№
гр.
Варна, 12.10.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, тридесети състав, в публично заседание на десети септември две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА
При участието на
секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 20622 по описа на ВРС за 2019 год. и
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е образувано по искова молба вх. № 93588/13.12.2019 г. от Х.М.К., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу „Е.П.“ АД, с ЕИК ********* с
искане за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на 3 896,76 лв. (три
хиляди осемстотин деветдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки),
представляваща начислена като корекция, но непотребена
ел.енергия за периода от 25.01.2018г. до 24.01.2019г., за обект, находящ се в гр. В. с абонатен № ********** за монофазен електромер № 1114021666928347, за което е
издадена Фактура от 05.11.2019г. с падеж на 15.11.2019г. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски.
В исковата молба се излага, че ищецът е
потребител на електроенергия, доставяна му
от ответника
„Е.П.“ АД ЕИК ********* и
се легитимира
като собственик на обект на потребление – ап.2, находящ се на
ул. „М.“
68, в
гр. В. ,общ. В., обл. В.,
находящ се на ет. 1 по
силата на Нот. акт за продажба на
идеални части от недвижим имот,
вписан в СВ - Варна с
вх. peг.
№ 3923/01.03.2013г.,
акт. 105, том. X, дело
196, с абонатен № **********
с СТИ в обекта на потребление - монофазен електромер № 1114021666928347 /до 24.01.2019г./ и № 1127021804033321 /настоящ/, монтирано в
ел.табло в единствения вход на
жилищна сграда ид. №10135.1505.206.
На 13.11.2019г. проверявайки дистанционно,
чрез интернет базирания софтуеър на ответника, сметката за електромера,
който отчита потребената електроенергия за жилището си, ищецът установил, че
има натрупана
сума за минал период от
време в размер на
3 896,76 лева. От ответника му било обяснено, че на 24.01.2019г.
техници, представители на ответника, в отсъствие на ищеца са демонтирали
електромера и са поставили нов такъв,
за което ищецът нито е бил уведомяван, нито е подписвал протокола. Ищецът подал
Жалба с вх.№5262342/Ж-14.11.2019г., с която
възразил срещу начисляването на сумата от
3 890,76 лв. за периода
25.01.2018г. до 24.01.2019г., за да
не бъде
преустановено електрозахранването
към жилището
му преди
да е
установена причината за изравнителната
сметка. Същевременно с входирането на Жалба
отправил и писмено искане
до дружеството
ответник за предоставяне на документи /фактурата, с която са
начислени 3890,76лв и Констативен протокол от 24.01.2019г./
за абонатен
№**********. Ответното дружество му
отговорило, че към датата,
за която
се отнасят поисканите от него документи
/Констативен протокол и фактура/ не
е бил в договорни отношения с
ответника „Е.П.“ АД ЕИК ********* и обвързаното с него
дружество „Електроразпределение Север“
АД ЕИК 10451862 и поради тази
причина, тези документи няма да
му бъдат
предоставени, няма да може
да разбере
причината за допълнително начислената ел. енергия, защото е станал
потребител на услугите, предлагани от ответника чак на 17.11.2019г.,
като сочи, че с посочените писма практически
му се
съобщава, че Жалбата му не се
уважава. Същевременно на 16.11.2019г. служители на ответното дружество му се обадили, посетили
адреса му и съставили Констативен
протокол с № 1029176/16.11.2019г.
за сверяване
на показанията
на СТИ
и прехвърляне на партида. В последствие
от извършената
от ищеца
проверка в интернет базираното приложение на ответника му станало
ясно, че по новия му
клиентски номер №********** няма никакви данни, но
по стария
клиентски номер и съответно
по същата
абонатна партида №********** отново била
посочена като дължима издадената фактура
от 05.11.2019г.
на стойност
3890,76лв. Сочи, че до датата на
внасянето на настоящата искова молба,
посоченият Констативен протокол 24.01.2019г.
не му
е свеждан
до знанието,
както и не му е
изпращана фактурата, с която
му е
начислена сумата от 3890,76 лева.
Счита, че не дължи на ответното дружество сумата от
3890,76 лева по фактура от
05.11.2019г. с дата на падеж
15.11.2019г., и която представлява
непотребена
стойност на електроенергия-корекция
за период от 364 дни, с
начало на периода 25.01.2018г. и край на периода
24.01.2019г. В тази връзка ищецът твърди, че извършената от ответника корекция на сметките
му, е
без наличие
на договорно
основание; че не
е извършвал
каквито и да е действия
по манипулация на измерването,
тъй като
няма достъп до електромерното табло, в
което е бил монтиран
електромер №1114021666928347, както
и сегашният
с №1127021804033321. Завява, че не
е в
негова тежест да поддържа изправността на СТИ, поради което не
следва да отговаря за констатираното
неточно измерване. Сочи, че съгласно чл.29
от Наредба
№ 6/24.02.2014г.,
границата на собственост е изходящите клеми на СТИ, поради
което счита, че собственик на СТИ-електромер №1114021666928347 и настоящият с №1127021804033321,
е ответното дружество, негово е задължението да поддържа СТИ в изправност и
неизпълнението на това задължение на ответника една година не може да води до
негативни последици за потребителя. Оспорва Констативен протокол от
24.01.2019г. по форма и съдържание, тъй като твърди, че
върху него няма негов подпис,
удостоверяващ действията описани в
него, съобщаването и връчването му на ищеца. Оспорва демонтираното на 24.01.2019г. СТИ да е
било монтирано с нулеви начални показания на всички тарифи.
Оспорва начина, методиката и основанието на процесната
фактура. Счита същите за
неправилни и незаконни.
Излага
още, че в писмата-отговор на ответника
и обвързаното
с него
дружество ЕРП Север липсва каквато и
да била
информация за начина и основанието на изчисление на корекцията.
Не му
е изпращан
протокол за корекцията /бил изпратен
на покойния
му баща и предходен титуляр по партидата/,
нито номерът на фактурата, с която е начислена сумата
за корекция.
Счита, че процедурата е опорочена и за
ответното дружество не е възникнало
право еднолично да извърши
корекция на сметката му. Твърди, че ползването единствено на по-високата цена при
коригирането на сметката води до създаване
на неравновесие
в правата
на страните,
а именно
обогатяване на доставчика, който е подавал енергия
в двете
тарифни зони и която енергия е установена в количествено
отношение, а претендира плащане по
по-високата цена, което от своя
страна уврежда потребителя. Ето защо
счита, че разпоредбата на ОУ на
ДПЕЕЕМ, която се прилага по
отношение на хипотезите на ОУ се
явява неравноправна клауза по смисъл
на чл.143
от ЗЗП
и доколкото
същата не е уговорена
индивидуално на основание чл.146, ал.1
от ЗЗП
е нищожна.
В тази връзка сочи, че в качеството
си на
купувач дължи заплащане на
реално предоставена стока.
Твърди, че в настоящия
случай се касае за намеса/грешка
в софтуера
на СТИ,
в резултат на която
количествата ел. енергия са отчитани
освен по дневна и нощна и
по невизуализирана,
и недостъпна
за потребителя
тарифа, като счита, че при тези данни корекционните основания по
чл.48 и чл.49 ПИКЕЕ са
неприложими, защото хипотезата на чл.48 ПИКЕЕ касае
механични дефекти и неизправности на самия електромер или схемите
му на
свързване и измерване, а хипотезата
на чл.49
ПИКЕЕ регламентира специфична неизправност на часовника (тарифния
превключвател) на СТИ. В
чл.50 ПИКЕЕ е предвидена възможност на корекция при несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и
въведените в информационната база данни за нея,
водещо до неправилно изчисляване
на използваните
от клиента
количества електрическа енергия, т.е. при разлика
в данните
от паметта
на електромера
и данните
в отчетните
регистри на доставчика. Заявява, че в
настоящия случай не е налице
и хипотезата
на чл.50
от ПИКЕЕ, тъй като
СТИ не
е било
параметризирано
да отчита
по три
тарифи/за битови абонати тарифите
са две/,
поради което недоказано е обстоятелството
за начина и причината, в резултат
на която
в СТИ
е била отчетена електроенергия
по трети вид тарифа и конкретно
това да се дължи на
виновно поведение на абоната. Твърди, че не съществува разлика между данните на
електромера за дневна и нощна тарифа
и тези
въведени в информационната база данни
на ответника.
Ответникът счита
предявеният иск за изцяло неоснователен. Излага, че е налице правно основание за възникването на вземането на „Енерго - Про Продажби“ АД към
ищеца за потребена електрическа енергия на стойност 3896,76 лв.,
конкретизирано по размер с фактура № **********/05.11.2019г. Сочи, че процесната сума представлява цената на реално доставена и потребена
от абоната
електрическа енергия в размер на
20194 кВтч, за период от 25.01.2018г.
до 24.01.2019г.,
като за период от 25.01.2018г.
до 30.06.2018г.
- 8686
квтч, а за периода
от 01.07.2018г.
до 24.01.2019г.
- 11508
квтч и се дължи от
ищеца на основание чл. 183 ЗЗД,
вр. с
чл. 200,
ал. 1,
предл. 1 от ЗЗД.
На първо място твърди, че страните са обвързани от
разпоредбите на Общите условия на ответното дружество, които са съставени, а след това и одобрени по надлежния
ред от ДКЕВР съгласно чл. 21, ал. 1, т. 4 от ЗЕ, чл. 89, ал. 1 вр. с чл. 94,
ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката (Приета с ПМС №
124 от 10.06.2004г.) и са действащи към датата на извършване на проверката на
средството за търговско измерване и са издадени на основание чл. 98а от ЗЕ, публикувани
са съгласно изискването на чл.98а, ал.З от ЗЕ в един централен и в един местен
всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество.
В
отговора още излага, Общите условия на „Електроразпределение Север“ АД и „Енерго - Про Продажби“ АД са
годен източник на облигационни задължения между ищцата и двете енергийни
предприятия на основание чл. 20а, ал. 1 от ЗЗД.
По фактите сочи, че на
24.01.2019г. била извършена техническа проверка на измервателната система в
обекта на ищеца от служители на „Електроразпределение Север“ АД, в присъствието
на двама свидетели – съседи на обекта; че „Електроразпределение Север“ АД е
дружество с основен предмет на дейност експлоатация и управление на електроразпределителна
мрежа, чрез която извършва пренос и разпределение на електрическа енергия на
обособена територия, при наличие на валидна лицензия за това №
Л-138-07/13.08.2004г., издадена от ДКЕВР; Дружеството е оператор на
разпределителна мрежа по смисъла на § 1, т. 346, б.“а“ от ДР на ЗЕ и собственик
на средствата за търговско измерване в според чл. 116, ал. 6 от ЗЕ и има право
да извършва технически проверки на място на измервателната система и на
средствата за търговско измерване. На средствата за търговско измерване се
извършват първоначална и последващи проверки по реда на Закона за измерванията
и нормативните актове към него. Дружеството следи за техническото състояние на
измервателните уреди като резултат на такава проверка е и констатираното несъответствие
при отчитането на потреблението на електрическа енергия от абоната. „Енерго - Про Мрежи“ АД изпълнява
договорните си задължения добросъвестно, съобразно изискването на чл.63 ЗЗД. За
извършената проверка бил съставен Констативен протокол №1105403/24.01.2019г.
Процесният електромер бил демонтиран, подменен с нов такъв, поставен в
индивидуална опаковка, пломбиран с пломба №507579 и изпратен за експертиза в
БИМ.
Сочи, че експертизата е извършена
от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни
уреди“, Регионален отдел – Варна, за което бил съставен Констативен протокол
№2583/01.11.2019 г. Установено било, че е осъществявана намеса в софтуера на
електромера. Констатирано било още, че електромерът не съответства на техническите
характеристики. При софтуерно прочитане, било констатирано наличие на преминала
електрическа енергия по трета тарифа (020194,20 кВТч.), която не е
визуализирана на дисплея.
Твърди,
че Констативният протокол на Български институт по метрология, Главна дирекция
„Мерки и измервателни уреди“, Регионален отдел - Русе е официален свидетелстващ
документ, който съобразно чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с материална,
обвързваща съда доказателствена сила.
На 05.11.2019г.
„Електроразпределение Север“ АД съставило Становище за начисляване на
електрическа енергия и конкретизира размера на оспореното вземане относно Констативен протокол № 2583/01.11.2019г. за извършена техническа проверка и конкретизира размера на
оспореното вземане. На 05.11.2019г.
„Е.П.“ АД издало фактура №
**********, с което била определена цената на реално консумираната
електрическа енергия, а именно 3 890,76 лв.
Твърди, че при липса
на данни за техническа неизправност на електромера извън извършената
манипулация, следва да се приеме, че установеното след разчитането количество
енергия в размер на 20194 кВТч е реално доставено и консумирано от абоната.
Сочи, че начислената сума, представлява стойността на доставена и употребена
от ищеца
електроенергия. Несъответствието в измерването
било установено едва при
извършената техническа проверка, поради което неостойностеното количество е допълнително начислено на
абоната. Това количество електроенергия
не представлява
служебно начисление от страна на
електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено
от средството
за търговско
измерване, но при месечното
отчитане на показанията на електромера
не е
било фактурирано. Твърди, че доколкото в случая се касае
за реално
потребена енергия, което е отчетено,
но не
е заплатено,
то стойността на енергията се дължи
на основание
общите разпоредби на гражданското законодателство - чл.
183 и
сл. от
ЗЗД.
Моли за присъждане на
съдебно-деловодни разноски.
Съдът, като прецени
съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение,
приема за установено от фактическа страна следното:
От съдържанието на Констативен протокол №1105403/24.01.2019
г. (л.36) се установява, че при проверката са установени
показания на електромер №1114021666928347, монтиран в обект на потребление,
находящ се на адрес: гр. В., както следва: регистър 1.8.1 – 002977 кВТч,
регисър 1.8.2 – 005556 кВТч, регистър 1.8.3 – 020194
кВТч, регистър 1.8.4 – 00000 кВТч и регистър 1.8.0 – 028728 кВТч.
Протоколът е подписан от служители на „Електроразпределение Север“ АД – Т. А. О.
и В. С. К. и от свидетелите К. Н. К. и Д. И. И.. Електромерът е демонтиран и
поставен в индивидуална опаковка с пломба № 507579 и изпратен за експертиза в
БИМ. Като потребител е посочено лицето М. К. К..
От представения на л. 38 от делото Констативен
протокол №2583/01.11.2019 г. на БИМ, ГД „МИУ“ – РО – Варна се установява, че отсъстват механични дефекти на кутията, на клемите и на клемния блок
на електромера. Наличие на необходимите обозначения на табелката на
електромера. Наличие на пломби против направомерен достъп до вътрешната
конструкция на електромера. От проверката на показващото устройство на
електромера се установява, че при продължително включване отчита с грешка от -0,22%
по тарифа 2 при максимално допустима +/-2%. При софтуеърно четене е установена
външна намеса в тарифната схема на електромера. Установено е наличие на 020194,2 квтч. по тарифа 3, която не е визуализирана на дисплея. Като крайното
заключение е, че електромерът не съответства на техническите характеристики,
отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия.
От Становище
от 04.11.2019 г. за начисление на електрическа енергия, към Констативен
протокол № 1105403/24.01.2019
г. абонатен № ********** и клиентски № ********** е
видно, че за периода от
25.01.2018г. до 24.01.2019г. е начислена електрическа енергия в размер на 20194 кВТч. (л.43).
От
находящата се на л.40 от делото фактура № **********/05.11.2019г. се установява, че същата е на стойност 3980,70 лв., представляваща
левовата равностойност на начислена за обект, находящ
се адрес: гр. В., електрическа енергия за периода: от 25.01.2018г. до 24.01.2019г. с получател М. К. К., представляваща
цена на технологични разходи за пренос и достъп.
Представен
е протокол №М1169475/24.10.2016 г. за монтажа на процесния електромер с №1114021666928347,
от който е видно, че последният е монтиран с нулеви показатели по нощна и
дневна тарифа.
С представеното на л. 53 по делото писмо
с изх.№ 56075_КП1105403_1/05.11.2019 г. се „Електроразпределение
Север“ АД уведомява потребителя М. К. К., че на 24.01.2019 г. служители на
„Електроразпределение Север“ АД са извършили проверка на процесния обект на
потребление, за което е съставен Констативен протокол № 1105403/24.01.2019 г. Представено
е и писмо с изх.№ 56075_КП1105403_2/05.11.2019 г. се „Електроразпределение
Север“ АД уведомява потребителя М. К. К., че съгласно ПИКЕЕ, обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. е издадена фактура от
„Електроразпределение Север“ АД за корекция на сметката за потребена енергия с № **********/05.11.2019г. на стойност 3980,70 лв. (л.54).Към писмата са
приложени цитираните констативен протокол и фактура. Представена е и обратна
разписка, от която обаче не се установява писмото да е връчено, доколкото на
нея липсва положен подпис на получател.(л.55,56).
Представено
е и Писмо отговор с изх. №5221420/14.10.2019 г. на писмено искане
вх.№5221420/24.09.2019 г. по повод на получена жалба за временно
преустановяване на преноса на ел. енергия, поради неплащане на задълженията към
„Електроразпределение
Север“ АД за обект абонатен № ********** и клиентски № **********, с което го
уведомяват за извършената проверка, съставените констативен протокол, становище
за начисляване на ел. енергия и фактура, като се излага, че същите са му
изпратени.
От
заключението по СТЕ на в.л. инж. В.З. се установява, че на процесния електромер е била
извършена оценка на съответствието със съществените изисквания към средствата
за измерване през 2016 г., поради което той подлежи на
последващи проверки, в случай че се намира в употреба, след 31.12.2022 г. До тази дата
електромерът е метрологично годен.: Електромер с фабр. № 1114021666928347 е
монтиран на с нулеви показания за визуализираните тарифи Т1 - нощна и Т2 - дневна.
Електромерът е произведен 2016 г. и е бил
монтиран в началото на 2017 г., поради което може да се приеме, че е
бил монтиран нов и регистър 1.8.3. е бил също с
нулеви показания. Електроенергията натрупана в регистър 1.8.3., в размер на 6706 kWh, е преминала през
процесния електромер с фабр. №1114 0216 6688 7874 от 2016 г. и е потребена
чрез инсталацията на процесния обект. Няма данни за вмешателство върху
измервателната схема, в която е било включено процесното СТИ. В съответствие с
установеното в констативните протоколи, описани в т.2, вмешателството се състои
в препрограмиране на време-интервалите на тарифните зони на СТИ, като е
включена нормално неизползвана тарифа - 1.8.3 да натрупва
потребната електроенергия в определени времеви интервали от денонощието. На
процесния електромер не е извършвана последваща проверка, защото за електромери
с оценено съответствие такава се извършва слез изтичане на 6-годишния период.
По делото е
представен нотариален акт № 99, том І, рег. №1186, дело №73 от 01.03.2013 г.,
по силата на който М. И. К., К. М.К., М. М. К. и С. М.К.
продават на Х.М.К. притежаваните от тях идеални части от процесния недвижим
имот. Представен е Препис-извлечение от Акт за смърт на М. К. К., ЕГН **********,
поч. на 31.03.2009 г. От находящото се л. 90 от
делото Удостоверение за наследници на лицето М. К. К. се установява, че след
смъртта си е оставил наследниците: М. И. К., К. М.К.,
М. М. К., Х.М.К. и С. М.К..
На
л. 15 от делото се намира отговор от Енерго-Про Продажби до ответника относно
негово искане вх.№**********/14.11.2019 г., с което на ответника се отказва да
му бъдат връчени документи, касаещи период в който същият не е бил потребител,
тъй като е вписан като потребител на 17.11.2019 г. Налично е и писмо
изх.№5262359/25.11.2019 г. от „Електроразпределение Север“ АД с аналогично
съдържание.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните правни изводи:
По предявен отрицателен установителен
иск, в тежест на ответника е да докаже съществуването на вземането си по
основание и размер, като установи наличие на валидна облигационна връзка между
него и ищеца, по силата на сключен договор за продажба на електроенергия,
правомерното начисляване на процесната сума.
Ищецът от своя страна е длъжен да
установи онези свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи изгодни за себе
си правни последици.
От приложените по делото писмени
доказателства: нотариален акт, удостоверение за наследници на М. К. К. и акт за
смърт на М. К. К. се установява, че титулярът на
партидата М. К. К. е починал още през 2009 г. Негов наследник е ответника и
като такъв е придобил по наследство от баща си 1/6 ид. част от процесния
недвижим имот още през 2009 г. През 2013 г. ответникът е придобил останалите
5/6 ид.части от процесния имот чрез покупко-продажба, като е станал
изключителен собственик на процесния обект на потребление. Съгласно § 1, т. 27б
от ЗЕ"Клиент" е клиент на едро или краен клиент на енергия или
природен газ, включително предприятие за природен газ, което купува природен
газ, съгласно § 1, т. 27г от ЗЕ "Краен клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия или природен газ за собствено ползване. Или доколкото
считано от 2013 г. ищецът е индивидуален собственик на целия процесен обект на
потребление и като консумира и заплащана потребената в него електроенергия, то
същият се явява краен клиент по смисъла са цитираната разпоредба и като такъв
има правен интерес от воденото на настоящия иск и установяването на факта, че
по използвания от него абонатен номер не се дължи начислена електроенергия.
В случая
ответникът обосновава извършената корекция с разпоредбите в Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД,
издадени на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от
06.04.2009г., в сила от 17.05.2009 г.
Именно същите са приложими в случая доколкото е
ноторно известно, че с Решение № 1500 от 6 февруари 2017 г. по адм. д. № 2385
от 2016 г. на ВАС, обн. в ДВ. бр. 15/14.02.2017
г. е обезсилено Решение № 12897 от
1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в частта, с която се отменят чл. 48, 49, 50 и 51 от
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от
Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и
водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., и
делото е прекратено в тази част, обезсилено е Решение № 12897 от 1.12.2015 г.,
постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния административен
съд, в частта, с която се отхвърля оспорването на Таню Тенев Чилингиров, „Май
Маркет“ – АД, с ЕИК ********* и „Мартилекс 2“ – ЕООД,
с ЕИК ********* на чл. 47 и на „Май Маркет“ – АД, и „Мартилекс
2“ – ЕООД, на чл. 1, ал. 1, т. 6 в частта й „и начините за извършване на преизчисление (корекция) на количеството електрическа
енергия“ от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети
по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от
12.11.2013 г., и делото е прекратено в тази част, отменено е Решение № 12897 от
1.12.2015 г., постановено по адм. д. № 9462 по описа за 2014 г. на Върховния
административен съд, в останалата част и вместо това е постановено, че се
отменя по жалбата на „ЕВН България Електроразпределение“ – ЕАД, с ЕИК
*********, Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по
т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за
енергийно и водно регулиране, обнародвани в „Държавен вестник“, бр. 98 от
12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, 49, 50 и 51, - към момента на проверката
също отменени с Решение № 13691/08.11.2018 г., постановено по адм.д. №4785/2018
г. на ВАдС, петчленен състав, І-ва
колегия.
Също така е известно, че с Решение № 595 от 17.01.2017 г. на Върховния
административен съд (ВАС) окончателно бе отменено Решение № ОУ-05 от 21.07.2014
г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, понастоящем
Комисия за енергийно и водно регулиране), с което са одобрени Общи условия за
достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на
„ЕНЕРГО-ПРО Мрежи“ АД (настоящо фирмено наименование Електроразпределение Север
АД), влезли в сила на 07.09.2014 г.
С Решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС окончателно
бе отменено Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, с което са одобрени Общи
условия за продажба на електрическа енергия на „Е.П.“ АД, влезли в сила на
07.09.2014 г.
След отмяната на Решение № ОУ-06 от 21.07.2014 г. и
Решение № ОУ-05 от 21.07.2014 г. на ДКЕВР, до одобряването от Комисията за
енергийно и водно регулиране и влизането в сила на нови Общи условия,
дружествата ще прилагат в отношенията с клиентите си действалите преди
07.09.2014 г., а това са именно Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД, издадени на основание чл.
98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от 06.04.2009г., в сила от 17.05.2009
г. понастоящем „Енерго-Про Продажби“ и Общи условия на договорите за пренос на
електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на
„Електроразпределение Север” АД, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на
ДКЕВР, Изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.
Съобразно предвиденото в чл. 24 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Електроразпределение Север”
АД, ответникът по делото е оправомощен да извършва
изчисляване и коригиране на сметките за използвана от потребителите ел. енергия
за изминал период. Тези действия на ответника се извършват въз основа на
представени от „Електроразпределение Север” АД констативни протоколи и справки
за начислена енергия. Следователно единственото основание за корекцията и за
фактурирането на процесната сума представлява цитираният протокол от
проведената проверка.
С решение №165/19.11.2009г., постановено по
т.д.№103/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №104/5.07.2010 г., постановено по
гр.д.№ 885/2009г. на ВКС, ІІ т.о., решение №26/04.04.2011г.,
постановено по т.д.№ 427/2010г. на ВКС, ІІ т.о. и решение №189/11.04.2011г.,
постановено по т.д.№39/2010г. на ВКС, ІІ т.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК и съставляващи според разясненията в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на
ВКС, задължителна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, е даден
отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика
на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за
доставена през изминал период електрическа енергия. В посочените решения е
обосновано категорично становище, че извършването на промяна в сметките на
потребителите за вече доставена и ползвана електрическа енергия от страна на
доставчика на електроенергия е лишена от законово основание - както за времето
на действие на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и
Наредба за присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи
на производители и потребители, така и при сега действащата нормативно уредба
на тези отношения. С решение № 189/11.04.2011г. по т. д. №39/2010г. е отречена
и възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция на
клаузи, съдържащи се в приетите от самия него и обвързващи потребителите Общи
условия, като е мотивирано разрешение, че поради неравноправния им характер по
смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП, подобни клаузи са нищожни по силата на
чл.146, ал.1 от ЗЗП и чл.26, ал.1 от ЗЗД, тъй като нарушават основните принципи
за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и за защита на
интересите на потребителите при търговия с електрическа енергия. Задължителната
практика застъпва разбирането, че е недопустимо ако не е доказано виновно
поведение на потребителя, препятствало правилното отчитане на доставката на
електрическа енергия, да се коригират сметките за вече доставена такава само
въз основа на обективния факт на констатирано неточно отчитане на доставката.
Правото си да претендира процесната сума, ответникът
обосновава с извършената проверка, при която е установено неточно измерване на
консумираната ел. енергия в имота на ищеца. Сам по себе си протоколът от
извършената проверка не е в състояние да обоснове правото на ответника да
получи сумата, тъй като в действащото обективно право не съществува законова
норма, признаваща възможност за последваща промяна на сметките на
потребителите, ползващи електроенергия. Правомерността на корекцията не
произтича и от клаузата на чл. 38 от Общи условия на договорите за пренос, с
която ответното дружество е обосновало правото да извърши корекцията и да
начисли и претендира за плащане сумата от 3896,76 лв. Поради неравноправния й
характер по смисъла на чл.143, т.6 и т.18 от ЗЗП подобна клауза е нищожна по
силата на чл.146, ал.1 от ЗЗД и чл.26, ал.1 от ЗЗД и не поражда правни
последици. Последния извод, съдът основава на предвидената в чл. 38 от ОУ за
пренос на ел. енергия възможност за санкциониране на потребителя, без да се
изисква виновно поведение от негова страна. Възможността за приложение на
подобна обективна отговорност следва да е изрично предвидена законодателно, което
в конкретния случай не е налице и е недопустимо да се въвежда с общи условия,
задължителни за потребителя.
По изложените съображения, съдът намира, че
ответникът не установи по несъмнен начин, че изчислената вследствие на
корекцията, сума му се следва, в посочения размер, поради което ищецът не дължи
нейното заплащане, поради което предявеният иск с правно основание чл. 124 от ГПК се явява основателен и като такъв
следва да бъде уважен.
Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от
ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и
възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена
държавна такса по предявения от него иск в размер на 155,87 лв., и
възнаграждение за един адвокат в размер на 1900,00 лв.
Ответникът
е направил възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца. По така направеното възражение за прекомерност съдът
намира следното: Съгласно чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1 000 до 5 000 лв. е 300 лв. +7 % за
горницата над 5 000 лв. Материалният интерес по настоящото дело се равнява
на 3896,76 лв. Следователно минималното възнаграждение се формира от 300,00 лв.
+ 7%х2896,76 лв. и е в размера на 502,77
лв.
Съгласно
чл. 78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. За уважаване на молбата на ответника
е необходимо той да е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение преди обявяване на делото за решаване. Видно от протокола от
съдебно заседание, проведено на 10.09.2020 г. процесуалният представител на
ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В пределите на правомощията на съда е да присъди и по-високо от минималното
възнаграждение, при преценка за по-голяма фактическа и правна сложност на
спора. От ответника са представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар
за сумата от 1200,00 лв. с ДДС, или 1000,00 лв. без ДДС, от където следва, че
ответникът счита, че съобразно фактическата и правна сложност на спора е съотносимо заплащане за труда именно в този размер.
Доколкото той е два пъти по-нисък от заплатения от ищеца, то настоящият съдебен
състав намира, че адвокатското възнаграждение, което следва да се присъди на
ищеца е прекомерно, поради което и не следва да бъде намалено до сумата от
1000,00 лв.
Така
в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 1155,87 лв., представляваща
съдебно-деловодни разноски, направени в настоящото производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.М.К., ЕГН **********, с адрес: *** НЕ
ДЪЛЖИ на „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс кула - Г, представлявано заедно от всеки двама от
членовете на Управителния съвет – Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова
Димитрова и Георги Коршия сумата от 3896,76 лв. (три хиляди осемстотин
деветдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща
начислена като корекция ел.енергия за периода от 25.01.2018г. до 24.01.2019г.,
за обект, находящ се в гр. В. с абонатен № **********
за монофазен електромер № 1114021666928347, за което
е издадена Фактура от 05.11.2019г. с падеж на 15.11.2019г., на осн. чл.124 от ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:*** Тауърс кула – Г, представлявано заедно
от всеки двама от членовете на Управителния съвет - Пламен Стоянов Стефанов,
Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия ДА ЗАПЛАТИ на Х.М.К., ЕГН **********,
с адрес: *** сумата от 1155,87 лева (хиляда
сто петдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), направени от ищеца
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен
съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните
по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал.
2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: