РЕШЕНИЕ
№ 390
гр. Силистра, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20223420100159 по описа за 2022 година
Ищецът К. Г. Ж. твърди, че срещу него била издадена заповед за незабавно
изпълнение по ч.гр.д. № 1383 по описа на СРС за 2013 г. в полза на „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, както и изпълнителен лист, за заплащане на сумата от 12483,74 лв.,
представляваща главница по договор за банков кредит от 04.06.2007 г. и анекс към него от
14.09.2020 г., договорна лихва за периода от 05.08.2011 г. до 25.07.2013 г. в размер на
2121,47 лв., наказателна лихва за периода от 07.09.2011 г. до 25.07.2013 г. в размер на 671,36
лв., законна лихва върху главницата от 26.07.2013 г. до окончателното плащане, както и
разноски по делото в размер на 860,53 лв. Посоченият кредит бил отпуснат на
кредитополучателя П. Д. П., а ищецът обезпечил задълженията му като приел качеството на
солидарен длъжник, поради което заповедта за изпълнение и изпълнителният лист били
издадени срещу двамата длъжници. Въз основа на изпълнителния лист кредиторът
образувал изп.д. № 1178/2013 г. по описа на ЧСИ Г. Г., като по него били извършвани
конкретни изпълнителни действия, подробно упоменати в исковата молба. Ищецът счита, че
след изпълнително действие, предприето спрямо него на 02.09.2013 г., не били извършени
други такива действия в продължение от две години, поради което изпълнителното
производство се прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, макар да не бил
издаден нарочен акт на съдебния изпълнител. Следващо изпълнително действие спрямо него
било осъществено на 08.03.2018 г., но според него то не било валидно предприето, тъй като
изпълнителното производство към този момент било перемирано. Ищецът изразява
становище, че от 02.09.2013 г. до момента срещу него не са предприети валидни
изпълнителни действия, поради което моли съда да признае за установено, че ищецът не
разполага с право на принудително изпълнение спрямо него за сумите по изпълнителното
1
дело – главница в размер на 12483,74 лв. и законна лихва в размер на 8454,50 лв., поради
изтекла към настоящия момент погасителна давност. Изразява също така становище, че не
дължи на ответника сумите по изпълнителния лист, тъй като до момента не е получил от
първоначалния си кредитор уведомление, че вземането спрямо него е прехвърлено в полза
на друго лице. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД оспорва предявения иск и моли съда да
го отхвърли като неоснователен. Счита, че погасителната давност за задълженията на ищеца
е била прекъсвана на следните дати: на 23.10.2013 г. (влизане в сила за заповедта за
незабавно изпълнение), на 02.09.2013 г. (налагане на запор върху възнаграждението на
ищеца), на 01.10.2013 г. и на 07.10.2013 г. (налагане на запор върху банкови сметки на
ищеца), на 02.10.2013 г. и на 04.10.2013 г. (налагане на запори върху банкови сметки на
кредитополучателя), на 23.09.2013 г. (вписване на възбрана върху недвижим имот на
кредитополучателя), на 05.12.2016 г. (конституиране на ответника като взискател по
изпълнителното производство), на 08.03.2018 г. (налагане на запор върху трудовото
възнаграждение на ищеца) на 11.10.2019 г. (подаване на молба от ответника с искане за
справки и предприемане на изпълнителни действия) и на 26.01.2021 г. (отново подаване на
молба от ответника с искане за справки и предприемане на изпълнителни действия). Твърди
също така, че във връзка с предприетите изпълнителни действия по изпълнителното дело
регулярно постъпвали плащания.
Изразява становище, че до постановяване на ТР 2/2013 г. от 26.06.2015 г. не е текла
давност по отношение на вземанията, за които е било образувано изп.д. № 1178/2013 г. по
описа на ЧСИ Г. Г., тъй като е било приложимо разрешението по ППВС 3/1980 г. На
26.06.2015 г. започнал да тече нов давностен срок, който бил прекъснат на 05.12.2016 г. с
конституирането на ответника като взискател и възлагане на изпълнителни действия по реда
на чл. 18 ЗЧСИ, както и с последващите описани по – горе изпълнителни действия. Счита,
че предявеният иск би бил неоснователен дори ако изпълнителното производство е било
перемирано на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, тъй като извършените след перемпцията
изпълнителни действия биха били валидно предприети, при положение че съдебният
изпълнител е бил длъжен да ги извърши като образува ново изпълнително дело.
Необразуваното на такова нито вредяло на взискателя, нито ползвало длъжника, а следвало
да се разглежда като канцеларски въпрос, който не давал отражение върху материалните
права на страните. Счита също така, че при своевременно направено искане за извършване
на изпълнително действие, реално осъществено след давностния срок, давността се счита
прекъсната от момента на искането.
Изтъква аргументи, че длъжникът е запознат с промяната на неговия кредитор, като
счита, че в краен случай той следва да се счита уведомен за цесията с връчването на
отговора на иска и приложените към него документи, част от които е уведомлението по чл.
99, ал. 3 ЗЗД, изготвено от ответника в качеството му на пълномощник на първоначалния
кредитор. При отхвърляне на иска претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
2
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 439 ГПК и чл. 124 ГПК.
От събрания по делото доказателствен материал се установява, че чрез заповед за
незабавно изпълнение № 2709 от 31.07.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 1383 по описа на СРС
за 2013 г., е разпоредено длъжниците П. Д. П. и К. Г. Ж. да заплатят солидарно на
„Райфайзенбанк България“ ЕАД сумата от 12483,74 лв., представляваща главница по
договор за банков кредит от 04.06.2007 г. и анекс към него от 14.09.2020 г., договорна лихва
за периода от 05.08.2011 г. до 25.07.2013 г. в размер на 2121,47 лв., наказателна лихва за
периода от 07.09.2011 г. до 25.07.2013 г. в размер на 671,36 лв., законна лихва върху
главницата от 26.07.2013 г. до окончателното плащане, както и разноски по делото в размер
на 860,53 лв. На основание чл. 418, ал. 1 ГПК съдът допуснал незабавно изпълнение на
издадената заповед, като снабдил кредитора с изпълнителен лист за обективираните в нея
суми. Въз основа на него на 16.08.2013 г. банката инициирала изпълнително производство,
образувано под № 1178 по описа на ЧСИ Г. Г. за 2013 г. Заповедта за изпълнение била
връчена на длъжника – ищец по делото, на 09.10.2013 г., като той не я оспорил чрез
възражение в регламентирания от закона срок, поради което тя влязла в сила на 24.10.2013
г.
По изпълнителното дело срещу ищеца били предприети множество изпълнителни
действия, първите от които са присъединяване на държавата като взискател чрез
удостоверение от 28.08.2013 г., налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищеца чрез запорно съобщение от 02.09.2013 г., връчено на работодателя на 21.10.2013 г. и
налагане на запори върху банкови сметки на ищеца на 04.10.2013 г. и на 10.10.2013 г. В
периода от 07.11.2013 г. до 17.02.2015 г. по изпълнителното дело регулярно постъпвали
суми по запорите от работодателя на ищеца, съответно от Банка ДСК, след което
плащанията били преустановени поради прекратяване на трудовото му правоотношение,
считано от 08.09.2014 г. С постановление на ЧСИ от 05.12.2016 г. като нов взискател по
делото било конституирано ответното дружество в качеството му на цесионер по договор за
цесия 21.05.2021 г., чийто предмет включвал и вземането спрямо ищеца. Чрез запорно
съобщение от 08.03.2018 г. до новия работодател на ищеца, получено на 14.03.2018 г.,
отново бил наложен запор върху трудовото му възнаграждение, като въз основа на него в
периода от м. април 2018 г. до м. декември 2021 г. по изпълнителното дело постъпвали
ежемесечно суми.
Чл. 116, б. „в“ ЗЗД гласи, че давността се прекъсва с предприемане на действия за
принудително изпълнение, като според чл. 117, ал. 2 ЗЗД от прекъсването на давността
почва да тече нова давност. Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето
последното валидно изпълнително действие. Към момента на образуване на изп.д. № 1178
3
по описа на ЧСИ Г. Георгиев за 2013 г. е намирало приложение ППВС № 3/1980 г., според
чието тълкуване давността по време на изпълнителното производство се спира; това
постановление е обявено за загубило силата си чрез последващ тълкувателен акт ТР № 2 от
26.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК – т. 10 от същия, поради което съдът
приема, че до датата на неговото обявяване - 26.06.2015 г., давността е била спряна
съобразно действащото до този момент тълкуване на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. В този
смисъл се е произнесла и съдебната практика – решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр.д. №
2382/2017 г., 4-то г.о., според което последващите тълкувателни решения нямат подобно на
първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са
постановени и обявени по съответния ред, т.е. установеното с новото ТР тълкуване на
правната норма ще може да бъде прилагано от съответните органи, за които то е
задължително, по случаите които са от тяхната компетентност, когато въпросът е отнесен за
разрешаване до тях, след приемането на новото ТР или по такива, които са били заварени
към този момент (в същия смисъл са и Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г.
на ВКС, IV г.о., решение № 252 от 17.02.2020 г. по д. № 1609/2019 г. на ВКС, III г.о.).
Въпреки съществуването на различни становища по този въпрос, дали основание за
образуване на тълк.д. № 3/2020 г. по описа на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че с
оглед правната сигурност разрешенията по тълкувателните актове на ВКС следва да намерят
приложение до тяхната отмяна, без да може новото тълкувателно решение да отнесе
действието си към момент, в който е следвало да се прилага предходно такова.
Въз основа на това разрешение следва да се приеме, че след образуването на
изпълнителното производство петгодишна погасителна давност за задълженията на ищеца е
започнала да тече от отмяната на ППВС № 3/1980 г. - 26.06.2015 г., и би следвало да
приключи на 26.06.2020 г. в случай че до този момент кредиторът не предприеме
изпълнителни действия срещу длъжника си и не са възникнали други обстоятелства,
обосноваващи спирането и прекъсването на давността. Отделно от това следва да се
отбележи, че въпросът дали за задълженията на ищеца е текла погасителна давност преди
26.06.2015 г. не е от съществено значение за делото, тъй като скоро преди тази дата (на
17.02.2015 г.) по изпълнителното дело е постъпила сума от запорирана сметка на ищеца,
което представлява събитие, прекъсващо давността (ако се приеме, че тя не е била спряна).
След 26.06.2015 г. погасителната давност е прекъсната чрез налагането на запора от
08.03.2018 г. върху трудовото му възнаграждение на ищеца, както и чрез регулярното
постъпване на суми по изпълнителното дело в периода от м. април 2018 г. до м. декември
2021 г. В мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д.
№ 2/2013 г., ОСГТК се приема, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК по право без оглед на обстоятелството дали
съдебният изпълнител е констатирал прекратяването чрез нарочен акт. Действително след
17.02.2015 г. взискателят не е проявил инициатива за предприемане на нови изпълнителни
действия спрямо ищеца или спрямо другия длъжник по делото до налагането на запора
върху трудовото му възнаграждение от 08.03.2018 г., поради което изпълнителното
4
производство е било перемирано на посоченото правно основание - чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
На тази база ищецът приема, че последвалите изпълнителни действия – запора от 08.03.2018
г. и следващите, не са валидно предприети в рамките на висящо изпълнително
производство, поради което не са годни да прекъснат погасителната давност, която следва да
се приеме за изтекла към момента на предявяване на иска, ако ефектът на тези изпълнителни
действия бъде игнориран. По този въпрос съдът споделя становището на ответника,
застъпено и в съдебната практика и по – конкретно решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., според която когато по изпълнителното дело е направено
искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да
откаже да изпълни искания нов способ и следва да образува новото искане в ново – отделно
изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Новото искане на свой ред
прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново
дело, или не, тъй като последното нито вреди на кредитора нито ползва или вреди на
длъжника, а единствено може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на
съдебния изпълнител. Казаното сочи, че погасителната давност за задълженията на
длъжника е прекъсната на 08.03.2018 г., от която дата е започнала да тече нова давност; тя е
била прекъсвана и през следващите месеци при постъпването на суми по изпълнителното
дело чрез удръжки от трудовото възнаграждение на ищеца, поради което към настоящия
момент не е отпаднало правото на кредитора за реализира по принудителен ред своите
вземания. Поради изложените причини предявеният иск за отричане правото на
принудително изпълнение на ответника се явява неоснователен и като такъв следва да се
остави без уважение.
Искането на ищеца за установяване недължимост на сумите, предмет на делото,
поради неуведомяването му за извършената цесия също е неоснователно поради следните
причини: От представените от ответника доказателства се установява, че чрез рамков
договор за цесия от 03.11.2011 г. цедентът „Райфайзенбанк България“ ЕАД се е съгласил да
прехвърли на цесионера „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД вземанията си срещу длъжници,
индивидуализирани в бъдещи договори за цесия, като от потвърждение, изходящо от
банката, става ясно, че вземането по процесния договор за банков кредит е предмет на
Приложение № 1А към договор за цесия от 06.11.2015 г. Към писмения отговор на
ответника е приложено уведомление до длъжника – ищец по делото, за извършената цесия,
изходящо от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, действащо като пълномощник на
първоначалния кредитор, при което следва да се приеме, че длъжникът е узнал за промяната
на кредитора си най – късно с получаването на писмения отговор на ответника –
обстоятелство, което следва да се съобрази в настоящото производство на основание чл. 235,
ал. 3 ГПК. Възражението на ищеца, че уведомяването е извършено от цесионера без
доказателства за надлежно учредена представителна власт от неговия съконтрахент е
неоснователно, тъй като в чл. 4.4 от рамковия договор за цесия се съдържа такова
упълномощаване.
Поради отхвърлянето на исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на
5
ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
250 лв., а искането на ищеца за заплащане на деловодните разноски следва да се остави без
уважение. Поради изложените аргументи и на основание чл. 235 ГПК, Силистренски
районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска, предявен от К. Г. Ж. с ЕГН ********** от с.
С., общ. С., ул. „Т.“ № ..против „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ..........и адрес на
управление: гр. С., ул. „Х. И.“ № .., ет. ., представлявано от Л. Д., чрез който ищецът моли
съда да признае за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение в
качеството му на цесионер по договор за цесия от 06.11.2015 г. за остатъка от вземанията
по заповед за незабавно изпълнение № 2709 от 31.07.2013 г., издадена по ч.гр.д. № 1383 по
описа на СРС за 2013 г., а именно главница в размер на 12483,74 лв. и законна лихва в
размер на 8454,50 лв., за чието събиране е образувано изп.д. № 1178 по описа на ЧСИ Г.
Георгиев за 2013 г., както и иска, чрез който ищецът моли съда да признае за установено, че
не дължи горните суми на ответника, тъй като не е надлежно уведомен за договора за цесия.
ОСЪЖДА КР. Г. Ж. с ЕГН ********** от с. С., общ. С., ул. „Т.“ № ..да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК ...........и адрес на управление: гр. С., ул. „Х. И.“ № .,
ет. ., представлявано от Л. Д., направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лв.).
ОТХВЪРЛЯ искането на К. Г. Ж. с ЕГН ********** от с. С., общ. С., ул. „Т.“ № ..за
присъждане на направените по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6