Р Е Ш Е Н И Е
№ ГР.БАЛЧИК, 26.03.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
БАЛЧИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в публично
съдебно заседание на седми март,
през две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :ДАНИЕЛА
ИГНАТОВА
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ :1.
2.
при секретаря: СНЕЖАНКА
ДЖАМБАЗОВА
и в присъствието на прокурора:.БЕЗ
като разгледа докладваното
от Председателя НАХД №24 по описа за 2018
год.на БРС, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявена жалба от „Е.”АД,със седалище и адрес на управление в гр.Д.,ЕИК***,представлявано
от В.И.В.-Прокурист,чрез адвокат С.К.Д.,***,с адрес на призоваване в гр.В.,срещу
Наказателно Постановление №08-000239/144 от 15.06.2017г.на Директора на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич,с правно основание в разпоредбата на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Дружеството-Жалбоподателят твърди в жалбата си,че
наказателното постановление е незаконосъобразно и неправилно, издадено извън
срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН, издадено от лице,което не е било Директор на
Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич.
В жалбата си,дружеството-жалбоподател оспорва
твърдяната от проверяващите фактическа обстановка,твърди,че установените,като
работници
лица,всъщност не са работници на дружеството-жалбоподател.
Моли съда да отмени изцяло наказателното
постановление,като незаконосъобразно.
Редовно призовано дружеството-жалбоподател се представлява в съдебно заседание от своя
процесуален представител адвокат Б.К.,преупълномощена,съгласно
пълномощно,приложено към делото.
Адв.К. поддържа жалбата.Сочи допълнителни
доказателства.Представя писмено становище.
Възиваемата страна,редовно призована се представлява в с.з. от ю.к. Н..
Процесуалният представител твърди,че възраженията на
жалбоподателя са неоснователни.Твърди,че наказателното постановление е
правилно,обосновано и законосъобразно.Моли съда да потвърди изцяло процесното наказателно постановление.
По делото,като свидетели са разпитани Е.К.И.-актосъставител,св.А.,присъствала при констатиране на
нарушението.По искане на жалбоподателя са разпитани,като свидетел В.В.Т.и Д.Т.Ц. и Д.П. Д..
Съдът след преценка на събраните писмени и гласни
доказателства,прие за установена следната фактическа обстановка :
Дружеството-жалбоподател извършва
строителни работи на строителен обект-хотелски комплекс”П.”,находящ
се в КК”Албена”Балчишка община Добричка област,с възложител Албена АД .
На 13.04.2017г.,св.Е.И. и колежката му К.
А.-инспектори в Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич,извършили проверка в
строителния обект.
Били снети писмени сведения от различни лица,относно
наличието на сключени трудови договори.,едно от което било Д.П.Д.,за които
проверяващите приели ,че са работещи на
обекта работници.
Свидетелят И. достигнал до извода,че
дружеството-жалбоподател е допуснало в строителния обект до работа,в качеството
си на работодател,общ работник на 13.04.2017г.,а именно лицето Д.П.Д.,без да
е сключило писмен трудов договор с него.
Свидетелят Е.И. съставил Акт за установяване на
административно нарушение на 02.05.2017г,който е връчен на 09.05.2017год.на
представляващия,като приема,че е налице административно нарушение на чл.62 ал.1,във
вр.чл.1 ал.2 от Кодекса на труда.
Срещу АУАН е подадено писмено възражение,което не е
взето предвид,като основателно от административно наказващия орган.
Въз основа на образуваната
административна преписка,Административно наказващия орган издава наказателното
постановление №08-000239/144 на 15.06.2017г. срещу дружеството-жалбоподател,като
му налага имуществена санкция в размер на 1500,00лева.
При така установената фактическа
обстановка,въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление,по отношение на законосъобразността,обосноваността
и правилността му,съдът прави следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата :
Жалбата е депозирана в срок.Наказателното
постановление,видно от разписката за връчване е връчено на 11.01.2018г.Жалбата
е подадена по пощата и видно от
завереното копие от служебна бележка,издадена от Пощенска
станция-Албена,представено от защитата на жалбоподателя и прието,като писмено
доказателство по делото,това е станало на 18.01.2018г.С оглед изложеното,съдът
приема,че жалбата срещу наказателното постановление е подадена в законоустановения срок.
Жалбата
е процесуално допустима и е приета за разглеждане.
Относно компетентността на
административно-наказващия орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентен
орган-Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич.
Действително жалбоподателя оспорва факта,че А.Н.П. е
бил на длъжност Директор на Дирекция”Инспекция по труда” и в този смисъл не е
бил компетентен ,като такъв да издава наказателни постановления към дата
15.06.2017год.
От събраните писмени доказателства,съдът приема за
установено,че към настоящия момент А.Н.П. е Директор на Дирекция”Инспекция по
труда”-гр.Добрич.
Въз основа на заповед №1223 от 21.12.2016год. на
Изпълнителния Директор на Изпълнителна Агенция”Главна Инспекция
по
труда”,на А.Н.П.,към тогавашния момент на длъжност ”Главен инспектор” е разпоредено да изпълнява
и длъжността Директор на Дирекция „Инспекция по труда”-гр.Добрич,до
назначаване на титуляр на длъжността,но за не повече от шест месеца,те.е до
21.06.2017г.
Със Заповед №964 от 15.8.2017год. Изпълнителния
Директор на Изпълнителна Агенция”Главна Инспекция по труда”,е изменено
служебното правоотношение между инспекцията и А.П.,като от главен инспектор в
дирекцията е назначен на длъжност Директор ДИТ-Добрич.
От гореизложените факти,съдът достига до извода,че А.Н.П.
към момента на издаване на процесното наказателно
постановление е изпълнявал и длъжността Директор на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,и
в този смисъл е лице което може да издава подобни наказателни
постановления,съгл.чл.416,ал.5 от КТ.
В този смисъл,съдът приема възражението на защитата на
жалбоподателя,че А.Н.П. не притежава качествата на административно наказващия
орган,като Директор на Дирекция”Инспекция по труда” за неоснователно и
недоказано.
Съдът счита,че процесното
наказателно постановление законосъобразно е издадено от А.Н.П.,в качеството му
на директор ДИТ-Добрич,т.к. за компетентността му съгл.чл.416,ал.5 от КТ се
изисква упълномощаване с надлежна Заповед ,издадена от ИД на ГИД,в случая
такава към датата на издаване на НП е имало, в сила до 22.06.2017г..
Относно материално-правната и
процесуална законосъобразност и на обжалваното наказателно постановление.
Дружеството-жалбоподател твърди,че процесното наказателно постановление и издадено извън срока
по чл.34, ал.3 от ЗАНН.Цитираната правна разпоредба приема,че ако в шестмесечен
срок след съставяне на АУАН,не издадено наказателно постановление,образуваното
административно производство се прекратява.Според жалбоподателя,това се
установява от следните факти:А.П.,към момента на издаване на наказателното
постановление не е бил директор на дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,Процесното наказателно постановление е връчено на
жалбоподателя,седем месеца след издаването му.Според жалбоподателя на процесното наказателно постановление липсва изходящ номер с
дата.
Съдът не приема тези твърдения на жалбоподателя за
верни,обосновани и доказани с оглед анализа на следните събрани доказателства.
По делото са приложени като писмено доказателство
заверено извлечение от актовата книга на ДИТ-Добрич.От това писмено
доказателство се установява,че оспорваното процесно
наказателно постановление е издадено именно на 15.06.2017год.,както надлежно е
вписано в съответната графа на актовата книга.
Фактът,че наказателното постановление е връчено
действително след дълъг срок- около седем месеца, след издаваното му,не води по
никакъв начин до извода,че самото процесно
наказателно постановление е издадено след срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН.
С оглед гореизложените доказателства и
установени факти,съдът достига до извода,че твърдението на жалбоподателя ,че процесното наказателно постановление е издадено след срока
на чл.34 ал.3 от ЗАНН е недоказано и необосновано.
Съдът достига до извода,че процесното
наказателно постановление е издадено именно на посочена в него дата , а именно
15.06.2017год.
Предвид изложеното по-горе,съдът счита,така както е
посочил в определението си от с.з. на 06.06.2018г.,че представените по делото писмени доказателства касаещи друго
търговско дружество-Пътно строителство АД –Добрич нямат отношение към
настоящото дело, т.к.касаят не
разпоредби на ЗАНН ,а на АПК.
Фактическата обстановка,доказана от събраните писмени
и гласни доказателства е,че на 13.04.2017год.проверяващите
инспектори,включително и свидетеля И. които извършили проверка на строителен
обект хотелски комплекс”П.”/хотел „Д.”/в КК”Албена” и заварили в него да
работят ,според тях няколко лица,сред които и Д.П.Д..Според
проверяващите,лицата са монтирали арматура в кофража на изграждащия се басейн
към хотелския комплекс.Лицето Д.,заедно със другите лица било поканено да
попълни писмена декларация относно условията за наемането му на работа.В
попълнената декларация,Д. посочил,че работи в „Е.” АД,в хотел „Д.”-Албена,от
дата 12.12.2016г.,като строител,както е написал,с
работно време от „08,00ч. до 17,00часа”,получава трудово възнаграждение в
размер на 460 лева и че има сключен трудов договор,вкл. и граждански.
Проверяващите направили справка на 19.04.2017год. в
регистъра на НАП за подадени уведомления за сключени договори по чл.62 ал.3 от КТ и са установили,че няма такъв трудов договор за съответното лице.
От възиваемата страна са
изпратили призовка на прокуриста на Е. АД да
представи трудови досиета на установените лица,включително и на Д.,като такова
не било представено.
С оглед на гореизложеното,проверяващите достигнали до
извода,че е налице административно нарушение на чл.62 ал.1 във вр.чл.1 ,ал.2 от КТ,за което св.И. съставил АУАН №08-000239/02.05.2018Г.
АУАН бил съставен при условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН,т.к. на указаният ден и час прокуриста на
дружеството-жалбоподател не се явил за съставянето му.
Същият бил връчен на 09.05.2017г.
По него както съдът посочи по -горе са постъпили възражения в срока по чл.44,ал.1
от ЗАНН,които наказващият орган не е приел за основателни ,след което издал процесното НП.
Горната
фактическа обстановка се
установява от приетите от съда писмени и гласни доказателства,приобщени по реда
на чл.283 от НПК-показанията на св.И. и А.,досежно съставянето на АУАН и извършената проверка.
Тези констатации а именно ,че Д. е полагал труд именно
за дружеството –жалбоподател,при монтиране на арматура и изграждане на кофраж
на новоизграждащ се басейн към хотелски
комплекс „П.”/хотел Д./,находящ се в КК”Албена”,без за
това да има сключен писмен трудов договор ,съгл.чл.62,ал.1 от КТ, не се
опровергават от събраните писмени доказателства по делото ,поради което и съдът
ги кредитира изцяло.Останалите писмени доказателства ,събрани по делото ,вкл.и
договорите за изграждане на хотелския комплекс,които дружеството Албена АД е
сключило с подизпълнители, за този обект не могат да бъдат кредитирани от съда
и още повече да се приеме тезата на защитата,че дружеството Е. е било наето
единствено и само да изгради грубият строеж на хотелският комплекс нямат
отношение към делото ,т.к. ако лицето Д. не работеше на мястото и в посоченото
време на обекта се задава въпроса защо тогава е посочил в декларацията ,че
работи на този обект по изграждане на басейн за Е..
Приложените по делото писмени договори сключени между
„Албена”АД и дружеството „Е.”АД ,както и „Е.”ООД,досежно
процесния басейн,не се отнасят до изграждането на
самият басейн, а именно монтиране на арматура и кофраж,а само относно доставка
и монтаж на оборудване за плувно съоръжение ,като са предвидени и съответните
гаранции за вложените материали по филтрираща система,закладни
части и аксесоари,ел.компонентни ,порцеланови облицовки и др.оборудване за
басейните,но никъде в договорите не е вписано поставяне на арматура и изграждане
на кофраж,като СМР,дейност която органите на ИТ-Добрич са установили при
проверката да извършват лицата,в това число и Д..
Последният е бил с работно строително облекло,изцапан
с цимент ,бетон.
Факта ,че дружеството жалбоподателя е извършвало
,дейностите по басейна,така както са установили и органите на ИТ-Добрич се
установява и от казаното в с.з. от свидетелката В.Т.,служител на Албена
АД,изпълняващ контролни функции по капиталовото строителство и инвестициите в
комплекса,която е посещавала често процесния обект,а
именно строителната площадка на хотелския комплекс,където дружество-жалбоподател е извършвало
вертикалната планировка на хотела и басейна, а фирма Е. е поставяла
облицовките.
В противоречие с установеното от инспекторите е
казаното от св.Тонева,че на строителната площадка е имало указателни табели за
изпълнител и подизпълнители,т.к. от показанията на св.И. и А. такива на обекта
не е имало или поне те не са констатирали наличието им.
Съдът дава вяра на отразеното в Декларацията попълнена
от Д.,т.к. не съществува съмнение ,че именно последният я е попълнил,собственоръчно,без
въздействие от външни фактори, бил е запознат със съдържанието й,както и с
това,че при неверни данни носи наказателна отговорност,което дава основание на
съда да приеме,че отбелязаното и написано върху нея е действително отразено правилно,в противен
случай, защо ако обстоятелствата са били други, той е положил подписа си,предвид
и това,че никой не му е оказвал натиск да подпише декларацията,ако отразеното в
нея не отговаряше на действителността .
Това кореспондира и с казаното от св.И. и А.,че лицето
собственоръчно и без натиск е написало информацията в декларацията и дори не се
е притеснило от тяхното присъствие,т.к. когато нямат договори,когато ги видели
работещите бягали от обекта,а в този случай не било така.Ако фактическата
обстановка и по –специално трудовото правоотношение е било с друго
ЮЛ,последният е следвало да посочи този факт в декларацията .За съда липсва не само правна логика а и
житейска ако Д. е работил за друго дружество да посочва „Е.” АД,още повече че
той в с.з. заяви категорично това си правоотношение с дружеството.
Съставът на нарушението ,за което дружеството е
санкционирано е установен в чл.414,ал.3 от КТ,съгласно който „Работодател,
който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1
или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се
наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а
виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко
отделно нарушение”.
Наказващият орган е приел ,че жалбоподателя е
нарушил разпоредбата на чл.62,чл.1 от КТ,съгласно който Трудовият договор се сключва в писмена форма.
Работодателя е длъжен да сключи трудов договор с
работника или служителя в писмена форма,която е условие за произтичащите от
него права и задължения и за двете страни ,преди обаче работника или служителя
да започне престирането на труда си.
В настоящият
случай безспорно се установява,че работодателя,санкционираното дружество е
допуснало на работа Д.Д.,преди да сключи с него
трудов договор в писмена форма.
Безспорен е за съда и факта,че работодател на Д. е
било не друго юридическо лице ,а именно дружеството Е. АД ,за което последният
е престирал труда си поради което и приема за доказано извършеното нарушение от
обективна страна.
Съдът не споделя доводите на защитата относно това,че
единствен от всички намерени на обекта лица,само Д. е работел за Е.,но
договорът му бил прекратен на 07.04.2017г. и последният нямал правоотношение с
дружеството нито писмено нито устно и не отговаряло на истината ,че той работел
за Е. предвид прекратените му правоотношения.Факта,че е бил на обекта и е
извършвал трудова дейност,опровергават тези доводи на защитата.
Съдът приема,че Д. е престирал
труд,като се е намирал на строителната площадка на строящият се хотел „П.” в
КК”Албена”,като е монтирал арматура в кофража на изграждащият се басейн, в
обхвата на задълженията му като строител, в рамките на работния ден-в 11,30
часа , дават основание на съда да приеме съществуващите между Д. и дружеството
отношения единствено и само като трудови,преди обаче работодателя да е изпълнил
законовите си задължения да сключи писмен трудов договор с лицето.
Нарушението е извършено от юридическо лице,поради
което въпросът за неговата субективна страна не следва да се обсъжда,защото в
случая се касае за ангажиране на отговорност ,която е обективна и безвиновна.
От което следва извода,че не следва да се анализира
липсата или наличието на вина у представляващия дружеството или у други
лица,свързани с осъществяване на дейността му,нито да се определя нейната
форма.
Както бе посочено по-горе при съставянето на АУАН и НП
не се констатираха нарушения на
процесуалните права на дружеството,които съществени и да са основание за отмяна .Както в АУАН ,така
и в НП е посочено какво е нарушението,каква е правната му квалификация,въз
основа на какви доказателства са съставени,от лица,в кръга на правомощията им
,предявени са надлежно ,своевременно е упражнено правото на жалба.
По отношение определяне на наказанието:безспорно
наказващият орган е наложил наказанието в размер към законовия минимум от
1500,00лева ,съгл.чл.414,ал.3 от КТ,като в НП е посочил,че нарушението не може
да бъде квалифицирано като маловажно по чл.415в,ал.2 от КТ,поради това,че са
настъпили вредни последици за работника ,невъзможността да се отстрани
нарушението ,както и високата степен на обществена опасност на извършеното
нарушение.
Тези изводи на наказващият орган при определяне на
наказанието се споделят и от настоящият състав на съда.
Сключването на трудов договор в писмена форма,поражда
правните последици от сключването му,а именно право на почивка,възнаграждение
,отпуска,ползване на храна и напитки,право на безопасни и здравословни условия
на труд ,осигурителни права,данъчни задължения и др.,както и оповестяването му
пред съответните държавни органи,че се престира
труд,същият се полага на правно основание и работника или служителя са законово
защитени и могат търсят защита за правата си.
Разпоредбата на чл.415в ,ал.2 от КТ,регламентира,че
нарушенията по чл. 61, ал. 1, чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 от КТ не са
маловажни,след като процесното нарушение е по
чл.62,ал.1 ,във вр.с чл.1 ал.2 от КТ,за него чл. 28 от ЗАНН е неприложим ,като в тази насока изводите на наказващият орган
са правилни като съобразени изцяло с разпоредбата на закона - чл. 415в, ал.
2 от КТ.
По изложените съображения съдът ще потвърди
атакуваното НП.
Мотивиран от горното и на основание чл.63,ал.1 от ЗАНН,СЪДЪТ,
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №08-000239/144 от
15.06.2017г.на Директора на Дирекция”Инспекция по труда”-гр.Добрич,с което на „Е.”АД,със
седалище и адрес на управление в гр.Д.,с ЕИК***, представлявано от В.И.В.-Прокурист
, на основание чл.416,ал.5, във вр.чл.414,ал.3 от КТ
е наложено наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 1500,00лв.(хиляда е
петстотин лева),за нарушение на чл.62,ал.1,във
вр.с чл.1 ,ал.2 от КТ,като законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд-Добрич в четиринадесет дневен срок от съобщението му до
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :