Р Е Ш Е Н И Е
№ 164
гр.Н., 08.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд Н. в публичното си заседание на първи юли две хиляди и двадесета година, в
състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ГА.НА НИКОЛОВА
СЪДЕБЕН
СЕКРЕТАР: Бойка Ангелова
като
разгледа докладваното от съдия Николова гр.д. № 1520 по описа на НПРС за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявена е искова молба от Н. ***, против ответника С.А.
***, съдържаща обективно кумулативно съединени искове, черпещи правното си основание
от чл. 52 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди в размер на 5000лв., както и
иск по чл. 86 от ЗЗД с цена от 1529,17лв. за заплащане на мораторна лихва върху
главницата за неимуществените вреди (от 5000лв.) от датата на увреждането – ***г.
до завеждане на исковата молба – 08.11.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното й заплащане.
Ищецът твърди в исковата си молба, че стопанисвал
кафе-аперитив в с. Р., общ. Н., когато на ***г. ответникът пристигнал в
заведението, заедно с група негови познати и след няколко часа, през които
консумирА. алкохол при поискване на сметката се спречкал с клиенти на заведението,
между които и кмета на с. Р.. Ищецът се опитал да предотврати свадата и да
опази имуществото си, но тогава ответникът го ударил няколко пъти с юмрук по ***,
в резултат на което ищецът получил леки телесни повреди. В резултат на
причинените му вреди ищецът претърпял болка и страдания.
За извършеното от ответника деяние, същия е осъден с ВЗС
определение за одобряване на споразумение за прекратяване на наказателното
производство по НОХД № ***г. на НПРС.
Поради изложеното ищецът обосновава правният си
интерес от настоящето дело, като сочи, че претендира обезщетение за
неимуществени вреди – за претъпените болки и страдания в размер на 5000лв.,
ведно със законната лихва от датата от датата на предявяване на иска, както и
иск по чл. 86 от ЗЗД с цена от 1529,17лв. за заплащане на мораторна лихва върху
главницата за неимуществените вреди (от 5000лв.) от датата на увреждането – ***г.
до завеждане на исковата молба – 08.11.2019 г. Претендира заплащане на
направените по делото разноски.
Ответникът по делото, в рамките на законоустановения
срок по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор, в който сочи, че искът е
допустим и частично основателен.
Не отрича твърдените факти, за това че на
03.11.2016г.е причинил посочените телесни повреди на ищеца, за което е осъден с
ВЗС споразумение. Не оспорва и причинените по вид леки телесни повреди.
Ответникът оспорва периода на твърдените в резултат на телесните повреди болка
и страдание, които подлежат на възмездяване. Според ответника, болките и страданията
на ищеца са продължили не повече от 15-20 дни, и то не за всички травми, поради
което и претенцията би била основателна само за този период и само до размера
на 2000лв., като следва да се отхвърли за разликата над този размер. Ответникът
сочи, че ищецът не представя доказателства за извършени контролни прегледи и
проведено лечение, които да установяват дА. е имал усложнения. Единствено по –
сериозна травма е тази на счупената носна кост, която била без разместване и
зарастването й е траело 15-20 дни. ОстанА.те травми са отшумели за не повече от
7-10дни.
Ответникът сочи, че ищецът е извършил действия, с
които е провокирал поведението му и нанесените травми. Сочи, че ищецът е
тръгнал да бие ответника с бухалка, поради което ответникът твърди, че има
съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат.
Сочи, че претенцията за неимуществени вреди в размер
на 5000лв. е силно завишена и следва да се уважи само до 2000лв.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за безспорно и категорично установено от
фактическа и правна страна следното:
По НОХД № ***г. г. на РС Н. е било постигнато
споразумение за прекратяване на наказателното производство, водено спрямо ответника
С.А. *** за престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, в резултат на което причинил
на Н.Х.И. средна телесна повреда, изразяваща се в *** за срок по – голям от 1
месец, както и за престъпление по чл. 131, ал.1, т.1 от НК вр. чл. 130, ал.1 от НК, в резултат на което причинил на Н.М.А. ***, лека телесна повреда,
изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота, в
качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му като *** към
фирма „***“ ООД гр. Ш.. За тези престъпления на осъденото по одобреното
споразумение лице, настоящ ответник е наложено наказание. Определението за
одобряване на споразумението е ВЗС на ***г.
От събраните по настоящето дело доказателства,
единствено гласни, се установява, че ищецът Н.М.А. към датата на деянието, за
което ответникът е осъден, стопанисвал търговски обект „***“ в с. Р. и работел
като *** към фирма „***“ ООД гр. Ш..
На 02.11.2016 г. пострадА.ят Н.А. работел като *** в
заведението в с. Р., самият той не е провокирал и не се е държал грубо към
когото и да е от посетителите, сред които е бил и ответникът. В заведението
имало посетител от Турция, който бил със своя компания, както и друга група от
посетители - ответникът С., брат му и още едно лице, шофьор. В заведението бил
и св. Б.Р., който седял на съседна маса. След като С. и неговите близки си
поръчА. питиета, решили да отидат на масата на Р.. В заведението бил и св. Н.А..
След полунощ, около 01,30ч. ищецът
помолил посетителите да си тръгват. Тогава С. поискал от ищеца да вземе една
каса бира за да си допият и тогава двама от посетителите започнА. да псуват и
да обиждат, като наричат другите гости цигани. Тогава С. се ядосал и почнА. да
се бият с непознатите. С. извадил колана и започнал да удря госта от Турция. В
това време Н. влязъл вътре и изкарал една бухалка, която стояла там, и с нея
посегнал да удари ответника, до когото е бил и св. И.Р., който се опитвал да
разтърве биещите се. При замахването с бухалката св. Б.Р. се опитал да отбие
удара с бухалката с ръка и бил ударен по нея. Тогава ответникът С. ударил ищеца
Н. с ръка по *** „с шамар, тупаници“. След това св. Б.Р. взел бухалката и я
прибрал в колата си и заедно с брат си се прибрА. у дома си. На сутринта предал
бухалката на полицията.
При удара от С., ищецът паднал на земята и св. Н.А. му
помогнал да се изправи.
По ДП № *** г. на РП Н., е била назначена съдебно
медицинска експертиза за установяване на причинените на ищеца травми и съгласно
заключението на л. 65-68 е посочено, че на пострадА.я Н.М.А. е било причинено: ***.
Множествени охлузвания в областта на ***. *** по горната страна на лявото рамо
без видими травматични увреждания. Това по смисъла на НК представлява лека
телесна повреда.
От разпитаните по делото свидетели се установява, че
пострадА.я ищец два – три дни след инцидента е имал подутина на ***, но синина
е нямал (л. 78 от делото, показанията на св. А.). Самия пострадал казал, че
носът му бил счупен, че е ходил на лекар. В резултат на инцидента, ищецът се
чувствал уплашен и затварял по – рано заведението си. Свидетелката Е. М.,
съпруга на ищеца сочи, че в продължение на около месец, съпругът й се оплаквал
от болки в ръката, гърба, рамото, ***. Според свидетелката подутината на *** се
задържала около седмица. След инцидента, ищецът не можел да спи спокойно, имал
главоболие.
С
оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
За да бъде ангажирана отговорността по чл. 52 от ЗЗД за обезщетяване на неимуществени вреди от непозволено увреждане, следва да бъдат установени следните кумулативно предвидени от закона предпоставки: да е нА.це деяние – действие или бездействие на определено лице, това деяние да е противоправно, да е извършено виновно, като вината се предполага, и да са причинени вреди, които да са в причинна връзка с поведението на дееца. Предвид разпоредбата на чл. 300 от ГПК, одобреното споразумение по НОХД № ***г. г. на РС Н., има силата на влязла в сила присъда и е задължително за гражданския съд относно деянието, противоправността и виновността на дееца. Одобреното по наказателното дело споразумение има значение за вида на причинените телесни повреди на пострадА.я ищец, като с оглед на установеното от показанията на свидетелите и конкретно на съпругата му, св. Е. М., относно отока на ***, който е продължил около седмица, което се подкрепя и от казаното от св. Н.А., който 2-3 след инцидента не е видял синина по *** на ищеца. По делото не се установи ищецът да е ползвал болничен, т.е състоянието му след инцидента да е било такова, че да не може да изпълнява обичайните си задължения на *** в кафенето, съгласно трудовите си характеристики по договора.
Свидетелката Е. М. сочи, че съпругът и се оплаквал около месец от болки в гърба и рамото, но по делото се установи, че ответникът не е удрял ищеца по гърба. Освен това вещото лице д-р В. е установил в медицинското си удостоверение само ***, без видими увреждания. Съгласно т. 15 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г., Пленум на ВС, е посочено, че разстройство на здравето извън случаите на тежки и средни телесни повреди се имат предвид всички увреждания на организма, които са довели до болестно състояние, без то да е продължително, постоянно, трайно или временно опасно за живота. За да е нА.це такъв вид лека телесна повреда е необходимо да има леко увреждане на анатомическата цялост на организма или тъканите, както и по-леки изменения във физиологическите функции извън болката и страданието. Съгласно посоченото в монографията „Телесните повреди по НК на Република България изд.Сиела, 2003 г. от проф.д-р Стойчо Раданов е посочено на стр. 177, че „За да бъде преценена телесната повреда по критерия „временно разстройство на здравето, не опасно за живота” следва да са нА.це единия от двата критерия: анатомичен (малки наранявания или увреждания – леки изгаряния, малки ръбци, фисури, счупване на кости, извън случаите на чл. 128 от НК) или функционално разстройство на физиологичните функции (зрителна, дъвкателна, затруднение на фините хватателни движения и др.), като разстройството трябва да бъде кратковременно или за непродължително време.”. Пак в същата монография, стр.178 се сочи, че по признака разстройство на здравето, неопасно за живота могат да се преценяват „рани, които изискват хирургическа обработка, по – големи насинявания по тялото, счупване на носни кости, .......”.
Съгласно установеното по настоящето дело е нА.це счупване на носни кости, без разместване, за което както сочат мотивите към т.15 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г „правилно се приемат за леки телесни повреди с разстройство на здравето случаите на наранявания на кожата, насиняване на части на тялото, счупване на носни костици …..“.
В СМЕ липсва констатация, че фрактурата на *** е
довела да кратковременно разстройство на дихателната или обонятелната функция
на ***, дори и за няколко дни. Това се
потвърждава и от казаното от съпругата на ищеца, св. Е. А. която сочи, че не е
имал затруднения в дишането, освен болка в ***, л. 79 от делото. От друга
страна констатираната от вещото лице „***“ по горната страна на лявото рамо без
видими травматични увреждания, също не е довела до ограничени възможности за
движение и използване на ръката. Това е установено от вещото лице и не случайно
той сочи не болка, а по – малко болезнено състояние „болезненост“.
Оплакванията, които описва съпругата на ищеца за главоболие, неспокоен сън и
чувство за страх от повторен инцидент. Всичко това показва, че травматичната
увреда на ищеца е била с кратка болезненост във времето и това не е довело до изменения
на физиологичните функции на засегнатия орган, в случая на ***.
Предвид на обвързващата сила на присъдата за
гражданския съд съгл. чл. 300 от ГПК, относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът
приема, че се касае за посочената в споразумението по вид телесна повреда, като
такава по чл. 130, ал.1 от НК. Съдът отчита, че единствено фрактурата на *** е
тази, която води до извод за престъпление по чл. 130, ал.1, доколкото останА.те
описани от ВЛ наранявания имат характер на леки телесни повреди, но такива по
чл. 130, ал.2 от НК, водещи до болка и страдание. В този смисъл е т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г. в този
смисъл, преценката за причинените на ищеца неимуществени вреди, съдът счита, че
следва да се преценяват съобразно по- тежката от всички описани от ВЛ травми, а
именно счупването на ***.
Отзвучаването на установените от вещото лице и предстявляващи съставомерни телесни повреди, както се установи по делото са продължили седмица след инцидента. Доказателствата в тази насока са от гласните показания на съпругата на ищеца и св. А.. Другите болки, тези в гърба не са в пряка зависимост от причинената от ответника телесна повреда. Доказването на болки, в резултат на съставомерните телесни повреди, в по – голям обем, в рамките на претендирания от ищеца период от един месец не се доказва.
Поради липсата на разместване на счупените носни кости, не се е наложило оперативно лечение. Не е имало и хематом по ***, доказателство за което са констатациите на вещото лице по № *** г. на РП Н. показанията на св. А.. Това показва, че в действителност тази травма е отзвучала в рамките на посочената от св. Е. М. седмица след инцидента. Самият ищец също не сочи да е имал кръвоизлив или други неприятни, болезнени и нежелани симптоми. Не се установи по делото, ищецът да е ползвал някакви предписани му от лекар обезполяващи средства, което показва, че болките не са били по инзитет, такива, изискващи обезболяването им.
Относно искът за заплащане на обезщетение за неимуществените вреди по реда на чл. 52 от ЗЗД, съдът при преценката на справедливото обезщетение отчете причинената на ищеца от ответника лека телесна повреда, изразяваща се във „***. Множествени охлузвания в областта на ***. *** по горната страна на лявото рамо без видими травматични увреждания“, и намери за водеща от тях фрактурата на ***, без разместване, доколкото останА.те наранявания са такива по смисъла на чл. 130, ал.2 от НК, а не по ал.1, съгласно посоченото в т.16 от Постановление № 3 от 27.IX.1979 г.
Съдът намери, че обезщетението за фрактурата на ***, без разместване следва да бъде за период от една седмица от причиняването на травмата – ***г., т.е до 10.11.2016 г., което се подкрепя от събраните по делото доказателства - св. Е. М., л. 79 от делото.
При определянето на размера на обезщетението за неимуществените вреди, съдът се съобрази с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, относно определянето на обезщетенията за неимуществени вреди по справедливост, както и от дадените в т.ІІ от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, указания, съгласно които понятието „справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др.
Ударът с ръка по *** и счупването на *** е довело до
подутина, без синина, няма разместване на костите, а подутината е отзвучала
след седмица. Наред с това ищецът изпитвал страх, спял неспокойно и изпитвал
главоболие. Съдът намира че този страх и безпокойство, са продължили също не
повече от седмица или най – много 10 дни, доколкото това се установява от показанията
на съпругата на ищеца и на св. Н.А. (л. 78). Тези страхове са не само от
ответника, а както се установи по делото от всички лица, предизвикА. и участвА.
в сбиването. Това се установява от показанията на св.А. „каза ми, че се
притеснява, че пак ще дойдат, а той бил сам“, както и от св. А. „има малко
страх, пак да не се съберат и да дойдат, те идват с група“.
Съдът намира, че за причинените на ищеца болки,
страдания и неудобства, както и страхът и притесненията, които са му причинени
от травматичното увреждане на здравето, справедливото обезщетение е в размер на 1 500лв.
Относно определянето на размера на обезщетението за
неимуществени вреди и с оглед на възраженията на ответника за нА.чие на
съпричиняване на вредите по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД, съдът се съобрази с
посоченото в Тълкувателно решение № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, т. 11 от
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС и т. 7 на ТР № 1 от 23.12.2015 г.
по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, както и Решение № 117 от 8.07.2014 г. на
ВКС по т. д. № 3540/2013 г., I т. о., ТК, Решение № 95 от 24.06.2013 г. на ВКС
по т. д. № 220/2012 г., II т. о., ТК, Решение № 83 от 2.05.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 943/2011 г., III г. о., ГК, Решение № 43 от 16.04.2009 г. на ВКС по т.
д. № 648/2008 г., II т. о., ТК и мн.др, относно задължението на съда да
изследва всички факти, които имат отношение към гражданските последици от
деянието, в т.ч. и съпричиняването на вредоносния резултат.
От събраните по делото доказателства, съдът намира, че
причинените на ищеца от ответника наранявания, описани от вещото лице по ДП № ***
г. на РП Н., са били в резултат на създадената от трети, присъстващи в
заведението лица конфликтна ситуация, като между ищеца и ответника конкретно не
е имало спречкване и физически сблъсък, до момента, в който самият ищец не е
взел от вътрешността на заведението си бухалката, която както сочи и неговата
съпруга е стояла там. Ответникът не отрича, че е ударил ищеца. Това се
потвърждава и от гласните доказателства по делото, но съдът намира, че ако
ищецът сам не е посегнал да удря с бухалката, нямаше да се стигне и до неговото
удряне от ответника. Ударът е бил насочен към ответника, до когото е бил и св. И.Р.,
който в този момент се опитвал да разтърве биещите се. В този смисъл, съдът
намира, че поведението на ответника е било израз на обратна, равностойна
реакция на тази на ищеца, вероятно и за да го спре да удря.
В този смисъл, съдът намира, че пострадА.я ищец с
поведението си е допринесъл за причинените му вреди, поради което виновно
действалото лице, ответникът по делото, следва да отговаря само за онези вреди,
които са в причинна връзка с неговото поведение, но не и за последиците от
поведението на увредения.
Всичко това, съобразено с посоченото в ТР № 88 от 12.09.1962 г., ОСГК на ВС, че не е необходимо увреденият да е допринесъл виновно за настъпването на вредите, а е достатъчно нА.чието на причинна връзка между неговото действие или бездействие и вредоносния резултат, дава основание на съда да приеме, че е нА.це причинна връзка между поведението на ищеца, изразяващо се в опит за нанасяне на удар с бухалка към ответника и настъпилия вредоносен резултат. С оглед на посоченото в т. 11 от ППВС № 4 от 23.XII.1968 г., че при определяне размера на имуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, то и на основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД, съдът намира, че първоначално определеното обезщетение следва да се намА. с 10 % доколкото и самият ищец е допринесъл, чрез използването на бухалката за настъплия след това вредоносен за него резултат. Същият е бил длъжен да се обади в полицията или на ЕЕН 112 и да уведоми компетентните органи за сбиването, вместо да взема решаването на конфликта в свои ръце, в буквален смисъл.
Всичко това дава основание на съда да приеме, че в резултат на причинената лека телесна повреда, ищецът е претърпял неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени в размер на 1350лв. от ответника. Съдът намира, че посоченото от ответника в отговора на исковата молба, че приема за справедливо от негова страна обезщетение в размер на 2000лв., т.к същото няма обвързваща за съда роля и би могло да бъде само предложение за доброволно уреждане на отношенията с ищеца, каквото по делото не се постигна.
Предвид на горното и на основание чл. 52 от ЗЗД съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за причинените му вреди в размер на 1350лв., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното й заплащане, като се отхвърли за разликата до 5000лв.
По
иска по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
При така установения размер на главницата от 1350лв., от
датата на увреждането – ***г. до завеждане на исковата молба – 08.11.2019 г., съдът
чрез използване на електронен калкулатор, достъпен на http://nraapp03.nra.bg/web_interest/check_upWS.jsp
установи, че дължимата мораторна лихва за присъденото от съда обезщетение е в
размер на 412,91лв.
Съдът намира, че искът на ищеца по чл. 86, ал.1 от ЗЗД
следва да се уважи за сумата от 412,91лв.
и да се отхвърли за разликата до 1529,17лв.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.6 от ГПК, поради това, че делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и от разноски по производството (освобождаването по претенцията на ищеца по искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда е по силата на закона – чл. 83, ал.1, т. 4 от ГПК), то осъденото лице е длъжно да заплати дължащата се такса в полза на съда.
По делото предявените искове са общо два
и съгласно разпоредбата на чл. 72, ал. 2 ГПК, за предявените с една молба
искове в защита на различни интереси минималната такса се събира от всички
интереси. Заявените от ищеца искове са два и касаят вземания за два различни
правни интереса, поради което се дължи държавна такса по всеки от тях.
Дължимата държавна такса по всеки от исковете се определя съгл. чл. 69, ал.1, т.1
от ГПК вр. чл. 1 от ТДТССГПК – 4 % върху
цената на иска, но не по – малко от 50лв.
Така се установява, че за искът по чл. 52 от ЗЗД за уважения от съда размер от 1350лв. се дължи ДТ в размер на 54лв. и по искът за лихва по чл. 86 от ЗЗД се дължи ДТ от 50лв. Общо се дължат за двата иска ДТ в размер на 104лв. Тази държавна такса се дължи в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Н. от ответника.
Ищецът е ползвал адвокатска защита по делото, за която е заплатил 600лв. адвокатски хонорар, л. 9 от делото. С оглед на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, поради това, че се уважават частично предявените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати пропорционално съответната част от възнаграждението за адвокат.
Общия размер на предявените искове е 6 529,17лв., а на уважените е 1762,91лв. Пропорционално на уважената част, ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 162,00лв.
Ответникът от своя страна също има право на разноски за един адвокат, съразмерно на отхвърлената част от исковете, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Заплатените от ответника разноски по делото за адвокат са 600лв., както и 20лв. за транспортни разходи на двамата свидетели, общо 620лв.
От предявените в общ размер на 6 529,17лв. искове, са отхвърлени такива в общ размер на 4 766,26лв. Пропорционално на отхвърлената част от исковете, ищецът дължи на ответника сумата от 452,60лв. за разноски по делото.
По делото страните не са направили искания за прихващане на взаимно дължими суми, поради което съдът не може да извърши служебно такова и всяка от страните по делото следва да бъде осъдена да плати дължимото на другата страна.
Мотивиран от горното и на
основание чл.235 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 52 от ЗЗД С.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М. А. с ЕГН ********** ***, сумата от 1350лв.(хиляда
триста и петдесет лева), ведно със законната лихва от 09.11.2019 г. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за сумата над уважения размер до 5000лв.
ОСЪЖДА на основание
чл. 86, ал.1 от ЗЗД С.А.А. с ЕГН **********
***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М. А. с ЕГН **********
***, сумата от 412,91лв.(четиристотин
и дванадесет лева деветдесет и една стотинки), представлаваща мораторна лихва
върху главницата по чл. 52 от ЗЗД, за периода от ***г. до 08.11.2019 г., като
отхвърля иска за разликата над уважения размер до 1529,17лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК С.А.А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.М. А. с ЕГН ********** ***,
сумата от 162,00лв.(сто шестдесет и
два лева), представляваща направените по делото разноски за адвокатски хонорар,
като отхвърля искането за разликата до 600лв.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.6 от ГПК, С.А.А.
с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на
районен съд Н. дължимите по делото държавни такси и разноски в размер на 104лв.(сто и четири лева), по сметка на
бюджета на съдебната власт, по сметка
BG25UNCR75273143465601; BIC: ***, като представи по делото доказателство за
извършеното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Н.М. А. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ
на С.А.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 452,60лв.(четинристотин
петдесет и два лева и шестдесет стотинки), представляваща направените по делото
разноски за адвокатски хонорар, като отхвърля искането за разликата до 600лв.
Решението подлежи на
обжалване пред Ш.ски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия :.........................................
ГА.на Николова