РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 236
гр.Враца, 27.01.2020
г.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВРАЦА, шести състав, в публично
заседание на 23.01.2020г. /двадесет
и трети януари две
хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМ. СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря
Даниела Монова, като разгледа докладваното от съдия
Коцева адм. дело № 896 по
описа на АдмС – Враца за 2019г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 276 и сл. от Закон
за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/.
Образувано
е по постъпила молба от Ц.Ч.Е.,***, с
искане да бъдат прекратени неправомерни действия и бездействия на
администрацията на Затвора-*** във вр. с
кореспонденцията в и извън затвора, като се твърди че същите са в нарушение на
чл.3 ЗИНЗС. С допълнителна молба постъпила по делото е посочено в какво се
изразяват неправомерните действия и бездействия във вр. с кореспонденцията,
като се твърди, че същите пораждат чувство на малоценост, незащитеност, страх и
дискриминация. Иска се да се задължи Началника на Затвора *** да преустанови практиките във вр. с кореспонденцията,
като същите са подробно посочени.
В с.з. Ц.Е. се явява лично и поддържа молбата и допълнително направено уточнение по
нея. Посочва обстоятелства във връзка с кореспонденцията в затвора, има практика жалби и молби които
пуска да изчезват, много пъти е ходил на срещи с началника, за да си търси
кореспонденцията, но същата я няма, не се дават вх. номера и т.н. Моли за
решение, с което да се установи, че има нарушение на чл.3 ЗИНЗС, заради
унизително отношение на администрацията, иска се да се задължи да прави копия
на всичката кореспонденцията с мокър печат, за да се види че тази
кореспонденция я има. Дори и да изчезне ще остане копието, а не да се продължи с порочната
практика.
Ответникът Началникът на Затвора
*** в с.з. се представлява от ** Г.Х.,
която моли за отхвърляне на искането, като неоснователно и недоказано. По
делото не са доказани незаконосъобразни бездействия от страна на
администрацията на Затвора ***.
Претендират се разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Съображения за това са изложени и в представен по делото писмен отговор.
По делото във връзка с
депозираното искане от страна на ответника е приложена справка, в която са
отразени обстоятелства във вр. с кореспонденцията в Затвора ***. Също така са
приложени и два бр. молби подавани от Е., чрез Началника на Затвора *** и на
които са поставени рег.номера.
В с.з. от страна на Е. са
представени също така многобройни молби подавани от него, като при направена
констатация от съда е констатирано, че повечето от тях имат поставени рег. номера от затвора.
По делото са събрани и гласни
доказателства. От показанията на разпитания свидетел А.Ш. се установява, че същият
е задържан от м.май 2017г. и оттогава започнали аномалии с
кореспонденцията. Посочва, че той си
подава молба и след това няма отговор, започва да я търси, няма копие от нея,
искал е много пъти да му се направи копие и да му се даде вх. номер, като
отговора е че няма вх. номер и копие не може да се направи. Много пъти се
пропускат сроковете за обработване на молбите, дава пояснение как се подава
молбата и как се обработва същата след нейното подаване. Молбите се взимат
сутрин между 8,30ч. -9,00 ч., след това молбите които са в пощенската кутия,
която е сложена в коридора не се взимат и обработват. Посочва, че на подаваните
от него молби, жалби или искания никога не му е казвано какво е становище по
тях, никой не отговаря какво става с тях. Не се прави копие на подаваните молби.
За вътрешна кореспонденция не са дава вх. номер.
От показанията на свидетеля А.М.,
работещ в ***, *** се установява как става подаването на молбите и жалбите,
тяхното обработване и предвижване на лишените от свобода, като същия подробно
дава пояснения в тази насока. Няма оплакване до него за непридвижена
кореспонденция, до сега не е имало проблем, завежда се ежедневно в рамките на
деня. Има информационна база данни, с която работи администрацията на затвора и
в която се обработва документацията. Всяка молба се завежда под номер, който е
уникален и не може да бъде изтрит или подменен. Дава пояснения относно
вътрешната и външната кореспонденция. Имало е оплаквания от Е. относно
изчезваща кореспонденция, но това са само твърдения и не се подкрепяли. Всеки
път са му давани всички номера и той си ги е записвал. Няма вариант някой
колега да е укривал кореспонденция на който и да е л/св. Кореспонденцията се
предвижва до 9,30 ч. всяка сутрин, ако е след този час на следващия ден. Не са
длъжни да ходят всеки ден, срока е тридневен. Също така, че е възможно да е изчезнала
молба, но същото е изолиран случай.
При така установена фактическа
обстановка по делото, която не се оспорва от страните, съдът намира от правна
страна следното:
В конкретния случай се касае за искане
по чл.276 ЗИНЗС. Искането се отнася за
незаконосъобразни действия и бездействия извършени от администрацията на Затвора ***
във вр. с кореспонденцията в и извън затвора, за които се твърди че са в
нарушение на чл.3 ЗИНЗС.
Съгласно
разпоредбата на чл.276, ал.1, т.2 ЗИНЗС
всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска извършването
на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по
чл.3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС посочва,
че осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко, нечовешко или унизително отношение, като ал.2 на същата разпоредба
визира, че за нарушение на ал.1 се смята поставянето в неблагоприятни условия
за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража,
изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление,
осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна
активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована
употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.Анотирана съдебна практика
С
разпоредбата на чл.86, ал.1,т.3 ЗИНЗС
се предвижда, че лишените от свобода имат право на кореспонденция.
Съгласно чл.75, ал.2 ППЗИНЗС
получаваната и изпращаната кореспонденция на лишените от свобода се контролира
в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на
престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Писменото
съдържание на кореспонденцията не подлежи на проверка. В ал.3 на същата норма е
предвидено, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от
инспектор социална дейност и възпитателна работа /ИСДВР/, в присъствие на
служител от надзорно - охранителния състав, като е допустимо пликът да се
запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа
неразрешени вещи. Съгласно чл.78 ППЗИНЗС отговорите на молбите и жалбите,
адресирани лично до лишените от свобода или до тях чрез администрацията, им се
предават, а съдържащите се в писма до затвора им се съобщават срещу подпис. В чл.90 ЗИНЗС
е посочена възможността на лишените от свобода и реда, по който могат да
подават молби и жалби, а в чл.77 ППЗИНЗС е посочен реда по който се завеждат
тези молби и жалби.
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства не се установява, че
по отношение на * Ц.Е. от
администрацията на затвора са извършени незаконосъобразни действия и бездействия свързани с правото на кореспонденция. Това е
видно и от показанията на разпитаните
свидетели А.Ш. и А.М.. Св. Ш.
дава показания във вр. с неговата кореспонденция и не посочва конкретни факти и
обстоятелства във вр. с кореспонденцията на Е.. Също така неговите показания са
общи и не визират нито определен период от време, нито определени
данни във вр. с твърденията на Е. относно кореспонденцията. Св. М. също не установява
такива факти във вр. с кореспонденцията
на Е.. Същия дава показания как става обработването на кореспонденцията в Затвора, както и че същата е в съответствие с изискванията на закона, като е възможно да е допуснато
забавяне или неизпращане, но същото е
изолиран случай.
От събраните по делото доказателствата
не се установява по безспорен начин незаконосъобразни действия и бездействия на
администрацията на Затвора *** довели до
нарушаване на правата Е. във
вр. с кореспонденцията в и извън затвора. Не се установиха и действия и бездействия, които да са в нарушение на чл.3 ЗИНЗС
и да бъдат прекратени на основание чл.276 ЗИНЗС.
В случая Е. не доказа в съдебното производство,
че е подменяна и изчезвала кореспонденцията му, не са приемани или връщани
молби и жалби/писма/, които не са завеждани, че същите не са обработвани и
изпращани в съответните срокове, вкл. и че не са им поставяни вх. и изх. номера
в съответствие с изискванията на закона. Твърдението на същия, че е изчезнала
молба до АдмС-Враца рег.№ М-4870/19.11.2019г. не беше доказано в случая, същото
не се установи и от показанията на св.Ш.. От представената по делото справка от
Затвора *** също не се установява и не се подкрепят твърденията на Е. във вр. с
кореспонденцията в Затвора ***. Още повече, че от представените от него молби в
с.з. по които съдът направи констатация е видно, че повечето от тях имат поставени рег.номера.
Напротив
в съдебното производство от събраните по делото доказателства се установява,
че кореспонденцията е била обработвана в
съответствие с изискванията на ЗИНЗС и ППЗИНЗС, които опровергават твърденията на Е..
Същия не
доказа и конкретен период, за който да твърди, че му е било нарушено
правото на кореспонденция.
В случая липсват доказателства за твърденията на Е. във вр. с извършени неправомерни
действия и бездействия във вр. с кореспонденцията в затвора, същите са общи поради което не може да се приеме, че са
налице някакви конкретни действия и бездействия от служители на ответника в
нарушение на нормативните изисквания и които да подлежат на прекратяване по
чл.276 ЗИНЗС. Не се доказа и накърняване на правото му на свободна кореспонденция съответно на
унизително отношение от администрацията.
С оглед на изложеното следва извода, че от
данните по делото не се установи по безспорен начин, че от страна на администрацията
на затвора са извършени
незаконосъобразни действия и бездействия във вр. с кореспонденцията, които да
са в нарушение на чл.3 ЗИНЗС спрямо * Ц.Е. и които да налагат тяхното преустановяване.
Не са налице предпоставките по чл.276 ЗИНЗС, поради което и искането се явява
неоснователно и следва да се
отхвърли.
При
този изход на спора и искането на ответника за присъждане на разноски по делото
се явява основателно, като същото е своевременно направено. На
ответника следва да се присъдят разноски по делото в размер на минималното
юрисконсултско възнаграждение от 100.00 лева.
Водим
от гореизложеното и на основание чл.280 ЗИНЗС,
Съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ОТХВЪРЛЯ молбата на
Ц.Ч.Е.,***, с
искане по чл.276 ЗИНЗС да бъдат прекратени неправомерни действия и бездействия
на администрацията на Затвора-*** във
вр. с кореспонденцията в и извън затвора.
ОСЪЖДА Ц.Ч.Е. ***
разноски по делото в размер на 100.00/сто/ лева.
Разпореждането може да се обжалва в
тридневен срок от обявяването му, пред тричленен състав на същия съд, съгласно
чл.281, ал.1 ЗИНЗС.
Препис да се изпрати на страните по
делото.
АДМ.СЪДИЯ: