№ 101
гр. Русе, 01.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Дарин Н. Йорданов
при участието на секретаря Ширин Енв. Сефер
като разгледа докладваното от Дарин Н. Йорданов Гражданско дело №
20234520104861 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК .
Ищецът Г. М. Г. твърди, че по ч. гр. д. № *** г. по описа на РРС е
издаден изпълнителен лист в полза на трето лице срещу ищеца. За събиране
на вземането било образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ
Милкана Македонска. Излагат се фактически твърдения относно
извършените действия по изпълнителното дело, като се счита, че с оглед
датата на извършване на същите – налагане на запор на 10.04.2018 г. и
изминалия период от издаването на изпълнителния лист /над 7 години/ е
изтекла погасителна давност и вземането на взискателя е погасено по давност.
Посочва, че ответникът се легитимира като взискател по посоченото
изпълнително дело и е конституиран такъв след извършена цесия от
първоначалния кредитор. Поради това претендира да бъде установено по
отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумите по изпълнителния
лист в следните размери – 395,94 лв. – главница, 111,98 лв. – обезщетение за
забава за периода 29.02.2008 г. – 30.11.2010 г. и 25 лв. – разноски по делото,
за принудителното събиране на които е образувано изп.д. № *** г. по описа
на ЧСИ М. Македонска с район на действие ОС-Русе. Моли за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът „С.Г.Груп“ЕАД-София, ЕИК ********* с променена фирма
1
в хода на производството по делото – от „С.Г.Груп“ЕАД на „ФИНАНСОВА
ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ЕАД, оспорва иска. Излага правни
доводи, като счита, че вземането продължава да съществува и не е погасено
по давност.
За да се произнесе съдът съобрази следното от фактическа страна:
Няма спор, а това се установява и от приложеното изп. дело № *** г. по
описа на ЧСИ М. Македонска с район на действие ОС-Русе, че въз основа на
Заповед за изпълнение, влязла в сила на осн.416 ГПК по ч. гр. д. № *** г. на
РРС е издаден на 27.12.2010 г. изп. лист в полза на БНП Париба Пърсънъл
Файненс ЕАД срещу ищеца за следните суми: 395,94 лв. – главница по
договор за потребителски кредит, 111,98 лв. – обезщетение за забава за
периода 29.02.2008 г. – 30.11.2010 г., ведно със законната лихва и разноските
по делото в размер на 25 лв. Именно въз основа на този и на още три
изпълнителни листа на 04.11.2015 г. по молба на кредитора е образувано и
горепосоченото изп. дело. В молбата за образуването му са направени и
искания по чл.18 и чл.19 от Закона за частните съдени изпълнители /ЗЧСИ/.
След това на 10.04.2018 г. е наложен запор върху МПС на длъжника, на
23.06.2020 г. ответникът по настоящото дело е подал молба, с която е поискал
да бъде конституиран като взискател по делото, а с молба от 12.11.2021 г. е
поискал ЧСИ да направи справки и да наложи запори и възбрани върху
установените имущества на длъжника.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 439, ал. 1 ГПК длъжникът може да
оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само
на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая
това е станало в производството по реда на заповедното производство по
ч.гр.дело № *** г. на РРС, а защитата на длъжника в заповедното
производство срещу издадена срещу него заповед за изпълнение се
осъществява чрез възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК. След подаване на
възражението кредиторът следва да предяви установителен иск за
съществуване на вземането по чл. 422 или чл. 415, ал. 1 ГПК. Ако иск не бъде
предявен в предвидения от закона срок или след влизане в сила на съдебното
2
решение, с което установителният иск е уважен, заповедта за изпълнение
влиза в сила според изричната разпоредба на чл. 416 ГПК. Изпълнителният
лист се издава въз основа на влязлата в сила заповед за изпълнение и
следователно изпълнителното основание се ползва със стабилитет.
Когато срещу заповедта за изпълнение не е подадено възражение от
длъжника, заповедта се стабилизира и възможността за оспорване на фактите
и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането
се преклудира, освен ако не са налице специалните хипотези по чл. 424 ГПК
или чл. 439 ГПК.
Оспорването на вземането след влизане в сила на заповедта за
изпълнение е допустимо по исков ред в хипотезите по чл. 424 ГПК, а именно:
при новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от
съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на
длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 414 ГПК
или с които не могъл да се снабди в същия срок.
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на длъжника по исков
ред с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да
се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание. По реда на
действащия ГПК, в сила от 01.03.2008 г., заповедите за изпълнение се ползват
със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разлика от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). По тези съображения,
разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти, настъпили
след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо че съдебно дирене не се провежда.
В конкретния случай страните не спорят, че заповедта за изпълнение е
влязла в сила на основание чл. 416 ГПК, а това е отразено и в издадения изп.
лист от 27.12.2010 г., издаден по ч.гр.дело № *** г. на РРС, въз основа на
който е образувано изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ М. Македонска.
По отношение на срока на погасителната давност за оспореното вземане
съдът съобрази следното:
Нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД предвижда, че ако вземането е установено
3
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. В случая
ищецът неправилно поддържа, че за присъденото обезщетение за
забава/лихви/, този срок е по чл. 111 от ЗЗД. Неправилно е и разбирането му,
че изтекъл период от време, надвишаващ давностния срок по чл. 117, ал. 2
ЗЗД без в рамките на него да се извършвани действия, които да прекъсват
давността. Видно от приложеното изпълнително дело молбата за
образуването му е подадена на 04.11.2015 г., т.е. преди да е изтекъл
петгодишен срок от издаването на изпълнителния лист. Съгласно
задължителната съдебна практика - т.10 от ТР 2/13 от 26.06.2015г по т.д.№
2/13 ОСГТК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие :
„Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по
изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.
Ищецът няма нужда да поддържа висящността на исковия процес, но
трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния
процес като внася съответните такси и разноски за извършването на
изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен
способ (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на
пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.),
както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи“.
В ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, се
посочва още, че прилагането на даден изпълнителен способ може да бъде
поискано от взискателя и/или да е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ.
При втората възможност обаче е налице едно упълномощаване от страна на
взискателя спрямо съдебния изпълнител, който да взема решенията кога и
какви изпълнителни действия следва да бъдат извършвани, т. е. отново е
налице искане на взискателя, което е бланкетно, но волята му е повече от
ясна. С възлагането по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ взискателят може да поиска за в
бъдеще съдебният изпълнител да извършва всички необходими изпълнителни
4
действия, които да доведат до удовлетворяване на неговото (на взискателя)
притезание. Т. е. , за да е налице поискано изпълнително действие, то
съдебният изпълнител трябва да е сезиран с писмена молба от взискателя, в
която се посочва конкретно изпълнително действие, както и предпоставките,
необходими за извършването му, или да е овластен (ЧСИ) от взискателя с
писмена молба на основание чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. В случая с молбата от
04.11.2015 г. е направено и искане по чл.18 от ЗЧСИ, което дава начало
на нова погасителна давност. От хронологията на поисканите от взискателя
или осъществени от ЧСИ изп. действия е видно, че не само към 04.11.2015 г.,
но и след това не е настъпило погасяване на вземането по давност, т. к.
всички молби и действия са направени преди изтичането на петгодишния
давностен срок - 04.11.2015 г.; 10.04.2018 г. и 12.11.2021 г.
С оглед изложеното съдът намира, че вземането на ответника срещу
ищеца по издаден на 27.12.2010 г. изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. на
РРС не е погасено по давност, поради което и предявеният отрицателен
установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Г., ЕГН:********** срещу
„ФИНАНСОВА ИНВЕСТИЦИОННА КОМПАНИЯ“ЕАД-София с ЕИК
********* иск – да се признае за установено, че той не им дължи следните
суми: 395,94 лв. – главница по договор за потребителски кредит, 111,98 лв. –
обезщетение за забава за периода 29.02.2008 г. – 30.11.2010 г., ведно със
законната лихва и разноски в размер на 25 лв., дължими по изпълнителен
лист, издаден на 27.12.2010 г. по ч. гр. д. № *** г. на РРС като погасени по
давност.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5