Р Е Ш Е Н И Е
№ 141
гр.Сливница 16 март 2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливнишкият районен съд, първи състав, в публичното заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
АНГЕЛИНА ГЕРГИНСКА
при секретаря Мария Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело
№ 703 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът, А.А.А.,
твърди, че е собственик на урегулиран
поземлен имот ***в квартал **по плана на град Б.,с площ от 980 кв.метра, при
граници: улица, ***, както и на построената в имота едноетажна масивна жилищна
сграда- лятна кухня, който имот й бил дарен от нейните родители с нотариален
акт 56, том 1,дело 53 от 11.03.2011 г. Твърди се , че ответницата, А.Й.Д., е
собственик на съседния от североизток на ищцата имот - ***в кв.**по плана на
град Б.. Всъщност ***в кв.*, съсобствен между ответницата и нейната сестра, но
те са си разпределили ползването, като Д. ползва северозападната половина от
имота, която е оградена със самостоятелна ограда. В имота на ответницата , в
непосредствена близост /на около 1 метър/ до вътрешната регулационна линия
между нашите два имота се намира стар орех с височина около 10-15 м. Дървото е
старо, почти не дава плодове. Твърди, че дървото значително засенчва имота ми,
като по този начин го прави неизползваем по предназначение; клоните на дървото увреждат покрива на
намиращата се под тях лятна кухня-трупа се шума и клонки върху покрива,
запушват улуците и при честото качване на покрива за почистването му се чупят
керемидите; корените на дървото не са рязани от засаждането му и надигат
повърхността на земята и това причинява причиняват напукване на сградите- както
на лятната кухня, така и на стопанската сграда до нея.
Моли, да бъде постановите решение, с което
да бъде осъдена ответницата да премахне намиращото се в югозападната част на **в кв.**по плана на град Б.,
непосредствено до
границата със собствения ми ***в квартал **орехово дърво , което я възпрепятства да упражнява в пълен обем правата й на собственост.
Претендира разноските по делото. Представя
доказателства, прави доказателствени искания.
Ответникът,
А.Й.Д., е представил в
срока писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК с който оспорва предявеният иск,
излага доводите си. Счита , че биха могли да разрешат спора си чрез медиация
В съдебно заседние, ищецът, чрез процесуалния си представител – адв.А.– САК, навежда доводи за недоказаност на предявеният иск, претендира отхвърлянето му.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
прие за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по
делото, че А.А.А., е собственик на урегулиран поземлен имот ***в квартал **по плана на
град Б.,с площ от 980 кв.метра, при граници: улица, ***, както и на построената
в имота едноетажна масивна жилищна сграда- лятна кухня; не се спори , че
ответницата, А.Й.Д., е съсобственик на съседния от североизток на ищцата имот -
***в кв.**по плана на град Б., като ползва северозападната половина от имота,
която е оградена със самостоятелна ограда.
От свидетелските показания на А.А.А.се
установява, че е запознат с с имотите и страните – ищцата е негова дъщеря, а и
е бил собственик на имота на ищцата, преди да й го дари. Според свидетелските му показания, в двора си
, ответницата има орехово дърво на 40-50г. Свидтелества, че при строежа на лятната
кухня, през 2005/2007-8г., при изкопаване на основите, орязал два корена, около
20 см, дебели. Свидетелства, че при проведен разговорр с ответницата по онова
време, тя му казала да не се притеснява и че ще отреже този орех. След години
построил навеса и бараката. Свидетелства, че през 2008-2009г. сложили плочки в
двора, които започнали да се надигат и да се пукат срлед „1,2,3 години”.
Свидетелства, че от ореха падат листа върху покрива на бараката и се налагало
три пъти във времето да сменя покрива. Според свидетеля, орехът на 40-50г.
Според заключението на техническата експертиза, изготвена от в.л.Ч.Я., при извършеният оглед на място е констатирал че отстоянието на процесния орех до границата между имотите на страните е 1,58м.( разстоянието от края на дървото до съществуващата стена), а отстоянието от центъра на дървото до границата на имотите е 1,88м., като диаметъра на дървото е от около 0,60м. и стволът от земята е наклонен в северозападна посока и височината му е от около 13-14м. Според експертизата, пукнатините в лятната кухня по югоизточната стена не биха могли да се дължат на процесния орех. Пукнатините в лятната кухня по северизточната стена и пукнатината в склада е възможно да се предположи, че могат да са от въздействието на кореновата система на дървото, при условие , че е наличен корен в тази посока, което не е установено от експертизата, но биха могли да се дължат и на лошо изпълнение на конструкцията на сградата. Относно пукнатината по настилката в навеса, според експертизата има голяма вероятност да се дължи на от въздействие на кореновата системана процесния орех. Относно нарушената мазилка по стената на навеса, според експертизата се дължи на неотведена в двора водосточна тръбав имота на ответницата. Към заключението си е изготвил и скица, на която е отбелязал констатациите си.
От заключението на изготвената и прета по делото техническа експертиза от вещото лице Г.Л., агроном, няма видими корени. Според експертизата, орехът представлява рядък вид , наричан „гръцки орех” с много едри плодове. Орехът е плодоносен и на видима възраст 40-50г.
С оглед на горните
доказателства, съдът намира следното от правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 109 ЗС с който да бъде осъдена ответницата да премахне намиращото се в югозападната част на ** в кв.**по плана на град Б., непосредствено до границата със собствения ми ***в квартал **орехово дърво , което я възпрепятства да упражнява в пълен обем правата й на собственост.
Искът, основан на чл. 109,
ал. 1 ЗС, предоставя правна защита на правото на собственост
срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или
вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не
накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото
пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от
собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от
които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича
от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези
на потърсилия правната защита. Функцията на иска е да отрече във всичките тези
и други аналогични случаи правомерността и да предотврати неоснователните
действия, поведение и състояния, както и премахване на последиците от тях.
Искът може да се упражни срещу
всяко лице, което проявява неоснователните ограничаващи правото на
собственост въздействия .
Както
се посочва от ВКС, относно характера на иска почл.109 ЗС и възможностите,
които този иск предоставя за защита на правото на собственост има формирана
богата съдебна практика със задължителен и незадължителен характер, която
непротиворечиво приема, че с негаторния иск собственикът на вещта може да търси
защита срещу фактически действия или бездействия на ответника, чрез които се
въздейства непосредствено върху самата вещ на ищеца или се въздейства върху
друга вещ /напр. съседен имот/, но това въздействие се отразява и върху правата
на ищеца върху собствената му вещ, пречейки му да упражнява собствеността си.
Става въпрос за неоснователни фактически посегателства /преки или косвени/
върху правото на собственост, но не и за предприети или непредприети от
ответника правни действия по упражняване или неупражняване на процесуални или
материални права. Какъвто в крайна смерка е характерът на действията по
премахване на ореховото дърво, каквито ищецът се домогва да задължи
ответницата.
Както
е посочено и в мотивите към решение № 57/30.04.2009г. по гр.д.№ 6155/2007г. на
ВКС, І г.о., искът по чл. 109, ал. 1 от ЗС може да бъде уважен, само когато се
пречи на упражняването на правото на собственост с неоснователно действие или
състояние, като същото се отнася и до исковете за премахване на дървета,
посадени на отстояние по- малко от предвиденото в чл.52 от ЗС. В показанията си
разпитаният по делото свидетел А.А.сочат, че клоните на ореха в имота на
ответника са надвиснали над покрива на стопанската сграда в имота на ищеца,
опират в него, листата от тях падали по него, което довело до неколкократна
подмяна на покрива. Дори на база на показанията на свидетеля и заключението на
вещото лице да приемем, че има опасност клоните на ореха да увредят покрива на
стопанската постройка на ищеца, то това обстоятелство би могло до се разглежда
като основание за отсичане на клони, но не и на самото дърво / отсичане на
клони и преместване може да се иска по уредения в чл.52 от ЗС административен
ред/.
Относно
увреждането на покривите е от значение не само отстоянието на дърветата спрямо
границата между двата имота, но и местоположението на самите постройки.
Съгласно чл.42, ал.2 от ЗУТ, постройки на допълващо застрояване могат да се
изграждат на границата със съседен УПИ, ако калканите им стени покриват тези на
заварени постройки в съседния имот или на предвидени за изграждане постройки в
същия. Аналогична е нормативната уредба до преди влизане в сила на ЗУТ /
действалите до 1995г. и след 1995г. Наредби № 5 за правила и норми по ТСУ/,
като до 1995г. изграждане на стопанска постройка на регулационната линия е било
допустимо само, когато тези линия представлява граница с неурбанизирана
територия / допустимо е било изграждането на калкан на второстепенни постройки-
летни кухни, складови помещения, лети постройки за отоплителни материали и беседки/.
В конкретния случай, щом като до постройката в имота на ищеца са налице дървета
в имота на ответника, то в във втория имот не може да има постройки, чийто
калкани стени да се покриват- обстоятелство, което се потвърждава и от приетата
по делото скица по кадастралната карта. Съгласно ал.3 на чл.42 от ЗУТ, когато
няма възможност за изграждане на постройките на допълващо застрояване на
регулационната линия, т.е. когато те следва да са разположени свободно, в
зависимост от височината им задължителните отстояния спрямо границата са 3 м. и
1,5 м. /идентична е уредбата на въпроса относно разположението на постройките
на допълващо застрояване, дадена в чл.113 от Наредба № 5 за правила и норми по
ТСУ, действала преди приемането на ЗУТ/. В случай, че е било спазено поне по-
късото отстояние, то по всяка вероятност твърдяната в исковата молба пречка за
упражняване на собствеността не би била налице. В този смисъл, тъй като ищецът
не може да черпи доводи в подкрепа на исковата си претенция от едно
противоправно положение в собствения му имот, то и тази претенция ще следва да
се приеме за неоснователна. Отделно от горното следва да се отбележи и това, че
съгласно чл.34, ал.1 от ЗОСИ, ореховите дървета се намират под режима на
особена закрила, а съгласно чл.10, ал.2 и ал.4 от Наредба № 1 за опазване на
селскостопанското имущество, те могат за бъдат отсичани само с разрешение на
Кмета на общината и то при наличието на следните условия: или ако са изсъхнали,
или ако собственикът е засадил друго дърво от същия вид. При липса на
посочените предпоставки не може да бъде постановено отсичане по съдебен ред,
дори и дървото да пречи за ползването на съседния имот.
При
този изход и предвид направените искания за възлагане на разноски, сторорените
от страна на ответника такива съгласно представеният списък по чл.80 ГПК в общ
размер на 850,00 лева ( в това число 400 лв. адвокатски хонорар, 250лв. за
техническа експертиза и 200лв. за аграрна), следва да се възложат на ищцата на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
Предвид
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от А.А.А., ЕГН: ********** против А.Й.Д., иск по чл.109 от ЗС за
това бъде осъдена ответницата
да премахне намиращото се в югозападната част на *** в кв.**по плана на град Б.,
непосредствено до
границата със собствения ми ***в квартал **орехово дърво, за които се
твърди, че възпрепятства ищеца да упражнява в пълен обем правата й на собственост.
ОСЪЖДА
А.А.А.,
ЕГН: ********** да заплати на А.Й.Д. имот сумата от 850,00 /осемстотин и петдесет
лева/ лева – разноски по производството.
Решението може да се обжалва
пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението за постановяването
му.
Районен
съдия: