършено единствено чрез поставяне на пътни светофари, пътни знаци и
маркировка.
На следващо място следва да се посочи и, че разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 8 от ЗДвП не
регламентира наказание за нарушението по чл. 9, ал. 3 от ЗДвП, а съдържа самостоятелен
състав на административно нарушение, изразяващо се в самоволна промяна на
организацията на движението. Под организация на движението следва да се разбира
регулирането му с пътни знаци, пътна маркировка и светофари. С поставянето на платното
на предмети (шатри и палатки) не се извършват действия по организация на движението, а
се затруднява преминаването на други пътни превозни средства по пътя. По тази причина, в
разглеждания казус не може да се приеме осъществен съставът на нарушението по чл. 178,
ал. 1, т. 8 от ЗДвП и това води до извод и за неправилно приложение на материалния закон.
Описването едновременно и на двете нарушения ограничава правото на защита, тъй като не
става ясно за какво точно АНО е искал да накаже лицето - за поставяне на предмети на пътя,
ограничаващи ползването му по предназначение или за създаване на организация без
съгласуване със съответните органи.
Констатираното разминаване между посочените разпоредби и описанието на нарушението в
НП представлява съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1,т.5 и 6 от ЗАНН, защото
не става ясно за какво точно нарушение е ангажирана административно наказателната
отговорност на жалбоподателя, което от своя страна води до незаконосъобразност на НП и
до неговата отмяна.
3
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
Жалбоподателя е направил разноски за възнаграждение на адвокат в производството, като
процесуалния му представител е поискал присъждането им. От приложения договор за
правна защита и съдействие от 28.04.2021 г., се установява, че страните са договорили
възнаграждение за защита и процесуално представителство по делото в размер 300 лв., като
е отразено заплащането му в брой при подписване на договора. Поради това и с оглед
изхода на делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК е налице
основание заплатеното от жалбоподателя възнаграждение на адвокат да му бъде
възстановено от бюджета на органа, издал отмененото НП. Същото е в минималния размер
от 300 лв., предвиден в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Искането за присъждане на разноски в полза на въззиваемата страна следва да бъде оставено
без уважение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-6252-000767/16.09.2021 год. на началник група към ОД МВР Варна,
отдел Охранителна полиция Варна, с което на Б. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.Разград за
извършено нарушение на чл.9, ал.3 от ЗДвП, на осн.чл.178,ал.1,т.8 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв..
ОСЪЖДА ОД МВР Варна да заплати на Б. Т. Б. с ЕГН ********** от гр.Разград сумата в
размер на 300 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОД МВР Варна за присъждане на разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Варна на
основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4