Срещу подсъдимия И.Н.Б., роден на ***г***, обл. П..
Българин. Български гражданин. Има завършено основно образование. Женен.
Безработен. ЕГН: **********. Осъждан е повдигнато обвинение за това, че на
22.09.2018г. в гр.Д.М. , обл.П. , на кръстовище, образувано от ул. „К.М. “ и
ул. „И.В. “, направил опит да даде подкуп: дар – банкнота с номинал от 20
/двадесет/ лева, със сериен номер № ****, на длъжностно лице -полицейски орган Ч.С.Ч.
– „****“ в група „****“ при РУ - Д.М. на ОД на МВР – Плевен, за да не извърши
действие по служба – да не му се състави акт за установяване на административно
нарушение за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за движение по
пътищата – затова, че „като водач на лек автомобил „**“, модел „** “ с рег. № *******не
спира на знак Б-2 / „Б2-Спри, пропусни
движещите се по път с предимство“/, за да не му бъде иззето СУМПС рег. № ****/***г.
на осн. Чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, „за управление на МПС с наложено
наказание „Глоба“, незаплатена в срока на доброволно заплащане – до заплащане
на дължимата глоба“, като деянието е останало недовършено поради независещи от
дееца причини - престъпление по чл.
304а, предл. 3, вр. чл. 304, ал. 1,
вр. чл. 18, ал.1 от НК.
Процесуалният представител на
Окръжна прокуратура Плевен изразява
становище, че поддържа обвинението, така както е повдигнато и иска да
бъде признат за виновен подсъдимия, като му се наложи наказание при условията
на чл.54 от НК с наказание от около една година, изтърпяването на което да бъде
отложено по реда на чл.66 от НК. Ангажира се становище, че високата степен на
обществена опасност на дееца се извлича от данните за извършените множество
административни нарушения при управление на МПС.
Подсъдимия И.Б. признава вината си, изразява съжаление за
стореното и прави искане пред съда производството да протече по реда на Глава
ХХVІІ от НПК, като признава всички обстоятелства и факти изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, прави самопризнание и заявява, че
не желае да се събират доказателства относно фактите изложени в
обстоятелствената част.
Защитника ангажира становище, че
в хода на досъдебното производство събраните доказателства установяват
извършване на деянието, за което е повдигнато обвинение, както и авторството на
същото. Прави се искане за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК. По отношение на
наказанието се ангажира становище, че съдът следва да отчете семейното
положение на подсъдимият, както и обстоятелството, че последният е лице
неосъждано за престъпления от общ характер / реабилитиран по право /, като от
четиринадесет години демонстрира спазване на установения обществен ред и няма
противоправни прояви.
Съдът, след като обсъди
доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Производството пред
първоинстанционния съд е протече по реда на глава ХХVІІ от НПК, като
подсъдимият изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителният акт, заявява че не желае да се събират други доказателства, като
прави самопризнания по реда на чл. 371 т.2 от НПК.
На 22.09.2018г. около 9,30ч
подсъдимият И.Б. управлявал лек
автомобил марка „ **.„ модел „**. “ с рег.№ *******по републиканската
пътна мрежа - път свързващ с. П. и област
П.. Б. приближил кръстовище намиращо
се до ВВУБ „****“ в гр. Д.М. , което
било регулирано с пътни знаци един от които пътен знак „Б2-Спри, пропусни движещите се по път с предимство“.
По същото време близо до
кръстовището се намирали и свидетелите Ч.Ч. и Л. Х. изпълняващи служебните си
задължения по пътен контрол. Двамата били със служебен автомобил „****“ с рег.
№ ****, паркиран вдясно от пътя в посока с.О. като св. Ч. се намирал извън
автомобила. Ч.С.Ч. и полицейски инспектор Л. К. Х. при РУ на МВР-Д.М.
към ОД на МВР-Плевен упражнявали
служебните си задължения по предварително утвърден график и извършвали пътен
контрол на територията, обслужвана от РУ на МВР-Д.М. в дневна смяна от 06.00ч. до 18,00ч. , обстоятелство
отразено в ежедневна ведомост на полицейските наряди за 22/23.09.2018г. /стр.41
от д.п./. Б. навлязъл в кръстовището, без да спази пътен знак „Б2-Спри,
пропусни движещите се по път с предимство“, завил наляво в посока с.О..Подсъдимият
навлязъл в кръстовището. Св. Ч. възприел поведението му и предприел действия по
спиране на автомобила, като подал сигнал със стоп палка по образец. Подсъдимият
възприел сигнала и преустановил
движението на лекият автомобил. Младши
автоконтрольор в група „****“ при РУ-Д.М. , ОД-МВР-Плевен – св.Ч. Ч. се
легитимирал и поискал документи за самоличност, както и документите съпровождащи превозното средство.
И.Б. предоставил документи
- свидетелство за управление на МПС, лична карта, малък талон на МПС, полица за
гражданска отговорност и талон за годишен технически преглед на МПС. На
подсъдимия било обявено,че ще му бъде извършена цялостна проверка и ще му бъде
съставен акт за извършено административно нарушение на чл.6,
т.1 от ЗДвП / за това, че не спира на знак „Б2, след което го поканил да
отиде до служебния автомобил. Съобщил му
и, че там ще бъдат проверени представените документи за МПС. Б. отправил към
полицейските служители думите : „Сигурно сте свършили парите“. Б. последвал св.
Ч. до служебния автомобил. От своя страна Ч. установил самоличността на водача и след като въвел личните му данни в преносим служебен таблет „***“
установил, че водача управлява моторно
превозно средство с наложени наказания глоби-общо за 310лв., незаплатени в срока за доброволно
заплащане. Съобщил на подсъдимия, че ще
му бъде иззето свидетелството за управление на МПС - до заплащане на
дължимите глоби. От своя страна Б.
помолил да не му се съставя акт, като
той щял да почерпи. Заявил, че отива до
автомобила си да донесе и друг документ. Служителя Ч. на свой ред изрично му съобщил, че всички
необходими документи са представени и не е необходимо нищо друго. В този момент
Б. решил да даде подкуп: дар – банкнота с номинал от 20 /двадесет/ лева, със
сериен номер № ****, на длъжностното лице -полицейски орган Ч.С.Ч. – „***“ в група „***“ при РУ - Д.М. на ОД на МВР – Плевен, за да не извърши
действие по служба, а именно: да не му се съставя акт за установяване на
административно нарушение за извършеното нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата – затова, че „като водач на лек автомобил „**.“, модел „***.
“ с рег. № *******не е спрял на знак „Б2-Спри,
пропусни движещите се по път с предимство“/, за да не му бъде иззето
свидетелството за управление на моторно превозно средство /СУМПС/рег. № ******/****г.
на осн. чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП, „за управление на МПС с наложено
наказание „Глоба“, незаплатена в срока на доброволно заплащане – до заплащане
на дължимата глоба“. В изпълнение на намерението си Б. отишъл до автомобила,
взел банкнота от 20 /двадесет/ лева, със сериен номер № ***** , поставил я в
сгънат лист от разписка за изплатена сума от **** от ****, върнал се бързо до
служебния автомобил и през
полусваленото стъкло на предната лява врата подал листа с намиращата се
банкнота на св.Ч.. Св. Ч. разгънал листа
и видял банкнотата 20 /двадесет/ лева, със сериен номер № ****, след което извикал
колегата си св. Х., който възприел банкнотата. Свидетелите телефонирали на дежурен разследващ полицай и
съобщили, че спрямо тях е направен опит за подкуп. Банкнотата била предадена с
протокол за доброволно предаване. За констатираните нарушения на ЗДвП,
свидетелят Ч. Ч. съставил на И.Б. Акт за установяване на административно
нарушение , Серия **** , №****/22.09.2018г., който бил подписан без възражение.
Така описаната фактическа
обстановка се установява от събраните в хода на досъдебното производство № Д - 189/2018
г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Плевен писмени и гласни доказателства
приобщени по реда на чл. 283 от НПК и самопризнанието на подсъдимия. Писмените
материали обективизирани в съответните протоколи за проведени действия по
разследването по своя същност са непротиворечиви в частта относно данните от
значение за обвинението. Събирането на доказателствата в хода на досъдебното
производство е извършено законосъобразно при спазване на процесуалните
изисквания на НПК. Видно от материалите
по досъдебното производство показанията на разпитаните свидетели напълно си
кореспондират помежду си, излагат се логично и последователно, поради която причина
съдът приема, че следва да се кредитират с доверие относно данните, които се
излагат посредством тях и прякото им отношение към повдигнатото обвинение. Така
от показанията на свидетелите Ч. и Х.се
установява по един безспорен и категоричен начин, че на инкриминираната дата
подсъдимият се е намирал в моторно превозно средство, което е било спряно за
проверка поради констатирано и възприето нарушение при навлизане на автомобила
в регулирано кръстовище. От показанията на тези свидетели се установява, че
автомобила е бил управляван от
подсъдимия. Последователно и без противоречие двамата свидетели сочат,
че проверката на личните документи на пътуващия и управлявал автомобила е извършена посредством справка,
която полицейските служители направили седейки в служебния автомобил, към който
се приближил подсъдимият и настоял да представи още документи, въпреки че
изрично му било съобщено, че това не е необходимо. От показанията на
свидетелите се установява, че при връщането си до полицейския автомобил
подсъдимия подал на св.Чонов сгънат лист, в който имало поставена банкнота от
20 лева. Банкнотата - сериен номер № **** е приобщена с протокол за доброволно
предаване. Процесуалното действие е извършено съобразно изискванията на НПК,
поради което съдът приема, че е годно доказателствено средство относно
отразените в него данни във връзка със извършените действия. Видно от
приложените писмени доказателства свидетелите
извършили проверката към инкриминираната дата са служители на ОД на МВР– Плевен
и по предварително одобрен график за изпълнявали служебните си задължения във
връзка с контрола за спазване на правилата за движение. В хода на досъдебното
производство е назначена съдебна експертиза.
От заключението
по ДНК експертизата се установява, че ДПК профила по представената за
изследване банкнота със сериен номер № ****
напълно съвпада с ДНК профила на И.Н.Б., а вероятността да е оставена от
някой друг индивид е 1 на
19 000 000 000 000 000 000.
При така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът приема, че с деянията си И.Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.304а пр.3 във връзка с чл.304 във връзка с чл.18 от НК,
като на 22.09.2018г. в гр.Д.М. , обл.Плевен , на кръстовище, образувано от ул.
„К.М. “ и ул. „И.В. “, направил опит да даде подкуп: дар – банкнота с номинал
от 20 /двадесет/ лева, със сериен номер № ****, на длъжностно лице -полицейски
орган Ч.С.Ч. – „****“ в група „***“ при
РУ - Д.М. на ОД на МВР – Плевен, за да
не извърши действие по служба – да не му се състави акт за установяване на
административно нарушение за извършено нарушение по чл. 6, т. 1 от Закона за
движение по пътищата – затова, че „като водач на лек автомобил „**.“, модел „**.
“ с рег. № *******не спира на знак Б-2 / „Б2-Спри, пропусни движещите се по път с предимство“/,
за да не му бъде иззето СУМПС рег. № *****/19.01.2012г. на осн. Чл. 171, т. 1,
б. „д“ от ЗДвП, „за управление на МПС с наложено наказание „Глоба“, незаплатена
в срока на доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба“, като
деянието е останало недовършено поради независещи от дееца причини - престъпление по чл. 304а, предл. 3,
вр. чл. 304, ал. 1, вр. чл. 18, ал.1 от НК.
От обективна страна налице е
активен подкуп на длъжностни лица полицейски служители. Дарът е сумата от 20
лева и е даден във връзка с длъжностното качество на полицаите, за да не
извършат действия по служба, каквото представлява съставянето на акт за
установяване на административно нарушение. В хода на производството безспорно
се установява качеството на двамата свидетели – полицейски служители, които са
изпълнявали служебните си задължения във връзка с контрол за спазване на
правилата за движение по пътищата. Двамата свидетели са длъжностни лица при РУ на МВР-Д.М. към ОД на МВР-Плевен и по предварително
утвърден график извършвали пътен контрол на територията, обслужвана от РУ на
МВР-Д.М. , дневна смяна от 06.00ч. до
18,00ч. , обстоятелство отразено в ежедневна ведомост на полицейските наряди за
22/23.09.2018г. /стр.41/. Няма спор, че именно в това си качество са спрели за
проверка автомобила управляван от подсъдимият. Последният ясно е възприел,
както обстоятелството, че е обект на проверка, така и това,че за поведението му
на пътя ще понесе съответната санкция -акт за установяване на административно
нарушение. Безспорно се установява, че подсъдимият е предприел активни действия
да даде дар от 20 лева, като е поставил банкнотата в сгънат лист и го е предал
на свидетелят с цел да ги вземе и да не се предприемат действия
във връзка със санкционирането на неправомерното му поведение като водач на МПС.
От обективна страна И.Б. се е опитал да даде подкуп – парична сума като дар на
полицейския служител, за да не извърши последният конкретно действие по служба,
а именно да не му се съставя акт за административно нарушение и да не отнеме
свидетелството му за управление на МПС на осн. Чл. 171, т. 1, б. „д“ от ЗДвП,
„за управление на МПС с наложено наказание „Глоба“, незаплатена в срока на
доброволно заплащане – до заплащане на дължимата глоба“.Вредоносния резултат не
е настъпил поради независещи от подсъдимия причини - липсата на воля у
полицейския служител, като пасивна страна за получаването на тази сума. т.е от
обективна страна безспорно са налице признаците на състава на твърдяното
престъпление в стадия на довършен опит.
От субективна страна
престъплението е извършено при форма на вината пряк умисъл, като подсъдимият
напълно е разбирал свойството и значението на действията си и е целял
настъпването на противоправния резултат,като дарът не е бил приет от
свидетелите по независещи от подсъдимия причини.
При индивидуализацията на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия И.Б. на първо място съдът отчете действащото
законодателство към датата на осъществяване на инкриминираната дейност, където
в разпоредбата на чл.304а от НК се предвижда наказание „лишаване от свобода“ за
срок до десет години и „Глоба“ в размер до 15 000 лева. При определяне
вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът
съобрази като смекчаващи вината обстоятелства данните във връзка с относително
ниската степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други такива
прояви от същият характер. Подсъдимият не е проявил настойчивост в тези си
действия, нито упоритост, след като полицейските служители са му отказали да
вземат дара. Няма данни подсъдимият да е бил настойчив и груб в поведението си
спрямо проверяващите. Като смекчаващо вината обстоятелство следва да се отчете
и процесуалното му поведение, който от самото начало на наказателното
производство не създава пречки за разкриване на обективната истина, в
качеството си на обвиняем изпълнява стриктно задълженията си без да се опитва
да осуети или забави развитието на провежданото спрямо него наказателно
производство. При формиране на извода на съда относно вида на наказанието,
което следва да се наложи, няма как да не се отчетът събраните в досъдебното
производство доказателства относно обществената опасност на извършителя. Във
връзка с личността на извършителя, видно от свидетелството за съдимост лицето е
било осъждано, но реабилитирано. След изтърпяване на наказанията явно е
настъпила трайна промяна в правосъзнанието на подсъдимия, който е коригирал
напълно поведението си в обществото в един доста дълъг период от четиринадесет
години. Доводите на прокурора относно
множеството административни нарушения по ЗДвП, като факти сочещи на завишена
лична опасност не могат да се споделят от съда поради естеството на настоящето
обвинение, което няма отношения към други противоправни прояви насочени срещу
транспорта. В тази насока съдът
приема,че данните относно личността на подсъдимият съотнесени към тежестта
деянието имат превес и са от категорията на многобройни смекчаващи вината
обстоятелства , което обуславя извода, че и най-лекото наказание предвидено в
Закона наказание би било прекомерно тежко, поради което и при условията на чл.55
ал.1 т.2 буква „б“ от НК го подсъдимият И.Б. следва да бъде осъден на „ПРОБАЦИЯ“,
при следните пробационни мерки: на основание чл.42, ал.2, т.1 от НК „Задължителна регистрация по настоящ адрес“,
за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, с явяване и подписване пред пробационен служител или
определено от него длъжностно лице два пъти седмично; На основание чл.42а,
ал.2, т.2 от НК – „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ за срок от ДВЕ години; На
основание чл.42а, ал.2, т.6 от НК – „Безвъзмезден
труд, в полза на обществото“ от 100 часа годишно, за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА. При
определяне на продължителността на пробационните мерки съдът взе предвид
обстоятелствата свързани с обществената опасност на подсъдимия. С оглед данните
за материалното състояние на подсъдимият, които няма постоянни трудови доходи,
а се препитава като сезонен работник, съдът приема, че не следва да налага на
основание чл.55, ал.3 от НК кумулативно предвиденото наказание глоба.
При този изход на
наказателното производство следва да се изземе в полза на Държавата
вещественото доказателство - 1бр.банкнота, сериен № ***** с номинал 20/ двадесет / лева; предадена на съхранение в трезор
ЦКБ-Плевен.
На основание чл.189 от НПК подсъдимия И.Н.Б.
следва да бъде осъден да заплати сумата от 720 лева, представляваща деловодни разноски по
досъдебното производство за изготвяне на ДНК експертиза по сметка на ОД на
МВР-Плевен.
По горните съображения съдът постанови присъдата
си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: