Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, ….02.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10-и състав, в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и трети януари две
хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието на секретаря ***, като разгледа докладваното от съдията
гр.д.
№ 14748 по описа за 2019 година на ВРС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по
делото е образувано по предявен от
С.Х.С., ЕГН **********, срещу „Е.П.“
АД, ЕИК ***, иск да бъде постановено решение, по силата
на което да бъде прието
за установено в отношенията между страните, че ищецът
не дължи на ответната страна
сумата от 2108,68 лв., начислена с фактура от 16.08.2019г., представляваща задължение за ползвана
и незаплатена ел. енергия за
периода от 03.10.2017г. до 02.10.2018г. за партида
с кл. номер
***и аб. номер
***за адрес на потребление в ***.
Твърди се в исковата молба следното: Ищецът е абонат на ответното
дружество за обект, находящ се в ***, с кл. номер ***и аб.
номер **********. При проверка на
месечните задължения ищецът установил, че му е начислена
сумата от 2108,68 лв., представляваща
доставена и незаплатена ел. енергия
за периода от 03.10.2017г. до
02.10.2018г. Сочи се, че абонатът не е търсен
на адрес за съдействие при
проверката на СТИ. Излага се, че абонатът
не притежава софтуер, за да
има възможност за визуален достъп
до показанията на визуализираните регистри на СТИ. Липсва ред за ответното
дружество да извършва корекционни процедури.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника ***, в който се оспорва
предявеният иск като неоснователен. Сочи се, че е налице
правно основание за възникването на оспорваното материално право – предмет на отрицателния
установителен иск, депозиран от ищеца.
Не се спори, че
между страните е налице валидно договорно отношение. Сочи се, че разпоредбите
на ОУ имат обвързваща сила между страните. След извършена проверка е съставен КП, като е установено, че потребената ел. енергия в регистър
1.8.3. не е визуализирана на дисплея и съответно не е отчетена и заплатена от абоната.
Извършена
е СТЕ в БИМ – Варна. Издадено
е становище за начисляване на ел. енергия.
Ответното дружество се позовава
на чл. 50 ПИКЕЕ.
На 23.01.2020г. е постъпила молба от М.И.С.,
ЕГН **********, И.С.Х., ЕГН **********, и Х.С.Х., ЕГН **********, като
наследници на ищеца С.Х.С., с искане да встъпят като страни в процеса, поради
настъпила смърт на С.С.. В молбата е посочено още, че
всеки един от молителите е наследник на 1/3 ид.ч. от
задължението на ищеца, поради което се иска установяване на съда на това обстоятелств. Съдът е допуснал производството да продължи
на осн. чл. 227 ГПК
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че С.Х.С. е бил титуляр
по партида на обект, находящ
се на адрес на потребление в ***, с кл. номер ***и аб. номер **********, по силата на
договорни отношения за доставка на
електрическа енергия с
"Е.П." АД.
Видно от
представеното удостоверение за наследници на С.С.,
починал на 02.12.2019г., такива са М.С., И.Х. и Х.Х..
От представен констативен протокол № 1202351 от 02.10.2018г., се установява, че на посочената дата
длъжностни лица на „Е.С.” АД извършили техническа проверка на СТИ на адрес в ***. Отразени са показания на демонтирания електромер, включително регистър
1.8.3 с показание 011155. Обективирано е, че
протоколът е подписан от служители на ***и самия клиент.
От констативния протокол №
1533/09.08.2019г., издаден от БИМ, Главна дирекция “Мерки и измервателни
уреди”, Регионален отдел – гр. Варна, се установява, че при софтуерно четене е
установена намеса в тарифната схема на електромера. Отразена е преминала
електроенергия на тарифа Т.3 – 0011155,514 кв.ч., която не е визуализирана на
дисплея. Електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря
на изискванията за точност при измерване на ел. енергия.
Със
становище, изготвено на 15.08.2019г. от специалист “Енергиен контрол”, е
одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия от 11155 квт.ч. за
периода от 03.10.2017г. до
02.10.2018г., на осн.
софтуерен прочит на паметта на СТИ, при който е установено точното количество
неотчетена ел. енергия.
В
резултат на корекцията на абоната е начислена сумата от 2108,68 лв., за която е
издадена фактура № 0283902211 от 16.08.2019г.
От заключението на вещото лице по
приетата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира, като обективно и
компетентно дадено, се изяснява, че процесното СТИ е
минало през първоначална метрологична проверка през 2016г., като годността му
изтича през 2022г. Показанието от 11155 кв.ч. „прочетено“ в регистър 1.8.3. не
е визуализирано на дисплея на измервателния уред. В процесния
обект консумираната ел. енергия се отчита по две тарифи. Наличието на преминала
енергия в Т3 означава, че СТИ не работи нормално, а именно, че е налице
неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация
на измервателния уред.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът
достигна до следните правни изводи:
По така предявения иск с правно основание
чл.124, ал.1 ГПК в тежест на ответника е да докаже дължимостта
на начислената
сума, а именно следва в условията на пълно и главно
доказване да установи основанието и размера на вземането
си. В тази връзка трябва да докаже,
че в резултат на извършената проверка законосъобразно и при спазване на предвидените в
Правилата за измерване на количеството ел. енергия и Общите условия е начислил сумата,
предмет на иска, в правилен размер, като остойностеното количество ел. енергия е реално доставено на
ищеца.
В процесния случай не се спори,
че С.Х.С., в периода, за който е
извършена корекцията, е бил потребител на ел. енергия по силата на договорни отношения
с ответника, както и че имотът, в който
е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа.
Безспорно се установи, че настоящите ищци са наследници на потребителя.
Ответникът твърди, че в случая от една страна, така начисленото за доплащане количество ел. енергия представлява реално доставена и потребена ел. енергия, а от друга, че представлява корекция на сметката на потребителя извършена по реда на чл. 50 ПИКЕЕ. Затова и спорният между страните въпрос касае наличието на основание, обосноваващо дължимост на сумата и в частност - реална доставка на фактурираното количество ел. енергия, респ. потребяването му от абоната и налице ли са предпоставките за приложение на чл. 50 ПИКЕЕ, респ. спазена ли е процедурата.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ Правила
за измерване на количеството електрическа енергия са приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 год.
/ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год./. Същевременно с решение № 1500/06.02.2017 год. на
ВАС по адм.д. № 2385/2016 год., нормите на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени.
На основание чл. 195, ал. 1, вр. чл.
194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за
отменен от деня на обнародане
на съдебното решение, което в случая е сторено в ДВ, бр. 15 от
14.02.2017 год. Следователно разпоредбите
на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ са неприложими към настоящия случай, доколкото техническата проверка в обекта на потребление е извършена на 02.10.2018
год.
Нормата
на чл. 50 ПИКЕЕ, на която
се позовава ответното дружество, е действала към момента
на преизчисляване количеството на ел.енергия. Същата предвижда, че при
установено несъответствие между данните за
параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за
нея, водещо до неправилно изчисляване
на използваните от клиента количества
електрическа енергия, операторът на съответната
мрежа коригира количествата електрическа енергия, като
разлика между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от
допускане на грешката до установяването
й, но за период, не по-дълъг
от една година.
Или
за да възникне
правото на ответното дружество едностранно да коригира сметката на потребителя на първо място
следва да се установи несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея. След отмяната на чл.
41-44 и чл. 47 ПИКЕЕ липсва ред
и предпоставки за извършване на проверка
за метрологичната, функционална и техническа изправност на СТИ, както специални изисквания за установяване
на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Следователно и правото на ответника
да преизчислява сметка на потребителя
въз основа на констатациите от извършената проверка следва да се отрече
изцяло.
Изложеното е достатъчно, за да се приеме,
че вземането на ответното търговско
дружество е изцяло недължимо, при липса на наведени
твърдения за наличие на друго основание, породило твърдяното право в полза на
ответника, поради което и съдът приема
предявения иск за недължимост на претендираната сума за основателен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане, представените доказателства, както и стореното възражение
за прекомерност, на ищците следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски в общ размер от 467,61 лв.
Размерът е съобразен с Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, доколкото делото не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, а и защитата правата на ищците
след встъпването им по делото се изразява в подаване на молба по реда на чл.
227 ГПК, поради което съдът не следва да приеме, че за защита правата и
интересите на всеки ищец се дължи отделно адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.И.С., ЕГН **********, с адрес ***, законен
наследник на С.Х.С., ЕГН **********, не дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 702,89 лв. с ДДС, представляваща 1/3 ид.ч. от цялата стойност на фактура с номер ********** от
16.08.2019г. в размер на 2108,68 лв. с ДДС, дължима след извършена корекция на
сметка за потребена електрическа енергия за периода
от 03.10.2017г. до 02.10.2018г. за адрес
на потребление в ***, с кл. номер ***и аб. номер **********.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че И.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, законен
наследник на С.Х.С., ЕГН **********, не дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 702,89 лв. с ДДС, представляваща 1/3 ид.ч. от цялата стойност на фактура с номер ********** от
16.08.2019г. в размер на 2108,68 лв. с ДДС, дължима след извършена корекция на
сметка за потребена електрическа енергия за периода
от 03.10.2017г. до 02.10.2018г. за адрес
на потребление в ***, с кл. номер ***и аб. номер **********.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Х.С.Х., ЕГН **********, с адрес ***, законен
наследник на С.Х.С., ЕГН **********, не дължи на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, сумата от 702,89 лв. с ДДС, представляваща 1/3 ид.ч. от цялата стойност на фактура с номер ********** от
16.08.2019г. в размер на 2108,68 лв. с ДДС, дължима след извършена корекция на
сметка за потребена електрическа енергия за периода
от 03.10.2017г. до 02.10.2018г. за адрес
на потребление в ***, с кл. номер ***и аб. номер **********.
ОСЪЖДА „Е.П.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на М.И.С., ЕГН **********, И.С.Х., ЕГН **********, и Х.С.Х., ЕГН **********, сумата в общ размер от 467,61 лв., на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд – Варна.
Районен съдия: