Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично
заседание на дванадесети април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Съдия:
Евгени Георгиев
при секретаря , разгледа докладваното от съдия Георгиев, гр. д. № 7 181 по
описа за 2017 г. и
Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА Л.Г. да заплати на “БАНКА ДСК”
ЕАД следните суми:
1. на
основание чл. 79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) дължими по договор за кредит от 05.09.2014 г.:
- 47 419,06 лева главница плюс законна лихва от 28.04.2017 г. до
окончателното изплащане;
- 11 536,45 лева договорна лихва от 10.08.2015 г.
до 27.04.2017 г.;
- 488,16 лева наказателна лихва от 14.03.2017 г. до
27.04.2017 г.;
- 120,00 лева еднократна такса разходи по изискуем
кредит;
2. на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК - 4 998,30 лева
разноски по делото. „БАНКА ДСК“ ЕАД е с адрес в гр. София, ул.
„******. Л.Г. е със съдебен адрес – адвокат Р.П.,***.
[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79, ал. 1, връзка
с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу Л.Г. за заплащане на
санкционираща лихва над 488,16 лева до пълния предявен размер от 570,93 лева.
[3]
Решението може да бъде обжалвано пред САС в двуседмичен срок от съобщението за
изготвяне на решението.
МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
Производството е исково, пред
първа инстанция.
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И
ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1.
На ищеца
[4] В искова молба от 28.04.2017 г. „БАНКА ДСК“ ЕАД (ДСК) е заявила, че на
05.09.2014 г. е сключила с ответника Л.Г. договор за кредит. По този договор
ДСК е била заемодател, а Л.Г. е бил заемополучател.
[5] ДСК е предоставила на ответника парите по
заема, но Л.Г. е преустановил плащанията по него, като не е заплатил 17 вноски.
Затова с исковата молба ДСК отправя изявление към Л.Г., че превръща кредита в
предсрочно изискуем. Ето защо ДСК моли съда да осъди ответника да ѝ
заплати:
- 47 419,06 лева главница плюс законна лихва от
28.04.2017 г. до окончателното изплащане;
- 11 536,45 лева договорна лихва от 10.08.2015 г.
до 27.04.2017 г.;
- 570,93 лева наказателна лихва от 14.03.2017 г. до
27.04.2017 г.;
- 120,00 лева еднократна такса разходи по изискуем
кредит (исковата молба, л. 2-3 от делото на СРС)
2.
По писмения
отговор на ответника
[6]
Ответникът Л.Г., чрез особения му представител адвокат П., е оспорил предявения
иск. Той е заявил, че:
а)
служителите на банката, подписали договора, не са били оправомощени за това и
договорът е нищожен;
б)
не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, защото ищецът не е бил
уведомен за това;
в)
нищожни са клаузите в договора относно:
-
неустойката (т. 19.1-19.2), защото са неравноправни; те също са и прекомерни;
- договорената
лихва, защото противоречи на добрите нрави поради прекомерността си;
г)
не се дължи главница и договорна лихва в търсените размери. Затова той моли
съда да отхвърли предявения иск (писмения отговор, л. 25-30).
II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С
ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA
[7]
На 05.09.2014 г. ДСК и Л.Г. са сключили договор за кредит за текущо потребление (договора, л.
7-11; заключението на вещото лице Х., л. 74-79). По този договор ДСК се е
задължила да даде в заем на Л.Г. 50 000,00 лева със срок на връщане 120 месеца.
Л.Г. е следвало да погасява кредита, като е осигурявал необходимите месечни
вноски по разплащателната си сметка в ДСК (т. 13,ал. 1 от договора, л. 9 гръб).
Страните са договорили, че при неплащане на вноска в срок, цялата сума по
предоставения кредит става предсрочно изискуема (т. 20.1 от общите условия, л.
10)
[8] Л.Г.
е усвоил парите по кредита. Той е плащал редовно вноските си по заема до 05.05.2015 г., а е извършил последно плащане на 16.10.2015 г.
Към момента на подаване на исковата молба Л.Г. е дължал на ДСК:
- 47 419,06
лева главница (от 50 000,00 лева съдът изважда заплатената от ответника
главница от 2 580,94 лева);
-
11 536,48 лева договорна лихва от 10.08.2015 г. до 27.04.2017 г.;
-
488,16 лева наказателна лихва от 14.03.2017 г. до 27.04.2017 г.;
-
120,00 лева такса изискуемост (заключението на вещото лице М., л. 50).
[9] ДСК е заплатила: 2 385,86 лева държавна
такса (л. 4 от делото на СРС); 2 319,39 за особен представител (л. 16 от
настоящото дело); 300,00 лева на вещо лице (л. 40 и л. 62 от настоящото дело). Тя
е била представлявана от юрисконсулт. Л.Г. не е направил разноски по делото.
Съдът е изплатил 220,00 лева на вещо лице от бюджета на СГС (л. 83 от настоящото
дело).
III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО,
СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ НА СЪДА ПО
ДЕЛОТО
[10] ДСК е предявила иск по чл.
79, ал. 1, връзка с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждането на ответника да заплати
на ищеца вземане по договор за заем. Искът е основателен и съдът го уважава.
1.
По иска по чл. 79, ал. 1, връзка с
чл. 240, ал. 1 от ЗЗД
[11] По договора за заем
заемателят се задължава да върне заетата сума, заедно с уговорената лихва (чл.
240, ал. 1 от ЗЗД). При неизпълнение, кредиторът може да търси изпълнението
заедно с обезщетение за забавата (чл. 79, ал. 1 от ЗЗД). Следователно
предпоставките за уважаването на иска са:
1. наличие на валиден
договор за заем между ищеца и ответника, по който ищецът да е заемодател, а
ответникът е заемополучател;
2. ищецът да е предал
парите на ответника;
3. ответникът да не е
заплатил на ищеца главницата и лихвите, дължими по договора за заем.
[12] Съдът установи, че ДСК и Л.Г. са
сключили валиден договор за заем. Съдът приема това, защото Л. Г.е подписал
договора, а дори представителят на ДСК да не е имал представителна власт, с
последващите си действия ДСК е потрвърдила действията му. ДСК е предоставил
на Л.Г. 50 000,00 лева. ДСК е предала
парите на Л.Г., който не е заплатил на ДСК 17 вноски, което е дало право на ДСК
с исковата молба да обяви кредита за предсрочно изискуем, което тя е направила.
[13]
Налице са предпоставките за уважаването на иска за: 47 419,06 лева главница;
11 536,48 лева договорна лихва от 10.08.2015 г. до 27.04.2017 г.; 488,16
лева наказателна лихва от 14.03.2017 г. до 27.04.2017 г.; 120,00 лева такса.
Затова съдът го уважава за търсените размери с, изключение в частта му за
санкционираща лихва, в която го отхвърля за разликата над 488,16 лева до
предявения размер от 570,93 лева. Неоснователни са възраженията на ответника за
наличие на нищожни клаузи, защото оспорените клаузи от общите условия нито са
неравноправни, нито противоречат на добрите нрави.
2. По разноските:
[14] ДСК търси
разноски. Тя е направила такива за 5 005,25 лева.
[15] Съгласно чл. 78,
ал.1 от ГПК, ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска.
Съдът уважава иска за 59 563,67 лева при предявен размер от 59 646,44
лева. Затова съдът осъжда Л.Г. да заплати на ДСК 4 998,30 лева разноски по
настоящото дело (5 005,25х59 563,67/59 646,44).
Съдия: