ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Русе, 27.07.2021 г.
Административен
съд-Русе, 6-ти състав,
в закрито заседание на двадесет и седми юли две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: Елица
Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
адм. д. № 475 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 166, ал.3 от АПК вр.чл.46, ал.5,
изр.2 от ЗОС.
Образувано
е по жалба от Г.М.М. *** срещу заповед № РД-01-1860/02.07.2021 г. на кмета на
Община Русе, с която е прекратено наемното правоотношение със жалбоподателя, Е.
Ф.М.и М. Г. М. за общински жилищен имот на адрес гр.Русе, ж.к. „Дружба “3, бл.****вх.1 ет.1 ап.1, състоящ се от две
стаи, дневна кухня, сервизни помещения и изба, актуван с акт за частна общинска
собственост №487 г. Самата жалба освен оспорване на адм.акт, съдържа и искане за спиране на допуснатото по
силата на закона предварително изпълнение на административния акт. Искането е
обосновано с обстоятелството, че никой от домакинството на М. няма друг имот, в
който да живее, а съпругата му Е. М.е
претърпяла операция в УМБАЛ“Канев“ на 14.07.2021г.
Съдът
намира, че искането е направено от процесуално легитимирана страна, адресат на
акта, при образувано съдебно производство по оспорването му, при наличие на
правен интерес, поради което е допустимо. В практиката на ВАС се приема, че
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на искането по чл.166, ал.4
вр. ал.2 от АПК за спиране на предварителното изпълнение по силата на закона е
наличието на висящ съдебен процес, такъв е наличен с оспорването на акта.
Разгледано по същество, то се явява основателно.
Според
чл.46, ал.5, изр.2 от ЗОС подаването на
жалба не спира изпълнението на заповедта по ал.2, освен ако съдът разпореди
друго.
Специалният
закон обаче не сочи критериите за спиране, поради което съдът намира за
приложима общата разпоредба на чл.166, ал.2 от АПК, според която изпълнението
се спира, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно
поправима вреда. Целта на допуснатата от законодателя възможност да бъде спряно
изпълнението на обжалваната пред съда заповед, е да се даде временна защита на
твърдяното от оспорващите право да ползват имота, което се засяга от оспорения
административен акт. Този вид защита е временна и има сила до решаване на
въпроса за неговата законосъобразност.
В
настоящия случай, при преценка на баланса между накърнените интереси на
жалбоподателя и останалите членове от неговото домакинство, от една страна, и тези,
които следва да бъдат охранени от предварителното изпълнение на заповедта, от
друга, съдът намира, че от особено значение е да се гарантира най-добрия
интерес на членовете на семейството на жалбоподателя , което безспорно
предполага осигуряването на дом за тях, с оглед на извършената оперативна
интервенция на съпругата на жалбоподателя.
Интересът, стоящ в основата на изключването от закона на
суспензивното действие на жалбата против заповедта по чл.46, ал.2 от ЗОС, едва
ли ще бъде съществено накърнен точно в периода до решаването на въпроса за
законосъобразността на нейната законосъобразност, респ. влизането й в сила. Правото
на неприкосновеност на жилището, регламентирано в чл.8 § 1 от ЕКПЧ, е от такава
значимост за гражданите, че потенциалното му нарушаване чрез лишаването от
жилище, безспорно покрива квалификацията на вредите по чл.166, ал.2 от АПК. От
друга страна трудността те да бъдат поправени е последица от съдържанието на
засегнатите от евентуалното предварително изпълнение права. В случая, предвид
временната закрила, която спирането му дава, не е налице и такъв важен
обществен интерес, който да следва да бъде защитен с предварителното изпълнение
на акта. При
обсъдените факти е доказан противопоставим на презумирания с
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интерес. Затова и
фактическото положение, съществувало до издаването на заповедта, следва да бъде
запазено.
Според чл.46, ал.5, изр.трето от ЗОС,
решението на административния съд по жалбата срещу заповедта за прекратяване на
наемното правоотношение е окончателно. Това обосновава извод за едноинстанционност на главното производство, образувано
по жалба срещу заповед по чл.42, ал.2 от ЗОС, а искането за спиране на
допуснатото предварително изпълнение на тази заповед се явява акцесорно.
Допустимостта на главното производство обуславя допустимостта и на акцесорното.
Поради това едноинстанционно е и производството по акцесорното искане за
спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, предмет
на съдебен контрол за законосъобразност по главното производство (в този смисъл
изрично определение № 11989 от 23.08.2019 г. на ВАС по адм. д. №
9387/2019 г., II о.). Затова в определението, на основание чл.254, ал.1, т.6 от ГПК вр.чл.144 от АПК, следва да бъде посочено, че то е окончателно.
Така мотивиран, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
СПИРА допуснатото по силата на закона
предварително изпълнение на заповед № РД-01-1860/02.07.2021 г. на кмета на
Община Русе
Определението
е окончателно
СЪДИЯ: