РЕШЕНИЕ№ 262394
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание
на дванадесети октомври две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АННА ДЪБОВА
при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа
докладваното гр. дело № 15906 по
описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявени от Г.Г.А. против ЗАД „Армеец“ АД кумулативно
обективно съединени осъдителен искове, както следва: с правно основание чл.
405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 386 КЗ за заплащане на сума от 1 225, 30 лв., представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, вследствие на настъпването на застрахователно събитие по договор
за застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица № ***г., а именно
при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 26.08.2020 г., при което
настъпило увреждане на лек автомобил „БМВ Х 3“ с рег. ***, собственост на
ищеца, както и иск с правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от 414,
43 лв. – представляваща претърпени имуществени вреди, формирана както следва:
сумата от 320, 46 лв.,
представляваща сторени разходи за ползване на моторно превозно средство „С.” под наем за периода от 04.09.2020 г. до 13.09.2020 г. и
сумата от 93, 97 лв. – разходи за
закупуване на самолетен билет за пътуване от гр. ***до гр. ***на 13.09.2020 г.,
ведно със законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 01.12.2020 г., до окончателното изплащане
на задължението.
Ищецът твърди, че на 26.08.2020 г., при
движение в гр. П., по ул. ***, управляваният от ищеца и негова собственост лек
автомобил „БМВ Х 3“ с рег. *** преминава през неравност на пътното платно,
представляваща кръгла метална шахта, която от своята лява страна е издадена над
пътното платно, а от дясната й страна – пътната паважна настилка около нея е
нарушена и дълбоко изровена. Твърди, че на посочената дата се придвижил по ул. ***
от ул. ***Твърди, че ул. *** е еднопосочна и в тази й част е със силен наклон
за изкачване по посоката на движение. Твърди, че шахтата се намирала от дясната
страна на пътното платно в близост до входа на Евангелската църква. Твърди, че
от шофьорското място и предвид наклона на пътя, не успял да види неравността на
шахтата и тази на пътното платно около нея. Сочи, че при преминаване усетил
силен удар от твърд предмет отдолу – в областта на предното дясно колело.
Автомобилът станал трудно управляем, ищецът не успял да го овладее и се ударил
с неголяма сила в паркиран след шахтата автомобил. В уточнителна молба от
12.02.2021 г. твърди, че вредите по автомобила, изразяващи се в увреден преден
десен носач са причинени от преминаване на автомобила през неравност на пътното
платно, представляващо кръгла метална шахта, която се намира в дясната страна
на улицата, настилката на която представлява паваж – силно изровен и разхлабен,
като сочи, че предвид увредата на носача автомобилът е станал трудно управляем,
поради което е последвало леко застъргване на преден десен калник в паркиран на
улицата автомобил. Сочи, не твърди вредите по автомобила, изразяващи се в увреда
на предния десен носач да са вследствие на последвалия лек удар в паркиран
автомобил. За инцидента сигнализирал полицейските органи на телефон 112, които
не посетили местопроизшествието, тъй като ищецът бил единствен участник. Сочи,
че на собствен ход откарал автомобила до сервиз „***“ в гр. Пловдив, като на
следващия ден транспортирал автомобила чрез Пътна помощ до официалния сервиз на
„БМВ“ в гр. П. – ***“. Твърди, че увреденият лек автомобил е бил застрахован
при ответното дружество по силата на имуществена застраховка „Каско“ и
„Злополука“, сключена със застрахователна полица № ***г. с период на покритие
03.07.2020 г. до 02.07.2021 г. за лек автомобил БМВ Х 3“ с рег. ***. Сочи, че
за настъпилото застрахователно събитие уведомил застрахователя, както била
заведена щета № ***, като уведомил застрахователя, че желае ремонта да бъде
осъществен в официален сервиз на марката в гр. П.. Твърди, че на 27.08.2020 г.
в негово отсъствие бил осъществен оглед на автомобила от страна на
застрахователя, като с писмо от 11.09.2020 г. последният отказал възлагане на
ремонта на официален сервиз, тъй като констатираните при огледа увреждания не
кореспондират с посочения от застрахования механизъм на настъпването им. Сочи,
че депозирал възражение, на което също получил отказ с писмо от 13.10.2020 г.
Твърди, че междувременно и тъй като работи в гр. ***транспортирал застрахования
автомобил до официален сервиз в гр. ***– *** С“ ЕООД, където отстранили увредените
части – преден десен калник и преден десен носач за сумата от 1 225, 30
лв., за което била издадена проформа фактура от 09.09.2020 г. Сочи, че освен
стойността на повредите на автомобила, претърпял имуществени вреди на стойност
от 320, 46 лв. за наем на лек автомобил и 93, 97 лв. за самолетен билет от гр. ***до
гр. С., която представляват сторени разходи за периода, в който не успял да
ползва собствения си автомобил, както и тъй като за периода от 09.09.2020 г. до
13.09.2020 г. имал планирана почивка. По така изложените съображения моли за
уважаване на предявените искове.
В
законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Армеец“
АД, е депозирал отговор на исковата молба, в който излага подробни съображения
за нейната неоснователност. Не оспорва наличието на валидно застрахователно
правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“, сключена със
застрахователна полица № ***г. с период на покритие 03.07.2020 г. до 02.07.2021
г. за лек автомобил БМВ Х 3“ с рег. ***. Твърди, че настъпилото застрахователно
събитие представлява изрично изключен от застрахователното покритие риск, тъй
като застрахованият е въвел дружеството в заблуда чрез представяне на неверни
данни по отношение на застрахованото моторно превозно средство, което
представлява основание постановяване на
отказ за заплащане на застрахователно обезщетение. Сочи, че съгласно Общите
условия изключение от застрахователно покритие представляват случаите, в които
пред застрахователя са представени недостоверни данни относно застрахованото
МПС или застрахователното събитие. Сочи, че с уведомление от 26.08.2020 г. е
уведомен за настъпило застрахователно събитие и вреди вследствие на преминаване
през надигната шахта, като е образувана щета № ***. Твърди, че описаните от
ищеца и констатирани при огледа на МПС вреди не кореспондират с описания
механизъм на произшествието, поради което с писмо от 11.09.2020 г. ищецът е
уведомен, че за застрахователя не е налице задължение за заплащане на
застрахователно обезщетение. Във връзка с постъпило възражение е осъществена
повторна проверка, при която е установено, че не са налице основания за промяна
на първоначалното становище за недължимост на обезщетението. Сочи, че е
установено, че описаните повреди не са настъпили по посочения механизъм на
произшествието, тъй като посоката на деформация е по оста на въртене на
джантата, а не по направление на движението на автомобила, като е установено,
че следите по джантата са по лицевата й челна страна с отложен върху нея
материал. Твърди, че повредата на преден десен калник не може да се получи по
декларирания механизъм, както повредата по лицевата част на джантата и
повредата по предното дясно окачване. Поддържа, че в исковата молба са изложени
различни твърдения за настъпилото произшествие от тези, посочени в
уведомлението до застрахователя, като пред съда ищецът поддържа, че вследствие
на преминаването през надигнатата шахта автомобилът е станал трудно управляем и
се е ударил с неголяма сила в паркиран след шахтата автомобил. Твърди, че в
заявлението не са описани вреди по калника на автомобила, като последните не са
установени при провеждане на огледите и липсват в описа на щетата, поради което
твърди, че последните не съответстват на описаното събитие и са настъпили по
друг начин или от друго събитие. Счита, че следва от общата сума да бъде
премахната цената окачване, тъй като окачването не е увредено. Оспорва
претенцията за заплащане на сумата от 414, 43 лв., тъй като тези разходи не подлежат
на възстановяване и не е доказано
наличието на причинно-следствена връзка между последните и застрахователното
събитие. Оспорва и размера на исковата претенция. По така изложените
съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните
писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ във
вр. с чл. 386 КЗ и чл. 82 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ във вр. с чл. 386 КЗ, съдът намира следното:
Съобразно релевираните твърдения от ищеца
възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните
материални предпоставки (юридически факти): 1. накърняване на имуществено
право, което е застраховано при застрахователя, т. е. настъпване на покрито
застрахователно събитие (риск); 2. съществуване на действително застрахователно
правоотношение към момента на увреждането между собственика на увредения
автомобил и ответника, възникнало от договор за имуществено застраховане на
погиналата вещ.
С оглед на
наведените от страните фактически твърдения съдът в неоспорения от страните
доклад по делото е обявил на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че към момента на твърдяното
застрахователно събитие между страните е
възникнало застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ и
„Злополука“, сключена със застрахователна полица № ***г. с период на покритие
03.07.2020 г. до 02.07.2021 г. за лек автомобил „БМВ Х 3“ с рег. ***.
Застрахователният договор е договор, по силата
на който застрахователят се задължава срещу плащане на премия да поеме
определен риск и при настъпване на застрахователно събитие да заплати на
застрахования или на трето ползващо се лице застрахователно обезщетение или
сума. Със същите правни белези се характеризира и договорът за имуществено
застраховане, който има за предмет оценими в пари права на застрахования.
Влезлият в сила застрахователен договор поражда за застрахователя задължение
при настъпване на застрахователно събитие да изплати на застрахования
обезщетение за претърпените от събитието вреди.
От представената по делото комбинирана
застрахователна полица № ***г., сключена между ЗАД “Армеец” АД и Г.Г.А., се установява,
че между страните е сключен договор за имуществено застраховане, по силата на
който ищецът е застраховал при ответното дружество лек автомобил марка “БМВ”,
модел “Х” с рег. ***. Уговорен е срок на покритие на застрахователната полица от
03.07.2020 г. до 02.07.2021 г. и застрахователна сума в размер от 80 320 лв.
От представеното по делото свидетелство за
регистрация, част I, се установява, че лек автомобил марка “БМВ”, модел “Х” с
рег. *** е собственост на ищеца Г.Г.А., което обстоятелство не е спорно между
страните в производството. Установява се, че датата на първата регистрация на
процесния лек автомобил е на 03.07.2018 г.
Следователно установи се наличието на първата
материалноправна предпоставка, обуславяща възникване отговорността на
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, а именно валидно
правоотношение по договор за имуществено застраховане на моторно превозно
средство.
Според съда в производството по делото се
установява и наличието на настъпило застрахователно събитие по покрит
застрахователен риск.
По делото е представена застрахователната
преписка, образувана по щета № ***, образувано по заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС от 26.08.2020 г. Към заявлението е представена
декларация на застраховано МПС, увредено при събитие от нарушена цялост на
пътното покритие от 27.08.2020 г., съставена от собственика на увредения
автомобил Г.А., в която декларация е обективирана схема на произшествието, и в която
ищецът е посочил, че при движение по ул. *** преминава през шахта на пътното
платно, при което следва удар с нанесени материални щети, като е посочил, че не
е успял да установи наличие на шахтата, тъй като улицата била с наклон и пред шахтата
имало паркиран автомобил, който препятствал видимостта. Във връзка с искането е
постановен отказ от застрахователя от 11.09.2020 г., в който последният се е
позовал на Общите условия, като е посочил, че описаните и констатираните при
огледа увреждания на МПС не кореспондират с декларирания механизъм на
настъпването им.
Ищецът е депозирал повторно искане,
наименовано „жалба – възражение“ от 04.10.2020 г., по което е постановен
повторен отказ от застрахователя от 13.10.2020 г. Ищецът е депозирал молба до
застрахователя от 10.11.2020 г., с която е направено искане за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените вреди, както и на имуществените
вреди от 414, 43 лв., изразяващи се в разходи за наемане на автомобил и за
закупуване на самолетен билет, по която молба е постановен отказ от 17.11.2020
г., в който е посочено, че е налице изключен риск на основание чл. 14.8. от
приложимите Общи условия.
В производството по делото е представена
проформа фактура, издадена от *** – С.“ ЕООД от 09.09.2020 г. за сумата от 1 225,
30 лв. с ДДС, представляваща стойността за ремонт на процесния лек автомобил с
рег. ***, изразяващ се в осъществяване на следните дейности: разоборудване
преден д. калник, боядисване преден д. калник, смяна преден д. носач, реглаж
преден и заден мост, ремонт преден десен калник, с посочване на вложените
авточасти.
При осъществяване на огледа на процесния лек
автомобил, застрахователят е установил следните увреди по автомобила – преден
десен носач и предна дясна щанга окачване, оценени на стойност от 982, 94 лв. Установено
е и увреждане преден десен диск, на който са налице повърхностни наранявания и
не представляват покрит риск.
От събраните в производството по делото
доказателства и от твърденията на ответника – застраховател, изложени в
отговора на исковата молба, се установява, че последният твърди механизмът на
увреждането да е различен от изложения от ищецът, доколкото при огледа са
установени щети по лицевата страна на джантата и по предния десен калник, които
според застрахователя е невъзможно да възникнат от попадане на автомобила върху
неравност на пътното платно.
В уточнителна молба от 12.02.2021 г. твърди,
че вредите по автомобила, изразяващи се в увреден преден десен носач са
причинени от преминаване на автомобила през неравност на пътното платно,
представляващо кръгла метална шахта, която се намира в дясната страна на
улицата, настилката на която представлява паваж – силно изровен и разхлабен,
като сочи, че предвид увредата на носача автомобилът е станал трудно
управляваем, поради което е последвало леко застъргване на преден десен калник
в паркиран на улицата автомобил. Сочи, че не твърди вредите по автомобила,
изразяващи се в увреда на предния десен носач да са вследствие на последвалия
лек удар в паркиран автомобил.
В производството по делото са изслушани
показанията на свидетеля И.К.М., който свидетелства пред съда, че на 26.08.2020
г. пътувал с ищеца от гр. ***до гр. Пловдив, като целта на пътуването била
ищецът да се срещне със своите родители, а свидетелят решил да го придружи, за
да се разходи. Сочи, че били с автомобила на ищеца „БМВ Х 3“, който бил
управляван от ищеца. Свидетелства, че при влизане в гр. П, тръгнали към ***, и
при преминаване по ул. ***, която била разположена на възвишение и била с
наклон, свидетелят усетил силен удар от неговата страна – дясната страна на
автомобила. Усетили удара отдолу на автомобила. Спрели и установили, че гумата
на автомобила се е наклонила навътре и по гумата имало видими белези от удара.
Установили наличие на голяма метална шахта, която била издадена над нивото на
пътното платно. Сочи, че пътната настилка била паважна, като около шахтата
имало павета, които не са стабилни и били на пътното платно и били издигнати,
заедно с височината на шахтата. Твърди, че инцидентът настъпил в светлата част
на денонощието, около 16:30 часа, като тъй като се изкачвали по хълма се
движили много бавно – с около 5 км/ч. Свидетелства, че шахтата не била видима
предварително при изкачване, защото наклонът бил много голям и при движение
колата попадала директно върху нея. Сочи, че автомобилът бил много трудно
подвижен, бил целият наклонен на една страна, като се придвижили, но само
поради обстоятелството, че ищецът е добър шофьор.
Съдът приема за достоверни показанията на този
свидетел, тъй като, преценени с всички други събрани по делото доказателства -
арг. чл. 172 ГПК, те не са вътрешно противоречиви, житейски логични са, като
последният възпроизвежда пред съда непосредствените си възприятия досежно
случилото се.
От тези гласни доказателствени средства се
установява, че на 26.08.2020 г. движейки се на ул. *** в гр. Пловдив,
управляваният от Г.Г.Г.А. лек автомобил “БМВ Х 3” с рег. *** преминава през
необезопасена шахта на платното за движение, която е издадена над нивото на
паважната пътна настилка, която настилка около шахтата се състои от разхлабени
и нестабилни павета, при което настъпва удар в долната дясна част на
автомобила.
Съдът намира, че осъществяването на
застрахователното събитие подлежи на доказване с всички доказателствени
средства, допустими по ГПК, включително и със свидетелски показания.
Обстоятелството, че в случая не е съставен протокол за ПТП на основание чл.
125, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 125 а ЗДвП, не опровергава този извод на съда.
Настъпването на застрахователното събитие и механизма на деянието не подлежат
на установяване единствено с писмени доказателства и чрез протокол за ПТП.
Напротив – константна е практиката на Върховния касационен съд, в която се
приема, че обвързващата доказателствена сила на протокола за ПТП и протокола за
оглед на местопроизшествието не освобождава съда от задължение да изследва
механизма на произшествието и с други доказателствени средства, например със
свидетели и авто-техническа експертиза, тъй като относно наличието или не на
виновно поведение на участващо в ПТП лице посочените документи нямат обвързваща
съда материална доказателствена сила.
В чл. 5, ал. 1 от Наредба № I-167 от 24 октомври 2002 г.
за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на
министерството на вътрешните работи, застрахователните компании и агенцията за
застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с
моторните превозни средства е прието, че документите, които се съставят от
органите на полицията при посещение на ПТП, са: 1. констативен протокол за ПТП
с пострадали лица; 2. протокол за ПТП с материални щети и 3. фотография с
цифров фотоапарат на разположението на МПС и повредите по тях. В разпоредбата
на чл. 9 от Наредбата е установено, че за ПТП, които не са посетени на място,
се издава протокол за ПТП в случаите, когато водачът е уведомил компетентната
служба на МВР в срок 24 часа и е подадено писмено заявление от участника в
седемдневен срок от настъпване на събитието в поделението на МВР, на чиято
територия е настъпило събитието.
В раздел І, чл. 7
от Наредбата е посочено, че при ПТП с материални щети се издава протокол при
посещаване на място от органите на полицията. Налице е съответствие на тази
разпоредба с чл. 125, т. 8 от Закона за движение по пътищата, според която
службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние
да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди. Следователно, при
тълкуване на посочената нормативна уредба, в случая се установява, че
съставянето на протокол за ПТП не е било задължително, доколкото въпреки
установените увреди на автомобила, последният се е придвижил на собствен ход до
автомобилен сервиз, в който смисъл са показанията на изслушания свидетел.
Следователно от така възприетите в
производството по делото доказателства се установява твърдения от ищеца
механизъм на пътно-транспортното произшествие, с изключение на частта му, в
която се сочи, че след попадане в шахтата е последвал лек удар в паркиран на
улицата лек автомобил, което обстоятелство остана недоказано в производството
по делото, и за което се твърди от ищеца да не се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилата увреда.
До този извод съдът достигна при съобразяване
на гласните доказателствени средства и заключението по приетата и неоспорена от
страните съдебна авто-техническа експертиза.
В заключението вещото лице е посочило степента
на увредата на автомобила, установени от ответника при огледа, както и тази,
установена от оторизиран сервиз, за което е издадена фактура. При изготвяне на
заключението вещото лице е осъществило технически оглед на мястото на
настъпване на произшествието, като е обективирало установеното в снимки. Вещото
лице е установило наличие на шахта с кръгла форма, разположена в дясната част
на платното за движение на ул. *** до № ***,
като пътната настилка на мястото на произшествието е паваж, който в зоната
около външния диаметър на шахтата е повдигнат и нестабилно укрепен. Експертизата
е установила, че при преминаване през зоната на положителна неравност – пътна
шахта на пътното платно, разположена над нивото на пътната настилка, от
техническа гледна точка е възможно предната дясна автомобилна гума да възкачи и
отхвърли нестабилно закрепено паве или павета, разположени в зоната на външния
диаметър на шахтата, при което вследствие на удар да настъпят увреди по
окачването на автомобила, автомобилната джанта, както и калника на автомобила.
Вещото лице е посочило, че при този механизъм е възможно при сложна ротация на
павето по трите оси да срещне и да увреди части от автомобила както в долната
част – под, преден мост и окачване, така и в долна част на преден десен калник,
в долна част на предна дясна врата и да ги увреди до степен за боя. Вещото лице
е конкретизирало, че колкото напречното застъпване на павето от пневматичната
гума е по-малко, толкова възможността за страничното му отхвърляне нараства.
Вещото лице е посочило, че материалите и труда, необходими за отстраняване на
увредите по лекия автомобил, описани от ищеца в исковата молба и отремонтирани
от *** С“ ЕООД е възможно и добре съответстват да са настъпили при описания
механизъм. Установено е, че при осъществяване на механизма на ПТП увреда и
необходимост от подмяна на всички авточасти, в степен посочена от ищеца,
са технически възможни, като вещото лице е дало заключение за наличие на
причинно-следствена връзка между механизма на произшествието и увредата на
констатираните авточасти. При определяне на стойността на разходите, необходими
за отстраняване на вредите на автомобила, вещото лице е дало три варианта на
заключението, доколкото при огледа на автомобила от ответника не са описани
всички претендирани от ищеца авточасти за ремонт. Вещото лице е установило, че
стойността на описаните от застрахователното дружество авточасти и детайли,
необходими за възстановяване на автомобила по пазарни цени е в размер на сумата
от 1 098, 31 лв. с ДДС. Вещото лице е установило, че пазарната стойност на
посочените от ищеца авточасти и детайли, необходими за възстановяване на автомобила
е от 1 231, 16 лв. с ДДС, но предвид издадената от сервиз *** С“ ЕООД
фактура и сметка за ремонт, е достигнало до извод, че реалната стойност е
по-малка или в размер на сумата по фактурата от 1 225, 30 лв. с ДДС. Вещото
лице е посочило, че предвид установените увреди от ответника – втори носач за
подмяна и джанта за ремонт, не се установява, дали ищецът е възстановил напълно
автомобила след ремонта в сервизната база на *** С.“ ЕООД, поради което
стойността на вредата следва да се определи в размер от 1 916, 84 лв. с
ДДС.
Съдът намира, че от заключението на вещото
лице се установява, че всички претендирани от ищеца увреди на процесния лек
автомобил са възникнали и се намират в причинно-следствена връзка с настъпилото
пътно-транспортно произшествие, доколкото вещото лице в заключението си
изяснява, че е възможно да са настъпили увреди, включително в долната част –
под, преден мост и окачване, така и в долна част на преден десен калник, в
долна част на предна дясна врата и да ги увреди до степен за боя. Вещото лице е
изяснило, че при преминаване през зоната на положителна неравност – пътна шахта
на пътното платно, разположена над нивото на пътната настилка, от техническа
гледна точка е възможно предната дясна автомобилна гума да възкачи и отхвърли
нестабилно закрепено паве или павета, разположени в зоната на външния диаметър
на шахтата, при което вследствие на удар да настъпят увреди по окачването на
автомобила, автомобилната джанта, както и калника на автомобила. В този смисъл,
макар да не се установи в процеса на доказване, че след преминаване през
неравността на пътното платно, автомобилът се е ударил в друг паркиран
автомобил, се установи, че с оглед спецификата на шахтата, около която са
разположени нестабилно закрепени павета от паважната настилка, е възможно
вредите по външната част от автомобила да са възникнали от отхвърляне на
нестабилно закрепено паве. В този смисъл са и показанията на изслушания в
производството по делото свидетел, който изяснява, че е чул силен удар в
дясната част на автомобила, като след удара са установили, че около шахтата са
разположени нестабилни павета, издигнати над нивото на пътната настилка. По
така изложените съображения съдът намира за неоснователни възраженията на
ответника, включително в частта им, че от стойността на вредите следва да бъдат
премахнати разходите, необходими за възстановяване на окачването на автомобила,
тъй като последното не е увредено.
Вещото лице е формирало своите фактически
(доказателствени) изводи въз основа на установените по делото обстоятелства,
като установява, че повредите върху автомобила съответстват на механизма на
настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са закономерна,
естествена и необходима последица от попадането на лекия автомобил в върху
издигната шахта и паважна настилка на пътното платно.
Следователно, за ищеца се е
породило право на вземане на договорно основание срещу застрахователя.
Предвид установената по делото
причинно-следствена връзка между сочения от ищеца механизъм на произшествието и
настъпилите вреди, не е налице изключен застрахователен риск по смисъла на т.
14.8. от Общите условия, изразяващ се в заблуда на застрахователя, изразяващ се
в представянето на неверни данни за застрахованото МПС или застрахователното
събитие.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и
застраховане по договорена застрахователна стойност. Следователно нормативната
цел на тази правна норма е насочена към пълно репариране на вредоносните
последици, което обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес.
В този смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ - така Решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. №
652/2009 г. на ВКС, ТК, в което е прието, че „при съдебно предявена
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента
на настъпване на застрахователното събитие – чл. 208, ал. 3 КЗ, като ползва
заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява
дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.06 г. С оглед на отговора на поставения по реда на чл. 280, ал. 1 ГПК
въпрос въззивното решение съответства на тълкуването на закона, направено от
касационния съд. Застрахователното обезщетение е определено по заключението на
изслушаната автотехническа експертиза, в което са изчислени разходите за нови
части и труд за ремонт на увреденото МПС по
пазарни цени към датата на ПТП”.
Следователно, дължимото застрахователно
обезщетение за причинените имуществени вреди на собственика на процесния
увреден автомобил се равнява на пазарната стойност на ремонтните дейности по
неговото възстановяване. Съдът възприема първият вариант от заключението на
съдебно авто-техническата експертиза, установило размера на вредите, посочени
от ищеца, които са оценени в размер на сумата от 1 231, 16 лв. с ДДС.
Ищецът претендира заплащане на
обезщетение в размер, установен от сервиза, осъществил оглед и оценка на
вредите *** С.“ ЕООД, което е в размер на сумата от 1 225, 30 лв. с ДДС,
т.е. в размер по-малък от установената от вещото лице пазарна стойност на
вредите, поради което исковата претенция е основателна в пълния й предявен
размер.
По предявените искове с
правно основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, съдът намира следното:
Ищецът претендира за заплащане на сумата от
414, 43 лв. – представляваща претърпени имуществени вреди, формирана както
следва: сумата от 320, 46 лв., представляваща сторени разходи за ползване на
моторно превозно средство „С.” под наем за периода от
04.09.2020 г. до 13.09.2020 г. и сумата от 93, 97 лв. – разходи за закупуване
на самолетен билет за пътуване от гр. ***до гр. ***на 13.09.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 82 ЗЗД обезщетението за неизпълнение на договорно задължение обхваща претърпяната
загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица
от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
Но ако длъжникът е бил недобросъвестен, той отговаря за всички преки и
непосредствени вреди.
В случая ищецът твърди, че е
сторил разходи – претърпял е загуби, вследствие на незаконосъобразния отказ на
застрахователя да изпълни договорното си задължение да изплати застрахователно
обезщетение за възникнал покрит застрахователен риск, и са вследствие
невъзможността от ползване на собствения му автомобил за периода от 04.09.2020
г. до 13.09.2020 г., поради несвоевременното му отремонтиране и покриване на стойността
за отстраняване на вредите от страна на застрахователя.
За да възникне правото на
обезщетение на основание чл. 82, ал. 1 ЗЗД, следва в обективната действителност
да са осъществени следните материални предпоставки: 1. наличие на действително
облигационно правоотношение за продажба на ел. енергия; 2. неизпълнение на
договорно задължение от страна на ответника - в процесния случай необосновано
едностранно преустановяване доставката на електрическа енергия до имота на
ищцата; 3. настъпването на имуществени и неимуществени вреди и 4. причинна
връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение и настъпването на
вредоносен резултат.
Наличието на действително договорно правоотношение е
безспорно между страните. с оглед основателността на главния иск за заплащане на
застрахователно обезщетение, се установява, че отказът на застрахователя за
заплащане на обезщетение за имуществени вреди във връзка с настъпило
застрахователно събитие е бил неоснователен, т.е. налице е неизпълнение на
договорното задължение на застрахователя.
По делото е представен в заверен
от страната превод електронен самолетен билет, от който се установява, че
ищецът Г.А. е заплатил сумата от 93, 97 лв. за пътуване с авиокомпания “С.” на 13.09.2020 г. с дестинация от гр. ***до гр. С..
Приложен е Договор за наем от
04.09.2020 г., сключен между ищеца и „С.по силата на който ищецът е наел за
ползване лек автомобил „С.” с рег. С.за период от 10
дни, считано от 04.09.2020 г., срещу насрещното задължение за заплащане на
сумата от 325, 65 лв.
В договора е посочено, че
наемната цена се заплаща при връщане на автомобила. По делото са представени
два броя извлечения от сметката на ищеца в “***”, от което се установява,
че на 10.09.2020 г. в полза на „С.е заплатена сумата от 274, 87 лв. и сумата от
45, 59 лв. или сумата от общо 320, 46 лв.
Следователно от така
представените в производството по делото доказателства се установява, че ищецът
е сторил разходи за ползване на автомобил под наем и за заплащане на самолетен
билет в претендирания по делото размер.
В конкретния случай фактът на
неизпълнението е налице с оглед основателността на предявения главен иск против
застрахователя. Не се констатират останалите елементи от фактическия състав на
отговорността по чл. 82 ЗЗД - причинна връзка, пряк характер на вредата и
противоправност на неизпълнението. Това е така, тъй като в производството по
делото е установено, че вредата е настъпила на 26.08.2020 г., а разходите за
пътуване са сторени от страна на ищеца, във връзка с планиран отпуск с начален
момент от 04.09.2020 г., т.е. в срок от една седмица след настъпване на
застрахователното събитие. Следователно по твърдения на ищеца необходимостта от
сторените разходи във връзка с пътуване е настъпила на 04.09.2020 г., като
разходите са заплатени за ползване на автомобил под наем и самолетен билет за
периода от 04.09.2020 г. до 13.09.2020 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 405,
ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен
да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, като срокът не може да
е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 - 3 или 5 КЗ – или 15 работни дни от
представянето на всички доказателства.
В разпоредбата на Раздел XV, т. 82 от Общите условия към застрахователния договор е
установено, че се извършва в срок до 15 дни след представяне на всички
изискани от застрахователя документи. В случая застрахователят е уведомен за
настъпване на застрахователното събитие на 26.08.2020 г. с депозиране на
заявление от ищеца за изплащане на обезщетение, към моето са представени всички
необходими документи. Установеният срок за произнасяне и изплащане на
застрахователно обезщетение от страна на застрахователя е изтекъл на 10.09.2020
г., ако в посочения период се включват всички календарни дни, доколкото в
Общите условия на дружеството не е уточнено, че последните са работни. В случая
необходимостта от заплащане на разходите във връзка с планирано пътуване е
възникнала преди изтичане на срока за произнасяне на застрахователя и за
заплащане на застрахователно обезщетение. Следователно последните не са в пряка
причинно-следствена връзка с отказа на застрахователя да заплати
застрахователно обезщетение, постановен на 11.09.2020 г. Разходите са сторени
от страна на ищеца, поради настъпилото произшествие, представляващо покрит
застрахователен риск, и се намират в причинно-следствена връзка с него, но не и
с поведението на застрахователя и последващото неизпълнение на
задължението за заплащане на застрахователно обезщетение.
За пълнота на изложението следва
да се посочи, че ищецът е имал възможност да ограничи настъпването на вредите,
свързани със заплащане на допълнителни разходи, като осъществи ремонт за
автомобила за своя сметка, непосредствено след настъпване на вредата, доколкото
в исковата молба последният е посочил, че разходите за пътуване са сторени във
връзка с предварително планиран отпуск. Т.е. налице е хипотезата на чл. 83, ал.
2 ЗЗД, в която бездействието на кредитора, който не полага дължимата грижа за
ограничаване или отстраняване на вредите, представлява причина за настъпването
им, като вината на пострадалия може да се състои и в това, че след като вредата
е настъпила, той не е взел необходимите и достъпни му мерки, за да я намали или
ограничи.
По така изложените съображения
предявените искове с правно основание чл. 82 ЗЗД следва да бъдат отхвърлени в
пълния им предявен размер.
С оглед изхода на правния
спор в полза на ищеца, съобразно уважената част от иска, и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в настоящото съдебно производство
разноски, а именно – 68 лв. за държавна такса и 150 лв. за съдебна
авто-техническа експертиза. Ищецът е
доказал разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от
450 лв., по отношение размера на което е релевирано възражение за прекомерност
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, заявено с отговора на исковата молба.
Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно. Минималният размер на адвокатското
възнаграждение, определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в
размер от 344, 78 лв. В случая с оглед фактическата и правна сложност на
правния спор, предмет на производството по делото, заплатено адвокатско
възнаграждение от 450 лв. не е прекомерно. Следователно ищецът е сторил
разноски в общ размер от 668 лв., от които съобразно уважената част от иска
следва да се присъди сумата от 499, 17 лв.
С отговора на исковата молба ответникът
претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на
юрисконсултското възнаграждение се определя на основание чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, с оглед фактическата и правна
сложност на делото. Следователно и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл.
37 ЗПП и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като съобрази,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност и като прецени
осъществените действия от страна на процесуалния представител на ответника,
съдът определи юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лв., като с оглед
изхода на правния спор, се следва сумата в размер от 37, 91 лв.
Така мотивиран, Районен съд -
Пловдив
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 386 КЗ ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С.,
район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, да
заплати на Г.Г.А., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от сумата от 1 225,
30 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
вследствие на настъпването на застрахователно събитие по договор за застраховка
„Каско”, обективиран в застрахователна полица № ***г., а именно при
пътно-транспортно произшествие от 26.08.2020 г., при което настъпило увреждане
на лек автомобил „БМВ Х 3“ с рег. ***, собственост на ищеца, ведно със
законна мораторна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда – 01.12.2020 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Г.А., ЕГН
**********, с адрес ***, против ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. С., район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, иск с
правно основание чл. 82 ЗЗД за заплащане на сумата от общо 414, 43 лв. – представляваща
претърпени имуществени вреди, формирана както следва: сумата от 320, 46 лв.,
представляваща сторени разходи за ползване на моторно превозно средство „С.” под наем за периода от 04.09.2020 г. до 13.09.2020 г. и
сумата от 93, 97 лв. – разходи за закупуване на самолетен билет за пътуване от
гр. ***до гр. ***на 13.09.2020 г., ведно със законна мораторна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
01.12.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА ЗАД „Армеец“ АД, ЕИК *********, да заплати на Г.Г.А., ЕГН **********, сумата от 499, 17 лв. – разноски в исковото
производство по гр.д. № 15906/2020 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански
състав.
ОСЪЖДА Г.Г.А., ЕГН **********, да заплати на ЗАД „Армеец“
АД, ЕИК *********, сумата от 37, 91 лв. –
разноски в исковото производство по гр.д. № 15906/2020 г. на Районен съд -
Пловдив, IX граждански състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
ПРЕПИС
от настоящото решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала! ПК