РЕШЕНИЕ
№ 241
гр. Бургас, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Кърпичева
Цинцарска
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Кърпичева Цинцарска
Гражданско дело № 20212100101417 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. М. СТ., с
ЕГН ********** и СТ. А.. К., с ЕГН ********** и двамата с адрес: с. Росен,
Община Созопол, Бургаска област, ул. Хан Аспарух № 24, със съдебен адрес:
гр. София, ул. Цар Асен № 1, ет. 4, адв. Р.М. срещу ответника „ДЗИ-ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Витоша № 89 Б, ет. 2.
На 26.06.2020 г., в с. Росен, общ. Созопол, на кръстовището, образувано от
ул. „Андон Стоянов“ и ул. „Хан Аспарух“, водачът АТ. ИВ. Г. на товарен
автомобил марка и модел „Ф.Т.“, с per. № ***, при извършване на маневра
завиване наляво от ул. „Андон Стоянов“ към ул. „Хан Аспарух“ нарушава
правилата за движение и удря пешеходеца А.Т. С., с ЕГН **********, с което
реализира ПТП. При инцидента тежко е пострадала А.Т. С., която към датата
на ПТП е дете на три годишна възраст.
За произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 346р-6591/2020 г. Образувано е и досъдебно производство № 346-
100/2020 г., по описа на РУ – Созопол.
1
След злополуката пострадалата А. С. незабавно по спешност е
транспортирана в лечебно заведение с опасност за живота поради получената
черепно- мозъчна травма. Определена й е диагноза: Черепно-мозъчна травма.
Контузио церебри. Мозъчен едем. Дискретен САХ в десен темпорален дял.
Фрактура крании- фронтална кост в дясно, лява темпорална кост. Фрактура на
база. Кома. Контузио пулмонис. Въпреки своевременните и специализирани
медицински грижи, на 01.07.2020 г. А.Т. С. почива в резултат на тежките
увреждания.
Починалата Ани С. е дъщеря на Т. М. СТ., а СТ. А.. К. е отгледал
починалата и се е грижил за нея като за своя дъщеря от раждането й до
настъпването на смъртта.
Към момента на събитието, виновният водач, управлявал товарен
автомобил марка и модел „Ф.Т.“, с per. № ***, е имал валидна задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена със
„ДЗИ — Общо застраховане“ ЕАД, с полица № BG/06/119002552838, валидна
от 04/09/2019 г. до 03/09/2020 г.
Иска се осъждането на ответника, в качеството му на застраховател на
виновното за ПТП лице, при което е настъпила смъртта на детето на ищците,
да им заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания, в резултат от смъртта на А.Т. С., с ЕГН: **********, в общ размер
на 350 000 (триста и петдесет хиляди) лева, както следва:
1. За Т. М. СТ., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 200 000
/двеста хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от датата на
уведомяване на застрахователя- 30.07.2020г„ до окончателното издължаване
на сумата;
2. За СТ. А.. К., с ЕГН: **********, обезщетение в размер на 150 000 /сто и
петдесет хиляди/ лева, ведно със законната лихва считано от датата на
уведомяване на застрахователя- 30.07.2020г., до окончателното издължаване
на сумата;
3. Направените по делото съдебни и деловодни разноски.
Ответникът е взел становище по предявените искове, като не оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по отношение на
автомобила, който е участвал в ПТП, от което се претендират настъпилите
2
вреди. Не се оспорва, че такова ПТП е настъпило. Оспорва се настъпването на
деликт, извършен от застрахованото при ответника лице. Оспорва се
твърдяния механизъм на ПТП и причинно следствената връзка между ПТП и
настъпилите вреди. В случай, че се приеме, че застрахованото лице е
извършило твърдяния деликт, се твърди съпречиняване на вредоносния
резултат при повече от 50 % участие на пострадалото лице. Твърди, че
детето, починало в ПТП, е оставено без надзор от майката. Твърди се, че
детето е навлязло внезапно на пътното платно и по този начин, с поведението
си е допринесло за настъпване на ПТП.
Оспорва се твърдението за наличието на трайна и дълбока връзка между
ищеца СТ. А.. К. и починалото дете. Твърди се, че двамата не са живели в
общо домакинство.
Иска се отхвърляне на предявените искове или евентуалното им уважаване
в справедлив размер при отчитане на съпречиняване на резултата. Оспорва се
основателността на претендираните законни лихви.
Предявените претенции са с правно основание чл. 432, ал. 1 във вр. чл. 493,
ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането във вр. чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите и чл. 497, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането,
а именно от ответника, в качеството на застраховател по договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на лице, причинило ПТП, се
претендира обезщетяване на неимуществени вреди-боли и страдания от
смъртта на детето на ищците настъпила в резултат на ПТП, за което вина се
твърди, че носи застрахования при ответника водач.
Така предявените претенции са допустими и основателни до размера от
150 000 лева за всеки един от ищците.
За да счете исковете за основателни съдът приема, че по делото се
доказаха всички изискуеми по закон предпоставки за ангажиране на
отговорност в хипотезата на непозволено увреждане кумулативно с
обстоятелството, че ответникът е застраховател на лицето извършило това
увреждане. Безспорни са фактите, че на 26.06,.2020г. е настъпило ПТП в с.
Росен, Община Созопол, в което е участвал водач на автомобил, който е
застрахован в ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“. Не е спорно, че в ПТП е починалото детето
А.Т. С., като ищцата Т. М. СТ., с ЕГН ********** е негова майка, както и не е
3
спорно, че ищецът СТ. А.. К. не е баща на детето. От разпита на всички
свидетели по делото съдът приема за доказано по делото, че ищецът СТ. А..
К., макар и с неустановено бащинство по отношение на починалото дете, е
живял с майката и детето на семейни начала и имал отношения с това дете,
като истински отношения между баща и дъщеря. Всички разпитани свидетели
в последното съдебно заседание-св. М., св. С.И., св. А.И., св. К.а дават
безпротиворечиви показания, че ищците и починалото дете са живеели
заедно, като едно семейство, отглеждали са заедно детето А.Т. С..
Свидетелите установяват безспорна връзка на ищеца СТ. А.. К. като на баща
на починалото дете.
Съдът намира, че от разпита на св. Б.И., който е очевидец на ПТП и от
извършената съдебно-автотехническа експертиза, безспорно се установи, че
вина за настъпилото ПТП носи водачът на автомобила, който е застрахован
при ответното застрахователно дружество. Водачът е предприел маневра
завой наляво, като в този момент детето А.Т. С. вече е пресичало пътното
платно, като водачът е имал възможност и е следвало да види пресичащия
пешеходец. Произшествието се е случило през летния сезон, по светло, при
добра видимост. Пешеходката е пресичала правилно и водачът на МПС е
имал възможност и е следвало да забележи пресичащото дете. Експертизата е
категорична, че дори в хипотезата на наличие на дете/деца на тротоара,
водачът вече следва да отчете опасността от близостта им до пътното платно
и евентуалната им появя на пътя. В случая, с оглед механизама на ПТП,
установен от експерта, пешеходката вече е пресичала и водачът на МПС е
имал пряка видимост към нея. Водачът е разпитан в съдебно заседание, като
става ясно, че същият не е видял детето и не е разбрал, че го е ударил. Фактът,
че същият няма обяснение на неотразяването на детето като опасност на пътя
е субективно и не оборва заключението на експертизата, че водачът е имал
обективна възможност да възприеме детето и да реагира. Както вече беше
казано детето е пресичало правилно, защото макар и че в населеното място,
където е станало ПТП да няма пътна марК.ка, включително означена
пешеходна пътека, детето е пресичало по мисленото продължение на тротоара
към пътя, където би имало пешеходна пътека. Гласните доказателства в
лицето на св. Б.И., който е очевидец, установяват, че детето се е движило
спокойно по пътя. Няма данни и представените доказателства детето да се
появило внезапно на пътя. При така констатираното съдът счита за
4
недоказано по делото твърдението за съпречиняване на вредите от страна на
пострадалата А.Т. С.. Следва да се отбележи, че се касае за дете на три
години, което безспорно при пресичане на пътя, следва да бъде придружено
от своите родители или от пълнолетно дете, какъвто не е настоящия случай.
Детето е било само в момента на пресичане. Твърдението на ответната страна
обаче, че това е достатъчно да се приеме за хипотезата на съпречиняване, тъй
като малолетно дете е оставено без родителски надзор, не се подкрепя от
закона и съдебната практика. За да е налице принос на пострадалото дете е
следвало същото с поведението си да е допринесло за настъпилото ПТП,
извън факта на това, че е пресичало без да бъде под надзора на родителите си.
Установения механизъм на ПТП, обаче не съдържа изводи, поведението на
детето, да е допринесло за пътния инцидент. Съответно и не се доказа
твърдението за наличие на съпречиняване. Тези си изводи съдът базира и на
съдебната практика, обективирана в следните съдебни решения: решение №
165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 93/2010 г., II т. о., ТК, докладчик
съдията Бонка Йонкова и решение № 44 от 26.03.2013 г. на ВКС по т. д. №
1139/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова.
Безспорно установено по делото е, че в резултат на катастрофата е
настъпила смъртта на пресичащото дете, като от всички събрани гласни
доказателства съдът приема, че това е довело до много страдание на ищците
по делото. Свидетелите установяват, че ищците много тежко са понесли
загубата на детето и продължават да страдат за случилото се. И двамата ищци
непрестанно мислят за детето, ходят постоянно на гробищата и не могат да
прежалят детето си. Станали са по-затворени и нещастни в резултат на
случилото се. Ищецът СТ. А.. К. е имал нужда от психолог след загубата на
детето, пиел е успокоителни, започнал е да злоупотребява с алкохол и е
загубил интерес към живота и към работата си. Ищцата Т. М. СТ. също
постоянно мисли за починалото дете, плаче над играчките на детето,
постоянно е на гроба му, като даже е занемарила грижата за другите деца и
дома по показания на св. А.И. и с. А. К.а.
Съдът счита, че преживяните от ищците болки и страдания, които на
основание чл. 52 от ЗЗД следва да бъдат определение по справедливост, имат
имуществена еквивалентност в размера от 150 000 лева за всеки един от
ищците. Касае се за безспорно невъзвратима загуба на дете, което е една от
най-тежките възможни загуби за един родител. Тази загуба не може да бъде
5
компенсирана с парична сума, но съдът приема, че приетия от него размер на
обезщетение възмездява до някаква степен болките и страданията на ищците
и е съобразен със съдебната практика при определяне на подобни
обезщетения. Съдът счита, че размерът на обезщетенията следва да е еднакъв
и за двамата ищци, както поради факта, че се доказа, че отношенията им със
загубеното дете е било като между родители-дете, така и с оглед еднакво
тежко преживяната от същите загуба.
По делото се претендира и присъждане на законна лихва върху
претендираните обезщетения от датата на уведомяване на ответника за
настъпилото произшествие-30.07.2020г. Действително на лист 65-67 от
делото е представено входирано такова искане до ответника с посочената
дата, като безспорно няма извънсъдебно плащане на застрахователно
обезщетение на ищците. Съгласно разпоредбата на чл. 497, ал. 1 и ал. 2 от
Кодекса за застраховането, застрахователят дължи законната лихва за забава
върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока
от 15 работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3
или 2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3. С оглед становището на съда, че ответникът дължи
плащане на обезщетение, то същият е в забава за това плащане съобразно
хипотезата на чл. 496, ал. 1 от КЗ-след изтичане на три месеца от предявяване
на претенцията. В случая тримесечният срок за плащане е изтекъл на
30.10.2020г. и ответникът е в забава считано от 31.10.2020г. и законна лихва
се дължи от този момент до окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед становището на съда за основателност на предявените искове до
размера от 150 000 лева за всеки ищец и с оглед на факта, че ищците са
освободени от заплащане на такси и разноски за производството, на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да заплати дължимите
държавни такси в размер на 12 000 лева.
Ищците нямат искане за разноски.
Ответникът е поискал заплащането на разноски като на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК съобразно на отхвърлената част на исковете му дължат разноски
6
в размер на 111,43 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89 Б, ет. 2, да
заплати на Т. М. СТ., с ЕГН ********** и СТ. А.. К., с ЕГН ********** и
двамата с адрес: с. Росен, Община Созопол, Бургаска област, ул. Хан Аспарух
№ 24, със съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 1, ет. 4, адв. Ралица
Мутафова, сума в размер на 150 000 лева за всеки един от тях,
представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди-болки и
страдания от смъртта на детето А.Т. С.- починало при пътно-транспортно
произшествие на 26.06.2020г., ведно със законната лихва за забава върху
сумите от 31.10.2020г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
искането за присъждане на законна лихва за периода 30.07.2020г.-30.10.2020г.
и ОТХВЪРЛЯ иска на Т. М. СТ., с ЕГН ********** над присъдената сума от
150 000 лева до търсената от 200 000 лева.
ОСЪЖДА „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Витоша № 89 Б, ет. 2 да
заплати по сметка на Бургаския окръжен съд сумата от 12 000 лева за
дължима държавна такса.
ОСЪЖДА Т. М. СТ., с ЕГН ********** и СТ. А.. К., с ЕГН **********
и двамата с адрес: с. Росен, Община Созопол, Бургаска област, ул. Хан
Аспарух № 24, със съдебен адрес: гр. София, ул. Цар Асен № 1, ет. 4, адв.
Ралица Мутафова, да заплатят поравно на „ДЗИ-ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“
ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
Витоша № 89 Б, ет. 2, сумата от 111,43 лева-съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
7