Решение по дело №211/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е образувано по подадена от Д.Г.В. жалба срещу постановения от началника на Четвърто Районно управление при ОД на МВР – Варна Отказ рег. № 442000-484/10.01.2023 г. за издаването на разрешение на жалбоподателя за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.

В жалбата се сочи, че повече от 20 години жалбоподателят е притежател на разрешение за съхранение и носене на късо нарезно оръжие за самоотбрана като с подаденото заявление от 08.12.2022 г. е сезирал административния орган да продължи този срок. Жалбоподателят счита, че след като няма промяна нито в местоработата му, нито в начина на живот, то липсва основание административният орган да се обоснове с отпаднала необходимост от издаване на разрешението, чиято цел винаги е била самоотбрана. Наличието й обосновава със съществуващо чувство на застрашеност, породено от упражняваната професия, свързана с получаване на дървен материал, в много случаи из горите, където му се налага да носи пари в брой, за да се разплаща с доставчици/секачи. Като допълнителен аргумент сочи, че като любител планинар често нощува в диви райони на Стара планина заедно със семейството си, където се чувства застрашен. Основавайки се на всичко това, жалбоподателят счита, че като е отказал да му издаде поисканото разрешение, административният орган е постановил незаконосъобразен административен акт, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона, поради което желанието му е той да бъде отменен от съда като с решението да му се присъдят и направените по делото съдебни разноски.

В проведените по делото открити съдебни заседание жалбата се поддържа от пълномощника на жалбоподателя адвокат В..

Началникът на Четвърто Районно управление при ОД на МВР – Варна, ответник в процеса, се представлява по делото от пълномощниците си юрисконсулт Г. и юрисконсулт Й., които изцяло оспорват жалбата. В пледоарията по същество на спора в с. з. на 04.10.2023 г. юрисконсулт Й. сочи, че административният акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на нормативно разписаните му правомощия и при стриктно спазване на ЗОВВПИ. Обръща внимание на факта, че посочените от заявителя причини в попълнения Анкетен лист не са относими към вписаното в заявлението основание за получаване на разрешението, посочено като „самоотбрана“, а касаят използването на оръжието за служебни цели, поради което приемайки доводите в анкетния лист за неотносими към заявеното основание, административният орган законосъобразно е отказал да издаде разрешението. Претендира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение при отхвърляне на оспорването.

Като съобрази процесуалната допустимост на жалбата, съдът намира следното по нейната основателност:

От приобщените по делото писмени доказателства се установява, че с подадено до началника на Четвърто Районно управление при ОД на МВР – Варна Заявление вх. № 387500-1293/08.12.2022 г. Д.Г.В. е поискал да му се издаде разрешение за продължаване на срока за съхранение, носене и употреба на късо нарезно оръжие /л. 56 от делото/. В попълнения във връзка със заявлението Анкетен лист /л. 67 от делото/ като причина да поиска продължаване на срока на разрешението е посочил, че оръжието му е необходимо за самоотбрана, което е обосновал с работата си като прокурист във фирмата на ЕТ „Г. Г. – Финпро“, свързана с чести пътувания из страната за дървен материал, в много случаи из горите, и с носенето на големи суми пари за покупка на материалите. Същевременно на въпроса в анкетния лист дали срещу него или член на семейството му са отправяни заплахи и подавал ли е жалби за такива е отговорил с „Не“.

Към заявлението си В. е представил и следните документи:

1/ Справка относно фирма на ЕТ „Г. Г. – Финпро“, според съдържанието на която в ТРРЮЛНЦ фирмата е регистрирана на едноличен търговец Г. В.Г. с управител/прокурист Д.Г.В., дата на основаване 04.02.1992 г. и основна икономическа дейност от НКИД: Производство на други мебели /л. 64 от делото/;

2/ Квитанция от 07.12.2022 г. за извършено плащане чрез ПОС терминално устройство на такса от 40 лв. по чл. 76 ал. 4 т. 4 ЗОБВВПИ /л. 66 от делото/;

3/ Декларация по чл. 76 ал. 4 т. 2 ЗОБВВПИ /л. 68 от делото/; Електронна справка за съдимост, удостоверяваща обстоятелството, че лицето Д.Г.В. е неосъждано /л. 69 от делото/;

4/ Документ по чл. 87 ал. 1 т. 43 ЗОБВВПИ - Протокол № 828/02.12.2022 г. от „ТИМ секюрити академи“ ЕООД относно изстреляни боеприпаси съгласно чл. 87 ЗОБВВПИ /л. 70 от делото/;

5/ Документ по чл. 87 ал. 1 т. 2 ЗОБВВПИ – издадено на Д.Г.В. Удостоверение № 318/02.12.2022 г. от „ТИМ секюрити академи“ ЕООД за годността и употребата на бойно и ловно оръжие с вписано заключение за годност на оръжието /пистолет АП-МВР, к. 7,65 № BU-995/, за което на В. е издадено Разрешение за носене на оръжие № 20180402107/02.01.2018 г. от Четвърто районно управление при ОД на МВР - Варна /л. 71 от делото/;

6/ Удостоверение № PRB 2022171264040/06.12.2022 г. на НСС към ПРБ относно обстоятелството, че към датата 06.12.2022 г. в Централизираната информационна система на следствените служби, свързана с централната компонента на Единната информационна система за противодействие на престъпността, няма данни за обвинения по неприключили наказателни производства срещу лицето Д.Г.В. /л. 72 от делото/;

7/ Психиатрично освидетелстване № 1443/07.12.2022 г. на Д.Г.В. от „Фамилен център – АГП СМП“ ООД, Варна, според заключението на което към момента на изследването няма данни за наличието на психично разстройство на обследваното лице и то не се води на психиатричен отчет /л. 73 от делото/.

Наред с тези доказателства, по административната преписка са приложени и следните служебно изготвени от Четвърто Районно управление при ОД на МВР – Варна писмени документи във връзка с подаденото от жалбоподателя Заявление вх. № 387500-1293/08.12.2022 г.:

1/ адресирана до началника на Четвърто районно управление при ОД на МВР – Варна Докладна записка рег. № 442р-34429/09.12.2022 г. от мл. полицейски инспектор по КОС К.Й. за извършването във връзка със Заявление УРИ 387500-1293/08.12.2022 г. на проверка и характеристични данни по местоживеене на лицето за системно или грубо нарушение на обществения ред и за налагането през последните 3 години на мерки по ЗЗДН /л. 61 от делото/;

2/ изготвена във връзка с така разпоредената проверка и адресирана до началника на Четвърто районно управление при ОД на МВР – Варна Докладна записка рег. № 442р-34429/23.12.2022 г. от полицейски инспектор И. Б., според която при направеното посещение на адреса по местоживеене на заявителя Д.Г.В. от проведения със съседите му разговор е установено, че е уважителен и любезен човек; срещу него няма оплаквания от шумни събирания и няма информация да проявява зависимост от алкохол или наркотични вещества; не е забелязано да контактува с криминално проявени лица; няма данни през последните 3 години да са му налагани мерки по ЗЗДН; оръжието си ще съхранява в здраво закрепена за стената метална каса в жилището; установено е, че през 2021 г. срещу него е образувана проверка по преписка УРИ 442000-3736/2021 г. във връзка със закани и заплаха с оръжие, по която не е образувано досъдебно производство /л. 60 от делото, л. 4 от адм. преписка/;

3/ адресирана до началника на Четвърто районно управление при ОД на МВР – Варна Докладна записка рег. № 442р-34430/09.12.2022 г. от мл. полицейски инспектор по КОС Кирил Йорданов за извършване във връзка със Заявление УРИ 387500-1293/08.12.2022 г. на проверка за извършени криминални прояви от лицето /л. 63 от делото/;

4/ изготвена във връзка с така разпоредената проверка и адресирана до началника на Четвърто районно управление при ОД на МВР – Варна Докладна записка рег. № 442р-34430/13.12.2022 г. от инспектор Ил. И., според която от справката в ЦПР не са установени данни за образувано срещу В. производство от общ характер; няма данни лицето да злоупотребява с алкохол, да употребява наркотични вещества, да проявява психични отклонения и да поддържа приятелски контакти с лица от криминалния контингент, в заключение на което е направено предложение на В. да се издаде поисканото разрешение за носене, употреба и съхранение на късо нарезно оръжие за самоотбрана /л. 62 от делото/;

5/ адресирана до началника на Четвърто районно управление при ОД на МВР – Варна Докладна записка рег. № 442р-656/06.01.2023 г. от мл. полицейски инспектор по КОС Д. Д, според която образуваната по заявлението на В. административна преписка е окомплектована с необходимите документи по ЗОБВВПИ; налице са регламентираните в чл. 98 ал. 1 ЗОБВВПИ условия за съхранение на огнестрелно оръжие и боеприпаси; по отношение на заявителя няма информация за наличието на данни относно обстоятелства по чл. 58 ЗОБВВПИ; лицето притежава оръжието си от 2006 г.; през 2001 г. е било потърпевшо по чл. 194 НК за кражба на вещи от МПС, като в резултат на горните констатации е направено предложение на заявителя Д.Г.В., притежател на пистолет АП-МВР, к. 7,65 мм. № BU-995, да се издаде на основание чл. 76 ал. 1 ЗОБВВПИ разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие и боеприпаси /л. 57 от делото, л. 2 от адм. преписка/;

6/ Констативен протокол от 21.12.2022 г. за извършена проверка на Д.Г.В., на основание чл. 153 т. 1 и 2 и чл. 154 ал. 1 и 2 ЗОБВВПИ /л. 77 от делото/. Според отразеното в протокола, на В. е издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие № 20180402107/02.01.2018 г. от началника на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна със срок на валидност от 02.01.2018 г. до 01.01.2023 г.

По административната преписка е приложено и Постановление на Районна прокуратура – Варна № 3944/2021 г. от 23.04.2021 г., издадено във връзка с посочения в Докладна записка рег. № 442р-34429/23.12.2022 г. инцидент, относно който в Четвърто РУ на ОД на МВР-Варна е била образувана преписка УРИ 442000-3736/2021 г. и при който на 04.03.2021 г. при скандал с лицето Пламен Тодоров Чингалов жалбоподателят В. извадил законно притежаваното си оръжие /пистолет АП-МВР, к. 7,65 № BU-995/, заредил го пред него и му казал, че иска да простреля кучетата му, след което прибрал оръжието, без директно да го насочва към Ч. /л. 78 от делото/. С Постановлението на ВРП е отказано, на основание чл. 213 ал. 1 вр. чл. 24 ал. 1 т. 1 НПК, да се образува досъдебно производство по случая и преписката е прекратена.

Преценявайки подаденото заявление, началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна е издал на жалбоподателя Д.Г.В. оспорения по делото Отказ рег. № 442000-484/10.01.2023 г. за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана /л. 1 от адм. преписка/. Като причина да не удовлетвори искането издателят на административния акт е посочил в мотивите му, че физическо лице, което с цел самоотбрана кандидатства за дейности с огнестрелно оръжие и боеприпаси, трябва да обоснове с какво личната му сигурност е застрашена, извън и независимо от местоработата и дейността, която извършва, и да посочи факти, свързани с опасност от престъпни посегателства спрямо него. Относно твърдяното от заявителя пренасяне на пари в брой административният орган е указал, че то се извършва съгласно Закона за частната охранителна дейност като самоотбраната на лицето може да се осъществи и с други достатъчно ефективни и не толкова опасни за обществото технически средства, подлежащи единствено на регистрационен режим. В заключение началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна е приел, че в случая е налице неоснователна причина за издаване на поисканото разрешение, поради което при позоваване на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ е отказал на заявителя.

В хода на съдебното производство от страна на жалбоподателя са представени и са приобщени към доказателствения материал по делото стокова разписка и превозни билети във връзка със съдържащите се в попълнения от него Анкетен лист твърдения за носенето на големи суми пари за покупката на дървесни материали /л. 46 – 47; л. 49 – 50 от делото/. Приложените на л. 48, л. 51 и л. 52 от делото превозни билети са с получател на стоката по тях лицето Г. Г., респективно първите два от тях са и със същия вписан водач на превозното средство, с което тя е транспортирана, а превозният билет на л. 52 е с вписан водач на превозното средство Н.Г., поради което тези документи поначало са без отношение към фактическите твърдения на жалбоподателя в попълнения от него Анкетен лист.

При така установените по делото факти съдът намира следното от правна страна:

Със Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/, предвид обществената значимост на регулираните обществени отношения и необходимостта от създаване и обезпечаване на сигурността и спокойствието на обществото, е въведен разрешителен режим за придобиването, съхранението, носенето и употребата на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях.

В чл. 58 ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят изчерпателно е регламентирал хипотезите, в които не се издава разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Съгласно чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ разрешението не се издава на лице, което няма основателна причина, по безсъмнен начин обосноваваща нуждата от него.

По смисъла на чл. 84 ЗОБВВПИ веднъж издадено, разрешението е валидно за нормативно определен срок, който съгласно чл. 84 ал. 2 ЗОБВВПИ що се отнася до съхранението, носенето и употребата на оръжията и боеприпасите за тях, е пет години /изключая случаите по ал. 3/, като важи само за посочените в него видове огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях и може да се използва единствено от лицето, на което е издадено /чл. 84 ал. 4 ЗОБВВПИ/. Строгостта на уредбата е продиктувана от необходимостта от засилена държавна намеса и контрол в сферата на този вид обществени отношения, свързани със завишена степен на обществена опасност и риск, по отношение на който дори се констатира нарастване през последните години.

Съгласно чл. 87 ал. 1 ЗОБВВПИ в едномесечен срок преди изтичането на срока по чл. 84 ал. 2 лицето, получило разрешение за съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия, може да подаде заявление за подновяването му до директора на ГДНП на МВР или до съответния началник на РУ на МВР като приложи документите по т. 1 и 2.

Чл. 87 ал. 3 ЗОБВВПИ разписва, че подновяването се извършва по реда на чл. 83 /този, по който се издава първоначалното разрешение/. От това следва, че в производството по подновяване на разрешeнието компетентният да се произнесе по искането административен орган наново извършва преценка на предпоставките за издаването му като фактът на съществувалото до момента разрешение не обуславя задължителното позитивно произнасяне на органа по заявлението за подновяване. Новата преценка е необходима както поради възможната динамика в част от визираните от законодателя материално-правни предпоставки, така и поради възможната промяна на обстоятелствата, при които е издадено първоначалното разрешение и на които се е позовал титулярът му. Именно посредством извършването на нова преценка на необходимите предпоставки за издаване на разрешението се изпълва със смисъл и значение нормативно определеният срок на неговата валидност, защото ако става въпрос само за формално подновяване, без преценка на предпоставките за него, това би означавало, че веднъж издадено, разрешението на практика има действие без ограничение занапред във времето.

По аргумент от противното на чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ наличието на основателна причина е абсолютна задължителна материално-правна предпоставка за издаване на разрешението. Естеството на причината е поставено в зависимост от целите, за които ще се използва оръжието. Чл. 6 ал. 1 ЗОБВВПИ разделя огнестрелните оръжия в зависимост от техническите им характеристики и предназначение на такива за служебни и за граждански цели като в ал. 3 като граждански цели са изброени самоотбраната, лова, спортните дейности, учебните стрелби, колекционирането и оръжейната сбирка и използването на оръжието като реквизит за театрални, филмови и други постановки като е указано какви огнестрелни оръжия според техническите им характеристики могат да се използват за всяка една от тези цели. Съгласно чл. 6 ал. 3 т. 1 ЗОБВВПИ с цел самоотбрана могат да се придобиват и съхраняват късоцевни огнестрелни оръжия – пистолети и револвери с дължина на цевта до 30 см. и до 50 бр. боеприпаси за всяко огнестрелно оръжие.

Когато става въпрос за ФЛ, нерегистрирани като търговци и неизвършващи по занятие охранителна дейност, те могат да придобиват и използват огнестрелни оръжия само за някоя от изброените в чл. 6 ал. 3 ЗОБВВПИ граждански цели. При това в производството по издаване, респективно подновяване на разрешението, изцяло в тежест на заявителя е да докаже наличието на основанието по чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ, на което се позовава.

В случая заявлението за подновяване на разрешението за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие е подадено от жалбоподателя в срока по чл. 87 ал. 1 ЗОБВВПИ като е адресирано до компетентния да се произнесе по него административен орган, съгласно чл. 87 ал. 1 и чл. 83 ал. 5 вр. чл. 87 ал. 3 ЗОБВВПИ. Териториална компетентност на началника на Четвърто РУ при ОД на МВР- Варна по смисъла на чл. 76 ал. 1 ЗОБВВПИ се определя в случая от обстоятелството, че постоянният адрес на заявителя, който според приложеното на л. 9 от адм. преписка заверено с оригинала копие от документа му за самоличност е в гр. Варна, ул. „Искър“ № 44, е в границите на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна. Според доказателствата по делото именно началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР - Варна е издател и на преди това даденото на жалбоподателя Разрешение № 20180402107/02.01.2018 г. със срок на валидност от 02.01.2018 г. до 01.01.2023 г.

В попълнения Анкетен лист към заявлението от 08.12.2022 г. жалбоподателят се е позовал на самоотбрана като причина, за която ще използва оръжието, което по смисъла на чл. 6 ЗОБВВПИ сочи на гражданска цел за издаване на разрешението. Аргументите, които е използвал обаче, за да обоснове наличието на подобна цел, насочват към служебна, а не към гражданска цел, като са има предвид, че твърденията му са за носене на големи суми пари за закупуването на материали за фирмата, в която работи като прокурист. Същевременно в графата за отправяни заплахи към него лично или към членове на семейството му жалбоподателят е отговорил отрицателно. Подобно несъответствие само по себе си е достатъчно, за да се откаже подновяване на разрешението. Както е посочил в мотивите на отказа си административният орган, заявителят трябва да обоснове с какво личната му сигурност е застрашена, извън и независимо от местоработата и дейността, която извършва, като се позове на конкретни факти и обстоятелства за това, за да може именно за посочената от него цел самоотбрана да получи разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие. Отсъствието на подобна аргументация в случая правилно е преценено от началника на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна като липса на основателна причина за уважаване на искането и при точно определено правно основание по чл. 58 ал. 1 т. 10 ЗОБВВПИ административният орган законосъобразно е отказал на жалбоподателя да поднови издаденото му разрешение. В това отношение е без определящо значение обстоятелството, че в служебно изготвените във връзка със заявлението Докладна записка рег. № 442р-34430/13.12.2022 г. на инспектор Ил. И. и Докладна записка рег. № 442р-656/06.01.2023 г. на мл. полицейски инспектор по КОС Д. Д е направено предложение да се издаде поисканото от заявителя разрешение за носене, употреба и съхранение на оръжие и боеприпаси, тъй като преценката за наличие на предпоставките за това е изцяло в компетенциите на съответния началник на РУ при ОД на МВР.

В развилото се съдебно производство по оспорване законосъобразността на постановения Отказ рег. № 442000-484/10.01.2023 г. жалбоподателят, въпреки дадените му от съда в с. з. на 03.05.2023 г. указания по разпределянето на доказателствената тежест, също не съумя да докаже, че оръжието, за което е поискал подновяване на даденото му разрешение за съхранение, носене и употреба, му е необходимо с цел самоотбрана като всички представени от него доказателства отново имат касателство единствено към естеството на извършваната от него служебна дейност.

Постановеният отказ от началника на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна напълно съответства и на преследваната от закона цел, която е свързана със свеждането на възможността за носене на огнестрелно оръжие само до действително необходимите за това случаи като така се гарантира сигурността на обществото срещу възникнали инциденти при употребата му, завършващи понякога и с фатален изход.

Относно законосъобразността на постановения от административния орган Отказ рег. № 442 000-484/10.01.2023 г. е без значение обстоятелството, че посочвайки заявлението, по което се произнася, началникът на Четвърто РУ при ОД на МВР – Варна е сгрешил една от цифрите на входящия му номер като наместо вх. № 387 500-1293/08.12.2022 г. го е индивидуализирал в съдържанието на административния акт с вх. № 387 500-1291/08.12.2022 г. В с. з. на 04.10.2023 г. ответникът е представил по делото заявление вх. № 387 500-1291/08.12.2022 г. като видно от съдържанието му, то е подадено от съвсем друго лице – Златко Кръстев Костадинов, от което с основание може да се заключи, че явно става въпрос за допусната от административния орган фактическа грешка при изписването в Отказ рег. № 442 000-484/10.01.2023 г. на номера на заявлението, по което той е постановен. На същия извод навежда и направеното в с. з. на 04.10.2023 г. изявление на пълномощника на жалбоподателя, според което именно по подаденото от доверителя му Заявление вх. 387500-1293/08.12.2022 г. е постановен обжалваният от него Отказ рег. № 442000- 484/10.01.2023 г. Поправката на допусната в административния акт очевидна фактическа грешка подлежи на извършване по реда на чл. 62 ал. 2 АПК.

Съвкупната преценка на изложеното обуславя извод за неоснователност на жалбата, поради което съгласно чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК вр. чл. 83 ал. 6 ЗОБВВПИ тя следва да се отхвърли.

При този изход на спора е основателно съгласно чл. 143 ал. 3 АПК направеното от пълномощника на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид невисоката фактическа и правна сложност на делото следва да се определи в минималния нормативно установен размер от 100 лв. по чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ал. 1 ЗПП.

Воден от изложеното, съдът

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ предявената от Д.Г.В. жалба срещу постановения от началника на Четвърто Районно управление при ОД на МВР – Варна Отказ рег. № 442000-484/10.01.2023 г. за издаването на разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за самоотбрана.

ОСЪЖДА Д.Г.В., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско възнаграждение по делото в размер на 100 /сто/ лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните по делото.

	Съдия: